№ 10544
гр. София, 03.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20221110149722 по описа за 2022 година
Предявени са от ищеца „Топлофикация София“ срещу ответника В. Ц. Н.
обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.
чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
279,29 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за период от 01.05.2018г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва за периода
от 13.09.2022г. до изплащане на вземането, сумата 28,87 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 01.10.2019г. до 15.02.2022г. върху незаплатената
главница за топлинна енергия главница за периода от м.05.2018г. до м.04.2021г., както
и сумата 0,26 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до
10.02.2022г. върху платена главница за топлинна енергия за периода от м.05.2018г. до
м.04.2019г., сумата 6,59 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната
лихва за периода от 13.09.2022г. до изплащане на вземането, сумата 1,12 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 01.07.2019г. до 15.02.2022г., които суми касаят топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, ж.к. „...“, бл.7, ет. 6, ап. 20, аб. № 169435.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника
въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното
им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил
1
дължимата цена. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да
заплати на ищеца процесните суми. Претендира разноски.
Ответникът В. Ц. Н., чрез назначения по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен
представител, е депозирала отговор на исковата молба в законоустановения срок по
чл.131, ал.1 ГПК, с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва наличието
на облигационна връзка с ищеца, при твърдения, че няма качеството на потребител на
топлинна енергия. Оспорва представената към исковата молба заявление-декларация.
Счита, че претендираните суми за потребена топлинна енергия не са правилно
изчислени.
Третото лице помагач на страната на ищеца "Техем сървисис" ЕООД изразява
становище за основателност на исковата претенция.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира
следното:
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи
възникването на облигационно отношение между него и ответника по силата на което е
престирал и за него е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер.
По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен
дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
При установяване на горните предпоставки, в тежест на ответника е да докаже
погасяване на възникналите задължения.
Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба
на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон
за енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ(отм.) и
съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е
свързано с придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху
имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна
собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на
топлоснабдяването в същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице
не води до промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е
налице промяна в правото на
собственост/ползване.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012
г. /, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
2
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал. 2 одобрените общи
условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен
всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение следва да бъде
посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават
клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на
облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е
обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно
право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда –
етажна собственост, т. е. облигационното отношение между топлопреносното
предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на
собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на
същите.
По настоящото дело видно от приетия Договор за продажба на недвижим имот
по реда на Наредбата за държавните имоти от 02.10.1990г. се установява, че ц.ц.н. и
К.А. Н. са придобили собствеността по отношение на апартамент № 20, находящ се в
гр. София, ж. к. „...”, блок 7, ет. 6. Същевременно от представено по делото
удостоверение за наследници № 001425 /11.10.2005г., издадено от Столична община,
район „Красно село” се извежда, че ц.ц.н. е починал на 30.09.2005г., като е оставил за
наследници по закон – В. Ц. Н. /дъщеря/, М.Ц.Н. /син/, Зорница Ц. Н. /дъщеря/, Косара
Ц. Н. /дъщеря/, Г.Ц.Н. /син/ и К.А. Н. /съпруга/. Следователно по силата на
наследствено правоприемство и на основание разпоредбите на чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1 ЗН
процесният имот, притежаван от съпрузите в режим на СИО, след смъртта на Ц.Н.,
преминал към наследниците при следните квоти: В. Ц. Н. – 1/12 ид.ч., М.Ц.Н. - 1/12
ид.ч., Зорница Ц. Н. – 1/12 ид.ч., Косара Ц. Н. – 1/12 ид.ч., Г.Ц.Н. – 1/12 ид.ч. и К.А. Н.
– 7/12 ид.ч. /1/12 ид.ч. по наследство и 1/2 ид.ч. лична собственост в резултат на
прекратената СИО/.
Съобразно разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ОСГК
на ВКС, клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
3
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот
със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи
условия директно с топлопреносното предприятие. По аргумент за по-силното
основание няма пречка само един от съсобствениците да сключи договор за продажба
за топлинна енергия за съответния индивидуален обект на правото на собственост, в
която хипотеза би дължал заплащане на цялата сума за потребена топлинна енергия.
Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи
на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида
на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презюмира с установяване на
факта на ползване на топлоснабдения имот. В настоящия случай от представеното по
делото заявление – декларация с вх. № 2712от 25.10.20007 г., се установява, че К.А. Н.
е отправила изрично волеизявление за сключване на индивидуален договор за доставка
на топлинна енергия за процесния имот, находящ се в гр. София, ж.к. „...“, бл.7, ет. 6,
ап. 20 на нейно име, което е прието от ищеца, видно то представените по делото
фактури и изравнителни сметки, издадени на нейно име. Ето защо и единствено
задължена за заплащане на начислените суми през исковия период е К.А. Н., което
обуславя неоснователност на претенциите за заплащане на топлинна енергия и
стойност на извършена услуга дялово разпределение по отношение на ответницата В.
Ц. Н..
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни
задължения и забава в погасяването на същите.
Предвид правните изводи за липса на главен дълг за цената на доставена
топлинна енергия и за извършена услуга дялово разпределение на адреса на процесния
имот, следва да се отхвърлят изцяло и исковете за акцесорните вземания за лихва за
забава.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има
ответницата Същата обаче не е сторила такива, доколкото е представлявана в
настоящото производство от особен представил, назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от "Топлофикация София" ЕАД, ЕИК *********,
4
срещу В. Ц. Н., ЕГН **********, обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане на В. Ц. Н.
да заплати на ищеца Топлофикация София" ЕАД сумата от 279,29 лева,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
период от 01.05.2018г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва за периода от
13.09.2022г. до изплащане на вземането, сумата 28,87 лева, представляваща мораторна
лихва за периода от 01.10.2019г. до 15.02.2022г. върху незаплатената главница за
топлинна енергия главница за периода от м.05.2018г. до м.04.2021г., както и сумата
0,26 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 10.02.2022г.
върху платена главница за топлинна енергия за периода от м.05.2018г. до м.04.2019г.,
сумата 6,59 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва за
периода от 13.09.2022г. до изплащане на вземането, сумата 1,12 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2019г.
до 15.02.2022г., които суми касаят топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к.
„...“, бл.7, ет. 6, ап. 20, аб. № 169435.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД като трето
лице - помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5