Р Е
Ш Е Н
И Е
№
1577
гр. Пловдив, 22.08.2019
г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно
заседание на двадесет и шести юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при
участието на секретаря Тихомира Калчева като разгледа докладваното от съдията
АНД № 3847/2019г. по описа на РС- Пловдив, IV- ти наказателен състав, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на „Хеброс Бус“ АД,
ЕИК ********* срещу Наказателно постановление № 36- 0000192 от 07.05.2019г.,
издадено от И. Д. В.- Началник на ОО
„АА“- гр. Пловдив, с което за нарушаване състава на чл. 30, т. 1 от Наредба № 2
от 15.03.2002г. на МТС, вр. чл. 6, ал. 1 от Наредба Н- 3/ 07.04.2009г. на МТ,
на „Хеброс Бус“ АД, ЕИК *********, на основание чл. 104, ал. 1 ЗАвПр е наложена
имуществена санкция в размер на 1000 / хиляда /лв.
В жалбата се навеждат съображения в насока
незаконосъобразност на атакувано НП. Сочи се, че при съставянето на АУАН и
издаването на НП са допуснати съществени нарушения, водещи до ограничаване
правото на защита на жалбоподателя. Изтъква се, че процесното нарушение не е
извършено на датата, отразена в АУАН и НП. Поддържа се, че предоставената
правна квалификация в АУАН и НП е неправилна, доколкото разпоредбата на чл. 6,
ал. 1 от Наредба Н- 3/ 07.04.2009г. на МТ касае неспазване на непрекъсната
междудневна почивка от най- малко 11 последователни часа, а не 9 последователни
часа. Оспорва се компетентността на органа, издал атакуваното наказателно
постановление. Излагат се съображения в насока маловажност на процесния случай.
В съдебно заседание, дружеството-
жалбоподател, редовно призовано, изпраща упълномощен процесуален представител.
Поддържа се така депозираната жалба. Излагат се допълнителни аргументи по
същество на спора. Акцентира се върху обстоятелството, че в АУАН и НП изобщо не
е посочена датата, на която е установено процесното нарушение. Сочи се, че това
е от значение, тъй като АУАН е съставен почти една година след датата, на която
се твърди да е извършено нарушението. Изтъква се, че този пропуск ограничава
правото на защита на жалбоподателя.
В съдебно заседание, въззиваемата страна,
редовно призована, не изпраща представител. Депозира писмено становище, с което
се излагат съображения по същество на спора.
Съдът,
след като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите
изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното
постановление, счита следното:
Жалбата е подадена в законоустановения
седемдневен срок, считано от връчването на атакуваното НП, произтича от процесуално
легитимирана страна, насочена е срещу акт, подлежащ на самостоятелно обжалване
по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
Относно
приложението на процесуалните правила:
Съдът,
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП счита, че съставеният
АУАН и обжалваното НП са съставени от компетентни органи, като материалната,
териториална и темпорална компетентност на административнонаказващия орган
следва от така представената Заповед № РД- 08- 249 от 15.05.2015г. на Министъра
на транспорта, информационните технологии и съобщенията. При съставянето на
процесните АУАН и наказателно постановление обаче, са допуснати множество
нарушения на процедурните правила, които рефлектират върху тяхната законосъобразност
и водят до необходимост от пълна отмяна на атакуваното НП. Съображенията за
това са следните:
В АУАН и НП е отразена следната фактическа
обстановка: на 22.03.2018г. около 06.05ч. в гр. Пловдив, на бул. „Македония“ №
1, седалище на фирма „Хеброс Бус“ АД, като лице с предмет на дейност обществен
превоз на пътници на територията на Република България и чужбина, притежаващо
лиценз на Общността № 0520 за превоз на пътници е извършил следното: не е
организирал труда на водача Т. В. Г., ЕГН ********** по такъв начин, че той да
е в състояние да спазва изискванията за междудневна почивка от минимум 9
последователни часа. Водачът не е бил с състояние да ползва междудневна почивка
от минимум 9 последователни часа, видно от пътни листове- серия ГП- 1 № 204919
от 21.03.2018г. и серия ГП- 1 № 205001 от 22.03.2018г. На 21.03.2018г. водачът
приключва работния ден в 21.41ч., а на следвщия ден започва работа в 06.05ч.,
тоест почива 8 часа и 24 минути. Нарушението е установено след извършена
комплексна проверка на фирма „Хеброс Бус“ АД.
Така описаната фактическа обстановка макар
и поднесена сравнително описателно, не съдържа всички релевантни за нарушението
факти, като по този начин се ограничава както правото на защита на
жалбоподателя, така и възможността на съда да упражни контрол за
законосъобразност върху наказателното постановление. Както в АУАН, така и в НП
изобщо не е посочена датата, на която е установено процесното нарушение от
проверяващите органи при ОО „АА“- Пловдив. Както актосъставителят, така и наказващият
орган съвсем бланкетно и абстрактно са посочили, че нарушението е установено
„след извършена комплексна проверка на фирма „Хеброс Бус“ АД“. При това
положение, настоящият съдебен състав е в невъзможност да упражни контрол
досежно обстоятелството дали е спазен разписаният в чл. 34, ал. 1 ЗАНН
тримесечен давностен срок за съставяне на АУАН, отброяван от откриване на
нарушителя. Ясно е, че нарушението и нарушителя са станали известни на
проверяващите още при извършването на комплексната проверка, но изобщо не е
посочено кога е осъществена тя. В конкретния случай, това обстоятелство е от
особено значение, тъй като самото нарушение е извършено на 22.03.2018г., а АУАН
е съставен на 20.03.2019г. ( два дни преди изтичане на едногодишния давностен
срок, считан от извършване на нарушението). Тоест, предвид изминалия период от
време, напълно възможно е АУАН да е съставен след изтичане на тримесечния срок,
отброяван от установяване на нарушителя. Следва да се посочи и че посочването
на точната дата, на която приема, че е установено нарушението/ нарушителя е
задължение на наказващия орган. След като той изначално не е посочил такава
релевантна дата в атакуваното НП, то недопустимо би било за пръв път това да се
установява от настоящата съдебна инстанция. Предмет на контрол е вече
издаденото наказателно постановление съдържащо такива реквизити, каквито са
отразени от наказващия орган. Ако изначално бе посочена дата, на която се
приема, че е установено нарушението/ нарушителя, то съдът би могъл да извърши
проверка дали това действително е така. След като такъв реквизит изобщо не
фигурира в процесното НП обаче, то е безпредметна ( а и невъзможна) проверката
му. Поради това, пропускът да се посочи датата на откриване на нарушението/
нарушителя от органите на ОО „АА“ е съществен и ограничава правото на защита на
дружеството- жалбоподател.
На следващо място, посочената правна
квалификация в АУАН и НП е неправилна, с което е допуснато нарушение на чл. 42,
т. 5 ЗАНН, съответно на чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН. Цитираните законови разпоредби
изискват, както актосъставителят, така и наказващият орган ясно, точно и
коректно да посочат правната норма, която е нарушена. В случая това не е
сторено- в АУАН и НП реализираното от дружеството- жалбоподател поведение не е
субсумирано под съответния законов текст. След като от фактическа страна се
твърди, че „Хеброс Бус“ АД не е осигурило минимална междудневна почивка на
водача Г. от 9 / девет / последователни часа, то не е следвало да се посочва
като нарушена нормата на чл. 6, ал. 1 от Наредба Н- 3/ 07.04.2009г. на МТ.
Посочената норма възлага задължение водачът да почива най- малко единадесет
последователни часа между работните смени, а не девет, както е посочено в АУАН
и НП. Ако актосъставителят и наказващият орган са считали, че следва да се ангажира
отговорността на „Хеброс Бус“ АД за това, че не са предоставили на водача
минимална междудневна почивка от поне девет последователни часа, то е следвало
да посочат като нарушена нормата на чл. 6, ал. 2 от Наредба Н- 3/ 07.04.2009г.
на МТ. Подобно несъответствие в правната квалификация ограничава правото на
защита на жалбоподателя. Същият се защитава, както срещу фактическите, така и
срещу правните констатации на актосъставителя и на наказващия орган. След като
е налице разминаване между правната квалификация и фактическото описание на
нарушението, то това винаги рефлектира и върху законосъобразността на
издаденото НП. Следва да се посочи, че наказващият орган е можел да отстрани
неточността в правната квалификация по реда на чл. 53, ал. 2 ЗАНН, но той е
преценил, че съставеният АУАН не страда от пороци и е възпроизвел дословно,
както правната квалификация, така и фактическата обстановка, отразена от
актосъставителя. Така констатираното разминаване между фактическото и правно
описание на нарушението обаче, не може да бъде санирано от настоящата съдебна
инстанция. Недопустимо от процесуалноправна гледна точна би било, съдът за пръв
път да вмени на жалбоподателя различна правна квалификация от тази, посочена в
АУАН и атакуваното НП.
За яснота и пълнота на изложението, съдът
счита за нужно да посочи, че действително, между смените на 21.03.2018г. и
22.03.2018г., застъпени от водача Г., не му е осигурена девет часова
непрекъсната почивка (водачът е почивал 8ч. и 24 мин.). Допуснатите нарушения
при съставянето на АУАН и НП обаче, са съществени и именно поради това те не
могат да бъдат основа, на база на която да се ангажира
административнонаказателната отговорност на дружеството- жалбоподател.
Предвид гореизложеното, като
незаконосъобразно, атакуваното наказателно постановление следва да бъде
отменено в своята цялост.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление
№ 36- 0000192 от 07.05.2019г., издадено от
И..Д.В.- Началник на ОО „АА“- гр. Пловдив, с което за нарушаване състава
на чл. 30, т. 1 от Наредба № 2 от 15.03.2002г. на МТС, вр. чл. 6, ал. 1 от
Наредба Н- 3/ 07.04.2009г. на МТ, на „Хеброс Бус“ АД, ЕИК *********, на
основание чл. 104, ал. 1 ЗАвПр е наложена имуществена санкция в размер на 1000
/ хиляда /лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд- гр. Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението
до страните за постановяването му, по реда на гл. XII АПК и на касационните основания, разписани в НПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/П.
Вярно с оригинала.
Т.К.