Р Е Ш Е Н И Е
№ 21
гр.Сливница 23 август 2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливнишкият районен съд, първи състав, в публичното заседание пети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: АНГЕЛИНА
ГЕРГИНСКА
при секретаря Жанета
Божилова и в присъствието на прокурора.............като разгледа докладваното
от съдия Гергинска гр. дело № 458 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск от И.Ж.Г., ЕГН:********** срещу ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с който се иска да бъде осъден ответника да му заплати обезщетение за причинените му в следствие на
образуваното и водено против него наказателно производство неимуществени вреди, изразяващи се в душевни страдания, уронване престижа и
доброто ми име в обществото, в приятелския ми кръг и семейството в размер на 10
000.00 лева, заедно със законовата лихва от момента на влизане, на Присъда 13 /
30.01.2013 год., постановена по НОХД 90 / 2011 год. по описа на PC Сливница в законна сила, а именно 18.12.2013 год., съгласно Решение по
ВНОХД 345 / 13 год. по описа на СОС. Претендира и разноски в размер на един
адвокатски хонорар, съгласно Наредба № 1 от 2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, върху уважената част от предявения иск на
основание чл 38, ал. 2, вр. чл. 1, т. 2 от ЗА.
В исковата
молба се твърди, че на
28.06.2010 год. е бил задържан от гранична полиция в землището на с. Грълска
падина, община Драгоман, като бил обвинен, че е държал цигари без български
акцизен бандерол. В РП Сливница било образувана пр. пр. 853 / 2010 год.. В РУ
на МВР Сливница било образувано ДП 332 / 2010 год.. Твърди, че е бил задържан
за 24 часа, а по-късно задържането било продължено до 72 часа с постановление
на РП Сливница. Твърди, че на 29.06.2010 год. с постановление му било
повдигнато обвинение за престъпление по чл. 234, ал. 2, т. 2 и т. 3, вр. ал. 1,
вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, затова, че на 28.06.2010 год. около 23.50
часа в землището на с. Грълска падина, община Драгоман в съучастие като
съизвършител с Емилиян Красимиров Тасев държал акцизни стоки без български
акцизен бандерол, когато такъв се изисква по закон, различни марки цигари, а именно
6911 кутии, на обща стойност 30399.70 лева. Във връзка с образуваното
наказателно производство, в срока на задържане за 72 часа, РП Сливница внесла
искане в PC за вземане на постоянна мярка за
неотклонение „Задържане под стража". В PC
Сливница и
било образувано ЧНД № 298 /2010 год.. Искането на РП, било оставено от PC Сливница без уважение. След приключване на досъдебното производство, РП
Сливница внесла обвинителен акт в PC Сливница, където било
образувано НОХД 90 / 2011 год., което приключило с Присъда № 13 от 30.10.2013
год. с която съда го признал за невиновен по повдигнатото обвинение и го
оправдал. Въпреки очевидната недоказаност на обвинението, РП Сливница
продължила да го поддържа и подала
протест с вх. № 172 / 11.02.2013 год.. В следствие на протеста в СОС,
било образувано ВНОХД 345 / 13 год., което приключило с Решение от 18.12.2013
год., с което въззивната инстанция потвърдила изцяло присъда 13 / 30.01.13 год.
на PC Сливница, постановена по НОХД 90 / 2011 год. Твърди,
че в следствие на образуваното и водено против него наказателно производство,
задържането му в ареста, искането за постоянна мярка „Задържане под
стража" и търпяната от него мярка за неотклонение „Парична гаранция"
в продължение на три години, му били причинени неимуществени вреди, изразяващи
се в душевни страдания, уронване престижа и доброто му име в обществото, в
приятелския му кръг и семейството. Изпитвал притеснения и страх от бъдещия
изход на делото. Въпреки оправдателната присъда, фактът на повдигнатото и
поддържано от прокуратурата обвинение му причинило трайни отрицателни емоции,
като и към настоящия момент, продължавал да търпи негативите от това. Твърди,
че пълното му оневиняване и оправдателната присъда не станали известни на
обществото и по никакъв начин не настъпила реабилитация в отношението на
обществеността спрямо него. Твърди, че честта, личното му достойнство, и доброто му име не са
възстановени напълно.Представя
доказателства, прави доказателствени искания.
Ответникът, РП-Сливница в срока за отговор по
чл.131 от ГПК е представил такъв, с който поддържа, че искът е неоснователен.
Излага съображенията си относно началния момент от който се претендира
законната лихва. Прави възражение за изтекла погасителна давност на акцесорната
претенция. Не представя доказателства. Възразява срещу искането за допускане на
гласни доказателства от ищеца с оглед на това че не са посочени имената им и
обстоятелствата, които ще установява.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите на ищецът, прие за установено следното от
фактическа страна:
На 28.06.2010 год. вечерта, служители при ГПУ –
Калотина и РДГП – Драгоман, провели специализирана полицейска операция (СПО) по
линия Противодействие на контрабандата на цигари през „Зелена граница”, в
резултат на която, ищецът е задържан от гранична полиция в землището на с.
Грълска падина, община Драгоман. С постановление на РП-Сливница е образувано
срещу ищеца и още две лица ДП 332 / 2010 год. РУ на МВР Сливница, пр.пр. №
№853/2010г. Ищецът е задържан за 24 часа,
а по-късно задържането му е продължено до 72 часа с постановление на РП
Сливница. На 29.06.2010 год. с Постановление му е повдигнато обвинение за
престъпление по чл. 234, ал. 2, т. 2 и т. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр.
ал. 1 от НК, затова, че на 28.06.2010 год. около 23.50 часа в землището на с.
Грълска падина, община Драгоман в съучастие като съизвършител с Емилиян
Красимиров Тасев съм държал акцизни стоки без български акцизен бандерол,
когато такъв се изисква по закон, различни марки цигари, а именно 6911 кутии,
на обща стойност 30399.70 лева. Във връзка с образуваното наказателно
производство, в срока на задържане за 72 часа, РП Сливница внесла искане в PC
за вземане на постоянна мярка за неотклонение „Задържане под стража", по
отношение на ищеца. В PC Сливница е образувано ЧНД № 298 /2010 год., като искането
на РП, е оставено от PC Сливница без уважение и на ищеца е наложена мярка за
неотклонение „парична гаранция” в размер на 2 000лв. След приключване на
досъдебното производство, РП Сливница е внесла обвинителен акт в PC Сливница, въз
основа на който е образувано НОХД 90 / 2011 год., приключило с Присъда № 13 от
30.10.2013 год. с която съда е признал за невиновен по повдигнатото обвинение и
е оправдал ищеца, Ж.. РП Сливница е подадала Протест с вх. № 172 / 11.02.2013
год., въз основа на който СОС, е образувал ВНОХД 345 / 13 год., приключило с
Решение от 18.12.2013 год., с което въззивната инстанция е потвърдило изцяло
присъда 13 / 30.01.13 год. на PC Сливница, постановена по НОХД 90 / 2011 год.
От разпитаните в хода на производството свидетели
СВЕТЛАНА ГОРЯНОВА, съпруга на ищеца се установява, и ПЕТЪР ИВАНОВ ПЕТРОВ, че в резултат на задържането на ищеца от
полицията и водене на делото срещу него, той бил притеснен, срамувал се, спял
неспокойно и спрял социалните си контакти. Тревожел се за това, което хората
започнали да говорят за него и че ще стигне до децата му. В резултат на
повдигнатото срещу него обвинение му било отнето разрешителното за лов, а това
било негово хоби. За задържането му имало публикации в интернет, което
достигнало до колегите му във фирмата , в която работел и започнали да го
подиграват, че бил „трафикант“. В резултат на всичко, ищецът се затворил в себе
си, не излизал от къщи.
При тези данни от фактическа страна, съдът приема,
следното:
Предявени са в условията на обективно кумулативно
съединяване искове с пр. осн. чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ и чл.86 от ЗЗД.
Държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието,
следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на
престъпление, ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради
това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
Ангажирането
на отговорността на държавата в тази хипотеза обуславя наличието на причинени
вреди, настъпили в резултат от незаконното обвинение, които следва да бъдат
установени от ищеца при условията на главно и пълно доказване.
От събраните
по делото доказателства и приобщените за послужване материали по досъдебно
производство и наказателното производство се установява, че спрямо ищеца за
периода 26.06.2010 г. – 18.12.2013г. е водено наказателно преследване за
извършено престъпление от общ характер по чл. 234, ал. 2, т. 2 и т. 3, вр. ал. 1, вр. чл.
20, ал. 2, вр. ал. 1 НК, което е приключило с оправдателна присъда. Безспорно се установява по делото, че по
отношение на ищеца е взета мярка за неотклонение „парична гаранция” за периода
от 02.07.2010г. до 07.02.2013 г.. Мярката за неотклонение „парична гаранция” е
втората по тежест от предвидените в закона мерки за неотклонение и не е довела
до съществени ограничения в ежедневния начин на живот на ищеца, но от друга
страна не е задължително да бъде взета, а е по преценка на съответния орган и
има за цел да попречи на обвиняемия да се укрие, да извърши друго престъпление
или до осуети привеждане в изпълнение на влязла в сила присъда.
От събраните
по делото гласни доказателства се установява,че след започване на наказателното
преследване спрямо ищеца същият изпитал осезателни притеснения за своето
бъдеще, като и за бъдещето на семейството и бизнеса си. Притеснявал се да не
попадне в затвора, бил стресиран и тревожен. Станалото придобило гласност в
мястото където живее и станал обект на подигравки. Разказаното от свидетеля
обуславя извод, че вследствие на воденото наказателно производство ищецът е
претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в емоционален стрес, дискомфорт,
притеснения. Не се установяват твърденията преживяното от него да е засегнало
семейството, бизнеса и децата му.
Съгласно чл. 51, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, обезщетение
се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, като обезщетението за неимуществени вреди се определя в съответствие
с принципа на справедливостта, залегнал в чл. 52 ЗЗД, като се отчитат всички обстоятелства по делото –
продължителността на незаконно предприетото наказателно преследване; характера
и тежестта на престъплението, в извършването на което лицето е било незаконно
обвинено; личността на увредения; данните за психическото състояние и
негативните последици, претърпени от лицето. Изхождайки и от указанията, дадени
в ППВС № 4/1964 г., обезщетението следва да е съразмерно с вредите и да
отговаря, както на конкретните данни по делото, така и на обществените
представи за справедливост. То трябва да удовлетворява изискването за
справедливост и при съпоставянето му с други случаи по аналогични казуси, но с
различни по степен на тежестта им вреди, така че доколкото е възможно за
по-тежките случаи да се присъди по-високо обезщетение, а за по-леките –
по-ниско.
От съществено
значение при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от деликта
по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е
продължителността на наказателното производство, взетите мерки за неотклонение,
както и вида на причинените вреди.
Спрямо ищеца е
била взета мярка за неотклонение "парична гаранция". Производствата е
с нормална продължителност като е приключило в рамките на три години и пет
месеца. Този срок в неговата цялост не би могъл да бъде определен като
неразумен съгласно чл. 6, §1 от КЗПЧОС. Незаконното обвинение безспорно
е увреждащо действие, тъй като засяга личния живот и достойнство на
пострадалия, но въздействието върху ищеца е значително ограничено като обем и
не се доказват големи по вид и интензитет увреждащи последици от незаконното
обвинение. Липсват проявления в здравословното и емоционално състояние на
пострадалия по-големи от обичайните, които неизбежно съпътстват наказателната
репресия. Отчитайки периода на воденото срещу ищеца наказателно производство,
взетата мярка за неотклонение, предвиденото в закона наказание за
престъплението, по което му е било повдигнато обвинение и вида на претърпените
неимуществени вреди, съдът намира, че сумата в размер на 2000 лева справедливо
обезщетява претърпените от ищеца вреди а над него до пълния предявен размер от 10 000 лв. искът следва да
бъде отхвърлен.
По акцесорната
претенция за присъждане на законната лихва:
Според
дадените задължителни указания с ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, т. 4
отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни
органи възниква от момента на влизане в сила на акта за прекратяване на
наказателното производство, като от този момент държавните органи изпадат в
забава, съответно дължат лихва върху размера на присъденото обезщетение, в конкретния случай от датата на
постановяване на решението от въззивната инстанция 18.12.2013г. Ответникът обаче, своевременно
е направил възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
претенцията за лихви, поради което и въз основа на разпоредбата на чл. 111, б.
„в“ от ЗЗД следва да се приеме, че за периода от 18.12.2013г. до 16.07.2015г. /три години преди
подаване на исковата молба на 16.07.2018 г./ вземането за лихви е погасено по
давност, като за този период искът следва да бъде отхвърлен, а законната лихва
да се присъди върху главницата, считано от 16.07.2015г. до окончателното й
изплащане.
По отношение
на разноските:
Пред съда е направено искане от страна на
ищеца за присъждане на разноски , включително и за процесуално представителство
на тази инстанция на ангажирания от него адвокат на основание чл.38, ал.2 във
вр. с ал.1, т.3, предл. 2-ро от Закона за адвокатурата, което искане, с оглед
изхода на правния спор пред настоящата инстанция следва да бъде уважено.
Направено е искане за присъждането адвокатското възнаграждение на основание
чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.2 ЗАдв. Съгласно ал.2 на същата норма, в случаите по
по ал.1, ако в съответното производство насрещната страна е
осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл.36, ал.2 и осъжда другата страна да го
заплати. Предвид на изложеното Прокуратурата на Република България следва да
бъде осъдена да заплати на ищеца И.Г. сумата от 370 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за осъществената правна защита пред настоящата
инстанция, съобразно уважената част на иска. Събразно разпоредбата на чл.10,
ал.3 от ЗОДОВ Прокуратурата на Република България да заплати на ищеца И.Г.,
сумата от 10 лева за внесена държавна такса.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: град София, бул. „Витоша” № 2, да заплати на И.Ж.Г., ЕГН:**********, сумата от 2 000 (две хиляди) лева- главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от предявяване на иска- 16.07.2015 г. до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнато обвинение за престъпление по чл. 234, ал. 2, т. 2 и т. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК по ДП № 129/ 2015 г. по описа на Първо РУП при ОД на МВР- Пловдив, пр. пр. № 1457/ 2015 г. на Районна прокуратура- Пловдив, по което наказателното производство е било прекратено по отношение на ищеца с постановление на прокурора, ведно със зъконната лихва върху тази сума считано от 16.07.2015г. до окончателното й заплащане като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на сумата за неимуществени вреди за разликата над 2 000 лева до пълния й предявен размер от 10 000 лева и лихва за забава върху присъдената главница за периода 18.12.2013 г.- 16.07.2015г.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: град София, бул. „Витоша” № 2, да заплати на И.Ж.Г., ЕГН:**********, разноските по делото, както следва – 10,00лв. за държавна такса и 370,00лв. за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.
Районен съдия: