Р Е Ш Е Н И Е
№
27.02.2017г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на четиринадесети февруари две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря П.И. и прокурора.........................., като разгледа
докладваното от председателя гр.д.№7610/2016г.
по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за
установено следното:
Иск с правно основание чл.422, вр.чл.415,
ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр.чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
Пред ПлРС
е депозирана искова молба от “ТОПЛОФИКАЦИЯ Плевен”, ЕАД, гр. Плевен, чрез юрк. Цв. ***, против И.Х.И. И Й.И.И., с която се твърди, че въз основа на заявление по чл.
410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение
по ч. гр.д.№ 5082/2016г, по описа на ПлРС,
срещу която е постъпило възражение от страна на длъжниците.
Твърди се, че ответниците са клиенти на ТЕ, като собственици/ползватели на топлоснабден имот- на адрес гр. Плевен, с аб.№ 14507. Твърди се, че
на основание чл.150 от ЗЕ,
продажбата на ТЕ за битови нужди се осъществява въз основа на публично
оповестени Общи условия. Общите условия за ползването на ТЕ, са публикувани във
в-к ”Нощен труд”, от дата 13.-14.12.2007г и във в-к „Посоки”, бр.239/2007г.
Твърди се, че ответниците са ползвали ТЕ, за периода 01.11.2013-30.04.2016г., и
не са погасили задълженията си. Твърди се, че сградата-етажна собственост, на
посоченият адрес, и за посоченият период, в която се намира абонатната станция,
от която се доставя ТЕ до имота, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение с
“ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД, гр. София. Твърди
се, че от страна на ищеца, ежемесечно са
издавани фактури, задължението по които не е плащано от ответника. Моли съдът
да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответниците, че
дължат солидарно сумата от общо 565,22лв., от които сумата от 493,40лв.-
главница, съставляваща консумирана и незаплатена ТЕ, за периода
01.11.2013-30.04.2016г. и сумата от 71,82лв- лихва за забава, за периода
04.01.2014-04.07.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, до окончателното й
изплащане. Претендират се разноски.
Ответниците И.Х.И. И Й.И.И., р. пр, в срока за отговор, изразява становище за основателност
на предявеният иск.
Съдът, като съобрази становищата
на страните, на основание събраните по делото доказателства и закона, намира за
установено следното:
Безспорно по делото е установено,
че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение №
3510/19.07.2016г. по ч. гр.д.№ 5082/2016г
по описа на ПлРС, срещу която в срок е постъпило
възражение от длъжника. В указаният от съда едномесечен срок е предявен
настоящия установителен иск, поради което същият е
допустим.
По делото, с оглед на изрично
заявеното от ответника признание на иска, с протоколно определение от дата 14.02.2017г.,
по искане на ищеца, на основание чл.237,
ал.1 от ГПК, е прекратено съдебното дирене и е даден ход по същество на спора, като съдът е обявил на страните, че ще
се произнесе с решение при признание на иска.
Настоящето решение, с оглед
разпоредбата на чл.237, ал.2 от ГПК, се
постановява въз основа на направеното от ответника признание на иска, поради
което същото не следва да се мотивира по същество. Признатото право не
противоречи на закона и на добрите нрави и страната, направила признанието,
може да се разпорежда с него-чл.237, ал.3 от ГПК.
С оглед на изложеното, съдът
намира, че искът с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, е основателен и следва да бъде уважен изцяло, като
бъде признато за установено спрямо ответниците, че дължат на ищеца, солидарно сумата от общо
565,22лв., от които сумата от 493,40лв.- главница, съставляваща консумирана и
незаплатена ТЕ, за периода 01.11.2013-30.04.2016г. и сумата от 71,82лв- лихва
за забава, за периода 04.01.2014-04.07.2016г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-07.07.2016г, до
окончателното й изплащане.
С оглед разпоредбата на чл.78,
ал.1 от ГПК, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направени
разноски по делото. Съобразно нормата на чл. 78, ал.8 от ГПК, в полза на
юридически лица или еднолични търговци, се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ- Наредба за заплащането на правната помощ-
чл.25, ал.1- или в размер от 100лв. до
300лв. В случая, съдът намира, че юрк.
възнаграждение, следва да бъде определено в минимален размер от 100лв. с оглед
на това, общият размер на дължимите разноски е сумата от 175лв.
Ответниците следва да понесат и направените
разноски по ч.гр.д.№5082/2016г. В случая съдът също определя
размер на дължимото юрисконсултско възнаграждение, по
реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ –Наредба за заплащането на правната помощ–чл.26, съобразно който
размерът на възнаграждението при защита в заповедните производства, е в размер
от 50лв. до 150лв. съдът намира,че в случая следва да се определи минимален
размер на юрк. възнаграждение от 50лв. При общ размер
на разноските от 75лв- от които- 25лв.-
държавна такса и 50лв- юрк. възнаграждение, след съответно
изчисление, съобразно частта от вземането, която е била основателна към датата
на подаване на заявлението и за която е предявена претенция по чл. 422 от ГПК,
съдът установи, че дължимият размер на
направените в заповедното производство разноски, е сумата от 11,91лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1, във вр.
с чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД, че И.Х.И., ЕГН **********,***, и Й.И.И., ЕГН **********,***, ДЪЛЖАТ СОЛИДАРНО
НА “ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН” ЕАД, гр. Плевен, ЕИК *********, представлявано от ***,
със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул. „Източна индустриална зона”,
№128, сумата от общо
565,22лв., от които сумата от 493,40лв.- главница, съставляваща
консумирана и незаплатена ТЕ, за периода 01.11.2013-30.04.2016г. и сумата от 71,82лв-
лихва за забава, за периода 04.01.2014-04.07.2016г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-07.07.2016г.,
до окончателното й изплащане, за които суми има издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, №3510/19.07.2016г. по ч. гр.д.№ 5082/2016г. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА,
на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК, И.Х.И., ЕГН **********,***, и Й.И.И., ЕГН **********,***, СОЛИДАРНО ДА ЗАПЛАТЯТ НА „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН” ЕАД, гр. Плевен, ЕИК *********,
представлявано от ***, със седалище и адрес на управление гр.Плевен,
ул.”Източна индустриална зона”, №128, сумата от 175лв., съставляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК, И.Х.И., ЕГН **********,***, и Й.И.И., ЕГН **********,***, СОЛИДАРНО ДА ЗАПЛАТЯТ НА „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН” ЕАД, гр. Плевен, ЕИК *********,
представлявано от ***, със седалище и адрес на управление гр.Плевен,
ул.”Източна индустриална зона”, №128, сумата 11,91ЛВ., съставляваща направени разноски по ч.гр.д.№ 5082/2016г.
на ПлРС.
Решението се постановява при условията на чл.237, ал.1 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано
в двуседмичен срок от получаване на съобщението пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: