Решение по дело №2201/2023 на Административен съд - Пловдив

Производство по чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 40 от ЗДОИ.

Образувано е по жалба на, против Заповед №РД-09-21/14.08.2023г. на Директора на ОД Земеделие – Пловдив, с която е постановен отказ да се предостави достъп по ЗДОИ по заявление вх.№РД-12-02-1999/09.08.2023г. относно информация за всички регистрирани земеделски производители, извършващи дейности в землището на ***, както и информация за имотите, предвидени за извършване на земеделска дейност и за декларирания от тях начин на водоснабдяване. Излагат се съображения, че оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна, като се излагат подробни съображения. В съдебно заседание жалбоподателят, не се явява и не се представлява и не изразява становище по жалбата и по съществото на спора.

Ответникът – Директор на Областна дирекция „Земеделие“ – Пловдив, се представлява от юрисконсулт Ш.,която оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Контролираща страна не встъпва в процеса и не взема становище по жалбата.

Съдът, след като прецени становищата на страните, събраните доказателства и допустимостта и основателността на разглежданата жалба, намира за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, от лице, което е негов адресат и чиято правна сфера той засяга неблагоприятно, в преклузивния 14-дневен срок за обжалване.

Разгледана по същество, тя е основателна, поради следните за това съображения:

От фактическа страна се установява, че с писмо на директор БД“ИБР“ Пловдив адресирано до Общинска служба по земеделие – Калояново и постъпила с вх. № РД-12-02-1999/09.08.2023г., е изискано предоставяне на информация за всички регистрирани земеделски производители, извършващи дейности в землището на ***, както и информация за имотите, предвидени за извършване на земеделска дейност и за декларирания от тях начин на водоснабдяване. Директор на ОД „Земеделие“–Пловдив се е произнесъл по заявлението на директора на БДИБР, като го е квалифицирал по реда на Закона за достъп до обществена информация и в тази връзка издал Заповед №РД-09-21/14.08.2023г., с която е отказал „достъп до обществена информация“. В мотивите на заповедта посочил, че искането касае лични данни за земеделските стопани. Изложил и съображенията си, че такава може да бъде поискана и предоставена при конкретно постъпило заявление, за конкретно лице по реда на чл. 24 от Закон за достъп до обществена информация (ЗДОИ), и при наличие на съгласие от страна на съответния земеделски стопанин по смисъла на чл. 6, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679. Аргументирал се е и с Наредба №3/29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани, съгласно която в чл. 17 е регламентирано, че цялата информация за отделните земеделски стопани може да се използва само по реда на чл. 18. По отношение на исканата информация за имотите, предвидени за извършване на земеделска дейност и за декларирания им начин за водоснабдяване, е посочил, че Областна дирекция „Земеделие" - Пловдив не разполага и няма данни за местонахождението на тази информация, поради което прилага разпоредбата на чл. 33 от ЗДОИ.

При така изяснената фактическа обстановка, на база приобщените по делото писмени доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие следното от правна страна:

Видно от съдържанието на писмо вх. № РД-12-02-1999/09.08.2023 г. на директор БД“ИБР“ Пловдив се касае за търсена от него информация от друг административен орган, което е служебна информация мужду органи на изпълнителната власт. Неправилно Директорът на ОД “Земеделие“-Пловдив е квалифицирал предявеното искане като заявление по ЗДОИ. Необходимостта за предоставяне на информация за земеделски производители, съхраняваща се в поверените му регистри, е с оглед необходимата дейност на съответното държавно звено и същата е следвало да бъде предоставена по служебен ред. Като незаконосъобразно е приел искането за предоставяне на служебна информация като заявление по чл.24 ал.1 ЗДОИ за достъп до обществена информация, ответният административен орган неправомерно се е позовал на основанието, че исканата информация се отнася до трети лица, които съобразно чл.31 ал.1 ЗДОИ следва да предоставят съгласие. В случаят безспорно се касае за направено искане съгласно §1, т.3 от ДР на Закона за администрацията, което представлява „вътрешна административна услуга", с която един административен орган предоставя на друг административна услуга при осъществяването на неговите правомощия. Редът на предоставяне на поисканата информация е посочен в чл. 18, ал.7 от Наредба №3/29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани „Министърът на земеделието и храните или упълномощено от него лице предоставя информация от регистъра на земеделските стопани по искане на държавни органи, а на международни организации - въз основа на сключени споразумения“. Ето защо в случая Директорът на ОД “Земеделие“ – Пловдив незаконосъобразно се е произнесъл по искане, което е квалифицирал като такова по ЗДОИ, съответно се е произнесъл по реда на ЗДОИ, позовавайки се на различни разпоредби на този закон и на други нормативни актове, тъй като искането от писмо вх. № РД-12-02-1999/09.08.2023 г. на директор БДИБР е на основание чл.18, ал.7 от Наредба №3/ 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани, а именно – искане на държавен орган, а не за такова по чл.18, ал.8 от същата наредба, при която предоставянето на информация е при спазване разпоредбите на Закона за защита на личните данни и Закона за достъп до обществена информация.

С оглед на така изложеното жалбата е основателна и следва да бъде уважена, като оспорената заповед да бъде отменена и преписката бъде изпратена на Директорът на ОД“Земеделие“ – Пловдив, който следва да прецени дали е компетентен да се произнесе по искането, направено в писмо вх. № РД-12-02-1997/09.08.2023 г. на директор БДИБР, съответно да се произнесе, а ако прецени, че не е компетентен – следва да го изпрати на съответния компетентен орган.

С оглед изхода от спора, разноски се дължат на жалбоподателят, който не е направил своевременно искане за присъждането им, поради което съдът не дължи произнасяне по тях.

По изложените мотиви на основание чл.172, ал.2 от АПК, Съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на директор на Басейнова дирекция “Източнобеломорски район” гр.Пловдив Заповед №РД-09-21/14.08.2023г. на Директора на ОД „Земеделие“ – Пловдив.

ИЗПРАЩА преписката на Директорът на ОД „Земеделие“ – Пловдив за процедиране съобразно указанията, дадени в мотивите към решението.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

Съдия: