№ 305
гр. Дупница, 23.03.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, III-ТИ СЪСТАВ НО, в закрито
заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Светла В. Пейчева
като разгледа докладваното от Светла В. Пейчева Наказателно дело частен
характер № 20221510200426 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано въз основа на тъжба предявена от С. И. Я. от
гр. С. срещу Д. К. У., от гр. С. за престъпление по чл. 147, ал. 1, предл. 2-ро от НК.
Тъжбата е заведена с вх. № 2070/28.03.2022 г. в РС гр. С..
В дадения от съда срок, след оставяне на тъжбата без движение, тъжителката е
внесла дължимата държавна такса, като на 29.06.2022 г., е депозирала допълнителната
тъжба, наименувана „Поправена частна тъжба“, от която е видно, че е посочена още една
дата на извършване на деянието -05.10.2021 г. Тъжбата е оставена за втори път без
движение, като са дадени указания на тъжителката да посочи точната датата на извършване
на деянието, доколкото са въведени нови обстоятелства и нова дата на извършване на
деяние.
От допълнението към частна жалба, депозирано в РС гр. Дупница на 27.09.2022 г. е
видно, че тъжителката поддържа първоначално входираната тъжба и допълнителната
такава, като изрично е посочила, че се касае за продължавано престъпление по смисъла на
чл. 26 от НК, извършено в периода от 27.09.2021 г. до 05.10.2021 г.
В тази връзка, съдията докладчик отново е оставил частната тъжба без движение,
като е дадена възможност на тъжителката да посочи кога й е станало известно, че
протоколът от проведеното Общо събрание е входиран в регистратурата на РС гр. С..
Видно от представеното допълнение към частната жалба от 29.11.2022 г. тъжителката е
отговорила, че в деня, в който е входиран протоколът от Общото събрание на съдиите при
РС с. й е станало известно, че същият е входиран като не е посочена дата.
Уточнението е необходимо с оглед съблюдаване на сроковете предвидени в
разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НПК, тъй като досежно деянието извършено на 27.09.2021
г., така както е посочено в първоначалната тъжба, е предявена в срок.
1
Видно от изисканата справка от Председателя на РС гр. С., с приложени
доказателстав е видно, че протоколът от проведното Общо събрание на съдиите при РС гр.
С., е входиран в деловодството на съда на 05.10.2021 г. На 11.10.21 г. с допълнително
решение е допусната поправка на явна фактическа грешка.
С писмо вх. № 3346/18.10.2021 г. взетото решение от ОС е изпратено на съдебните
служители при РС гр. С., чрез предоставянето копие от Протокола от ОС в деловодството на
съда. Припис от протокола, ведно с приложени писмени обяснения е приложен към
изпратените материали.
С оглед на така изложеното настоящия съдебен състав счита, че описаните
фактически обстоятелства в тъжбата водят на извода, че същата е негодно процесуално
основание за иницииране на наказателното производство, тъй като в нея се твърди, че на
проведеното на 27.09.21 г. Общо събрание на на съдиите съдия Д. У., който е бил
председателстващ събранието се е обърнал към всички присъстващи съдии от РС С.,
включително съдия –изпълнителя и съдията по вписванията, като е заявил следното:
„Съдебната администрация е поставена под натиск, даже бих казал откровен терор,
тормоз, чрез използваните от изпълняващата функциите председател
административни методи, непрекъснато търсене на писмени обяснения от
служители за какво ли не и отправяне на заплахи за уволнение. Служителите с
разрешен годишен отпуск са принуждавани да прекъсват отпуската си „по собствена
молба“. Служителите са принуждавани да пишат докладни записки „по собствена
инициатива“ за неща, извършени от други служители“.
Видно от приложения протокол председателстващия събранието съдия У. се е изказал
в отсъствието на тъжителката съдия С. Я., видно от който описаното в тъжбата е извадено
от контекста на изказаното становище от съдия У.. Същият е изложил становището си пред
Общото събрание на съдиите на РС гр. С., като е казал следното: „Така, стигнахме до
служителите са принуждавани да пишат докладни записки „по собствена
инициатива за неща, извършени от други служители, както и за разговори дори със
съдии, като им се указва какво да пишат в такива от изпълняващия функциите
председател. По думите на самите служители, вероятно те и с Вас контактуват, ако
вече не ги е страх, те се превръщат в доносници.
В резултат на такъв тормоз, колеги съдебния администратор Е.Ц. не издържа
и депозира молба за напускане. На служителите им се забранява да говорят със съдии,
да влизат в кабинетите им. На служителите им е казано, че всеки от тях ще си
получи заслуженото след отправеното от тях искане изпълняващата функциите
председател да не прекратява трудовото правоотношение със съдебния
администратор, а след подписването на това искане от главния счетоводител на това
въпросно искане, на следващия ден е образувано дисциплинарно производство, като й е
казала: „Ти, кога успя да подпишеш това, ще видиш какво ще ти се случи.“.
На следващо мято, констатиран е и натиск спрямо съдии с искане за
прекратяване на разрешен годишен отпуск „по собствена молба“.
2
На проведеното ОС на съдиите е взето решение, с което е изразено категорично
несъгласие с начина на управление на РС С. от изпълняващата функциите председател С. Я.,
както и да бъдат сезирани компетентни държавни органи относно дейността по
управление на и.ф. председателя С. Я., което е било връчено за запознаване от служителите
след проведеното Общо събрание на съдиите.
В конкретния случай тъжителката е изложила обстоятелства по делото, като счита, че
е извършено престъпление, което се преследва по частно правен път. Посочила е и правната
квалификация, като счита че е извършено престъпление клевета по смисъла на чл. 147, ал. 1,
предл. 2-ро от НК, а именно: посочила е, че е възприела от изказаването на Д. У., че е
извършила престъпление, тъй като е била описана като терорист и по този начин са
опетнени доброто й име, чест и достойнство, както и че е била дискредитирана, предвид
предстоящето й участие в конкурс за административен ръководител на РС С..
Относно определянето на правната квалификачия по дела от частен характер
законодателят е дал правомощие на съда. Видно от описаното в обстоятелствената част на
тъжбата настоящия съдебен състав, счита че изказаното становище по време на Общото
събрание на съдиите в РС гр. С., което е протоколирано и впоследствие този протокол е
доведен до знанието на служителите на РС гр. С., като изложеното становище, е в аспект да
бъдат сезирани компетентни органи относно действията и бездействията на и.ф.
председателя на съда не може да бъде прието за обидно или клеветническо, доколкото с
това действие се търси упражняване правото на защита от евентуално неправомерно
поведение на и.ф. председателя на съда. Да се приеме протвното би означавало да се
игнорира сигналната функция на гражданите. Основното задължение на всички компетенти
държавни органи е да извършат проверка на изложените обстоятелства. Конституционнно
гарантираното в чл. 45 от Конституциата на РБ право на жалба на всеки гражданин, а в
случая право на сигнална функция на членовете на ОС на съдиите, съгласно
регламентираната процедура в ЗСВ, по никакъв повод не може да бъде ограничавано или
подлагано на стеснително тълкуване. При противен извод провото на гражданите да подават
молби, жалби и и петиции до съответните власти не само, че не би било надлежно
гарантирано, а гражданите биха били лишени от този път на защита в случаите, когато
считат че правата им са накърнени от незаконосъобразното поведение на даден държавен
орган или дадено длъжностно лице. Поредното би обусловило сериозна колизия с
конституционна регламенитрани права. Такова действие изключва и виновността на лицето
за накърняване на нечие друго право, включително и правото на чест, достойнство и доборо
име (чл. 32, ал. 1, изр. 2-ро, предл. 2-ро от КРБ).
Съгласно установената съдебна практика осъждането на дееца при упражнаване
правото му на мнение в пределите, в които държавата няма право да го ограничи чрез
наказателното преследване е нарушение на чл. 10 от Европейската конвенция за защита
правата на човека и останалите свободи. ( в тази насока са Р № 293/24.07.2007 г. на ВКС по
н.д. № 988/2006, I Н.О.; Р № 421/14.11.2008 г.- на ВКС по н.д. № 446/2008 г., III Н.О.; Р №
582/16.12.2008 г. на ВКС по н.д. № 561/08 г., II Н.О. и др.)
3
От решението на бившия районен прокурор на София С. К. срещу България, е видно
че същият е бил осъден в РБългария зя клевета заради интервю, в което нарекъл един от
проверявалите го впоследствие прокурори „прокурор Рушветчийски“. Впоследствие К.
осъдил България в Страсбург и ЕСПЧ е изразил становище, че въпреки, че К. е използвал
агресивен и неприятен език, интервюто му като цяло е било част от публичния дебат по
въпроси със значителен обществен интерес и не е представлявало безпричинна обида. Освен
това критикува българските съдилища, защото не са отчели, че пострадалите са прокурори,
т.е. длъжностни лица и за тях границите на приемливата критика са по-широки. По всички
тези дела ЕСПЧ отбелязва изрично, че „гражданите трябва по принцип да са в състояние да
подават жалби срещу длъжностни лица до техните йерархични началници без риск от
наказателни санкции, дори когато такива жалби представляват твърдения за престъпления и
дори, ако техните твърдения при разгрлеждане се окажат неоснователни“. С тези решения се
приема, че държавата няма право на наказателно преследване, когато дадена оценка от дееца
за засегнатия е израз на негово мнение, което и от гледна точка на обществения морал не е
укоримо. Правомерното упражняване на право се причислява в наказателноправната теория
към обстоятелствата, които изключват обществената опасност и портивоправност на
деянието.
В настоящия случай тъжителката е инкриминирала тъкмо такова активно поведение
от страна на лицето, срещу което е подадена тъжбата, насочено към търсене на наказателна
отговорност от него въпреки твърдението му в тъжбата, че репликите за които твърди, че са
клеветнически, са изречени на Общото събрание на съдиите, на което са взети съответните
решения за сезиране на компететни държавни органи, годни да се произнесат по заявените
твърдения, включително и че същия протокол е връчен на служителите , съгласно решение
на Общото събрание на съдиите.
От друга страна следва да бъде посочено, че характерно за съвременната дефиниция
на понятието тероризъм е, че тя е силно полемична. Използването на насилие за постигането
на политически цели е присъщо както на държави, така и за недържавни организации.
Трудната част е в постигането на съгласие за това, кога употребата на насилие (насочена
към кого, от кого, с какви цели) е законна/основателна. Мнозинството от дефинициите,
които са в обращение, са формулирани от агенции пряко обвързани с някое правителство, и
са със систематично предубеждение да изключват правителствата от дефиницията. Някои от
дефинициите са изключително широки. Например в Закона за тероризма, приет от
парламента на Обединеното кралство през 2000 година, тя включва пробиви в компютърни
системи, в които насилие нито се цели, нито де факто се прилага. Съвременният етикет
„терорист“ носи дълбоко пейоративни (отрицателни) нотки; той е знак, показващ липсата
на законност и морал. По тази причина използването на думата „терорист“ е винаги
оспорвано. Опитите да се прецизира понятието неизменно пораждат големи спорове, тъй
като съперничещите си дефиниции могат да се използват с тенденциозното намерение да
включат действията на определени групи и да изключат действията на други. Затова всяка
група или страна по въпроса може субективно да предяви законно основание за
4
използването на насилие за своята политическа кауза или цел.
От приложените материали е видно, че още преди провеждането на ОС на съдиите на
РС гр. С., проведено на 27.09.2021 г., е осъществувало известно напрежение между
тъжителката и съдебни служители –вж. искане от 04.08.2021 г.о т съдебен администратор
Е.Ц., писмено обяснение от А. Р. от 0.08.2021 г. –главен счетоводител при РС гр. С.;
становище и сигнал от Е.Ц. до Комисията по професионална етика към съдийската колегия
на ВСС; до Комисията по професионална етика към ОС Благоевград; до и.ф.
адм.ръководител на ОС Благоевград; до съдиите при РС С.; да Главния инспектор на
Инспектората на ВСС; отворено писмо от служителите на РС гр. С. входирано на 16.08.2021
г.; писмо до и.ф. председател на РС гр. С. от служителите на РС гр. С., входирано
на30.07.2021 г., като въз основа на тези данни е взето отношение от всички съдии,
включително и от председателстващия събранието от което е видно, че са изложени факти
от обективната действителност, с които са обобщени случващите се неща в РС гр. С., като в
случая не е правена негативна оценка на С. Я., водеща до извършено престъпление от
частен характер -клевета.
За да е осъществен състава на клеветата, от обективна страна, приписването на
конкретно престъпление трябва да не е извършено от пострадалия. Престъплението винаги
и без изключение е деяние, укоримо от гледна точка на господстващия морал, което винаги
характеризира отрицателно личността на извършителя. По същество приписването на
неизвършено престъление е особен случай на разгласяване на неистинско позорно
обстоятелство, което се отразява отрицателно на доброто име и честта, за когото се твърди,
че е извършил престъпление. В конкретния случай се съдържат достатъчно писменни данни
в подкрепа на изказаното становище от съдия Д. У..
Следва да бъде отбелязано, че в съответствие с ТР № 2/2002 г. на ОСНК на ВС на РБ,
при определяне на минималните изисквания за индивидуализацията на едно престъпление,
същото следва да е определено най-малко по време, място и начин на осъществяване, като
са описани и неговите фактически обективни и субективни признаци и всяко отклонение от
тези минимални изисквания относно определеността на престъплението за което се повдига
и поддържа обвинение, винаги е основание да се счете, че е допуснато съществено
процесуално нарушение във връзка с акта въз основа на който се поставя началото на
наказателното преследване. Според настоящия състав тези изводи се отнасят и за частната
тъжба, доколкото тя също поставя началото на частното наказателно преследване за едно
престъпление и съставлява рамката относно обхвата и съдържанието му. След като се
запозна с материалите на делото съдията –докладчик намери, че са налице основанията на
чл. 250, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 вр. чл.
81, ал. 1 НПК за прекратяване на наказателното производство по делото,
поради обстоятелството, че тъжбата не отговаря на изискванията на чл. 81
НПК, а именно - поведението, описано в нея, не представлява престъпление
от частен характер.
Съображенията за това са следните:
5
При така очертаната фактическа рамка на твърдяното да е извършено
престъпление от частен характер спрямо личността на тъжителя С. Я., съдия-
докладчикът намира, че не е описано деяние по смисъла на чл. 81, ал. 1 НПК,
което да се преследва по тъжба на пострадалия. В случая, както се твърди от
самата тъжителка, във връзка с инкриминираните в тъжбата изрази:
„Съдебната администрация е поставена под натиск, даже бих казал откровен терор,
тормоз, чрез използваните от изпълняващата функциите председател
административни методи, непрекъснато търсене на писмени обяснения от
служители за какво ли не и отправяне на заплахи за уволнение. Служителите с
разрешен годишен отпуск са принуждавани да прекъсват отпуската си „по собствена
молба“. Служителите са принуждавани да пишат докладни записки „по собствена
инициатива“ за неща, извършени от други служители“, съдията-докладчик приема, че
същите не изпълват от обективна страна състава на престъплението „обида“ по смисъла
на чл. 146, ал. 1 от НК или на престъплението „клевета“ по смисъла на чл. 147, ал. 1 от НК, а
изразяват излагане на становище по факти, които е следвало да бъдат обсъдени на общото
събрание на съдиите на РС гр. С..
Поради това, че в тъжбата не е описано престъпление, което да се преследва по
тъжба на пострадалия, не са налице основанията на чл. 81 НПК, с оглед на което
образуваното наказателно производство следва да се прекрати.
В принципен план следва да се допълни, че прекратяването на производството по
делото на настоящия етап е допустимо, доколкото съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 5, т. 2
НПК, не се образува наказателно производство за престъпление, което се преследва по
тъжба на пострадалия, а образуваното се прекратява, когато тъжбата не отговаря на
условията, посочени в чл. 81 НПК. За да бъде съдът валидно сезиран, освен да е писмена и
да съдържа данни за подателя и за лицето, срещу което се подава, тъжбата следва да описва
„обстоятелствата на престъплението“. При това положение, съдебният орган
(съдия-докладчикът), на когото е възложена проверката по редовността на тъжбата, не би
могъл да установи дали изложените в тъжбата факти сочат на престъпление, ако не си
изясни кое е конкретното престъпление. Без да направи такъв извод, не би могъл да прецени
включително и дали съобщеното в тъжбата престъпление е такова, което се разглежда по
съответния процесуален ред.
Следователно, по аргумент за по-силното основание, при наличието на изрично
предвидено правомощие на съдия-докладчика да прекрати наказателното производство в
случай, че тъжбата не отговаря на изискванията по чл. 81, ал. 1 НПК, това несъмнено
означава, че е длъжен да провери и дали се твърдят обстоятелства на престъпление изобщо.
Допълнителен аргумент в тази насока е и спецификата на фактическия състав за повдигане
на обвиненията за престъпления, които се преследват по тъжба на пострадалия, и
възникването на фигурата на подсъдимия в производствата от частно правен характер,
които категорично обуславят необходимостта от извършване на преценка твърди ли се в
тъжбата престъпление, респективно какво е то.
6
Последното изхожда именно от обстоятелството, че в производството от частен
характер тъжбата е актът, очертаващ рамките на обвинението, поради което трябва да
съдържа конкретни и безпротиворечиви твърдения относно обстоятелствата, подлежащи на
доказване и обуславящи твърдяното да е осъществено от подсъдимия спрямо личността на
тъжителя противоправно посегателство. Изпълнението на това изискване на закона е
свързано с необходимостта да се очертаят рамките на предмета на доказване в наказателния
процес по обвинението за престъпление, преследвано по реда на частното обвинение. В
случаите, когато наведените в тъжбата твърдения не могат да бъдат субсумирани под
престъпен състав на престъпление от частен характер, предаването на съд на лицето, срещу
което е насочена тъжбата, е недопустимо.
Процесната хипотеза по депозираната от С. И. Я. срещу Д. К. У. тъжба е именно
такава, което обуславя произнасянето на настоящия съдебен състав в съответния смисъл.
Аргументите в подкрепа на този извод са изводими не само от формални
съображения (чл. 250, ал. 1, т. 1 НПК) не предвижда ограничения в тази насока, но и от
логически и съдържателни такива - оценъчната дейност на съдия-докладчика дали е налице
тъжба, годна да инициира производство от частен характер, гарантира, че в съдебно
заседание ще се разгледат само обвинения, които обективно могат да ангажират
наказателната отговорност на дадено лице за деяние, което се преследва по инициатива на
пострадалия. Това от своя страна води до оптимизиране на правораздавателната дейност,
каквато именно е целта на правомощието на съдия-докладчика по чл. 250, ал.
1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2,
вр. чл. 81, ал. 1 НПК, съдия-докладчикът
РАЗПОРЕДИ:
ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по НЧХД № 426/2022 г. по
описа на ДнРС, НО, 3-ти състав.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване пред Кюстендилски окръжен
съд по реда на Глава XXI от НПК в петнадесетд.ен срок от получаване на препис от него от
тъжителя и неговия повереник.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
7