№ 389
гр. Варна, 28.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Иванка Д. Дрингова
Ивелина Владова
при участието на секретаря Доника Здр. Х.
като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско
дело № 20233100500225 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 86554/14.12.2022г. от В. Т. В.,
ЕГН ********** и Ж. А. В., ЕГН **********, и двамата с адрес гр. Варна, кв.
А., ж.к. Д. ***, чрез процесуалния им представител адв. И. А. Д., със съдебен
адрес гр. Марна, ул. „Д.“ № 25, ет.3, офис 11, срещу решение № 3537 от
17.11.2022г., постановено по гр. дело № 13964/2021г. на ВРС, L-ти състав, с
което е отхвърлен предявеният от въззивниците отрицателен установителен
иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за приемане на установено, че
Община Варна, Булстат *********, адрес: гр. Варна ул. „Осми приморски
полк“ № 43, не е собственик на избено помещение с № 20 с площ от 7,29
кв.м., находящо се в избения етаж на вход „В“, блок 12, в ж.к. Д., кв. А., гр.
Варна, при граници на същото: тревна площ, изба на ап. 23, коридор,
коридор, тревна площ.
В жалбата е изразено становище за необоснованост, неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното решение. Излага се, че ответната страна
по делото не e ангажирала като доказателства строителни документи и книжа
за построяване на сградата, от които да се установи колко обекта има в нея, с
какви площи и при какви граници. Счита, че първоинстанционният съд е
допуснал процесуално нарушение, като не се е произнесъл по откритото
производство по чл.193 от ГПК по отношение на „Таблица за определяне на
1
цените на обектите на жилищна сграда“. Твърдят да са собственици на
процесното избено помещение, в което са въведени през 1980г. и са закупили
през 1991г., по силата на договор за продажба на държавен недвижим имот от
05.07.1991г., в евентуалност – въз основа на изтекла в тяхна полза кратка
придобивна давност. Намират, че Община Варна не е установила правата си
на собственост върху процесното помещение и не е представила пълните
преписки по съставените актове за общинска собственост. Отправеното
искане е да се отмени обжалваното решение и за присъждане на сторените
разноски пред двете инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна по жалбата, в който е изложено становище за неоснователност на
оплакванията срещу решението, което намира за правилно и законосъобразно.
Моли за присъждане на направените разноски пред въззивната инстанция
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по искова молба на В. Т. В. и Ж.
А. В., с която е предявен отрицателен установителен иск за приемане на
установено по отношение на ищците, че Община Варна не е собственик на
избено помещение № 20 с площ от 7,29 кв.м., находящо се в избения етаж на
вход „В“, блок 12, в ж.к. „Д.“, кв. А., гр. Варна, при граници на същото:
тревна площ, изба на ап. 23, коридор, коридор, тревна площ, на основание чл.
124, ал. 1 от ГПК.
В исковата молба се излага, че ищците са съпрузи от 22.05.1977г. и от
1980г. до настоящият момент живеят на адрес гр.Варна, кв. А., ж.к. „Д.“, бл.
12, вх. В, ет. 2, ап. 20. Сочи се, че на 05.07.1991г. с договор за продажба на
държавен недвижим имот по реда на НДИ № 20953 са закупили от Общински
народен съвет апартамент 20 и принадлежащото му избено помещение № 20.
Твърди се, че никой не е оспорвал правата върху жилището и избата, както и
че от 40 години владеят избеното помещение, находящо се в избения етаж,
при граници: тревна площ, изба на ап.23, коридор, коридор, тревна площ.
Твърди се, че от администрацията на район А. им изпратили писмо, с което са
оспорили правата на ищците с твърдения, че последните ползват избеното
помещение неправомерно, тъй като в документа им за собственост е посочено
с площ от 7.29 кв.м. и им е връчена заповед № ЖН-55/08.09.2021г. за
изземването му. Счита се, че Общината не притежава правото на собственост
върху владяното от ищците избено помещение с граници - тревна площ, изба
на ап.23, коридор, коридор, тревна площ, на посоченото в АЧОС № 1681 от
15.03.2000г. основание - чл. 2, ал. 1, т. 6 от ЗОС, чл. 156, ал. 3 от ППЗДС /ДВ
бр.24 от 97г./, писмо № РД-0801/342/22.12.98г. до Обл. управител. Излага се,
че в АЧОС № 10464/27.08.2020г. и АЧОС № 10465/27.08.2020г. са описани
избени помещения, идентифицирани само с площ, а в т.8 на акт № 1681 от
15.03.2000г. за общинска частна собственост, са посочени граници на избено
помещение, различни от границите на владяното от ищците избено
помещение. Настоява се, че липсва идентичност между актуваното избено
помещение и собственото на ищците. Подчертава се, че притежаваното
избено помещение не е прилежащо към ап. 16, както е посочено в АОС, а e
прилежаща част към собствения им апартамент № 20.
2
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на
исковата молба, в който се излага становище за неоснователност на иска.
Сочи се, че от наемателите на общинско жилище ап. 16 в сградата, находяща
се в ж.к. „Д.“, бл. 12, вх. В, кв. А., гр.Варна, е представен възложен, изработен
и одобрен проект за доброволна делба, приет с протокол № 31/2019г.,
съгласно който прилежащото на ап.16 избено помещение с площ от
16.17кв.м., е заето от В. В., а съгласно представеният договор ищците били
собственици на ап. 20, чието избено помещение било с площ от 7,29 кв.м.
Излага се, че след извършената доброволна делба на общинското жилище,
представляващо ап.16 са обособено две нови жилища ап.16 и ап.16а, предмет
на АЧОС №10464/27.08.2020г. и №10465/27.08.2020г. Сочи се, че съобразно
представения проект за изменение на кадастрална карта СОС с
идентификатор 10135.5502.118.3.1. към ап. 16 е изба с площ от 7,20 кв.м. , а
към ап.16а е изба с площ от 6,72кв.м., прилежащи към общинските жилища,
поради което била издадена процесната заповед № ЖН-55/08.09.2021г.,
издадена от кмета на район А., при община Варна.
С обжалваното решение предявеният отрицателен установителен иск е
отхвърлен.
Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след
преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Между страните е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване,
че ищците са съпрузи от 22.05.1977г. и че са собственици на ап.20 в гр.
Варна, кв. А., ж.к. „Д.“ бл.12, вх. В, ет.2.
Видно от представения по делото договор № 20953/05.07.1991г. за
продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните
имоти, Общински народен съвет е продал на В. В. и Ж. В. недвижим имот -
жилище, находящо се в гр. Варна, кв. А., ж.к. „Д.“ бл. 12, вх. В, ет. 2, ап. 20,
ведно с прилежащо избено помещение № 20 с полезна площ от 7,29 кв.м., с
граници на избеното помещение: тр. площ, изба на ап.18, коридор,
скривалище.
Със заповед № ЖН-55/08.09.2021г. на кмета на р-н „А.“ е наредено да се
изземе незаконно заеманото избено помещение с площ от 16,17 кв.м.,
прилежащо към общински жилища /ап. 16 и ап.16а/, находящо се в гр. Варна,
кв. А., ж.к. „Д.“ бл. 12, вх. В, от В. и Ж. В.и, собственици на ап. 20 на същия
адм. адрес.
От представения акт № 813/17.12.1990г. се установява, че имотите,
находящи се на адрес гр. Варна, жилищен блок 12, вх. А, Б и В , общо 24 бр.
апартаменти, сред които във вх. В - ап.16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23 и 24 със
съответните избени помещения са актувани като държавна собственост като
построени върху държавна земя, на осн. чл. 6 от ЗС, от 1952г.
Видно от писмо от 09.12.1998г. от кмета на Община Варна до областния
управител на Варненска област е представена преписка за отписване от
актовите книги за държавна собственост на 51 жилища със съответните
избени помещения, които са построени през 1952г. и финансирани от
3
Министерството на транспорта. Посочено е, че съгласно ПМС 156/1973г.
същите са отписани от баланса на „Корабостроителен" и „Кораборемонтен
завод“ и са предадени за стопанисване на „Жилфонд“. Сочи се, че на
основание на решение на ОбНС жилищата са върнати, поради което същите
отговарят на чл. 2, ал.1, т.6 от ЗОС и са общинска собственост, като един от
тези апартаменти е ап. 16, находящ се в кв. А., ж.к. „Д.“, бл. 12, вх. В.
Съгласно писмо от 17.01.2000 г. на кмета на район А. до директора на
ГД „Собственост и стопанство“ при Община Варна е предложено актуване на
имоти в бл. 12, ж.к. „Д.“, кв. А., сред които е и ап.16, ет. 1, вх. В, със
застроена площ от 98,68кв.м. и прилежащо избено помещение 16,17кв.м.
Не се спори, а и от представената от Община Варна преписка по
съставяне на АОС, се установява, че въз основа на договор за доброволна
делба на общинското жилище, представляващо ап.16 са обособени две нови
жилища ап.16 и ап.16а, предмет на АЧОС №10464/27.08.2020г. и
№10465/27.08.2020г.
Видно от АЧОС №10464/27.08.2020г., същият е издаден на основание
чл. 59, ал. 1 от ЗОС за апартамент № 16, ведно с прилежащо избено
помещение с площ от 7.20 кв.м. Под номер на предходно съставен акт е
посочен АОС №1681/15.03.2000 г.
Съгласно АЧОС №10465/27.08.2020 г., същият е издаден на основание
чл. 59, ал. 1 от ЗОС за апартамент №16а, ведно с прилежащо избено
помещение с площ от 6.72кв.м. Под номер на предходно съставен акт е
посочен АОС №1681/15.03.2000 г.
Цитираният по-горе АчОС №1681/15.03.2000 г./л.19/ е съставен на
основание чл. 2, ал. 1, т.6 от ЗОС, чл. 156, ал. 3 от ППЗДС /бр. 24 от 97г./,
Писмо РД-0801/342/22.12.1998г. на Обл. управител. В същият е описан като
собствен на общината апартамент № 16 с площ от 98,68 кв.м., и избено
помещение с площ от 16,17 кв.м. Като граници на избеното помещение са
посочени: коридор, изба от вход В, изба на ап. 23. Като по-рано съставен акт е
посочен Акт №813/17.12.1998г.
Видно от документите за собственост на ап. 23 /л.21-л.24/, като граници
на избеното помещение, принадлежащо към ап.23, са описани: изба на ап. 20,
тревна площ, тревна площ, изба на ап. 22 и избен коридор.
От приетото по делото заключение на допуснатата СТЕ се установява,
че от извършения оглед на място вещото лице е установило, че процесната
изба № 20 се намира в югоизточната част на избения етаж при граници: на
север граничи с коридор, на изток граничи с тревна площ, на юг граничи с
изба №23 и коридор. От приложения архитектурен план на избения етаж
(архитектурно заснемане), служещ за делба на избено помещение към ап.16,
приложен на стр.105 от делото и от извършения оглед се установява, че
поделяемата изба съответства по местоположение и граници на
процесната изба № 20. Изба № 20 съответства също на поделяемото избено
помещение, по размери и форма, на приложения към делото архитектурен
проект за доброволна делба. На приложения архитектурен план
(архитектурно заснемане) на избения етаж е изчертана грешно северната
4
посока. Чертежът е грешно ориентиран, като е завъртян на 180 градуса.
Вещото лице сочи, че при извършения оглед, от установените номерации на
избените помещения и приложения към делото архитектурен проект на
избения етаж не може да се установи избено помещение, което да
съответства на описанието в документа за собственост на ищците, а
именно - избено помещение №20 с полезна площ 7.29кв.м., при съседи за
избата: тревна площ, изба №18, коридор, скривалище. В съдебно заседание
вещото лице уточнява, че такова не съществува на място, така както е
описано в документа за собственост. Избеното помещение, по описание в
документа за собственост, би трябвало да се намира в северната част на
избения етаж, но при така описаните съседи няма такава изба на място.
Установява при оглед обособени четири избени помещения в северната
половина на избения етаж, образувани като са използвани съществуващите
зидове на сградата и допълнителни изградени преграждащи стени от дървен
материал. Вещото лице сочи, че избеното помещение, ползващо част от
площадката на избения етаж и пространството под стълбището, както и „Г" -
образното избено помещение се ползват, по данни на ищците, от
собствениците на ап.16 и ап.16а. В съдебно заседание вещото лице уточнява,
че помещенията могат да се обособят като изби, но с инвестиционен проект.
Събрани по делото са и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля
Анастасия Стоянова Х.. От показанията на свидетелката се установява, че
ищците живеят в жилищния блок от 1980г. на втория етаж, а свидетелката на
третия етаж апартамента над тях. Ищците имали маза, която се намирала
непосредствено до мазата на свидетелката, вратата й се намирала вляво от
собствената й. Според Х., никой не се е местил от една маза в друга. Към
апартамент 16 имало обособена маза от единия коридор от дървен материал и
се ползвало като маза. Тъй като в ап. 16. Живеели две семейства, другото
семейство ползвало мазата на ап. № 17. И двете жилища били общинска
собственост.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни
изводи:
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира
обжалваното решение за валидно и допустимо, като постановено от надлежен
състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в изискуемата
форма и при наличието всички положителни, респ. липса на отрицателни
процесуални предпоставки, обуславящи правото на иск и неговото надлежно
упражняване.
По релевираните във въззивната жалба оплаквания, настоящият съдебен
състав намира следното:
Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при
предявен отрицателен установителен иск за собственост ищецът да докаже
5
фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът - фактите, от
които произтича правото му.
В съответствие с разясненията, дадени с т.1 от ТР № 8/2012 год. на
ОСГТК на ВКС относно предпоставките за допустимост на отрицателния
установителен иск за собственост и други вещни права ищците установяват
правния си интерес от предявяването му, позовавайки се на притежаваното от
тях вещно право на върху избено помещение, като принадлежност към
собственото им жилище, представляващо апартамент № 20, въз основа на
договор за продажба на държавен имот по реда на НДИ от 05-07.1991г. В
евентуалност, твърдят да са придобили същото по силата на изтекла
придобивна давност през периода от 05.07.1991г. до подаване на исковата
молба – 28.09.2021г. От своя страна, ответникът се позовава на АЧОС №
1681/15.03.2000г., с който е признат за собственик на избено помещение,
прилежащо към апартамент 16, както и на съставените впоследствие АЧОС
№ 10464/27.08.2020г. и № 10465/27.08.2020г., съобразно които като частна
общинска собственост са актувани апартамент №16 и №16а и прилежащите
към тях избени помещения. Доколкото последните са оспорени от ищците, то
ответникът е представил преписката по съставяне на оспорените актове за
частна общинска собственост. От същата се установява, че първоначално
имотите, находящи се на адрес гр. Варна, жил. блок 12, вх. А, Б и В, общо 24
бр. апартаменти, сред които тези във вх. В - ап.16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23 и
24 със съответните избени помещения са актувани като държавна собственост
като построени върху държавна земя. Не е спорно, че описаните по-горе
имоти са изградени върху държавна земя и са станали държавна собственост
по приращение по смисъла на чл.92 ЗС. В тази насока е и писмо от
09.12.1998г. от кмета на община Варна до областния управител на Варненска
област, в което е посочено, че процесните жилища, ведно с избените
помещения са построени през 1952г. и финансирани от Министерството на
транспорта и съгласно ПМС 156/1973г. са отписани от баланса на
Корабостроителен и Кораборемонтен завод и са предадени за стопанисване на
Жилфонд, т.е. същите са били собственост на Държавата.
Спорният въпрос по делото е относно идентичността на актуваното
избено помещение като принадлежност към ап. 16 и прилежащото на ищците
избено помещение № 20 като принадлежност към ап. 20.
В документа за собственост въз основа на който са съставени актовете
за общинска собственост - АЧОС №1681/15.03.2000г., е актуван като
собствено на общината жилище, представляващо ап.16, ведно с избено
помещение с площ от 16,17 кв.м., като граници на избеното помещение са
посочени: коридор, изба от вход В, изба на ап. 23.
От приетата по делото СТЕ, чието заключение съдът кредитира като
обективно и компетентно дадено, се установи, че актуваното избено
помещение, предмет на заповедта на кмета за изземване, е идентично на
ползваното от ищците избено помещение № 20. Това се подкрепя и от
данните в АЧОС №1681/15.03.2000г., съгласно което избеното помещение
собственост на общината граничи с изба на ап. 23, а документите за
собственост и показанията на свидетелката Х. сочат, че до нейната изба се
6
намира изба № 20. Фактът, че ползвателите на ап.16 ползват други изби в
сградата е ирелевантно към предмета на спора относно идентичността на
собствената на общината изба, предмет на акта за общинска собственост и
владяната от ищците. Ищците не отричат, а и от събраните гласни
доказателства се установява, че те владеят и ползват изба № 20.
Същевременно, от заключението на вещото лице по проведената съдебно-
техническа експертиза се установява, че описаното в документа за
собственост на ищците от 1991г. избено помещение не съществува на място.
Горната установеност обуславя извод за идентичност на избеното помещение,
обективирано в АЧОС №10464/27.08.2020г. и №10465/27.08.2020г. с
владяното от ищците. Следователно, ищците не са станали собственици на
процесната изба като принадлежност към жилището им въз основа договор №
20953/05.07.1991г. за продажба на държавен недвижим имот от Общински
народен съвет.
Съдът намира, че ищците към настоящия момент не могат да се бранят
с противопоставимо право за придобиване на избеното помещение по
давност.
По силата на чл. 86 от ЗС /в редакцията към ДВ бр. 14 от 19.02.1988г.,
действала до 1996г./, съществува законова забрана за придобиване по давност
на държавна, респ. общинска собственост. Следователно за периода от 1991г.
до 1996г. давност в полза на ищците не може да тече. От 01.06.1996г. по
аргумент на противното на забраната на чл.86 от ЗС, редакция ДВ, бр.
33/1996г. да се придобива по давност публична държавна и общинска
собственост следва, че може да се придобива частна държавна и общинска
собственост. На основание § 1 от ЗД на ЗС /ДВ бр. 46/2006г., в сила от
01.06.2006г.; изм. бр. 105/2006г.; изм. бр. 113/2007г., в сила от 31.12.2007г.;
изм. бр. 109/2008г., в сила от 31.12.2008г., изм. бр. 105 от 2011 г., в сила от
31.12.2011г., изм. ДВ бр.107/2014г., в сила от 31.12.2014г., изм., бр. 7 от
19.01.2018г., в сила от 31.12.2017г., доп., бр. 18 от 28.02.2020г./ е наложен
мораториум и давността за придобиване на държавни или общински имоти
спира да тече до 31.12.2022г. С решение № 3 от 24 февруари 2022г. по
конституционно дело № 16 от 2021г., е обявена за противоконституционна
разпоредбата на § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността.
Съгласно правилото на чл. 151, ал. 2, изр. трето от Конституцията, решението
на Конституционния съд, с което се обявява противоконституционност на
закон, действа занапред. Следователно, независимо от това дали са
упражнявали трайно и необезпокоявано фактическа власт по отношение на
процесното помещение, ищците не са могли да го придобият по давност към
датата на предявяване на иска - 27.09.2021г.
По изложените съображения, следва да се приеме, че Общината е
установила по надлежен ред правото си на собственост върху процесния
имот, поради което предявеният отрицателен установителен иск е
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Поради съвпадането на изводите на настоящата инстанция относно
изхода от спора с тези на първоинстанционния съд обжалваното решение
следва да бъде потвърдено.
7
Съобразно отправеното искане и на основание чл.78, ал.8 вр. ал. 3 от
ГПК въззивниците следва да заплатят на въззиваемата страна разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Воден от горното, съставът на Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3537 от 17.11.2022г., постановено по гр.
дело № 13964/2021г. на ВРС, L-ти състав.
ОСЪЖДА В. Т. В., ЕГН ********** и Ж. А. В., ЕГН **********, и
двамата с адрес гр. Варна, кв. А., ж.к. Д. *** да заплатят на Община Варна,
Булстат *********, адрес: гр. Варна ул. „Осми приморски полк“ № 43 сумата
от 100 /сто/ лева, представляваща разноски пред въззивната инстанция, на
осн. чл. 78,ал.8 вр. ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8