№ 569
гр. София, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-А, в закрито заседание на шести
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мариана Георгиева
Членове:Виолета Йовчева
Димитър Ковачев
като разгледа докладваното от Виолета Йовчева Въззивно гражданско дело
№ 20221100511051 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на „ДЗИ –О.З.“ ЕАД срещу разпореждане от
23.08.2022г. на частен съдебен изпълнител Б.Б. по изпълнително дело №
20228560401311, с което е оставено без уважение възражение вх.№
35591/10.08.2022г. на частния жалбоподател -длъжник. Поддържа се, че са
налице предпоставките за намаляване на адвокатското възнаграждение на
взискателя от 680 лв. на 200 лв., дължими само за образуване на
изпълнителното производство на основание чл. 10, т. 1 от Наредба №
1/09.07.2004г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения
/НМРАВ/. Сочи се в жалбата, че извършените от процесуалния представител
на взискателя действия в изпълнителното производство се изразяват
единствено в изготвяне на молба за неговото образуване, поради което от
длъжника са дължими разноски за адвокатско възнаграждение само по чл. 10,
т. 1 от НМРАВ в размер на сумата 200 лв. Моли се съда да отмени
обжалваното разпореждане, като намали размера на приетото адвокатско
възнаграждение, както и да намали съразмерно определената пропорционална
такса по т. 26 от ТТЗЧСИ.
В жалбата е направено доказателствено искане за допускане на ССчЕ
със задача вещото лице да изчисли каква част от събраната по изп.дело
пропорционална такса е съответна на надвзетата сума за адвокатски хонорар
в размер на 680 лв.
Взискателят И.Б.К. не е подал възражение в срока по чл. 436, ал. 3 от
ГПК.
По делото са депозирани мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК от ЧСИ
1
Б., с които се заявява становище за неоснователност на жалбата, по подробно
изложени съображения
Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на
жалбоподателя, мотивите на частния съдебен изпълнител и прецени данните
по делото, намира следното:
Изпълнително дело № ********** по описа на ЧСИ Б.Б. е образувано
по молба на И.Б.К. от 03.08.2022г. за изпълнение на вземане по изпълнителен
лист от 28.07.2022г., издаден по т.д. № 146/2019г. на ОС - Пазарджик. С
молбата е представен договор за правна защита и съдействие, съгласно който
е уговорено възнаграждение в размер на сумата 680 лв. за процесуалния
представител на взискателя, подал молбата, като е удостоверено, че същият е
заплатен в брой.
На 04.08.2022г. съдебният изпълнител едновременно с поканата за
доброволно изпълнение до длъжника е изпратил и запорно съобщение.
Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника – частен
жалбоподател на 05.08.2022г., а дължимата сума е постъпила по специалната
сметка на съдебния изпълнител на 10.08.2022г., след отговор от третото
задължено лице по запора.
С възражение от 10.08.2022г. длъжникът е възразил срещу приетия
размер на адвокатското възнаграждение. Във възражението не са изложени
никакви доводи относно начислената пропорционална такса по т. 26 ТТРЧС,
като липсва искане същата да бъде намалена включително и като последица
от намаляване на адвокатското възнаграждение.
С писмено становище от 23.08.2022г. пълномощника на взискателя от
23.08.2022г. е оспорено възражението на дружеството – длъжник с мотиви, че
претендираното адвокатско възнаграждение е в минимален размер и се дължи
както за образуване, така и за процесуално представителство по
изпълнителното производство.
С обжалваното разпореждане съдебният изпълнител е оставил
възражението без уважение, като е приел, че приетото за събиране адвокатско
възнаграждение не е прекомерно, по арг. от чл. 10 НМРАВ, тъй като е
дължимо както за образуване на делото, така и за процесуално
представителство.
Настоящият съдебен състав счита, че жалбата е депозирана в
преклузивния двуседмичен срок по чл. 436, ал. 1 ГПК и е допустима.
Разгледана по същество, е основателна досежно обжалвания размер на
разноски за присъденото адвокатско възнаграждение.
Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство не е
свързан със защита срещу незаконосъобразни изпълнителни действия, а с
общия принцип за отговорността за разноски. Отговорността за разноски е
уредена в общата част на ГПК, като в чл. 79 ГПК е посочено от кого се
понася тази отговорност в изпълнителното производство. Съгласно чл. 78, ал.
5 ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът
2
може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част.
Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело
следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на
оказаната по делото правна помощ; с оглед извършените процесуални
действия и други обстоятелства, определящи правната и фактическа сложност
на делото - така и ТР № 6/2013г. на ОСГКТ на ВКС. В конкретния случай, в
хода на изпълнителното производство освен първоначалната молба, с която е
сезиран ЧСИ, пълномощникът на взискателя не е извършвал никакви други
същински процесуални действия. Направеното искане за налагане на запор в
молбата не налага различен извод, доколкото посоченият от взискателя
изпълнителен способ е част от реквизитите на молбата за образуване на
изпълнителното дело, съгласно чл. 426, ал. 2 от ГПК и посочването му не
може да бъде ценено като действие по водене на изпълнителния процес по
смисъла на чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималния размер
на адвокатските възнаграждения. Още повече, по делото се установява, че
дължимата по делото сума е погасена в срока за доброволно изпълнение.
Независимо, че формално е реализиран запор, съдът намира, че в случая не се
налага различен извод, тъй като сумите са преведени от банката на съдебния
изпълнител в рамките на срока за доброволно изпълнение и едва седмица
след образуване на изпълнителното производство.
При така изложеното, съдът счита, че на взискателя се дължи заплащане
на адвокатско възнаграждение в размера по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004
г., а именно - сумата 200 лв. Разпоредбата на т. 2 от Наредбата в случая е
неприложима, тъй като касае по - голяма фактическа и правна сложност на
делото, съответно активно поведение от страна на процесуалния представител
по проучване имущества на длъжника, справки, предлагане на множество
начини за изпълнение в течение на производството и т. н.
Ето защо съдът приема, че жалбата досежно приетия размер на
адвокатско възнаграждение е основателна и следва да се определи адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по
изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на
паричното вземане по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в дължимия
минимален размер от 200 лв.
Производството в частта по искането за намаляване съразмерно и на
определената такса по т. 26 ТТРЗЧС следва да бъде прекратено и делото
върнато на ЧСИ Б. за съответно процедиране, поради липса на обжалваем акт,
респ. невъзможност на съда да извърши проверка за неговата
законосъобразност в рамките на настоящото производство. Във възражението
на длъжника от 23.08.2022г. срещу приетите разноски за адвокатско
възнаграждение не е релевирано подобно искане, а с обжалвания в
настоящото производство акт на съдебния изпълнител– разпореждане от
23.08.2022г., е оставено без уважение възражението на длъжника, като
съдебният изпълнител се е произнесъл единствено относно дължимия размер
на адвокатско възнаграждение. Предвид изложеното, подобно искане,
3
направено за първи път с частната жалба, включително и като резултат от
уважаване на жалбата, не може да бъде предмет на проверка в настоящото
производство, а по същото следва да се произнесе ЧСИ след връщане на
делото.
С оглед изложеното, направеното доказателствено искане следва да
бъде оставено без уважение като неотносимо.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, по жалба на „ДЗИ –О.З.“ ЕАД, разпореждане от 23.08.2022г.
на частен съдебен изпълнител Б.Б. по изпълнително дело № 20228560401311,
с което е оставено без уважение възражение вх.№ 35591/10.08.2022г. на
дружеството - жалбоподател и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, размера на дължимото
адвокатско възнаграждение на взискателя И.Б.К. по изпълнително дело №
20228560401311 по описа на ЧСИ Б.Б. до размера на сумата от 200 лева.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 11051/22г. на СГС, ІІ а състав
в частта по искането за намаляване на определената пропорционална такса по
т.26 ТТЗЧСИ и ВРЪЩА делото на съдебния изпълнител за съответно
произнасяне по него.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4