Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 158
гр.
Добрич, 07.07.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Добричкият окръжен съд гражданско
отделение
На седемнадесети юни година 2020
В публичното съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ
ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЯКОВА
ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ
Секретар Румяна Радева
разгледа докладваното от съдията Г.Ханджиева
въззивно гражданско дело номер 236 по описа за 2020 година
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по въззивна
жалба на Д.Я.Д. ***, чрез упълномощения адвокат, срещу решение
№6/03.01.2020г. по гр.д.№359/2019г. на Каварненския
районен съд, с което е отхвърлен предявеният от въззивника
срещу „Енерго Про
Продажби“АД – гр.В. иск за установяване на това, че ищецът не дължи на
ответника сумата 1424,66 лева, съставляваща начислена
сума по корекционна
процедура за по фактура №**********/03.06.2019г. за обект в гр.КаВ., ул.„Г.М.” № * с клиентски №*** и абонатен №***, както и въззивникът е осъден за
разноски в полза на другата страна.
В жалбата се
възразява срещу приетото от първоинстанционния съд, че ищецът дължи да заплати
на ответника сумата по фактурата, съставляваща стойността на електроенергия,
отчетена в регистър 1.8.3 на средството за техническо измерване на доставяната
в обекта на ищеца от ответника електроенергия. Поддържа се, че по делото не е
доказано отчетената в невизуализирания на дисплея на средството за измерване
електроенергия да е доставена в обекта на ищеца и съответно употребена от него.
В подкрепа се подчертава, че няма данни средството за техническо измерване при
монтажа му на обекта на ищеца да е било ново и какви са били показанията му.
Изложени са доводи за липса на правно регламентиран ред за установяване на
неизмерване или неточно измерване на електроенергия към момента, в който е
извършена проверката на електромера на обекта на ищеца, от което се извежда
липса на законово основание за коригиране от ответника на сметките на ищеца.
Поддържа се, че ищецът – потребител не може да носи отговорност за отчитането
на електроенергия в невизуализиран на дисплея регистър – елекромерът
е собственост на електроразпределителното дружество, то има задължението да
следи за изправността му, вкл. за отчитането на преминалата през електромера
електроенергия само в двете, заявени от потребителя скали, както и за
гарантиране правото на потребителя на достъп до данните за потребената
от него електроенергия. В случая електроразпределителното предприятие не
изпълнило задълженията си, правата на ищеца, като потребител, били нарушени и
нямало основание за едностранна корекция на сметките му за минал период, което,
според въззивника, било недопустимо за осъществяване.
По тези съображения се настоява за отмяна на неправилното първоинстанционно
решение и за постановяване на друго, с което предявеният иск бъде удовлетворен.
Жалбата е редовна,
подадена е в срок и е допустима.
В писмен отговор въззиваемият „Енерго Про Продажби”АД, чрез упълномощения адвокат оспорва жалбата
като неоснователна и моли за потвърждаване решението на районния съд.
След като обсъди съображенията на страните и събраните по делото
доказателства, въззивният съд намира за установено
следното:
Обжалваното първоинстанционно
решение е постановено по предявен от Д.Я.Д. срещу „Енерго – Про Продажби“АД отрицателен установителен
иск по чл.124 ал.1 от ГПК за установяване на това, че ищецът не дължи на
ответника сумата 1 424.66 лева по фактура №**********/03.06.2019г., съставляваща
стойността на електроенергия, доставена в обект в гр.КаВ., ул.„Г.М.”
№*.
По
делото не е спорно, че ищецът с клиентски №***
и абонатен №*** е потребител на доставяната в гр.КаВ., ул.„Г.М.”
№7 електроенергия.
На 23.05.2018г. от
служители на „Електроразпределение Север”АД, действащи и като пълномощници на „Енерго Про Продажби“АД, е извършена проверка на средството за
търговско измерване /електромера/ на доставяната в обекта на ищеца електроенергия.
За проверката е съставен констативен протокол №1104573/23.05.2018г., в който
проверяващите са отбелязали вида и номера на електромера, констатираното
техническо състояние, начин на свързване, констатираните показания на тарифа
1.8.1 – 000987, на тарифа 1.8.2 – 003582 , на тарифа 1.8.3 – 007814 и на тарифа 1.8.4 – 000000. Съгласно
отбелязаното в протокола, проверяващите демонтирали и изпратили електромера за
метрологична експертиза в лаборатория на Българския институт по метрология. Проверката е извършена
в присъствието на съпругата на ищеца. Разпитана като свидетел по делото, тя е
посочила, че подписала констативния протокол, след като й били показани и тя
сверила данните на електромерите /демонтирания стар и новомонтирания/.
Разпитан е и свидетелят С.Н.Г./един от проверяващите/, чиито показания
потвърждават констатираните при проверката данни по отделните тарифи на
електромера. Свидетелите са дали показания под страх от наказателна отговорност
и показанията им си кореспондират, което, ведно с факта, че свидетелката
/съпруга на ищеца/ е и заинтересована от положителния за него резултат от спора,
дава основание за извод, че записаните в констативния протокол показания по
отделните тарифи на електромера съответстват на действителното фактическо
положение при проверката.
Видно от
констативен протокол №887/16.05.2019г. на БИМ – РО – Р., средството за
търговско измерване от обекта на ищеца е постъпило в лабораторията два дни след
горната проверка със заявление вх.№АУ-000029-28795/25.05.2018г. Самата
метрологична експертиза на средството е извършена по-късно и за резултатите от
нея е съставен констативен протокол №887/16.05.2019г. От протокола се
установява, че електромерът съответства на метрологичните характеристики,
достъп до вътрешността му не е осъществяван, той отговаря на изискванията за
точно измерване на електроенергията, както и записаните показания на тарифите
са 1 – 000987.2 kwh и 2 – 003583 kwh.
Установява се още, че при експертизата е извършено софтуерното прочитане, показало
намеса в тарифната схема на електромера
– освен в двете тарифи, в тарифа 3 е записана преминала енергия – 007814.9 kwh.
Ищецът оспорва
метрологичната проверка в частта на заключението за записаните количества
електроенергия в тарифа 3. Оспорването се основава на становище, че извършеното
в лабораторията софтуерно прочитане на паметта на електромера не е регламентиран
способ за проверка на електромер, въведен в утвърдената за това методика и
лабораторията не разполага със софтуер за прочитането. Възражението е
неоснователно. Утвърдената методика изисква проверка на показващото устройство
по тарифи и отразяване на показанията на тарифите. Известно е, че електромерите
могат да имат по няколко тарифи и изискването за проверка и документиране на
отчетеното не е ограничено само до официално активираните такива. След като в
методиката друго не е изрично посочено, то на проверка и документиране подлежат
констатираните по всички тарифи записвания и да се приеме при така въведеното в
методиката изискване, че лабораторията не разполага с механизъм /софтуер/ за
извършване на проверката, би било необосновано.
Въз основа на
данните от експертизата ответникът извършил корекция на сметката за доставената
в обекта на ищеца електроенергия за период от една година преди проверката.
Издадена е фактура №**********/03.06.2019г. за сумата 1 424.66 лева, съставляваща
стойност на електроенергия,
отчетена на невизуализирания регистър.
Съгласно
заключението на вещото лице по делото, средството за търговско измерване на
доставяната в обекта на ищеца електроенергия е еднофазен статичен
електромер Caratdigitron M02, предназначен за
директно измерване на активна енергия в еднофазни мрежи. Има четири тарифни
регистри, превключвани с вграден часовник за реално време. Показанията се
визуализират чрез течно-кристален дисплей. Електромерът е произведен през 2015г.
и монтиран на обекта на ищеца на 11.08.2015г.; в протокола за монтажа за
тарифните регистри Т1 /нощна тарифа/ и Т2 /дневна тарифа/ са записани нулеви
показания, а за регистрите Т3 и Т4 няма записани показания. Данните от
констативния протокол показват активиране е на регистъра Т3, отчетените в който
данни не са били визуализирани на дисплея. Електромерът е измервал и отчитал
цялата преминаваща през него и доставяна в обекта на ищеца електроенергия, но
част от нея се е отчитала в третия активиран регистър Т3, чиито показания са
невидими на дисплея. Параметризацията на електромера е
извършена от производителя, като са зададени два активни тарифни регистъра. Няма
данни кога е активиран невидимият трети регистър. Отчетеното в него количество
електроенергия е остойностено от ответника по цени за
технологични разходи за период от една година преди проверката.
При
така установената фактическа обстановка приетото от първоинстанционния съд, че
ищецът има задължение към ответника за плащане на сумата по горепосочената фактура,
е правилно.
Както
се установи по-горе, ищецът е потребител на електроенергия, доставяна в обект в
обект в гр.КаВ., ул.„Г.М.”
№*. Между
него и ответника съществува облигационно правоотношение, по силата на което
ответникът доставя, а ищецът дължи да заплаща доставената електроенергия. По
своята същност правоотношението между
страните съставлява договор за продажба на електроенергия при публично известни общи условия. Това договорно правоотношение
се развива при действащите в съответния момент общи условия и е регламентирано
от специалния Закон за енергетиката и подзаконовите нормативни актове по
неговото прилагане, а за неуредените случаи се прилагат общите норми на ЗЗД. В
периода след отмяната на ПИКЕЕ
/ДВ бр.98/2013г./ и преди влизане в сила на ПИКЕЕ /ДВ бр.35/2019г./ липсва специална уредба за преизчисляване
на сметки за електроенергия за минал период
поради неотчитане и незаплащане на част от действително
потребеното и в такъв случай следва да се
приложат общите норми на ЗЗД касателно задължението на купувача да
плати цената на продадената енергия.
В съответствие с общата норма на чл.183 от ЗЗД, когато е доставено определено количество енергия, но по грешка
то е отчетено в по-малко и съответно е заплатена по-малка от реално дължимата цена, купувачът дължи доплащане
на разликата. Дори да липсва
специална правна уредба, този извод следва от общото
правило, че купувачът дължи заплащане на цената
на доставената стока, и от общия
правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване.
В настоящия спор е
доказано, че ответникът е доставил в обекта на ищеца 007814.9 kwh електроенергия, показани в третия регистър.
Показанията в
третия регистър, както се посочи по-горе, са верни. Те следват от констативния
протокол от проверката на електроразпределителното предприятие, чиято достоверност
е подкрепена с гласните доказателства, а така също и от заключението на
метрологичната експертиза. Действително, че към датата на извършване на
проверката от електроразпределителното предприятие е липсвала специална регламентация на процедурата и начина за преизчисляване на електроенергия поради грешки
в отчитането, но в исковото производство ответникът е доказал
записванията в третия регистър на процесния
електромер, а исковото производство е достатъчна за гаранция за равни
права на страните и за защита
на добросъвестните крайни потребители /решение по гр.д.2991/2018г. на 3-то ГО на ВКС/.
Записаното в третия
регистър количество електроенергия е преминало през електромера. Изводът следва
от това, че електромерът е съответствал
на метрологичните характеристики и изискванията за точност; да се приеме
противното, ще означава, че електромерът не е функционирал правилно, което, с
оглед заключението на метрологичната експертиза, не е така, а не се твърди и от
ищеца. А щом електромерът е работил правилно, то показанията в третия регистър
са верни, т.е. отразяват преминала през електромера и доставена в обекта, на
който този електромер е монтиран, електроенергия.
Касае се за обекта
на ищеца. При монтирането му на неговия обект електромерът е бил нов, параметризиран от производителя в две тарифи, което
означава, че третата тарифа е активирана след монтажа и записаната в нея,
преминала през електромера, електроенергия е доставена именно в обекта на
ищеца.
Доставената в
обекта на ищеца, записана в третия невизуализиран регистър, електроенергия не е
била предмет на регулярно отчитане от ответника и не е заплатена от ищеца. При
неточно измерване или неизмерване на доставената електроенергия правото на
доставчика да извърши едностранна корекция на сметките на потребителя не е предпоставено от
виновно поведение на последния, довело до неточното измерване или неизмерването
на доставената електроенергия, тъй като корекцията цели възстановяване на
настъпилото без основание имуществено разместване, а не да санкционира виновно
поведение. Независимо от това обаче, следва да се отбележи, че в случая е извършено софтуерното вмешателство, което е свързано с противоправно виновно поведение на ищеца. То съставлява човешка намеса в паметта на
електромера и единствената възможна причина за
осъществяването му е виновното поведение на ищеца – купувач, предвид, че
ответникът и електроразпределителното дружество не разполагат с необходимия
софтуер /не е твърдяно обратното/, а и реализираната цел
/скриване и неотчитане на част от
реално доставената и потребена електрическа енергия/ ползва
само купувача - ищеца. Ето защо
по общото правило на чл.183 от ЗЗД той дължи да заплати стойността на
доставената му електроенергия в горепосочения обем /решение №150/26.06.2019г.
по гр.д.№4160/2018г. на 3-то ГО на ВКС/.
Наред с горното, ищецът
е задължен от ответника да плати стойността на измерената в невизуализирания
регистър електроенергия с издаването на фактурата, което е осъществено при
действието на чл.55 от ПИКЕЕ /ДВ бр.35/2019г./. Разпоредбата предвижда
възможност при установяване на измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на
средството за търговско измерване, електроразпределителното
предприятие да начисли измереното след монтажа на
средството за търговско измерване количество електрическа енергия в тези
регистри. Начисляването се извършва въз основа
на метрологична
проверка и констативен протокол, съставен по реда на
чл.49. В настоящия случай наистина
липсва констативен протокол, съставен по предвиден за това ред /към датата на
проверката не е имало такъв/. Фактът на измерена в невизуализирания регистър
електроенергия обаче е установен с метрологична проверка и по общия исков ред,
което е достатъчно, за да се приеме, че е налице основание по чл.55 ал.1 от
ПИКЕЕ /ДВ бр.35/2019г./ за начисляване на доставената в обекта на ищеца
електроенергия, измерена в невизуализирания регистър, респ. за начисляване на
задължение в тежест на ищеца – потребител да заплати нейната стойност.
Като се има предвид
изложеното, процесното количество електроенергия,
начислено от ответника на стойност
от 1 424.66 лева се дължи от
ищеца по сключения между тях договор за продажба
на електроенергия. Предявеният
отрицателен установителен иск е неоснователен и като такъв правилно е отхвърлен от районния
съд, чието решение следва да бъде потвърдено, вкл. в частта, възлагаща в тежест
на ищеца разноските за първоинстанционното
производство.
С оглед крайния
резултат и на осн.чл.78 ал.3 от ГПК ищецът следва да
бъде осъден да заплати на ответника и разходите за въззивната
инстанция, изразяващи се в платеното от него адвокатско възнаграждение в размер
на 396 лева с ДДС. Съпоставено с минималното адвокатско възнаграждение по чл.7
ал.2 т.2 от НМРАВ - 271.20 лева с ДДС, платеното от въззиваемия
такова е несъществено по-високо, като, с оглед фактическата и правна сложност
на спора, то не е прекомерно и няма основание за неговото намаляване по чл.78
ал.5 от ГПК.
Водим от горното,
съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№6/03.01.2020г. по гр.д.№359/2019г. на Каварненския
районен съд.
ОСЪЖДА Д.Я.Д. с ЕГН ********** ***, да
заплати на „Енерго Про Продажби“АД - гр.В., район В.В., В. Тауърс-Г, бул.„Вл. Варненчик”
№***, сумата 396
лева – възнаграждение за адвокатска защита във въззивната
инстанция.
На осн.чл.280 ал.3 т.1 от ГПКрешението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.