РЕШЕНИЕ
№ 1914
гр. Пловдив, 06.11.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, XXVII състав, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР
КАСАБОВ
при секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА, като разгледа
докладваното от Председателя административно дело № 1891 по описа
за 2023 год. на Пловдивския административен съд, за да се
произнесе взе предвид следното:
І. Производството и
становищата на страните:
1. Производството по делото
е по реда на чл. 268 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
2. Образувано е
по жалба предявена от Е.А.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат К.С., срещу
Решение № 167/06.07.2023 г. на Директора на Териториална дирекция на Национална агенция по приходите – Пловдив
в частта, с което е оставена без уважение жалбата на оспорващия вх. №
РД-16-1400/26.06.2023г. по регистъра на ТД на НАП - Пловдив, срещу мълчалив
отказ на публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП - Пловдив, за
произнасяне по възражение за изтекла давност в.х. № С
*********-0277611/06.06.2023 г.
Твърди се, че оспореното решение е
незаконосъобразно, поради неспазване на процесуалните и материални разпоредби,
в частност тези уреждащи института на давността. Оспорва се изводът на
контролния орган, че в случая давността е спряна поради наличието на наложени
обезпечителни мерки спрямо имуществото на длъжника. Поддържа се, че този
обезпечителен способ по чл. 172,ал.2 от ДОПК има за ефект прекъсване на
давността. В тази насока се черпят доводи от т. 10 на Тълкувателно решение №
2/2013г. от 26.05.2015г. на ОСГГК на ВКС по тълкувателно дело № 2 от 2013 г.
Също така се поддържа, че за да е налице прекъсване на давността, извършеното
действие по принудително изпълнение следва да е достигнало до длъжника и едва тогава
то ще породи своите последици, в които не влиза спиране на давността по смисъла
на чл. 1 72.ал. l . т.5 от ДОПК.
Сочи се, че след издаване на постановлението
за налагане на обезпечителните мерки, от Банка ОББ АД е получен отговор, че длъжникът
не е клиент на банката, поради което следва да се приеме, че спрямо същия не е наложена
обезпечителна мярка поради липса на обект на запора. Поддържа се, че в случая
не е налице нито спиране, нито прекъсване на давността към 2017г., поради което
и погасителната давност за задълженията на оспорващия от 2014г., 2015г. и
2016г., е изтекла съответно на 01.01.2020г., 01.03.2021г. и 01.03.2022г. Претендира
се присъждане на сторените съдебни разноски.
3. Директорът на ТД
на НАП – гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Шишкова, е
на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена. Твърди се, че към настоящия момент по отношение на осигурителните
вноски за УПФ на длъжника, 5-годишната давност, започнала да тече на 01.01.2016
г., е спряна и не е изтекла абсолютната 10-годишна такава. Сочи се, че съгласно
чл. 202, ал. 3 от ДОПК запорът се смята наложен от деня и часа на получаване на
запорното съобщение, поради което за действието му е ирелевантно наличието или
липсата на средства на длъжника в банката. Отделно се твърди, че по
изпълнителното дело срещу задълженото лице е налично и ПНОМ №
C230016-**********/19.05.2023 г., с което е наложен запор на налични и
постъпващи суми по банкови сметки на длъжника, находящи се в Обединена
Българска Банка АД и в Юробанк България АД. Иска се присъждане на съответното
юрисконсултско възнаграждение и се възразява срещу размера на разноските на
другата страна.
ІІ. По допустимостта на жалбата:
4. Жалбата е подадена в срок от лице с правен интерес срещу административен
акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима.
ІІІ. Фактите по делото:
5. За събиране на неплатените в срок публични
задължения - глоба, наложена с НП
04/29.04.2015 г. на РД ПБЗН - Пловдив;
глоба, наложена с НП № ЗК-2/16.0l.2014 г. на РЗИ - Шумен, както и
главници и лихви върху осигурителни вноски за ЗО, ДОО и УПФ, установени с
декларации обр. 6 за 20l4 г. и 2015 г. на Е.А.Г. в ТД на НАП - Шумен е
образувано изпълнително дело № *********/20l7 г.
На длъжника било изпратено съобщение за
доброволно изпълнение с изх. № С 0025 l63/21.02.2017 г.. с което същият се
уведомява за образуваното изпълнително дело и за размера на дължимите
задължения: поканен е да ги изпълни в 7-дневен срок от съобщаването, указани са
правата на лицето, както и последиците от липсата на доброволно изпълнение.
6. Към изпълнително дело № *********/20l7 г. с
разпореждане изх. № C 170027-105-0121176/26.06.2017 г. е присъединена
Националната агенция за приходите като публичният взискател за вземани срещу длъжника
за осигурителни вноски за ЗО, ДОО и УПФ, установени за 2016 г. по подадена
декларация обр. 6.
7. За обезпечаване на установените и изискуеми
публични вземания по изпълнително дело № *********/20l7 г., с постановление за
налагане на обезпечителни мерки № C170027-**********/26.06.2017 г. на публичен
изпълнител при ТД на НАП – Варна, офис Шумен, е наложен запор на налични и
постъпващи суми по банкови сметки на длъжника, находящи се в Обединена
Българска Банка АД. До банката е изпратено запорно съобщение, получено на
03.07.2017г., в резултат на което на l0.07.2017 г. е постъпил отговор, че
лицето не е клиент. Изпратено е и съобщение изх. № С 170027-10900367
l3/26.06.2017 г. до Централен регистър на особените залози, в резултат на което
е получено потвърждение за извършено вписване в регистъра.
8. Към изпълнително дело № *********/20l7 г. с
разпореждане изх. № C190027l050341444/15.l0.2019 г. е присъединена Националната
агенция за приходите като публичният
взискател за вземани срещу длъжника за осигурителни вноски за ЗО, ДОО и УПФ,
установени за 2017 г. със съответната декларация обр. 6.
9. Издадено е ПНОМ № C2300l6-022-0034990/l9.05.2023
г. от публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна, офис
Щумен, с което спрямо длъжника по изпълнително дело № *********/20l7 г. е наложен
запор на налични и постъпващи суми по банкови сметки, находящи се в Обединена
Българска Банка АД и в Юробанк България АД. До търговските банки са изпратени
запорни съобщения, в резултат на което са получени отговори, че запорите са
наложени на 22.05.2023 г.
10. С Възражение вх. №
C230016-000-0277611/06.06.2023 г. от Е.А.Г. е поискано погасяване по давност на
задължения по изпълнително дело № *********/20l7 г. както следва: глоба,
наложена с НП 04/29.04.2015 г. на РД
ПБЗН - Пловдив; глоба, наложена с НП №
ЗК-2/16.0l.2014 г. на РЗИ - Шумен, както и главници и лихви върху осигурителни
вноски за ЗО, ДОО и УПФ, установени с декларации обр. 6 за 20l4 г., 2015 г. и
2016г. По постъпилото възражение не е произнесен изричен акт от компетентния
публичен изпълнител, поради което по жалба на длъжника вх. №
РД-16-1400/26.06.2023 г. е образувано производство по административен контрол
пред директора на ТД на НАП – Пловдив. Контролният орган с решение Решение №
167/06.07.2023 г. е отменил мълчаливия отказ и е обявил за погасени по давност
публичните вземания за глоба в размер на 200 лв., наложена с НП № 04/29.04.2015 г. на РД ПБЗН - Пловдив и за
глоба в размер на 100 лв., наложена с НП № ЗК-2/16.0l.2014 г. г. на РЗИ –
Шумен, а в останалата част жалбата е оставена без уважение.
За да обоснове административния акт в оспорената
пред съда част, директорът на ТД на НАП – Пловдив е приел, че осигурителните вноски за УПФ, дължими от лицето за 2014 г., е следвало да
бъдат внесени от самоосигуряващото се лице в срок до 25-то число на месеца,
следващ месеца за който се дължат (чл. 7, ал. 4 от КСО ред.
ДВ бр. 94/20l2 г.). Окончателната осигурителна вноска за 20l4 г. се установява
с данъчната декларация за съответната година като в същата се приспадат
вноските, които авансово са платени от самоосигуряващите се лица и се определя
окончателния размер на дължимите осигуровки (чл. 6 , ал. 9 от КСО и чл. 2, ал.
4 от Наредбата за обществено осигуряване самоосигуряващите се лица и българските
граждани на работа в чужбина и морските лица. Съгласно редакцията на чл. 2 ал.
4 Наредбата, която е действала към този момент, окончателните осигурителни
вноски се дължат в срока за подаване на декларацията върху годишния
осигурителен доход, коя от своя страна се подава до 30-ти април на годината, следваща
годината на придобиване на дохода (чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ, ред. към 2014г.) В
конкретния случай лицето е подало Декларация - образец 6
270021502303090/18.03,2015 г. за периода 01.01.2014-31.12.2014 г, и срокът за
плащане на задълженията е бил 30.04.2015 г., поради което общата погасителна
давност по чл. 171, ал. 1 от ДОПК за събиране на тези задължения е стартирала
от 01.01.2016 г. и изтича на 01.01.2021 г., ако в този срок не са предприети
действия, които по смисъла на закона да са довели до спиране или прекъсване на
давността. Такова действие в случая е извършено с издаването на постановление
за налагане на обезпечителни мерки № C170027-**********/26.06.2017 г., с което
давността е спряна и към настоящия момент абсолютната 10 – годишна погасителна
давност по чл. 171, ал. 2 ДОПК все още
не е изтекла.
Относно претенцията на длъжника за изтекла погасителна давност за задължението за
лихви върху просрочените осигурителни вноски за НЗОК и ДОО, дължими за 2014 г.,
предвид установяване на главниците по декларация обр. 6 и непогасяването им в
срок, контролният орган е приел, че също следва да намерят приложение специалните
разпоредби за давността на чл. 171 и чл. 172 от ДОПК. Изхождайки от периода на
задълженията за лихви - 2015 г., давностният срок за принудително им събиране е
започни да тече от 01.01.2016г. и с издаване на постановление за налагане на
обезпечителни мерки № C170027-**********/26.06.2017 г. същият се сита спрян, поради което абсолютната погасителна давност не е
изтекла.
Тези аргументи контролният орган е
приложил и относно останалите задължения
на лицето за ЗО, ДОО и УПФ, установени с декларации обр. 6 за 2015 г. и 2016г.,
реп. за произтеклите от тях лихви. В този аспект е съобразил и правилото на чл.
40, ал. 1, т. 1, б. „в“ от Закона за здравното осигуряване, с поред което
срокът за внасяне на вноските по НЗОК съвпада със срока за внасяне на вноските
за ДОО.
11. По делото не се представиха
доказателства към настоящия момент длъжникът да е погасил изцяло или отчасти установените
му задълженията.
IV. От правна страна:
12. По правилата на чл. 171, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК публичните вземания се погасяват с
изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината,
следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение,
освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. С изтичането на 10-годишен
давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която
е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични
вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в
случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено, или изпълнението е
спряно по искане на длъжника.
В нормата на чл. 172, ал. 1, т.1 – т. 6 от ДОПК
са разписани основанията за спиране на 5-годишния давностен срок, сред които са
налагането на обезпечителни мерки и образуването на наказателно производство,
от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното
задължение.
Алинея втора и трета на посочената норма предвиждат, че давността
се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането
на действия по принудително изпълнение. Ако актът за установяване бъде отменен,
давността не се смята прекъсната. От прекъсването на давността започва да тече
нова давност.
Според мотивите, изложени в т. 10 на ТР № 2/2013г., по ТД № 2/2012г. на
ОСГТК (които настоящият състав намира за приложими по арг. от § 2 от ДР на
ДОПК), предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ прекъсва давността, например: насочването на изпълнението
чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др.
При тази фактическа и правна обстановка настоящият състав намира, че
оспореният административен акт е издаден от материално компетентен орган, в
предвидената от закона форма и без съществени нарушения на процесуалните
правила.
Обсъдената по-горе фактическа обстановка не е спорна между страните,
спорът се концентрира по тълкуването и приложението на материалноправните
разпоредби. Съдът споделя позицията на ответника, че в случая е бил реализиран
фактическия състав на чл. 172, ал. 1, т. 5 ДОПК и са проявени предвидените в
закона правни последици, изразяващи се в спиране на общата погасителна давност
за задълженията на оспорващия. По аргумент от чл. 200 вр. чл. 202, ал. 3 и чл.
197, ал. 6 ДПОК обезпечителната мярка се налага с издаване на постановление от
компетентния орган и полежи на предварително изпълнение, като се смята наложен
от момента на получаването на запорното съобщение от третото
задължено лице и банките. Предвидената в чл. 172, ал. 1, т. 5 ДОПК предпоставка
за спиране на давността е именно налагането на запора, а не ефективното му
действие. Този извод се явява в съответствие със задължителната за прилагане
съдебна практика, отразена в Тълкувателно решение № 3/2015г./10.07.2017г.,
постановено по т.д. № 3/2015г. на ОСГТК на ВКС, според която запорът се счита
наложен само с разпореждането
на съдебния изпълнител и с получаване на запорното съобщение от
третото задължено лице, което е видно от изричните разпоредби на
чл. 450, ал. 3 и чл. 507 ГПК по отношение на момента, от който запорът
поражда действие, като законът не свързва това действие със съществуването
на вземането. Изпращането на запорно съобщение до банката представлява действие
по налагането на запор, дори и в случаите, в които е върнато уведомление по чл.
508 ГПК, че длъжникът не разполага със сметка в банката. От значение за
определяне на вида на действието е материализираното в него изявление на
съдебния изпълнител, а не дали са настъпили свързаните с това изявление правни
последици.
В горния смисъл не може да се сподели позицията на жалбоподателя, че при
липсата на банкови сметки в съответната банка спрямо него запорът не е породил
парван ефект. Институтът на погасителната давност е материалноправен и е
свързан с прилагане на материалноправни норми, намиращи се в процесуален закон,
какъвто е ДОПК и тези норми действат към момента на възникване на съответното
данъчно задължение. Процесните публични задължения на оспорващия са за периоди
от 2014г., 2015г. и 2016г. Каза се, за първите по ред задължения на лицето
срокът по чл. 171, ал. 1 ДОПК е започнал да тече от 01.01.2016г. и преди изтичането
му на 03.07.2017г. този срок е спрян. Към момента не се установява да е изтекъл
и абсолютният давностен срок по чл. 171, ал. 2 ДОПК, поради което
законосъобразно ответният административен орган е оставил без уважение искането
за отписване на задълженията на оспорващия за главници и лихви върху
осигурителни вноски за ЗО, ДОО и УПФ, установени с декларации обр. 6 за 20l4
г., 2015 г. и 2016г.
V. По съдебните разноски:
13. Предвид изхода на делото, претенцията на ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение е основателна. Същото съдът определя в размер на
150 лева., по реда на реда на § 2 от ДР на ДОПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от
Гражданския процесуален кодекс, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от
Наредбата за правната помощ /обн., ДВ, бр.5 от 17.01.06г./, тъй като в ДОПК не
е предвидено разпоредбите на Глава
XIX – та от Дял трети, в частност чл. 161, ал.1 да намират приложение в
производствата по обжалване, уредени и в другите дялове на този кодекс.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.А.Г.,
ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат К.С., срещу Решение № 167/06.07.2023
г. на Директора на Териториална дирекция
на Национална агенция по приходите – Пловдив, в частта, с което е
оставена без уважение жалбата на оспорващия вх. № РД-16-1400/26.06.2023г. по
регистъра на ТД на НАП - Пловдив, срещу мълчалив отказ на публичен изпълнител в
дирекция „Събиране“ при ТД на НАП - Пловдив, за произнасяне по възражение за
изтекла давност за
произнасяне по възражение за изтекла давност в.х. № С
*********-0277611/06.06.2023 г.
ОСЪЖДА Е.А.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплати на Националната агенция за приходите - гр. Пловдив сумата от 150 /сто и петдесет/
лева, представляващи съдебни разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: