№ 97
гр. ХАСКОВО , 21.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ в публично заседание на
двадесети октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ
Членове:БОРЯНА П. БОНЧЕВА-
ДИМИТРОВА
КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ
Секретар:МАЯ В. ДИМИТРОВА
Прокурор:Дарина Димитрова Славова (ОП-Хасково)
като разгледа докладваното от БОРЯНА П. БОНЧЕВА-ДИМИТРОВА
Въззивно наказателно дело от общ характер № 20205600600424 по описа за
2020 година
Производството е по реда на чл. 318 и сл. от НПК.
С присъда № 17 от 26.06.2020 г., постановена по НОХД № 294/2019 г.,
Районен съд – Харманли е признал подсъдимия Р. С. Ю., ЕГН: **********,
роден на ******** г., живущ в град Х., ул. Л. № **, за виновен в това, че на
01.09.2018 г. в град Х., като извършител, в съучастие със С. С. Ю. от град Х. –
извършител и неустановени по делото лица, причинил на к. ю. х. от град Х.
лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, а именно – разкъсно контузи рани в
областта на главата, охлузвания и кръвонасядания по крайниците и гърдите –
престъпление по чл. 130, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК, поради което на основание
чл. 78а, ал. 1 НК го е освободил от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лв., като на основание
чл. 304 НПК го е оправдал по обвинението, че деянието е извършено по
хулигански подбуди и квалифицирано по чл. 131, ал. 1, т. 12 НК.
Със същата присъда съдът е признал и подсъдимия С. С. Ю., ЕГН:
**********, роден на ******** г., живущ в град Х., ул. Л. № **, за виновен в
това, че на 01.09.2018 г. в град Х., като извършител, в съучастие със Р. С. Ю.
от град Х. – извършител и неустановени по делото лица, причинил на к. ю. х.
1
от град Х. лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето
извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, а именно – разкъсно контузи рани в
областта на главата, охлузвания и кръвонасядания по крайниците и гърдите –
престъпление по чл. 130, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 НК, поради
което на основание чл. 54 НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от
10 месеца, като на основание чл. 304 НПК го е оправдал по обвинението, че
деянието е извършено по хулигански подбуди и квалифицирано по чл. 131, ал.
1, т. 12 НК. Изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ е отложено
на основание чл. 66 НК с изпитателен срок от 2 години.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК двамата подсъдими са осъдени да
заплатят разноските по делото.
Срещу присъдата е подадена въззивна жалба от адв. Й.Х., защитник и
на двамата подсъдими Р.Ю. и С.Ю.. Твърди се, че обжалваната присъда е
неправилна, незаконосъобразна и необоснована. Повдигнатото срещу двамата
подсъдими обвинение се основавало единствено на твърденията на К.Ю.. По
делото липсвали категорични доказателства, че именно те били причинили
телесните увреждания, описани в епикризата. Ето защо вината на
подсъдимите се явявала недоказана. В допълнително изложение към
въззивната жалба се посочва, че били допуснати процесуални нарушения.
Още на етап досъдебно производство разследващият орган разпитвал
свидетели без участието на двамата подсъдими, които впоследствие били
обвинени. Следвало свидетелите да бъдат разпитани пред съдия, за да могат
да бъдат приети в съдебната фаза на процеса. Показанията на свидетел от
досъдебната фаза, за да бъдат ползувани на съдебната, следвало да се
депозират пред съд, който да следи служебно за уведомяването на
обвиняемия и неговия защитник за провеждането на разпит на свидетел. По
този начин на двамата подсъдими била отнето правото на обвиняемите да
задават въпроси на свидетелите. Навеждат се доводи, че по този начин е
нарушен чл. 6 ЕКПЧ. Неправилно съдът кредитирал показанията на
пострадалия К.Ю., който в процесната вечер се намирал под въздействието на
алкохол. Съдът кредитирал също така и показанията на свидетелите А.С. и
А.С., въпреки че в с.з. от 21.11.2019 г. те отрекли да са видели и разпознали
подсъдимите. Посочва се, че двамата свидетели дали своите показания под
въздействието на стара вражда между тях и чичото на двамата подсъдими.
Отправя се искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова такава, с
която подсъдимите да бъдат оправдани.
Представено е писмено становище от адв. И.Ц., повереник на
пострадалия и частен обвинител К.Х.. Обосновава се тезата, че обжалваната
присъда била постановена след обстоен, задълбочен и логически обоснован
анализ. Районният съд разгледал и обсъдил всички доказателства по делото
подробно и прецизно. Във връзка с промяната в показанията на двамата
свидетели А.Р. и А.С. се подчертава, че тя е резултат от роднинската им
2
връзка с подсъдимите. Не били допуснати процесуални нарушения, които да
нарушават правото на защита на подсъдимите. Отправя се искане за
потвърждаване на присъдата.
В с.з. представителят на Окръжна прокуратура – Хасково заявява, че в
производството не бил допуснати никакви нарушения на процесуалния закон.
Обвинението срещу подсъдимите било повдигнато и поддържано едва след
като били събрани достатъчно доказателства за тяхната вина. Наложените
наказания се явявали справедливи и се отправя искане за потвърждаване на
присъдата.
В с.з. защитникът на подсъдимите и повереника на пострадалия
поддържат доводите си, изложени в жалбата и писменото становище към нея.
Двамата подсъдими не се явяват лично в с.з. и не вземат отношение към
подадената въззивна жалба.
В хода на въззивното производство не са отправяни доказателствени
искания и не са събирани нови доказателства.
Съдебното производство е образувано по внесен обвинителен акт от
Районна прокуратура – Харманли, с който на Р.Ю. е повдигнато обвинение за
извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 вр. чл. 20, ал.
2 НК, а на С.Ю. – обвинение за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл.
120, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 НК.
Хасковски окръжен съд, като взе предвид депозираният протест и
депозираната въззивна жалба, съобрази доводите на страните в съдебно
заседание и служебно провери изцяло на основание чл. 313 и чл. 314, ал. 1 от
НПК правилността на обжалвания акт, намира за установено от фактическа
страна следното:
Двамата подсъдими Р.Ю. и С.Ю., от една страна, и пострадалият К.Х.,
от друга страна, живеели в град Х. и се познавали, но не се намирали в добри
отношения.
На 31.08.2018 г. подсъдимият Р.Ю. и свидетелят М.Г. решили да отидат
в град Л. и да посетят ежегодния празник на града. Тръгнали от град Х. с лек
автомобил марка и модел „Мерцедес МЛ“, управляван от подсъдимия Р.Ю.,
собственост на неговия **** – свидетеля С.Р., и пристигнали в Л. около 22.00
– 23.00 часа. На празника се срещнали с подсъдимия С.Ю., **** на Р.Ю..
Известно време присъствали на празненствата в центъра на града, но около
полунощ Р.Ю. получил телефонно обаждане, че трябва да закара
автомобилни части до град Х. и да ги предаде на бус, който тръгвал за Г..
Р.Ю. и свидетелят Г. се качили на лекия автомобил „Мерцедес“, потеглили
към град Х., взели авточастите от там, след което отпътували за град Х.. След
тяхното тръгване подсъдимият С.Ю. също решил да се прибира към град Х.,
3
като ползвал лек автомобил марка „Смарт“.
Пострадалият К.Х. живеел в град Х., на ул. Ц.И.А. II № **. При
условията на фактическо съвместно съжителство с него живеела и
свидетелката К.И.. Вечерта на 31.08.2018 г. решил да се почерпи с приятели,
тъй като му предстояло пътуване за Г.. Поканил свои познати в къщата, в
която живеел, и след кратка почерпка те си тръгнали. Пострадалият
употребил известно количество алкохол, вследствие на което се намирал в
пияно състояние. Той се качил на горния етаж на къщата, където мислел, че
се намира неговия **** Е.Х., искал да го попита защо не живее в къщата,
която техния **** бил направил за тях двамата. Вратата на стаята била
заключена, ядосан от това пострадалият я ритнал, влязъл вътре, но видял, че
**** му го няма там. В яда си Х. счупил пластмасова маса, закачил с ръка
закачено на стената огледало и разбил вратата, след което излязъл от къщата
и тръгнал нагоре по улицата, за да потърси **** си. Било вече след полунощ
и наближавало 02.30 – 03.00 часа. В горната пресечка на улицата видял джип
марка и модел „Мерцедес МЛ“, сив на цвят, управляван от подсъдимия Р.Ю..
К.Х. се познавал с него и с **** му С.Ю, но нямали добри отношения
помежду си поради предишни спречквания. Р.Ю. ускорил джипа, минал в
непосредствена близост до пострадалия и направил опит да го закачи. В този
момент Х. се намирал в близост до къщата на свидетеля А.Р.. Притеснен от
действията на подсъдимия Р.Ю., влязъл в двора на къщата, за да се прикрие.
По това време в къщата се намирал А.Р., който казал на сина си свидетеля
А.С. да слезе долу и да види какво става. Р. излязъл на терасата на къщата и
оттам видял четири лица да се отдалечават надолу по улицата, като разпознал
двама от тях в лицето на подсъдимите. Свидетелят А.С. излязъл пред къщата,
видял пострадалия Х. и му казал да влезе вътре в къщата. На известно
разстояние зад пострадалия се намирали двамата подсъдими, които отправяли
закани по адрес на пострадалия, свидетелят А.С. се обърнал към тях и им
казал да си вървят. К.Х. влязъл в къщата и след около 5 минути излязъл на
улицата, като си мислел, че всичко вече е спокойно, но само на няколко
крачки изневиделица се появили двамата подсъдими и още две непознати
лица, нападнали го и започнали да го бият. Двамата подсъдими ползвали
метални предмети – подсъдимият Р.Ю. използвал метален стик, С.Ю –
предмет, наподобяващ бухалка. С тях те започнали да нанасят удари по
главата и тялото на К.Х.. Пострадалият паднал на земята, търкаляйки се, като
се опитвал да избегне ударите. Появил се свидетелят А.С., който видял какво
се случва и се развикал да оставят пострадалия, при което двамата подсъдими
и техните придружители се уплашили и избягали, като подсъдимият Р.Ю. и
двете неизвестни лица се качили в лекия автомобил „Мерцедес МЛ“, а
подсъдимият С.Ю се качил в лекия автомобил „Смарт“ и потеглели. След
като се изправил, замаян от нанесения му побой, К.Х. отново влязъл в
къщата. По същото време, докато се разигравали събитията, в къщата на
приземния етаж, се намирал и свидетеля С. Р. М. (б.ж. на град Х., *******),
който бил ****** не можел да става от леглото. Когато пострадалият влязъл в
4
къщата с кръв по главата и лявата ръка, свидетелят С. М. го попитал какво се
случило, на което К.Х. отговорил, че двамата подсъдими го нападнали отвън.
В същия момент на място пристигнала и свидетелката К.И., разтревожена от
виковете нагоре по улицата. Тя открила пострадалия да стои облегнат до
оградата на къщата на свидетеля А.Р.. К.Х. се изправил с помощта на
свидетелката И., извикали линейка и го откарали в болницата. И. подала
сигнал до тел. 112, като същото направил и свидетеля А.Р.. Във връзка с
подадения сигнал за инцидент се отзовал дежурен полицейски патрул, като на
място първи пристигнал свидетелят М.М.. По първоначалните данни от
сигнала се касаело за лице, което не се е прибрало у дома и в момента не е
ясно къде се намира, поради което М. реши да предприеме обход в района на
ул. А.З. и ул. К.. Когато наближил адреса на ул. К. № *, М. видял как от
къщата излязъл пострадалия Х., като по главата и лявата ръка имало следи от
побой и кръв. М. веднага сигнализирал на Центъра за спешна медицинска
помощ в град Х., откъдето изпратили линейка. Свидетелката И. придружила
подсъдимия първо до болницата в град Х., а след това и до МБАЛ – Хасково,
където последният бил откаран.
За установяване вида и естеството на нанесените травматични
увреждания е назначена съдебно-медицинска експертиза, изготвена от
вещото лице д-р Х.Е.. Съгласно представеното и прието заключение
пострадалият К.Х. е получил разкъсно – контузни рани на главата и лявата
предмишница. Установено е степенно помрачение на съзнанието, главоболие,
световъртеж, болки в мястото на травмата. Към момента на изготвяне на
заключението е контактен, адекватен, унесен, ГКС 15 точки. Вещото лице е
констатирало охлузване с кръвонасядане по дясната гръдна половина и дясно
подребрие с размери 26/3 см; лява предмишница – кръвонасядане и разкъсно
– контузна рана с дължина 8 см, обработена хирургически; лява длан –
охлузване по пръстите; дясна предмишница – охлузване с кръвонасядане;
охлузване по пръстите на дланта; ляво бедро – охлузване; ляво коляно и
подбедрица – охлузвания; три разкъсно – контузни рани с дължина 3-4 см по
главата; неврологично без отклонения; хирургична обработка на раните. В
обобщение вещото лице е приело, че пострадалият К.Х. е получил разкъсно –
контузни рани в областта на главата и охлузвания и кръвонасядания по
крайниците и гърдите. Описаните увреждания били причинени от действие на
твърд тъп предмет и можели да се получат при побой по начина, времето и
при обстоятелствата, отразени в материалите от досъдебното производство.
Заключението гласи, че е причинено разстройство на здравето извън случаите
на чл. 128 и чл. 129 НК.
Изложената фактическа обстановка настоящият състав на въззивната
инстанция прие за установена от показанията на разпитаните в
производството пред РС - Харманли свидетели К.Х., К.И., М.М., А.Р., А.С.,
М.Г., С.Р., С. М. (прочетени в с.з. поради смъртта на лицето), разпита на
вещото лице д-р Х.Е., от писмените материали, приложени към ДП и
5
приобщени от първоинстанционния съд по реда на чл. 283 от НПК.
Законосъобразно първостепенният съд е коментирал всички доказателства в
тяхната съвкупност, като е посочил кои от тях кредитира и кои – не,
излагайки съображения и за причините за това. В този смисъл, въведеното в
жалбата оплакване за необоснованост на съдебния акт не се оправдава нито
от фактическа, нито от правна страна.
Настоящият съдебен състав намира, че районният съд е постановил
присъдата при напълно изяснена фактическа обстановка, след като е събрал и
обсъдил всички доказателства, относими към извършеното престъпление,
като е достигнал до обосновани фактически изводи относно съставомерността
и авторството на деянието от обективна и субективна страна и правилно е
приложил материалния закон.
В обжалваната присъда е проведен внимателен и детайлен анализ на
доказателствата. Показанията на пострадалия К.Х. са обсъдени в степен,
която отчита състоянието на свидетеля в процесната вечер – излязъл от дома
си след кратко събиране със свои познати и употреба на алкохол. Правилно
последното обстоятелство е отбелязано от районния съд като недостатъчно да
дискредитира показанията на свидетеля по начин, който да позволи да бъдат
кредитирани. От устното изложение на събитията в с.з. е видно, че
пострадалият има ясен спомен за основните моменти в случилото се през
процесната нощ. За количеството алкохол и степента, в която му е повлиял,
не могат да бъдат направени категорични изводи, които да обезценят
дадените показания. Напротив, описанието на собствените му възприятия и
действия показва, че очевидно влиянието на алкохола не е било толкова
силно, че да замъгли способността му да възприема обективно обстановката.
Нещо повече, дори и в процесната вечер на инцидента пострадалият К.Х. е
бил в състояние да опише точно кои са неговите нападатели и тези негови
описания са възприети и впоследствие възпроизведени в показанията на
свидетелите К.И., М.М. и С. М.. Ако се приеме тезата, изложена във
въззивната жалба, че пострадалият по време на инцидента не е имал
адекватни възприятия под влияние на алкохола, тогава е трудно да се обясни
как той е могъл толкова ясно и точно да посочи нападателите си,
непосредствено след като те се оттеглят и пристига автомобил на „Бърза
помощ“ – времевият интервал между тези две събития е бил кратък, не е
изминало толкова време и пострадалият би следвало все още да се намира под
въздействието на алкохола, според доводите на жалбоподателя. Очевидно
обаче тези доводи не съответстват на фактическата обстановка и на
показанията на останалите свидетели – К.И., М.М. и С. М. първи имат контакт
с пострадалия веднага след нападението и на всеки един от тях той споделя,
че е бил нападнат от двамата подсъдими. Това твърдение на пострадалия води
до извода, че алкохолното въздействие не е било от естество да замъгли
неговите възприятия.
6
Правилни са изводите на районния съд и при коментара на
показанията на свидетеля М.Г.. В тази насока настоящият съдебен състав
взема предвид не само посоченото в обжалваното решение относно
изграждането на алиби с оглед на приятелските отношения между Г. и Р.Ю.,
но следва допълнително да се подчертае, че съдържанието на свидетелските
показания дори не е в състояние да изгради стабилно алиби в полза на
подсъдимите. Обяснението за това е в липсата на конкретика в свидетелските
показания на Г.. Това е наложило прочитането на показанията му от
досъдебното производство по реда на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 2 НПК, но
въпреки това отново се установяват неточности по отношение на времето,
през което свидетелят е бил с подсъдимия Р.Ю.. Посочва, че двамата са
напуснали панаира в град Л. около полунощ и са отишли до Х., но в
показанията на пострадалия се установява, че сбиването е осъществено около
02.30 – 03.00 часа. Свидетелят М.М. се е отзовал на сигнала малко след 03.00
часа. Това означава, че има времеви интервал от почти близо три часа (от
полунощ до 03.00 часа), за които не може да се установи къде точно се е
намирал подсъдимия Р.Ю., дори и да се отчете пътуването до град Х., което
не се потвърждава от другите доказателства. Твърдението на свидетеля Г., че
през цялото време е бил заедно с Р.Ю., също не намира подкрепа в
доказателствената съвкупност и се явява изолирано от нея. Още по-малко
неговите показания могат да установят къде се е намирал другия подсъдим
С.Ю.
Районният съд е провел подробен анализ на показанията на
свидетелите А.С. и А.Р., върху които акцентира и защитника на подсъдимите
във въззивната жалба и заключителната си пледоария, макар и в противната
посока. В действителност техните показания имат ключово значение за
делото, но районният съд внимателно е обяснил защо следва да се кредитират
показанията им от досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 281,
ал. 5 вр. ал. 1, т. 1 НПК. Контрастната смяна на показанията в двете фази на
процеса води до извода за нелогичност и непоследователност на показанията
в съдебно заседание, доколкото същите показания по време на разследването
са дадени непосредствено след инцидента, когато паметовите следи са били
много по-ясни и подробни, не е имало пречки за точното възпроизвеждане на
събитията и отговорите на зададените въпроси се отличават с еднопосочност,
взаимосвързаност и обективност. Аргументът за наличието на стара вражда
между свидетелите и двамата подсъдими не е подкрепено с достатъчно
доказателства, които да водят до категоричния извод, че свидетелските
показания са дискредитирани и не могат да бъдат ценени.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице и твърдените
нарушения на чл. 6 ЕКПЧ. Правото на подсъдимите да участват в
наказателното производство и да упражнят в пълен обем правата си не е било
нарушено нито на досъдебната, нито на съдебната фаза от процеса. При
заявено от тях желание, те са имали възможност във всеки един момент от
7
наказателния процес да формулират и отправят своите въпроси към всеки
един от разпитаните свидетели, ако са намирали това за необходимо и ако са
смятали, че то е от значение за изграждането на тяхната защита. Нито един от
двамата подсъдими не е бил лишен от правото да участва в производството,
макар и участието им да не е било задължително. Фактът, че подсъдимият
С.Ю не се явява на заседанието от 19.12.2019 г., а след това двамата не се
явяват на заседанията на 22.05.2020 г. и 26.06.2020 г. очевидно не говори за
проявен силен интерес от тяхна страна да упражнят лично правото си на
защита и да отправят въпроси на свидетелите. Това обстоятелство не може да
се тълкува в тежест на подсъдимите, но и не обосновава основателността на
наведения довод за нарушение на чл. 6 ЕКПЧ.
При определяне на наказанието районният съд правилно е анализирал
всички относими смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. В
съответствие с материалния закон са приложени разпоредбите на чл. 78а, ал.
1 и ал. 7 НК съответно спрямо подсъдимия Р.Ю., а впоследствие и спрямо
подсъдимия С.Ю. По отношение на последния правилно е отчетена
разпоредбата на чл. 63, ал. 1, т. 4 НК. Наложените на подсъдимите наказания
са справедливи по вид и размер, като законосъобразно са били определени
при условията на чл. 54 от НК. В тази насока съдът не е допуснал нито
надценяване на смекчаващите обстоятелства, нито надценяване на
отегчаващите обстоятелства, като в определянето на санкцията се е ръководел
от целите на чл. 36 НК. Размерът им е справедлив и съобразен с всички
предпоставки на чл. 54 НК, както и със санкционните цели на чл. 36 НК.
Въззивната инстанция също не намери основания за изменение на присъдата
в тази насока.
С оглед на така изложените съображения обжалваната присъда следва
да се потвърди, а въззивната жалба от името на двамата подсъдими – оставена
без уважение.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 338 вр. чл. 334, т. 6 НПК,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 17 от 26.06.2020 г., постановена по
НОХД № 294/2019 г. по описа на Районен съд – Харманли.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
8
Членове:
1._______________________
2._______________________
9