Решение по дело №107/2020 на Административен съд - Сливен

Р Е Ш Е Н И Е  № 143

 

град Сливен, 20.07.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН в открито съдебно заседание на седми юли през две хиляди и двадесета година в състав:

           

                                               Административен съдия: Детелина Бозукова

 

При секретаря Галя Георгиева и при участието на прокурора Христо Куков, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 107/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази:

 

            Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във връзка с чл. 1, ал.1 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди.

Образувано е по искова молба от „Седем“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от у. Д.К.К., със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Ген. Столипин“ № 26 офис 1 срещу Агенция по вписванията гр. София за заплащане на сума в размер на 251,00 лева, претендирана като обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на отказ № 20190618233458-2/28.11.2019 г. на длъжностно лице по регистрация при Агенцията по вписванията да извърши вписване на заявени обстоятелства по партидата на „Седем“ ЕООД – обявяване на годишен финансов отчет на дружеството, който отказ е отменен като незаконосъобразен с Решение № 10/08.01.2020 г., постановено по търговско дело № 177/2019 г. по описа на Окръжен съд Сливен, като претендираната сума е ведно със законната лихва от 08.01.2020 г. до окончателното изплащане на сумата. В исковата молба се твърди, че претендираната сума от 251,00 лева съставлява направени разноски за заплатена държавна такса за образуване на дело в размер на 11,00 лева и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 240,00 лева.

В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. В писмено становище, чрез п. си п. - адв. М.П. ***, поддържа исковата молба по основание и размер, моли да бъде уважена. Претендира и разноски в настоящото съдебно производство.

Ответникът – Агенция по вписванията гр. София не изпраща представител. В писмен отговор, чрез упълномощен п. п. – юриск. И. Т., оспорва изцяло предявения иск, излага съображения за недопустимост, алтернативно неоснователност на исковата претенция и моли съда да я отхвърли. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание прокурорът при Окръжна прокуратура – Сливен изразява становище за недопустимост на иска, като алтернативно намира същия за неоснователен. Дава заключение за неговото отхвърляне.

След преценка на събраните доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не е спорно, а и от приложените по делото доказателства се установява, че длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията е било сезирано със заявление с № 20190618233458/18.06.2019 г. от пълномощник на заявителя „Седем“ ЕООД за обявяване на годишния финансов отчет на дружеството. На 28.11.2019 г. длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията постановило отказ № 20190618233458-2 за обявяване на годишния финансов отчет. Отказът бил обжалван пред Окръжен съд Сливен и образувано търг. дело № 177/2019 г. по описа на този съд, приключило с Решение № 10/08.01.2020 г., с което същият бил отменен. Цитираното съдебно решение влязло в законна сила на 08.01.2020 г., съгласно отбелязване върху същото. В хода на производството пред Окръжен съд Сливен жалбоподателят бил защитаван от упълномощен адв. – М.П. ***, която осъществила п. п. по делото по силата на подписан между страните Договор за правна защита и съдействие № 39/11.12.2019 г. Видно от търговско дело № 177/2019 г. по описа на Окръжен съд Сливен, по сметка на съда била внесена държавна такса в размер на 10,00 (десет) лева, а съобразно цитирания договор за правна защита и съдействие и фактура № 875/16.12.2019 г., на адвокатското дружество било заплатено възнаграждение в размер на 240,00 лева за осъществяване на процесуално представителство, защита и съдействие по търговско дело № 177/2019 г. по описа на СлОС.

Във връзка с горното противоправно поведение на длъжностното лице по регистрацията, изразяващо се в постановяването на незаконосъобразен отказ, дружеството претендира претъпени имуществени вреди, произтичащи от заплащането на държавна такса за образуване на дело в размер на 10,00 (десет) лева и адвокатско възнаграждение в размер на 240,00 (двеста и четиридесет) лева за обжалване на административния отказ пред Окръжен съд - Сливен, ведно със законната лихва от 08.01.2020 г.

Както се отбеляза по – горе, от представените по делото писмени доказателства – договор за правна защита и съдействие № 39/11.12.2019 г. и фактура № 875/16.12.2019 г. се установява, че в производството по обжалване на отказа във връзка с търг. дело № 177 по описа за 2019 г. на СлОС, дружеството ищец е било представлявано от адвокат, на когото според представения договор и фактура е договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 240,00 (двеста и четиридесет) лева. Заплатена е и държавна такса за разглеждане на жалбата по сметка на Окръжен съд - Сливен в размер на 10,00 (десет) лева.

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:

Съгласно задължителните указания в Определение № 14/12.02.2018г., постановено по адм. дело № 5/2018 г. на ВКС и ВАС, смесен състав, делата по искове за вреди, произтичащи от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията по ЗТР са подсъдни на административните съдилища, поради което предявеният иск за вреди, противно на становището на ответника по иска, се явява процесуално допустим.

Искът е и основателен.

С исковата молба се претендира отговорност на Държавата за вреди причинени на юридическото лице от направени разноски по обжалване на установен с решение на ОС Сливен незаконосъобразен акт на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията. За да се ангажира отговорността на ответника на това основание, следва да се установят елементи от фактическия състав на разпоредбата на чл.28 ал.2 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ), във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразни актове на длъжностни лица, които да представляват административна дейност, претърпяна от ищеца вреда и причинна връзка между незаконосъобразните действия и вредата. Съгласно чл. 28 ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ, Агенцията по вписванията гр. София отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

Съгласно чл. 25 ал. 1 и ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ, отказът за вписване на регистрация подлежи на обжалване пред окръжния съд по седалището на търговеца. Съдът разглежда жалбата в състав от един съдия в закрито заседание по реда на глава Двадесет и първа от ГПК. Решението на съда е окончателно.

Производството по чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ по своята същност е регистърно, едностранно и охранително, поради което направените за него разноски от молителя не биха могли да се възложат на насрещната страна, какъвто е вложеният смисъл и в чл. 541 от ГПК.

Тъй като липсва специален ред за присъждане на извършените разноски, които представляват вреда за ищеца, приложимост намира разпоредбата на чл. 28 ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ, съобразно която Агенцията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконосъобразни актове на длъжностни лица по регистрацията по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

Доколкото вредите се изразяват в платени суми за обжалване на отказ, който е отменен от съда като незаконосъобразен, следва въпросът дали направените разноски имат характер на пряка и непосредствена последица от този отказ и дали е на лице причинно - следствена връзка между незаконосъобразния акт и настъпването на вредите, като последните следва да бъдат неизменен, обективно и закономерно настъпил резултат от незаконосъобразния акт. Причинна връзка е налице, когато може да се отговори положително, че без постановяване на незаконосъобразния акт претендираните вреди не биха настъпили.

В процесния случай се установява, че заплатените суми за държавна такса и за адвокатско възнаграждение следват по време и са предпоставени и провокирани от постановения незаконосъобразен акт на длъжностното лице по регистрация. Както вече се отбеляза производството по чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ е едностранно и охранително по своята същност, поради което направените за него разноски от молителя не биха могли да се възложат на насрещната страна, доколкото такава няма, по арг. от чл. 541 от ГПК. Посочената разпоредба обаче не е пречка по общия исков ред молителят да претендира за обезщетение на претърпените от него имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния отказ. С оглед възражението на ответника в настоящото производство, спорен се явява въпросът дали направените разноски имат този характер на пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния отказ. Обжалването на отказа е свързано със задължителното заплащане на държавна такса в размера предвиден в чл.29 от Тарифата към ГПК - половината от дължимата по раздел ІІа от Тарифата за държавните такси събирани от Агенция по вписванията, която в случая е 10,00 лв. Процесуалното представителство от адвокат в производството по чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ не е задължително, но е призната и гарантирана от закона възможност за всеки участник в съдебно производство, от която ищецът се е възползвал във връзка с изготвяне не жалбата, за която услуга същият като страна в охранителното производство е заплатил 240,00 лв., за което пред настоящата инстанция са представени надлежни доказателства, които не са оспорени от ответника по иска по предвидения процесуален ред .

С оглед горното, настоящият съдебен състав намира, че в резултат от незаконосъобразния отказ на длъжностно лице от Агенция по вписванията, за ищеца са произтекли вреди за разходи за държавна такса от 10,00 лева и за адвокатско възнаграждение в размер на 240,00 лв. Предвид изложеното, съдът приема, че без постановяването на отказа на длъжностното лице по регистрацията, разноските за държавна такса от 10,00 лева и за адвокатско възнаграждение за сумата от 240,00 лв. нямаше да бъдат сторени. Следователно досежно тези суми пряка и непосредствена причинна връзка несъмнено е налице, като възраженията на ответника в отговора в обратна насока, не се споделят от настоящия състав на съда. Сторените разноски следват пряко от упражняване правото на ищеца по обжалване отказа на длъжностното лице по регистрацията и са такива, които не биха били реализирани, ако такъв акт не бе постановен.

Предвид изложеното, настоящият иск следва да се уважи за сума от 250,00 лева, включваща 10,00 лева извършени разходи за заплащане на държавна такса и 240,00 лева възнаграждение за адвокат.

С оглед изхода на делото, основателна се явява и претенцията за заплащане на сторените в настоящото съдебно производство разноски, възлизащи на 385,00 (триста осемдесет и пет) лева, от които 25,00 (двадесет и пет) лева държавна такса и 360,00 (триста и шестдесет) лева заплатено по банков път адвокатско възнаграждение. Същите следва да бъдат възложени в тежест на ответника.

 

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Агенция по вписванията, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Елисавета Багряна“ № 20, представлявана от Изпълнителен директор да заплати на „Седем“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от у. Д.К.К., със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Ген. Столипин“ № 26 офис 1 сума в размер на 250,00 (двеста и петдесет) лева главница, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – направени разноски за държавна такса и за платено адвокатско възнаграждение по водено търговско дело № 177/2019г. по описа на Окръжен съд Сливен по обжалване на отказ на длъжностно лице по регистрацията към Агенция по вписванията № 20190618233458-2/28.11.2019 г., отменен като незаконосъобразен с влязло в законна сила съдебно решение № 10/08.01.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.01.2020 г. до окончателното й заплащане.

 

ОСЪЖДА Агенция по вписванията, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Елисавета Багряна“ № 20, представлявана от Изпълнителен директор да заплати на „Седем“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от у. Д.К.К., със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Ген. Столипин“ № 26 офис 1 сума в размер на 385,00 (триста осемдесет и пет) лева, представляваща разноски по делото.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14- дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.

 

 

Административен съдия: