Мотиви към присъдата
по НОХД № 500/2019 год. по описа на РС – Лом.
Подсъдимият Г. Б.Г. *** е предаден на съд с обвинение за извършени в
условията на идеална съвкупност три престъпления: по 343б, ал. 1 НК, по чл.
345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и по чл. 345, ал. 1 НК – за това, че на 03.11.2019
год., около 14,59 часа, в с. Сливата, обл. Монтана, по ул. Юрий Гагарин,
управлява МПС – л.а., м. Ауди, мод. 80, с рама № ************, неустановена собственост, което не е регистрирано по надлежния ред,
съгласно Наредба № І-45/24.03.2000 год. „За регистрацията, отчета,
пускането в движение и спирането от движение на моторни превозни средства и
ремаркета, теглени от тях“ и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства и с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда – 1,61 промила,
установено по надлежния ред с техническо средство АЛКОТЕСТ 7510, № ARSK 0276.
Доказателствата по делото
са писмени и гласни.
Производството е по реда
на Гл. ХХ от НПК.
Подсъдимият Г.Г. се
признава за виновен, като дава подробни обяснения, кореспондиращи с останалите
доказателства по делото. пледира за минимално наказание, което да е различно от
„Лишаване от свобода“. Съжалява за деянието.
Представителят на РП –
Лом поддържа обвинението така, както е предявено, като намира същото за
доказано по безспорен и несъмнен начин. Пледира при определяне на наказанието,
да намери приложение разпоредбата на чл. 54 от НК, което да се определи на глоба
в размер на по лишаване от свобода в размер около средния, предвиден в закона
по отношение на всяко от трите деяния, а за престъплението по чл. 343б, ал. 1 НК – и предвиденото кумулативно наказание глоба – в минимален размер, като се
определи едно общо наказание между тях, което да бъде изтърпяно при
първоначално строг режим на изтърпяване.
При преценка на събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Г.Б.Г. е роден на *** ***, българин,
български гражданин, с основно образование, неженен, не работи, осъждан с ЕГН: **********.
Видно от приложената по
делото Справка за съдимост, подс. Г. Г. е осъждан с девет влезли в сила присъди
за умишлени престъпления, предимно срещу собствеността и транспорта, като
последното наказание от една година и шест месеца „лишаване от свобода“,
наложено с присъда по НОХД № 540/2016 год. на РС Лом, влязла в сила на 30.04.2018
год., за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4 и 5,
вр. чл. 194, ал. 1 НК извършено на 14.04.2016 год., е изтърпяно на 23.08.2019
год.
Видно от приложените по
делото справки от ПП при ОД МВР – Монтана /л. 14, 15 и 23 от б.п./, подс. Г. Г. е неправоспособен водач, като през последните
пет години срещу него няма издадени наказателни постановления за нарушения на
закона за движение по пътищата.
Подсъдимият живее в с.
Добри Дол, обл. Монтана. Препитава се като върши селскостопанска работа на хора
от селото, събира билки и др.
За да може по-лесно да се
придвижва и да транспортира билките си закупил МПС – л.а., м. Ауди, мод. 80, с
рама № ************, дерегистрирано. В обясненията си твърди, че го управлявал
предимно по „черни“ пътища“ в района на селото, където предполагал, че
вероятността да има полицейски служители е по-малка.
На
процесната дата – 03.11.2019 год. подс. Г.
Г. изкопал чувал корени на черен оман и след като обядвал в дома си и изпил
около 2 литра вино, тръгнал да ги предава.
Натоварил
чувала в автомобила и потеглил.
При
това, още на улицата, на която живеел бил спрян за проверка от свидетелите В.С. и А.Ц.,***,
които били в района на с. Сливата, обл. Монтана служебно.
При
проверката се установило, че управляваното от подсъдимия МПС – л.а., м. Ауди, мод. 80, с рама
№ ************,
неустановена собственост не е регистрирано по надлежния ред, съгласно Наредба №
І-45/24.03.2000 год. „За регистрацията, отчета, пускането в движение и
спирането от движение на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях“
и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства.
При
извършената проверка за употреба на алкохол, с техническо средство
АЛКОТЕСТ 7510, № ARSK 0276, се установила
концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда – 1,61 промила.
Издаден бил талон за
медицинско изследване, което подсъдимия отказал, като на талона собственоръчно
написал, че приема показанията на средството за измерване.
Изложената фактическа
обстановка се установява по несъмнен начин от приложените по делото гласни и
писмени доказателства: показанията на свидетелите, обясненията на подсъдимия,
АУАН, Справка от ОД МВР Монтана, Справка за наложените наказания по ЗДП на подсъдимия,
Справка за съдимост.
Събраните по делото
доказателства са безпротиворечиви и логични. Те не оставят никакво съмнение за
фактите от предмета на доказване: управлението на МПС от подсъдимия, концентрацията
на алкохол, липсата на регистрация на това МПС, поставянето на регистрационни
табели, предназначени за друго МПС, съзнаването на тези обстоятелства от
подсъдимия към момента на извършване на деянието.
Показанията на
свидетелите, обясненията на подсъдимия и писмените доказателства, събрани в
хода на досъдебното производство и приобщени чрез прочитането им по реда на чл.
283 НПК си кореспондират и не си противоречат, поради което съдът приема за
установена фактическата обстановка, без каквито и да е противоречия.
Ето защо, предвид
доказателствата по делото в тяхното единство и взаимовръзка, съдът намира, че
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна, в условията на
идеална съвкупност два престъпни състава: по 343б, ал. 1 НК и по чл. 345, ал. 2, вр. ал.
1 от НК – за това, че на 03.11.2019 год., около 14,59 часа, в с. Сливата, обл.
Монтана, по ул. Юрий Гагарин, управлява МПС – л.а., м. Ауди, мод. 80, с рама № ************, неустановена собственост, което не е регистрирано по надлежния ред,
съгласно Наредба № І-45/24.03.2000 год. „За регистрацията, отчета,
пускането в движение и спирането от движение на моторни превозни средства и
ремаркета, теглени от тях“ и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, и с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда – 1,61 промила,
установено по надлежния ред с техническо средство АЛКОТЕСТ 7510, № ARSK 0276.
Престъпленията са на
просто извършване.
От субективна страна
деянията са извършени при форма на вината пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал
противоправният им характер, искал е и е допускал настъпването на престъпния
резултат, и е целял настъпването на вредоносният резултат.
За престъплението по чл.
343б, ал. 1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода от една до три
години и глоба от 200 до 1000 лева.
За престъплението по чл.
345, ал. 2 от НК е предвидено наказание – лишаване от свобода до една година
или глоба от петстотин до хиляда лева.
Двете деяния са извършени
в условията на идеална съвкупност.
При така приетата правна
квалификация и предвид целите визирани в чл. 36 от НК, наказанието, се определи
при приложение разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от НК, като съдът прецени
смекчаващите отговорността обстоятелства – семейното положение, чистосърдечните
съмопризнания, както и критичното отношение на подсъдимия, съпостави ги с
отегчаващите отговорността обстоятелства – че се касае за множество
престъпления, характера на засегнатите обществени отношения, липсата на
правоспособност за управление на МПС и упоритостта, с която подсъдимият
нарушава разпоредбите на ЗДвП, намери, че е налице паритет между смегчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства.
Съдебното минало на
подсъдимия сочи на висока степен на обществена опасност, а начинът на
извършване на деянията – на завишена обществена опасност. Подсъдимият е
освободен по изтърпяване на предходното си наказание само около два месеца
преди да извърши настоящите.
За това целите както на
генералната, така и на специалната превенция в случая не могат да бъдат
постигнати с друго, различно по вид наказание освен „Лишаване от свобода“.
Предвид
на това съдът определи на подсъдимия наказанието при условията на чл. 54
от НК, като му наложи наказание
близо до средното за престъплението по чл. 343б, ал. 1 НК - 1 година и два месеца, и минималното
кумулативно предвидено наказание глоба. И наказание, също в размер близък до
средния - 6 месеца лишаване от свобода
за престъплението по чл. 345, ал. 2 НК.
На
осн. чл. 23, ал. 1 НК съдът определи между наложените две наказания едно общо –
една година и два месеца „Лишаване от свобода“, към което присъедини и
наложеното наказание „Глоба“.
Така
наложеното наказание, по разбиране на
съда ще съдейства за поправяне и превъзпитание на подсъдимия и ще има
възпитателен и предупредителен ефект и спрямо други лица.
С
така определеното по вид и размер наказание съдът намира,че ще се изпълни
целите на наказанието, както личната, така и генералната превенция
Тъй като по делото не са
сторени разноски, съдът не дължи произнасяне.
Водим
от горното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: