ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1050
гр. Пловдив, 08.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ в закрито заседание на
осми октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Въззивно частно
гражданско дело № 20215300502424 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 – 278 от ГПК.
Постъпила е въззивна частна жалба вх. № 285943/20.08.2021 г. от П. П. П.,
ЕГН **********, с адрес: гр. П, ж.к.Т „“, бл., вх, ет, ап., против разпореждане №
287513/10.08.2021 г., постановено по ч. г. д. № 18647/2017 г. по описа на РС Пловдив, с
което на жалбоподателя е върнато подаденото с вх.№ 285282/06.08.2021 г. възражение
срещу заповед № 11912/07.12.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК, като постъпило след изтичане на срока.
С жалбата са релевирани съображения за неправилност на атакувания акт.
Излагат се оплаквания, че изпълнителният лист не е получен лично от жалбоподателя,
че последният не дължи изпълнение за вземане по издадената заповед за изпълнение №
11912/07.12.2017 г., както и че не му е дадена възможност да се защити, поради това, че
не е бил на територията на Република България до 08.12.2017 г. Моли се обжалваното
разпореждане да бъде отменено и на жалбоподателя да се даде възможност за защита
пред съда с помощта на адвокат.
В срок е постъпил отговор на частната жалба от „ЕОС Матрикс“ЕООД, ЕИК
*********, чрез адвокат Ж.Д., с който жалбата се оспорва като недопустима и
неоснователна. Излагат се съображения в тази посока. Моли се частната жалба да бъде
оставена без резглеждане.
1
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
Производството по ч. г. д. № 18647/2017 г. по описа на РС Пловдив е
образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК,
подадено от „ЕОС Матрикс“ЕООД, с длъжник П. П. П.. По него е издадена Заповед №
11912/07.12.2017 г., като с разпореждане от 05.01.2018 г. заповедният съд, като е
констатирал, че в двуседмичен срок от връчването до длъжника не е постъпило
възражение срещу нея, е разпоредил да се издаде изпълнителен лист на заявителя. На
06.08.2021 г. по делото е постъпило възражение по чл. 414 от ГПК от длъжника П. П.
П.. С атакуваното сега разпореждане заповедният съд e върнал възражението с вх.№
285282/06.08.2021 г., като е приел, че то е подадено след изтичане на
законоустановения за това срок, доколкото самата заповед за изпълнение е връчена на
длъжника лично на 13.12.2017 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 279 от ГПК срещу
разпорежданията на съда могат да бъдат подавани частни жалби в две хипотези –
когато разпореждането прегражда по – нататъшното развитие на делото и в случаите,
изрично посочени в закона. Сега атакуваното разпореждане на първостепенния съд, с
което е върнато като просрочено възражение по чл. 414 от ГПК в заповедно
производство по чл. 410 от ГПК не попада в никоя от тях.
Законодателят не е предвидил изрично обжалването на сочения акт. Липсата
на преграждащ развитието на заповедното производство по реда на чл. 410 от ГПК
характер от своя страна е констатиран в мотивите на т. 5, б. "а" от Тълкувателно
решение № 4/18.06.2014 г. по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В нея е
прието, че следва да бъде направено разграничаване на хипотезите на издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК и на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от
ГПК. И в двете хипотези длъжникът има право на защита срещу констатацията на
заповедния съд, че възражението е недопустимо като подадено след срока по чл. 414,
ал. 2 от ГПК, но редът за това е различен. На самостоятелно обжалване с частна жалба
подлежи само разпореждането за връщане като просрочено на възражението срещу
издадена заповед за незабавно изпълнение, тъй като в тази хипотеза длъжникът няма
друг път за защита срещу неправилната преценка на съда за пропускането на срока по
чл. 414, ал. 2, във връзка с чл. 418, ал. 5 от ГПК. Липсва интерес от такова обжалване
при издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК (какъвто именно е настоящият
случай), тъй като в тази хипотеза законът е предвидил друг ред за защита - обжалване
на разпореждането за издаване на изпълнителен лист въз основа на влязлата в сила
заповед за изпълнение (чл. 407 от ГПК).
Налага се извод, че въззивна частна жалба вх. № 285943/20.08.2021 г. е
2
процесуално недопустима, защото е подадена срещу акт на съда, който не подлежи на
самостоятелно обжалване. Допустимият път на защита за жалбоподателя в случая е,
чрез обжалване на разпореждането за издаване на изпълнителен лист въз основа на
влязлата в сила заповед за изпълнение по реда и при наличие на предпоставките по чл.
407, ал. 1 от ГПК. Това, че в атакуваното с жалбата разпореждане е посочено, то да
подлежи на обжалване, не променя факта, че този акт не попада в нито една от
хипотезите на чл. 274, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 279 от ГПК.
По посочените съображения частната жалба като процесуално недопустима
следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото - прекратено.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна частна жалба вх. №
285943/20.08.2021 г. от П. П. П., ЕГН **********, с адрес: гр. П, ж.к. „Т“, бл., вх., ет.,
ап., против разпореждане № 287513/10.08.2021 г., постановено по ч. г. д. № 18647/2017
г. по описа на Районен съд Пловдив.
ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.г.д. № 2424/2021 г. по описа на
Окръжен съд Пловдив.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд
Пловдив в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3