№ 16
гр. Дряново, 11.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на двадесет и
четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мариета Спасова
при участието на секретаря Гергана Генева
като разгледа докладваното от Мариета Спасова Гражданско дело №
20244220100391 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Предявен е иск по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Ищецът ***, със седалище и адрес ***, представляван от пълномощника
юрисконсулт К. З. посочва, че депозирали заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК пред Районен съд Дряново срещу Г. С. В.. Образувано
било ч. гр. дело № 288/ 2024г. по описа на съда, като издадената заповед била връчена
по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Предвид горното им било указано, че в едномесечен
срок от получаване на съобщението може да предявят иск за установяване на вземането
си.
Ищецът основава исковата си претенция на обстоятелството, че на 20.09.2020г.,
около в 14,00 часа в гр. Дряново на паркинг на Дряновския манастир ответникът
управлявал мотоциклет *** ДКН *** и при движение несъобразявайки се с
атмосферните условия, загубил контрол над управляваното МПС и реализирал ПТП
странично в ляво с лек автомобил *** ДКН *** Виновният водач, предизвикал
настъпването на ПТП, управлявал след употреба на алкохол, като с техническо средство
същият бил установен над допустимите по закон норми. Твърдят, че за настъпилото
ПТП бил издаден Протокол за ПТП №1687865 от 20.09.2020г., като в същия било
отразено, че виновният водач Г. С. В. управлявал МПС след употреба на алкохол над
допустимите норми и му бил съставен АА №501713/ 02.10.2020г. При ПТП били
причинени материални вреди на лек автомобил *** с ***.
1
Заявяват, че към датата на събитието отговорността на водача на виновния
мотоциклет *** с ДКН *** била застрахована по застраховка "Гражданска отговорност"
в ***, обективирана в застрахователна полица № BG/22/120001278249 със срок на
валидност от 12.05.2020г. до 12.05.2021г. След предявена претенция от собственика на
лек автомобил *** с *** към застрахователя по гражданска отговорност била
образувана щета №0004-5060-20-301451, извършени били оглед и опис на вредите от
ПТП, експертиза и остойностяване на същите, като на собственика на пострадалия лек
автомобил било определено застрахователно обезщетение в размер на 1 105,99 лв. и
сумата била изплатена на собственика на пострадалия лек автомобил с платежно
нареждане №BORD08481271.
Посочват, че във връзка с изплатеното обезщетение по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането
(КЗ) с изплащане на застрахователното обезщетение *** придобива право на регрес
срещу виновния водач управлявал след консумация на алкохол над допустимите по
закон норми до размера на изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 1
105,99 лв. и обичайните разноски за определянето му в размер на 20 лв. или общо 1
125,99 лв. Предвид изложените обстоятелства молят съда да постанови решение, с което
да приемете за установено по отношение на Г. С. В., че дължи на *** сумата 1 125,99
лева – главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане, както и всички
направени съдебно - деловодни разноски, включително и юрисконсултско
възнаграждение в заповедното и исково производство.
В дадения от съда срок е депозиран отговор от назначения от съда особен
представител на ответника адв. Б. от АК – Габрово, в който посочва, че предявеният от
ищеца *** иск е допустим. По отношение на основателността на иска заявява, че
разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ регламентира правото на регрес, на което
ищецът се позова. Застрахователят имал право да получи от виновния водач платеното
от него, заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач при настъпване
на пътнотранспортното произшествие бил извършил нарушение на Закона за движение
по пътищата, като управлявал МПС под въздействие на алкохол с концентрация на
алкохол в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотици
и други упойващи вещества или отказал да се подложи, или виновно се отклонил от
проверка за алкохол, наркотици и други упойващи вещества. Приложеното като
доказателство по делото копие от Протокол за ПТП № 1687865 било изключително
бледо и неясно и от него не можело да се установи дали Г. В. управлявал мотоциклета
под въздействие на алкохол над допустимите норми. В исковата молба нямало изрично
твърдение колко точно била концентрацията на алкохол в кръвта на ответника. Счита,
че точното количество алкохол било основна предпоставка за уважаване на иска по чл.
500, ал. 1, т. 1 от КЗ и ако ищецът не успеел да го докаже, следвало искът да бъде
2
отхвърлен като неоснователен. Тъй като била особен представител и няма връзка с
ответника по делото и не може да сочи и ангажира доказателства, счита, че съдът
следва да прецени дали исковата претенция е основателна въз основа на представените
от ищеца доказателства.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата
на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч. гр. дело № 288/ 2024г. по описа на съда се установява, че по
заявление на ***, *** против длъжника Г. С. В. е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 94/ 26.07.2024г., като е разпоредено същият да
заплати сумата 1 125,99 лв., включваща изплатено застрахователно обезщетение в
размер от 1 105,99 лв. за имуществени вреди по щета № 0004-5060-20-301451 на
основание договор за застраховка „Гражданска отговорност", сключен със ***,
обективиран в застрахователна полица № BG/22/120001278249, със срок на валидност
от 12.05.2020 г. до 12.05.2021 г. и 20 лв. – обичайни разноски за определянето на
застрахователното обезщетение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
26.07.2024 г. до изплащане на вземането, както и сумата 25 лв. – разноски по делото за
държавна такса и сумата 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78,
ал. 8 от ГПК (изм. ДВ бр. 8/2017г.) във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 26 от Наредба за
заплащането на правната помощ.
С разпореждане от 19.09.2024г. съдът е констатирал, че заповедта е връчена на
ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което на основание чл. 415, ал. 2, т. 2
от ГПК е дал указания на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си
само по отношение на този длъжник.
В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК ищецът е предявил срещу ответника настоящия иск
за установяване на вземането му по заповедта за изпълнение.
По делото не се спори, че между *** и ответника бил сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ по полица № BG/22/120001278249 със срок на
валидност от 12.05.2020 г. до 12.05.2021г. за МПС мотоциклет *** ДКН ***. Безспорно
е също, че към момента на настъпване на ПТП на 20.09.2020г., около 14,00 ч.
превозното средство, описано по-горе, било управлявано от ответника В..
По делото е разпитан като свидетел В. У., който на 20.09.2020г. е управлявал лек
автомобил *** с ***. От показанията на свидетеля се установи, че на посочената дата
бил на разходка до Дряновския манастир. Автомобилът му бил паркиран на платен
паркинг. При завръщането си от разходката установил, че автомобилът му е пострадал.
Щетите, които констатирал били калник, гума, джанта, врата, странично огледало,
изместен капак, ожулена броня и смачкан праг на вратата. На място не видял ответника,
а от полицаите разбрал, че същият е в болница и бил употребил алкохол.
3
От приложения като доказателство акт за установяване на административно
нарушение № 626/ 02.10.2020г. се установява, че на същият е съставен на посочената
дата от мл. автоконтрольор при РУ Дряново срещу ответника за това, че на 20.09.2020г.,
около 14,00 ч. в община Дряново на път GAB1115 (паркинг на Дряновски манастир)
управлявал мотоциклет *** с рег. № ***, собственост на Д. И. Д. от ***, като не избира
скоростта си на движение и не се съобразява с характера и интензивността на движение
(стеснен участък от пътя), като губи контрол и се удря странично косо в паркиран
автомобил *** с рег. № ***в предна дясна част. Вследствие на удара водачът се
отклонява и се удря във втори паркирал автомобил *** с рег. № *** в странично ляво
огледало. След втория удар В. пада на пътното платно, като реализира ПТП с
материални щети. Водачът е тестван на място с техн. средство Алкотест Дрегер с фабр.
№ ARRB-0081, като уредът отчита 0,51 промила количество алкохол в издишания
въздух. Актът бил предявен на нарушителя и препис от същият му бил връчен. При
съставяне на акта не са направени възражения. Въз основа на посочения акт началникът
на РУ Дряново издал наказателно постановление, с което на ответника В. било
наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. на основание 179, ал. 2,
пр. 1 от ЗДвП за нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП Постановлението не било
обжалвано и влязло в сила на 09.12.2020г.
От приложеното преводно нареждане от 22.10.2020г., както и от показанията на
свидетеля У. се установява, че на 22.10.2020г. застрахователното дружество заплатило
на собственика на автомобила сумата 1105,99 лв.
При тези данни от фактическа страна съдът намира за установено от правна
страна следното :
Предявеният иск е установителен по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно
основание чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ за установяване съществуването на вземането на ***
по издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 288/ 2024 г. по
описа на съда за сумата от 1125,99 лева, представляваща регресна претенция по КЗ,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на
заявлението в съда – 26.07.2024г. до окончателното изплащане. Искът е допустим, тъй
като е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК от заявителя в заповедното
производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ застрахователят има право да
получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените
лихви и разноски, когато при настъпването на пътнотранспортното произшествие
водачът е извършил нарушение по Закона за движение по пътищата, като е управлявал
моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в
кръвта над допустимата по закон норма.
По делото не се оспорва, че между ищцовото дружество и собственика на
4
мотоциклет *** с рег. № *** е било налично застрахователно правоотношение по силата
на сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност " на
автомобилистите, в рамките на действието на която е настъпило процесното ПТП. При
съвкупния анализ на събраните и приобщени по делото писмени доказателства се
установи по безспорен начин настъпило пътно-транспортно произшествие по вина на
ответника. Според константната съдебна практика неоспореният констативен протокол
за пътнотранспортното произшествие, съставен от органите на МВР в кръга на
възложените им служебни задължения съставлява официален свидетелстващ документ,
който обвързва съда с материална доказателствена сила, както относно авторството на
материализираното в съдържанието му изявление на длъжностното лице – съставител,
така и за самото удостоверително изявление (решение № 85/ 28.05.2009г. по т. дело №
768/ 2008г., II търг. отделение, решение № 24/ 10.03.2011 г. по т. дело № 444/ 2010г. на I
търг. отделение, решение № 110/ 04.09.2013г. по търг. дело. № 194/2012 г. на I търг.
отделение и други). По делото бяха доказани по несъмнен начин и по същество не се
оспорват от ответника и настъпилите материални щети по отношение на увреденото
имущество, собственост на трето лице, като може да се обоснове извод за наличието на
причинноследствена връзка между процесното ПТП и установените щети.
За да се изпълни фактическият състав за реализиране на регресната отговорност
на делинквента по чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ, следва по делото да е доказано пълно и главно,
че водачът при настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил
нарушение по Закона за движение по пътищата, като е управлявал моторното превозно
средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над
допустимата по закон норма или под въздействието на наркотици или други упойващи
вещества или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за
алкохол, наркотици или други упойващи вещества. От събраните по делото
доказателства не може да се обоснове категоричен извод, че ответникът е управлявал
МПС към момента на настъпване на ПТП с концентрация на алкохол в кръвта над
допустимата по закон норма. Единствената индикация за това е описаното в съставения
акт и издаденото наказателно постановление, че техническото средство Алкотест Дрегер
7510 при проверка е отчело 0,51 промила в издишания въздух. Видно от приложената
по делото административно-наказателна преписка ответникът не е бил санкциониран за
шофиране след употреба на алкохол. Няма данни срещу него да е било образувано
досъдебно производство. Видно от представените от РУ Дряново акт и издадено въз
основа на него наказателно постановление, водачът не е бил наказан за това че е
управлявал МПС след употреба на алкохол.
Съгласно общодостъпното на адрес
https://www.draeger.com/Content/Documents/Products/alcotest-ifu-9300418-bg.pdf
ръководство за употреба на техническото средство Алкотест Дрегер 7510 стандартното
отклонение при повторен тест със стандартен етилов алкохол в температурния диапазон
5
от 0 до +40 C е 1,7 % от измерената стойност. При липса на резултат от кръвна проба и
при направените оспорвания от страна на особения представител на ответника съдът
намира, че по делото не се доказа, че ответникът при настъпването на
пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по Закона за движение по
пътищата, като е управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с
концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма. Следователно не
са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ за
възникване на регресната отговорност на ответника за изплатеното застрахователно
обезщетение за вредите, причинени на увреденото трето лице.
Доколкото не е налице елемент от фактическия състав на чл. 500, ал. 1, т. 1, пр. 1
от КЗ, претенцията на ищеца се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена. При
този изход на спора за ищцовата страна не се поражда право на разноски, поради което
не следва да бъдат присъждани.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ***, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от С. Н. А. и П. В. Д. – изпълнителни директори чрез
пълномощника юрисконсулт К. З. против Г. С. В., ЕГН **********, *** иск за
признаване на установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищцовото
дружество СУМАТА 1 125,99 лв. (хиляда сто двадесет и пет лева и деветдесет и девет
стотинки) - главница, включваща изплатено застрахователно обезщетение в размер от
1105,99 лв. за имуществени вреди по щета № 0004-5060-20-301451 на основание
договор за застраховка „Гражданска отговорност", сключен със ***, обективиран в
застрахователна полица № BG/22/120001278249, със срок на валидност от 12.05.2020 г.
до 12.05.2021 г. и 20 лв. – обичайни разноски за определянето на застрахователното
обезщетение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.07.2024 г. до
изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед № 94/ 26.07.2024 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч. гр. дело №
288/ 2024 г. по описа на Районен съд Дряново, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
След влизане в сила на решението делото да се докладва по ч. гр. дело № 288/
2024 г. по описа на Районен съд Дряново.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд Габрово в двуседмичен срок
от връчването на препис на страните.
6
Съдия при Районен съд – Дряново: _______________________
7