П Р И С Ъ Д А
№ 137 12.07.2016г. град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският окръжен съд,
наказателно отделение
На дванадесети
юли година
2016
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИ ГАЙДУРЛИЕВ
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. Д.Ф.
2. А.К.
Секретар: П.К.
Прокурор: Ангел
Ангелов
като разгледа
докладваното от съдия Гайдурлиев
НОХ дело № 470 по
описа за 2016 година
П Р И С Ъ Д И:
ПРИЗНАВА
подсъдимия М.И.У., роден на *** ***, област Бургас, ул. „Лале“ № 25, българин,
български гражданин, с основно образование, неженен, неосъждан, ЕГН **********
ЗА ВИНОВЕН в
това, че на 27.02.2013 г., около 02,00 часа, в гр. Бургас, кв. „Горно Езерово“,
ул. „Минзухар“ № 31, в съучастие със Стефан Анчев Стефанов ЕГН **********,
действайки като подбудител и помагач, направил опит да запали едноетажна
постройка, състояща се от преддверие и две стаи, на значителна стойност - в
размер на 3 419 лв., включваща и обзавеждането - секция от три модула на
стойност 230 лв., легло персон и половина на стойност 80 лв., два броя
разтегателни дивана, всеки на стойност от 90 лв., 1 брой ракла на стойност 40
лв., 1 брой маса /стругована/ на стойност 50 лв., 1 брой лакирана масичка на
стойност 35 лв., всичко на обща стойност 4034 лв., собственост на Желю Енчев
Чолаков, като опитът е останал недовършен поради независещи от дееца причини –
пожарът е бил изгасен от пострадалия Желю Енчев Чолаков, като същият е
представлявал опасност за живота на спящите по това време в къщата Желю Енчев
Чолаков, Стефка Софкова Илиева, Ангел Стефков Илиев, Бойка Стефкова Илиева,
Исус Стефков Илиев, Стефка Миленова Илиева, Жельо Миленов Илиев, и Симеон
Миленов Илиев, поради което и на основание чл. 330, ал. 2, т.
1, вр. ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4 от НК, вр. чл. 373, ал. 2 от НПК, вр.
чл. 58а, ал. 1 от НК ГО ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ДВЕ ГОДИНИ.
ОТЛАГА на
основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наложеното на подсъдимия М.И.У.
наказание две години лишаване от свобода за срок от три години, считано от
влизане на присъдата в сила.
ОСЪЖДА на
основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимия М.И.У., със снета по - горе
самоличност, да заплати в полза на държавата, по сметка на ОД на МВР – гр.
Бургас сума в размер на 200 (двеста) лева, представляваща половината от направените
по делото разноски.
Присъдата може да се обжалва
и/или протестира в 15-дневен срок от днес пред Апелативен съд – гр. Бургас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.
Мотиви на присъда № 137/12.07.2016
г. по НОХД № 470/2016г. по описа на Окръжен съд – гр. Бургас.
Съдебното производство по делото
е образувано по повод внесен обвинителен акт от прокурор при Окръжна
прокуратура - гр. Бургас, с който срещу подсъдимия М.И.У., ЕГН ********** е
повдигнато обвинение за това, че на 27.02.2013 г., около 02,00 часа, в гр. Бургас,
кв. „Горно Езерово“, ул. „Минзухар“ № 31, в съучастие със Стефан Анчев Стефанов,
ЕГН **********, действайки в качеството на подбудител - казал на обв. Стефанов
да запали автомобилна гумата, и в качеството на помагач - намерил автомобилната
гума, носил същата до къщата, оставил я пред вратата, намерил, занесъл и
поставил върху автомобилната гума хартиен кашон, дал на обв. Стефанов газова
запалка бяла на цвят за да запали автомобилната гума, който я запалил, е
направил опит да запали едноетажна постройка състояща се от преддверие и две
стаи на значителна стойност - в размер на 3 419 лв., включваща и обзавеждането
- секция от три модула на стойност 230 лв., легло персон и половина на стойност
80 лв., два броя разтегателни дивана, всеки на стойност от 90 лв., 1 брой ракла
на стойност 40 лв., 1 брой маса /стругована/ на стойност от 50 лв., 1 брой
лакирана масичка на стойност 35 лв., на обща стойност от 4034 лв., собственост
на Желю Енчев Чолаков, като опитът е останал недовършен поради независещи от
дееца причини - пожарът е бил изгасен от пострадалия Желю Енчев Чолаков, и
същият е представлявал опасност за живота на спящите по това време в къщата
Желю Енчев Чолаков, Стефка Софкова Илиева, Ангел Стефков Илиев, Бойка Стефкова
Илиева, Исус Стефков Илиев, Стефка Миленова Илиева, Жельо Миленов Илиев, и
Симеон Миленов Илиев - престъпление по чл. 330, ал. 2, т. 1, вр.
чл. 18, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4, вр. ал. 1 от НК.
Съдът разгледа делото по реда на
съкратеното съдебно следствие по глава 27 от НПК, като с протоколно определение
от 12.07.2016 г., на основание чл. 372, ал. 4 от НПК, обяви, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия, без да
събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
В хода на съдебните прения,
прокурорът поддържа обвинението от фактическа и правна страна, така както е
формулирано с обвинителния акт. Пледира за осъдителна присъда, като след
редукцията по чл. 58а, ал. 1 от НК, на подсъдимия бъде наложено наказание
лишаване от свобода за срок от две години, изпълнението на което да се отложи
за срок от пет години, на основание чл. 66, ал. 1 от НК.
Защитникът на подсъдимия М.У. –
адвокат Ц.К. *** се солидаризира с предложеното от прокурора относно вида и
размера на наказанието, което да се наложи на подзащитния й, като счита, че
изпитателният срок по чл. 66, ал. 1 от НК следа да бъде за срок от четири
години.
Подсъдимият М.И.У. признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и заявява,
че не желае да се събират доказателства за тези факти. В последната си дума,
изразява съжаление за постъпката си и моли съда за условна присъда.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Съдът, като прецени поотделно и в
тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, приобщени към
доказателствения материал по делото, съобразно разпоредбите на чл. 14 и чл. 18 НПК, и с оглед разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК, прие за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият М.И.У. е роден на ***
***, област Бургас, ул. „Лале“ № 25. Той е българин, български гражданин, с
основно образование, неженен, неосъждан, и е с ЕГН **********.*** живеели
лицата Желю Енчев Чолаков, Стефка Софкова Илиева, Ангел Стефков Илиев, Бойка
Стефкова Илиева, Исус Стефков Илиев, Стефка Миленова Илиева, Жельо Миленов
Илиев и Симеон Миленов Илиев. На 26/27.02.2013г. вечерта същите се намирали в
дома си и са легнали да спят. Една седмица преди 27.02.2013г. в дома им дошли
дъщерята на Жельо Чолаков - Наска Илиева и подсъдимия М.И.У. - „Раим”, които
живели на семейни начала. Причината да отидат да живеят в дома на Жельо Чолаков
е била, че родителите на подс. М.У. продали салмата в която те живеели и те
отишли да живеят при родителите на Наска, където се настанили в пристройка -
салма, която си направили сами. Подсъдимият М.У. се държал лошо със св. Наска
Илиева, тормозел я и я биел. Тези обстоятелства са били известни на родителите
на Наска. След като се преместили да живеят в дома на родителите на Наска, подс.
У. продължил да тормози и бие св. Наска Илиева и не й разрешавал да ходи при
родителите си. На 26.02.2013г. подс. У. и св. Илиева пак се скарали и тогава подс.
У. казал, че ако тя отиде при родителите си той щял да запали къщата им. Свидетелката
Илиева взела решение да напусне подс. У. и на 26.02.2013г., след като подсъдимият
отишъл за дърва, тя го напуснала, отишла при майка си - св. Стефка Илиева и й
казала, че напуска У. и че отива при леля си.
Вечерта на 26.02.2013 г., след
като установил, че св. Наска Илиева я няма, подсъдимият У. повикал Стефан
Стефанов да дойде с него, за да търсят жена му - св. Илиева. Двамата обикаляли
махалата за да я търсят, но не я открили, след което отишли до двора и къщата
на бащата на Наска Илиева, за да я чакат. Около 02,00 часа на 27.02.2013 г.
подсъдимият У. казал на Стефан Стефанов да запали една гума, която подс. У.
сложил до къщата. Подсъдимият У. намерил от някъде и голям кашон, който също
сложил върху гумата и казал на Стефанов да го запали със запалката, която била на
подс. У.. Подсъдимият У. дал запалката на Стефанов, който запалил кашона, след
което огъня обхванал и гумата.
По същото време св. Стефка Илиева
станала от сън, за да даде на едно от децата в къщата да пие вода, и тогава
видяла огън пред къщата. Тя веднага събудила съпруга си св. Жельо Чолаков,
който излязъл навън. Виждайки св. Чолаков да излиза навън, подсъдимият У. и
Стефанов избягали, като Стефанов се прибрал в дома си. Междувременно
свидетелите Жельо Чолаков и Стефка Илиева, и зет им - св. Сергей Щерионов започнали
да гасят огъня, който горял пред входната врата на къщата им в непосредствена
близост до нея. Според показанията на свидетелите Сергей Щерионов, Стефка
Илиева и Жельо Чолаков, огънят е бил силен, горяла е гума в непосредствена
близост до вратата на къщата и постройката, и ако те са се забавили още няколко
минути, къщата е щяла да се запали и да изгори. Свидетелят Сергей Щерионов
успял с помощта на лопата да отдалечи горящата гума от входната врата и
постройката - къщата, и удряйки горящата гума с лопатата с помощта на събралите
се хора, успели да загасят пожара.
По делото е установено, че към
момента на запалване на пожара, в стаите на къщата са живеели и спели следните
лица: Желю Енчев Чолаков и Стефка Софкова Илиева, децата им Ангел Стефков
Илиев, Бойка Стефкова Илиева, Исус Стефков Илиев, и внуците им Стефка Миленова
Илиева, Жельо Миленов Илиев и Симеон Миленов Илиев.
В хода на разследването е била назначена
и извършена пожаротехническа експертиза, от заключението на вещо лице по която
се установява, че пожарът е могъл да се разпростре в постройката - къщата, в която
са спели посочените лица, и същият е представлявал опасност за живота и
здравето на посочените по-горе лица.
В хода на разследването е била назначена
и извършена строително – техническа и оценъчна експертиза, вещото лице по която
е дало оценка на постройката и имуществото, което е могло да бъде опожарено.
С Решение № 199/29.09.2015г.,
постановено по НАХД №401/2015г. по описа на Окръжен съд гр. Бургас, обв. Стефан
Анчев Стефанов е бил признат за виновен за извършено на 27.02.2013 г. престъпление
по чл. 330, ал. 2, т. 1, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр.
чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, осъществено в съучастие с М.И.У., като на основание
чл. 78а, ал. 1 и ал. 6 от НК е бил освободен от наказателна отговорност и му е било
наложено административно наказание обществено порицание.
Изложената фактическа обстановка
се установява по несъмнен начин от направеното от подсъдимия самопризнание и от
доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят,
инкорпорирани в гласните доказателствени средства – показанията на свидетелите
Стефка Софкова Илиева, Желю Енчев Чолаков, Наска Стефкова Илиева, Сергей
Симеонов Щерионов, Стойко Петков Желязков и Милен Митков Дженалийски, и
обясненията на обв. Стефан Стефанов; в писмените доказателствени средства – 2
броя протоколи за оглед на местопроизшествие от 27.02.2013 г., протокол за
оглед на местопроизшествие от 18.02.2014 г. и протокол за следствен експеримент
от 18.02.2014 г.; в писмените доказателства – протокол за доброволно предаване
от 27.02.2013 г., разписка от 27.02.2013 г. и справка за съдимост на подс. У.;
в експертните заключения на извършените по делото пожаротехническа и строително
– техническа и оценъчна експертизи; във веществените доказателствени средства –
фотоалбуми със снимки, направени при извършените огледи на местопроизшествие и
следствен експеримент; както и във веществените доказателства – 1 бр. запалка,
бяла на цвят с надпис „Victory“. Съдът счита, че посочените
доказателствени източници установяват по несъмнен начин фактите, очертани в
обстоятелствената част на обвинителния акт и признати от подсъдимия.
Релевантните за решаване на делото обстоятелства /конкретните действията на подсъдимия
У. и на обв. Стефанов, свързани с намирането на автомобилна гумата, занасянето
й до входната врата на къщата, поставянето върху гумата на хартиен кашон и
запалването на огъня чрез запалка/ са установени в хода на разследването чрез
способите и по реда на НПК. Съдът изцяло възприема изготвените в хода на
досъдебното производство експертни заключения на пожаротехническа и строително
– техническа и оценъчна експертизи, като ясни и обосновани.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият М.У. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 330, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4 от НК,
тъй като на 27.02.2013
г., около 02,00 часа, в гр. Бургас, кв. „Горно Езерово“, ул. „Минзухар“ № 31, в
съучастие със Стефан Анчев Стефанов ЕГН **********, действайки като подбудител
и помагач, направил опит да запали едноетажна постройка, състояща се от
преддверие и две стаи, на значителна стойност - в размер на 3 419 лв.,
включваща и обзавеждането - секция от три модула на стойност 230 лв., легло
персон и половина на стойност 80 лв., два броя разтегателни дивана, всеки на
стойност от 90 лв., 1 брой ракла на стойност 40 лв., 1 брой маса /стругована/
на стойност 50 лв., 1 брой лакирана масичка на стойност 35 лв., всичко на обща
стойност 4034 лв., собственост на Желю Енчев Чолаков, като опитът е останал
недовършен поради независещи от дееца причини – пожарът е бил изгасен от
пострадалия Желю Енчев Чолаков, като същият е представлявал опасност за живота
на спящите по това време в къщата Желю Енчев Чолаков, Стефка Софкова Илиева,
Ангел Стефков Илиев, Бойка Стефкова Илиева, Исус Стефков Илиев, Стефка Миленова
Илиева, Жельо Миленов Илиев, и Симеон Миленов Илиев.
От обективна страна подсъдимият У.
е извършил действия по намиране и поставяне на автомобилна гума пред вратата на
къщата, находяща се в гр. Бургас, кв. „Горно Езерово“, ул. „Минзухар“ № 31, по слагането
на хартиен кашон върху гумата с цел огънят да бъде по силен, дал е на обв.
Стефанов запалка, за да запали огъня и е казал на обв. Стефанов да запали
огъня, което последният направил — извършил фактическото запалване на огъня. Въз
основа на така установените действия на подс. У. съдът приема, че същият е
подбудил обв. Стефанов да запали гумата и натрупаната от него хартия пред
вратата на къщата на св. Чолаков, като същевременно е и улеснил извършването на
пожара, като е събрал запалимите материали и ги е сложил пред входната врата на
къщата. С тези си действия подсъдимият У. е участвал при извършването на инкриминираното
деяние като подбудител и като помагач.
На
следващо място съдът прие, че пожарът е представлявал опасност за живота на спящите по това време
в къщата Желю Енчев Чолаков, Стефка Софкова Илиева, Ангел Стефков Илиев, Бойка
Стефкова Илиева, Исус Стефков Илиев, Стефка Миленова Илиева, Жельо Миленов
Илиев, и Симеон Миленов Илиев, което обстоятелство от
обективна страна обуславя наличието на квалифициращия признак по чл. 330, ал.
2, т. 1 от НК.
Пожарът не е обхванал къщата само
защото свидетелите Стефка Илиева, Жельо Чолаков и Сергей Щерионов са го
забелязали навреме и са предприели бързи действия за първоначално отдалечаване
на огъня от къщата и впоследствие са успели да го загасят. Именно поради тези
действия на посочените свидетели престъпното деяние, извършено от подсъдимия У.
и обв. Стефанов, представлява опит по смисъла на чл. 18, ал. 1 от НК, тъй като изпълнителното
деяние макар и да е било довършено, от него не са настъпили предвидените в
закона и искани от дееца общественоопасни последици, и което се е случило по
независещи от волята на дееца причини.
От субективна страна деянието е
извършено от подсъдимия У. виновно, при форма на вината пряк умисъл по смисъла
на чл. 11, ал. 2, предл. 1 от НК.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
С оглед на това, че делото се
разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие по чл. 373, ал. 2, вр. с чл.
372, ал. 4 от НПК, при определяне вида и размера на наказанието с оглед
императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК, наказанието следва да се
определи при условията на чл. 58а от НК. Съгласно чл. 58а, ал. 1 от НК (ред.
ДВ., бр. 26 от 2010 г.) при постановяване на осъдителна присъда в случаите по
чл. 373, ал. 2 от НПК съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се
ръководи от разпоредбите на Общата част на този кодекс и намалява така
определеното наказание с една трета. За извършеното от подсъдимия престъпление
по чл. 330, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1, вр.
чл. 20, ал. 3 и ал. 4 от НК,
предвиденото в закона наказание е лишаване от свобода от три до десет години.
При определяне на наказанието
съдът се съобрази с императивните критерии на чл. 54 от НК, ръководейки се от
степента на обществена опасност на деянието и дееца и другите смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства. Съдът отчете като
смекчаващи вината обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия У., както
и младата му възраст - към датата на извършване на деянието, същият е бил на 19 години. Отегчаващи вината
обстоятелства не са налице. В случая не са налице предпоставките за
индивидуализиране на наказанието спрямо подс. У. при условията на чл. 55 от НК,
тъй като не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства, а и не е налице и втората кумулативно изискуема
предпоставка за приложението на чл. 55 НК – и най-лекото, предвидено в закона
наказание да е несъразмерно тежко. Настоящият съдебен състав, съобразявайки се с
критериите на чл. 54 НК и ръководейки се от степента на обществена опасност
на деянието и дееца, с подбудите за извършване на деянието и отчетените
смекчаващи вината обстоятелства, приема, че в разглеждания случай наказанието следва да се определи в минималния,
предвиден в нормата на чл. 330, ал. 2 от НК размер, а именно три години лишаване
от свобода. Така отмерен, срокът се явява необходим и достатъчен за преоценка на
поведението от страна на самия подсъдим и даване на ясна равносметка за
последиците от стореното. Той отговаря и на прогласените в чл. 36 НК цели на наказанието. Предвид разглеждането на делото
по реда на глава 27 от НПК в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, съдът намали определеното
наказание три години лишаване от свобода с една трета (в случая с една година),
при което окончателният размер на наказанието се определя на лишаване от
свобода за срок от две години, което именно наказание, съдът наложи на
подсъдимия.
Като взе предвид, че са налице
законовите предпоставки за приложение разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК и
като съобрази изложените по-горе смекчаващи вината обстоятелства, съдът намери,
че за постигане целите на наказанието по чл. 36 от НК и най-вече за поправянето
и превъзпитаването на подсъдимия, не е наложително той ефективно да изтърпи
наложеното му наказание. Понастоящем подсъдимият У. е на 22 години, като до
момента по делото няма данни да е имал други противообществени прояви. По
мнение на настоящия съдебен състав воденото наказателно производство срещу
подсъдимия само по себе си е започнало да оказва върху него поправящо и
превъзпитаващо въздействие. Предвид на това съдът прие, че данните по делото налагат
извод за постижимост на основната цел на наказанието лишаване от свобода -
поправянето на дееца, без да се налага подсъдимият да бъде изолиран от
обществото, като чрез подходящ изпитателен срок ще се реализира напълно
предупредителния потенциал на условното осъждане. При преценка на справедливото наказание трябва да бъде отчетен превеса на
специалната над генералната превенция и това, че наказанието служи за
превъзпитание на извършилия престъплението и за защита на обществото от подобни
посегателства. По делото не съществуват доказателства, че за превъзпитанието на
подс. У. е необходимо той да бъде изолиран от обществото, която е целта на
ефективното наказание, нито, че е налице реална опасност при отлагане на
изпълнението му той да извърши ново престъпление. Поради изложеното и за да се
постигне принципът за справедливост на наказанието, чрез неговата
индивидуализация, настоящият състав намери, че на основание чл. 66, ал. 1 от НК
изтърпяването на наказанието две години лишаване от свобода следва да се отложи
за изпитателен срок от три години.
Съдът на основание чл. 189, ал. 3
от НПК осъди подсъдимия М.И.У. да заплати в полза на държавата, по сметка на ОД
на МВР – гр. Бургас сума в размер на 200 (двеста) лева, представляваща половината
от направените по делото разноски.
Мотивиран от горното, съдът
постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: