№ 46
гр. Горна Оряховица , 22.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, X СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и втори януари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Илина В. Джукова
при участието на секретаря Стела Т. Бакърджиева
като разгледа докладваното от Илина В. Джукова Гражданско дело №
20204120101435 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД.
Ищцата П. С. И. твърди, че Я.В.А. е потребител на електрическа енергия обект
на адрес гр.******************, за което е разкрита партида с клиентски номер
150020**** и абонатен номер 050090****. Твърди се, че той не погасил в срок
задължението си за заплащане на потребената електрическа енергия, като в
проведеното открито съдебно заседание се уточнява, че неизпълненото задължение
било по фактура № **********/13.11.2019 г. Поради това подаването на електрическа
енергия в обекта било преустановено по искане на ответника. Сочи се, че на 08.01.2020
г. ответникът издал фактура № ********** за сумата от 19 лв. с за възстановяване на
захранването в обекта. Твърди се, че Я.В.А. заплатил сумата по тази фактура на
10.02.2020 г., след което захранването било възстановено. Твърди се, че с договор за
прехвърляне на вземане от 15.07.2020 г. Я.В.А. продал на ищцата вземанията си за
връщане на сумата от 19 лв. като платена без основание, за което ответникът бил
уведомен на 21.09.2020 г. Поддържа се, че сумата – предмет на цесията е платена
недължимо, защото ответникът не е извършвал разходи за услугата, а клаузата на
Общите условия, предвиждаща заплащането на таксата, противоречи на ЗЕ и е
неравноправна в хипотезата на чл.143, т.2 ЗЗП. Моли за постановяване на решение, с
което да се осъди ответникът да заплати /върне/ сумата от 19 лв., платена от Я.В.А. без
основание на 10.02.2020 г. по фактура № **********/08.01.2020 г., като начислена за
1
възстановяване преноса на електрическа енергия на обект с клиентски номер
150020**** и абонатен номер 050090**** за обект на адрес: гр.******************,
което вземане е придобито от ищцата по силата на договор за цесия от 15.07.2020 г.,
ведно със законната лихва върху вземането от датата на предявяване на иска до
окончателното плащане. Претендира се присъждане на сторените разноски.
Ответникът признава, че Я.В.А. е потребител на електрическа енергия в обекта
на посочения от ищцата адрес, както и че e издаденa сочената от фактура –
**********/13.11.2019 г. Признава, че снабдяването с електрическа енергия в обекта е
било прекъснато поради неплащане на фактурата в срок. Твърди, че абонатът е бил
предупреден за преустановяване на захранването. Сочи се, че сумата по просрочената
фактура е платена на 10.02.2020 г., когато е платена и таксата от 19 лв. Оспорва
договорът за цесия, като счита, че ищецът не е титуляр на вземане от ответника. Излага
се, че вземането не е индивидуализирано по основание, тъй като е описано чрез
задължението на абоната. Твърди се на 08.01.2018 г. и 24.06.2020 г. Я.В.А. да е платил
още една такса със същото основание. Сочи се още, че ответникът не е надлежно
уведомен за цесията, защото уведомлението изхожда от ответника в лично качество, а
пълномощното, инкорпорирано в договора, не определя еднозначно вземането, за
което се отнася. Счита, че договорът е сключен в противоречие с чл.57, ал.2 от
Конституцията и чл.8, ал.2 ЗЗД при злоупотреба с право. Сочи се, че производството е
заведено единствено с цел присъждане на адвокатско възнаграждение, тъй като
уведомлението за цесия е депозирано на 21.09.2020 г., а исковата молба – на
23.09.2020 г., за да се гарантира неизпълнението на ответника. Счита се, че абонатът
няма вземане от ответника, защото му е дължал заплащане на такса от 19 лв. Сочи, че
за ответника е възникнало правото да поиска преустановяване на снабдяването
съгласно ЗЕ и Общите условия, поради неизпълнение на задължението за заплащане на
електрическа енергия в срок до 10 дни от падежа на фактурата. Твърди, че е отправил
предизвестие за преустановяване на снабдяването, но абонатът не заплатил дължимите
суми, поради което електроснабдяването било прекъснато. Сочи се, че цената на
услугата по възстановяване на захранването – 19 лв. е определена в публично известен
ценоразпис и нейната стойност е равна на цената, която доставчикът заплаща на
електроразпределителното дружество да възстанови експресно захранването. Сочи, че
услугата е реално извършена, като захранването в обекта е възстановено. Моли за
постановяване на решение, с което искът да бъде отхвърлен с присъждане на
направените разноски. Възразява за прекомерност на заплатения от ищцата адвокатски
хонорар и моли за намаляването му.
Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка на
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
2
Между страните не се спори, а и от заявления № 4412797/15.02.2017 г. и №
4412724/4412777/15.02.2017 г. се установява, че Я.В.А. е потребител на електрическа
енергия в обект на адрес гр.****************** съгласно договор за продажба на
електрическа енергия при общоизвестни общи условия, за което е разкрита партида с
клиентски номер 150020**** и абонатен номер 050090**** при ответника. Не е спорно
още, че към 08.01.2020 г. Я.А. е имал непогасено задължение за заплащане на цена на
консумираната електрическа енергия. Съгласно съвпадащите по съдържание твърдения
на двете страни и видно от справка за потреблението и извлечение за фактури и
плащания, за консумираната в периода от 27.09.2019 г. до 27.10.2019 г. електрическа
енергия била издадена фактура № **********/13.11.2019 г. на стойност 48,17 лв.,
платима до 02.12.2019 г. (платена на 08.01.2020 г.).
Страните не спорят също, а и от извлечение от списък за прекъсване на клиент
№ 150020**** се установява, че по искане на ответника до „Електроразпределение
Север“ ЕАД, снабдяването с електрическа енергия в обекта било прекъснато на
08.01.2020 г. Като основание в посочената справка било вписано неплащане на
задължение от 48,17 лв. Ответникът издал фактура № **********/08.01.2020 г. за
заплащане на сумата от 19 лв. с ДДС с основание „възстановяване на захранването
(електромер)“. Съгласно ценоразпис на услугите, предлагани от
„Електроразпределение Север“ ЕАД, цената на услугата „възстановяване на преноса и
достъпа до елекроразпределителната мрежа на прекъснат поради неплащане клиент на
оператора на елекроразпределителната мрежа“ от електромер е 19 лв. с ДДС. Видно от
извлечение от списък за възстановяване на клиент № 150020****, захранването в
обекта на Я.А. било възстановено на 09.01.2020 г. Сумата от 19 лв., начислена с
фактурата от 08.01.2020 г. била заплатена на 10.02.2020 г. (системен бон №
00306778/10.02.2020 г.). Видно от извлечения от списъци за прекъсване и
възстановяване, снабдяването с електрическа енергия в обекта на Я.А. било прекъснато
отново на 24.06.2020 г. поради неплащане на задължение от 170,83 лв. и възстановено
на 25.06.2020 г.
На 15.07.2020 г. между Я.В.А. и ищцата бил сключен договор, съгласно който
абонатът-потребител прехвърлял на ищцата вземането си от ответника в размер на 19
лв., представляващо заплатена на 10.02.2020 г. такса за възстановяване на преноса на
електрическа енергия в обекта му, за сумата от 20 лв., платена при подписване на
договора. След текста на договора в документа се съдържало пълномощно, с което
Я.В.А. упълномощавал ищцата да уведоми в писмен вид ответника за прехвърляне на
описаното в договора от 15.07.2020 г. вземане, в т.ч. и да преупълномощава трети лица
с правата по пълномощното. На 21.09.2020 г. ищцата чрез адв.Р. И. – ВТАК подала по
електронна поща уведомление до ответника, съгласно което Я.В.А. й е прехвърлил с
договор от 15.07.2020 г. вземането си в размер 19 лв., представляващо дължима сума за
3
възстановяване на електрическото захранване в обекта с абонатен номер 050090****,
клиентски номер 150020**** и ищцата кани ответника незабавно да й заплати
посочената сума.
На 23.09.2020 г. бил предявен искът, по които е образувано настоящото
производство.
Въз основа на приетите за установени факти, съдът намира от правна
страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за
връщане на даденото без основание. Основателността му е предпоставена от
установяване от страна на ищцата на даването на имуществено благо (в случая –
плащането на процесната сума от Я.А.) и отричане да има правно основание за
имущественото разместване, заедно с придобиване на вземането за връщане на
недължимо платената сума съгласно договора за цесия от 15.07.2020 г. В случая, за да
отблъсне претенцията, ответникът се позовава на наличието на правно основание за
плащането на таксата от праводателя на ищцата, твърдейки осъществяване на
предпоставките на общите условия на договора за продажба на електрическа енергия за
начисляването й и едновременно с това – отричане на кредиторовото качество у
ищцата. Естеството на оспорванията на страните предпоставя разглеждане на първо
място на въпроса възникнало ли е вземане за Я.А. от ответника за връщане на
платената сума, след което и при положителен отговор – прехвърлено ли е това
вземане на ищцата.
Съгласно чл.20, ал.1 и ал.2 от публично известните Общи условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на ответника (по-долу ОУДПЕЕ), ако
в срок от 10 дни битов потребител не изпълни което и да е свое задължение,
включително при забава в плащането на дължимите суми, ответникът следва да му
изпрати писмено предизвестие, съдържащо предупреждение, че ако в определения
срок не последва изпълнение, ще последва прекъсване или ограничаване снабдяването
с електрическа енергия. При неизпълнение от страна на абоната, ответникът има право
да поиска от „Електроразпределение Север” АД да прекъсне или ограничи
снабдяването с електрическа енергия. Съгласно чл.21, ал.1 от ОУДПЕЕ и чл.26, ал.1 от
публично известните Общи условия на договорите за пренос на електрическа енергия
през електроразпределителните мрежи на „Електроразпределение Север” АД,
ответникът изисква от „Електроразпределение Север” АД възстановяване на
снабдяването с електрическа енергия след отпадане на основанията за прекъсването, а
когато то е по вина на потребителя – и след заплащане на ответника и
„Електроразпределение Север” АД всички направени разходи за прекъсване и за
възобновяване на преноса, но не по-късно от 12.00 часа на следващия работен ден.
4
Видно от ценоразписа на „Електроразпределение Север” АД, таксата е в размер на 19
лв. с ДДС.
Така с оглед условията на договора между ответника и Я.А., правото на
ответника да поиска захранването да бъде прекъснато възниква след забава,
продължила повече от 10 дни, която в случая е безспорна, и неизпълнение на
задължението в определен срок след получаване на писмено предизвестие от
ответника, съдържащо предупреждение за последицата – прекъсване или ограничаване
снабдяването с електрическа енергия. С доклада по делото съдът, на основание чл.146,
ал.2 ГПК, указа на ответника, че не сочи доказателства да е изпратил предизвестие до
Я.А. за прекъсване на захранването, но той не ангажира доказателства за този факт.
Посоченото задължава съда да приеме, че абонатът не е бил предизвестен съгласно
изискването на чл.20, ал.2 от ОУДПЕЕ, при което правото на ответника да поиска
преустановяване на захранването не е възникнало.
Съгласно чл.124 ЗЕ енергийното предприятие възстановява снабдяването след
отстраняване на причините, довели до преустановяването им. Така ответникът е бил
задължен след плащане на просрочените задължения на 08.01.2020 г. да поиска
възстановяване на снабдяването от „Електроразпределение Север“ АД и в случая това
задължение е изпълнено с възстановяването на захранването на следващия ден –
09.01.2020 г. Доколкото съгласно посочената норма, това е именно задължение на
ответника, възстановяването на захранването няма характер на услуга за потребителя.
По тази причина цена, такса или възстановяване на разходите за тази дейност не се
следва. Клаузата, предвиждаща заплащането на такса от 19 лв., попада в хипотезата на
чл.143, т.2 ЗЗП, тъй като е неиндивидуално уговорена между страните (в общите
условия) във вреда на потребителя, нарушава изискването за добросъвестност и води
до значително неравновесие между правата и задълженията на ответника и
потребителя, като ограничава правата на последния, произтичащи от закон. Освен
посоченото, таксата, имаща характер на обезщетение за разходите на доставчика, е
отнапред едностранно определена по размер без фактическия състав на начисляването
й да включва претърпяването на каквито и да е вреди от ответника. Тъй като
действията по прекъсване и възстановяване на захранването се извършват от
„Електроразпределение Север“ АД (арг. от Глава VIII ОУДПЕЕЕМ), то ответникът не
понася разходи за тази дейност, поради което и няма основание да изисква
възстановяването им. Като позволява на ответника да изисква заплащане на
предварително и едностранно определена сума за възстановяване на снабдяването,
обсъжданата клауза е неравноправна и на основание чл.143, т.18 ЗЗП, защото
предоставя възможност на доставчика едностранно да определя обезщетение за
претърпени вреди за включване и изключване на снабдяването (така и Решение №
125/07.08.2015 г. по т.д. №990/2015 г. на I Т.О. на ВКС). Поради неравноправния
5
характер на обсъжданата клауза в хипотезата на чл.143, т.2 и т.18 ЗЗП, същата се явява
нищожна на основание чл.146 ЗЗП и не може да породи претендираното задължение на
Я.А.. Понеже таксата от 19 лв. е начислена от ответника без той да има основание за
това, тя му е платена недължимо от потребителя на 10.02.2020 г.
Така за Я.А. е възникнало вземане от ответника за връщане на недължимо
платената на посочената дата такса от 19 лв., което не се твърди, нито се установява да
е погасено. Това предпоставя разглеждане на въпроса дали ищцата е придобила
вземането.
Представеният договор за цесия позволява да се определи еднозначно
съдържанието на правоотношението, за което Я.А. и ищцата са се съгласили да
възникне и възраженията на ответника за противното са неоснователни. Договорът
съдържа индивидуализиращите белези на правоотношението – страни, предмет, права
и задължения на страните. Съвкупното тълкуването на клаузите на договора във
връзка една с друга не оставя съмнение, че предмет на договора е именно вземане (а не
задължение), а щом то е описано като такова за заплатена такса, то няма друга
възможност, освен да се касае за недължимо плащане. Това, ведно с посочването на
датата на плащане и абонатния номер, определя основанието и момента на възникване
на вземането–предмет на договора и изключва основателността на възражението на
ответника, че е възможно той да се отнася за връщане на такси, платени от Я.А. на
същото основание, но на 08.01.2018 г. или 24.06.2020 г. Така въз основа на договора
Я.А. е прехвърлил на ищцата вземането си за връщане на платената на 10.02.2020 г.
такса от 19 лв. срещу цена от 20 лв.
За да породи извършената цесия действие по отношение на длъжника, следва
до него да е достигнало волеизявлението на кредитора му за прехвърляне на вземането,
както предвиждат чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД (Тълкувателно решение № 142-7/11.11.1954 г.
на ОСГК на ВС; Решение № 156/30.11.2015 г. по т.д. № 2639/2014 г., II Т.О. на ВК;
Решение № 137/02.06.2015 г. по гр.д. № 5759/2014 г., III Г.О. на ВКС). На общо
основание цедентът може да упълномощи цесионера да извърши съобщението до
длъжника, като това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на
чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД (в същия смисъл Решение № 123/24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009
г. на II Т.О. на ВКС; Решение № 96/17.04.2018 г. по гр. д. № 3049/2017 г. на IV Г.О. на
ВКС; Решение № 114/07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г. на II Т.О. на ВКС). В случая
Я.А. е упълномощил ищцата да уведоми от негово име ответника за цесията.
Действително, пълномощното не съдържа индивидуализиращите белези на вземането,
но това не е нужно, след като пълномощното препраща към текста на договора и е
инкорпорирано в същия документ. Подаденото по електронна поща уведомление не
изхожда от ищцата, а от трето лице – адв.Р. И., подписал се като неин пълномощник.
6
По делото не са ангажирани доказателства, че такава представителна власт е учредена,
но доколкото при предявяване на иска ищцата се позовава именно на това
уведомяване, то очевидно тя потвърждава действията, извършени от нейно име (чл.42,
ал.2 ЗЗД). Освен посоченото, исковата молба съдържа всички съществени елементи на
договора за цесия и получена от ответника, също съставлява уведомление по чл.99,
ал.3 ЗЗД. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на
спорното право, получаването на уведомлението, макар и съставляващо исковата
молба на цесионера – пълномощник на цедента, следва да бъде съобразено от съда при
решаването на делото (арг. от чл.235, ал.3 ГПК). Това води до неоснователност на
всички възражения на ответника, свързани с липсата или ненадлежното уведомяване за
цесията.
Възраженията на ответника, касаещи нищожност на договора поради
противоречие със закона и заобикалянето му, са основани на факта, че искът е
предявен в два дни след уведомлението, с цел да се изключи възможността за
доброволно изпълнение, така щото да се присъди в производството адвокатско
възнаграждение. Тези доводи не се отнасят до действителността на договора за цесия,
както обосновава ответника, а касаят упражняване на правата, придобити от него.
Съгласно чл.3 ГПК ответникът, позоваващ се на недобросъвестно упражняване на
процесуалните права – в случая предявяване на иск, има вземане от ищцата за
причинените му вреди, но без това да е самостоятелно основание за отхвърляне на
претенцията.
В обобщение на изложеното, ответникът дължи да върне на Я.В.А. заплатената
от него без основание на 10.02.2020 г. сума от 19 лв., начислена като такса за
възстановяване на снабдяването с електрическа енергия в обекта му и ищцата е
придобила това вземане, за което ответникът е уведомен. Посоченото води до извод за
основателност на иска и предпоставя уважаването му.
По присъждане на сторените разноски:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ищцата има право да й
бъдат присъдени сторените от разноски. От нейна страна е направено такова искане и
са представени доказателства за заплащане общо на 350 лв. (50 лв. държавна такса и
300 лв. адвокатско възнаграждение), които й се следват за заплащане от ответника.
Неоснователни са възраженията, че заплатеният адвокатски хонорар следва да бъде
намален поради това, че макар и в минимален размер, в частния случай размерът му не
отговаря на легитимните цели за прилагане на нормативната уредба за минимални
ограничения. Уговарянето и заплащането на адвокатския хонорар съставляват
признание на страната, че това е цената на адвокатския труд по конкретното дело, в
т.ч. ако е уговорен хонорар в минимален размер. В случаи като настоящия, когато
7
претендираното и платено от възразилата страна адвокатско възнаграждение е по-
високо или равно от това, срещу което се възразява, искането за намаляване на
последното поради прекомерност е винаги неоснователно (в посочения смисъл
Определение № 374/20.11.2017 г. по гр.д. № 687/2017 г. на IV Г.О. на ВКС).
На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на обжалване.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Варна, бул.“Владислав Варненчик“ № 258, „Варна Тауърс-Г“,
представлявано от всеки двама от членовете на Управителния съвет П. С. С., Я.М.Д. и
Д.К.Д. да заплати на П. С. И., ЕГН **********, с постоянен адрес
гр.******************* сумата от 19,00 лв. /деветнадесет лева/, платена от Я.В.А.
без основание на 10.02.2020 г. по фактура № **********/08.01.2020 г., начислена за
възстановяване преноса на електрическа енергия до обект с клиентски номер
150020****, абонатен номер 050090****, на адрес: гр.******************, което
вземане е придобито от П. С. И. по силата на договор за цесия от 15.07.2020 г., ведно
със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска – 23.09.2020 г. до
окончателното й плащане.
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Варна, бул.“Владислав Варненчик“ № 258, „Варна Тауърс-Г“,
представлявано от всеки двама от членовете на Управителния съвет П. С. С., Я.М.Д. и
Д.К.Д. да заплати на П. С. И., ЕГН **********, с постоянен адрес
гр.******************* сумата от 350,00 лв. /триста и петдесет лева/,
представляваща направени разноски за заплащане на държавна такса и адвокатско
възнаграждение в първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Велико Търново в двуседмичен срок от връчване на преписи на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
8