Р Е Ш Е Н И Е
Номер
680 от 17.06.2020 г.
град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас,
втори състав, на
втори юни две хиляди и двадесета година в публично заседание в следния състав:
Председател: Станимир
Христов
при
секретаря Вяра Стоянова и в
присъствието на прокурор Андрей
Червеняков като разгледа докладваното от съдия Христов административно дело номер 2177 по
описа за 2019 година и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), във вр. с чл. 203 и сл. от АПК.
Образувано е по искова молба от И.Н.Р. с настоящо пребиваване и адрес
Затвора Бургас, ул. „Индустриална“ № 88, І група, І ЗПС против Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“, гр. София. В молбата е заявена претенция за
присъждане на обезщетение в общ размер на 3 000 лева за претърпени от ищеца
неимуществени вреди в периода през който е изтърпявал дисциплинарно наказание
„изолиране в наказателна килия“ от 24.07.2019 год. до 07.08.2018 год. и от
09.08.2019 год. до 23.08.2019 год. или общо за 28 дни причинени от
незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от затворническата
администрация в Затвора Бургас.
При проведено на 03.12.2019 год. публично съдебно заседание, ищеца Р. заяви
искане и депозира молба за изменение на иска, като първо заяви изменение на
основанието на своя иск – заяви претенция за обезщетение за период от 18
години, през който изтърпява наказание „Доживотен затвор без замяна“ в Затвора
Бургас, като в общо 9 пункта формулира твърдяни нарушения за затворническата
администрация за които претендира обезщетение в общ размер на 206 193
лева. На второ място, ищеца заяви и изменение на размера на първоначално
подадената искова молба, като уточни, че за претърпените от него вреди през
28-дневния период от 24.07.2019 год. до 07.08.2018 год. и от 09.08.2019 год. до
23.08.2019 год. за лошите битови условия в наказателната килия претендира обезщетение
в размер на 5 000 лева (вместо първоначално заявените 1500 лева) и за
неизпълнение на медицинските задължения претендира обезщетение в размер на
5 000 лева (вместо първоначално заявените 1 500 лева) или
претендираното обезщетение е в общ размер на 10 000 лева. Във връзка с
така заявеното изменение на иска – както по основание, така и по размер, с протоколно
Определение от 02.06.2020 год. съда е допуснал поисканото изменение на исковата
претенция, по отношение на нейния размер, като от първоначално заявената искова
претенция в размер на 3 000 лева е допуснато изменение в размер на
10 000 лева. По отношение искането за изменение на иска в останалата му
част (по отношение искането за изменение на основанието), с посоченото
протоколно определение това искане е отхвърлено.
Предвид горното, предмет на разглеждане в настоящото производство е исковата
молба на И.Н.Р. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ с
формулирано искане да бъде осъден ответника да заплати на ищеца обезщетение в
общ размер на 10 000 лева за претърпени неимуществени вреди (относно
лошите битови условия в наказателната килия – 5 000 лева и относно
неизпълнение на медицински задължения – 5 000 лева) в периода от
24.07.2019 год. до 07.08.2018 год. и от 09.08.2019 год. до 23.08.2019 год. или
общо за 28 дни, през който Р. е изтърпявал дисциплинарни наказания „изолиране в
наказателна килия за срок от 14 дни“.
В съдебно заседание, ищеца лично и чрез процесуалния си представител адв. В.Р.,
поддържа исковата молба, ангажира доказателства, претендира съдебно-деловодни
разноски.
Ответникът по иска – ГДИН при МП, редовно призован не изпраща представител.
Чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Т. Чанев, депозира писмен
отговор, в който заявява твърдение за допустимост, но за неоснователност на
исковата претенция, като формулира искане за отхвърляне на исковата молба и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура Бургас изразява мотивирано становище
за неоснователност на предявената искова молба както по основание, така и по
размер, като формулира искане за отхвърлянето й.
След като прецени твърденията на страните и събрания
по делото доказателствен материал, Бургаският
административен съд намира за установено от фактическа страна следното:
От представената по делото справка, изготвена от Началника на Затвора –
Бургас се установява, че ищеца И.Н.Р. изтърпява наказание „Доживотен затвор без
замяна“ в Затвора – Бургас с начало на наказанието 03.12.2001 год. Първоначалният
режим на изтърпяване на наказанието е бил „Специален“, считано от 08.02.2008
год. Така определения първоначален режим е бил заменен на „Строг“ на 11.04.2013
год., като от 17.04.2014 год. е настанен в общи помещения с останалите лишени
от свобода с право на участие в колективни мероприятия. На 15.12.2016 год.
режимът на изтърпяване на наказанието е променен на „Специален“ и към момента
на изготвяне на справката – 08.10.2019 год. ищеца е настанен при условията на
чл. 197, ал. 1 от ЗИНЗС и чл. 213 от ППЗИНЗС – в обособена зона с повишена
сигурност.
В цитираната писмена справка, Началника на Затвора – Бургас е посочил, че
за периода от 24.07.2019 год. до 07.08.2019 год. ищеца Р. е изтърпявал
дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 14 денонощия“
наложено със Заповед № 713/16.07.2019 год. на Началника на Затвора и за периода
от 24.07.2019 год. до 07.08.2019 год. Р. е изтърпявал дисциплинарно наказание
„изолиране в наказателна килия за срок от 14 денонощия“ наложено със Заповед №
714/16.07.2019 год. на Началника на Затвора. В писмената справка обстоятелствено
е описана фактическата обстановка и нарушените разпоредби от ЗИНЗС, които са
обосновали необходимостта от постановяване на двете заповеди и налагане на
дисциплинарните наказания. Така описаните фактически обстоятелства и правни
основания са ирелевантни към предмета на настоящия правен спор, доколкото не е
спорно между страните, че ищеца през заявените два периода с продължителност от
по 14 дни всеки (общо 28 дни) е изтърпявал дисциплинарно наказание в
наказателна килия. Относимо към спора е заявеното от Началника на Затвора –
Бургас обстоятелство, че дисциплинарните наказания са изтърпявани в наказателна
килия № 221. От справката става ясно, че въпросната килия е разположена в
зоната за повишена сигурност, като същата е оборудвана със санитарен възел и
мивка, осигуряваща постоянен достъп до течаща вода. Посочено е също, че в
килията са осигурени легло на всеки настанен и шкаф за лични вещи. Заявено е,
че хигиената се поддържа от лишените от свобода, настанени в помещението, като
съгласно чл. 100, ал. 2, т. 3 от ЗИНЗС, нарушаване на хигиената съставлява
дисциплинарно нарушение. Твърди се също, че за поддържане на чистотата и
хигиената – лична и на помещението, на лишените от свобода ежемесечно се
предоставят препарати за почистване и сапун. В писмената справна на Началника
на Затвора – Бургас е заявено, че в отговор на заявление, депозирано от ищеца с
рег. № 2485/08.08.2019 год. устно му е било обяснено за задължението му лично
да поддържа чистотата и хигиената в помещенията, както и обстоятелството, че за
нуждите на Затвора – Бургас има сключен договор с Държавно предприятие „Фонд
затворно дело“ за изработване на маси с неподвижни столчета и шкафове за лични
вещи, чието изработване и монтиране предстои. Посочено е, че за периода от от
24.07.2019 год. до 07.08.2018 год. и от 09.08.2019 год. до 23.08.2019 год.
ищеца И.Р. се е срещал с медицинско лице на 27.07.2019 год. при настаняването
му в наказателната килия, което е записано под амбулаторен номер 2482 в
дневника за прием. Среща с медицинско лице е осъществена и на 09.08.2019 год.
по повод поредното му настаняване в наказателната килия, което също е вписано в
дневника под амбулаторен номер 2674. На 14.08.2019 год. по повод оплакване от
дископатия е осъществена поредна среща с медицинско лице, която е вписана в
дневника под амбулаторен номер 2720, като при това са му предоставени и
лекарствени препарати. В справката също се твърди, че настанените в
наказателната килия провеждат престой на открито по време на престоя на открито
на ІІ ЗПС, като в графика за това е записано, че ІІ ЗПС провежда престоя си на
открито от 08.30 часа до 09.30 часа и от 15.30 часа до 16.15 часа. В уверение
на заявеното в писмената справка на Началника на Затвора – Бургас, по делото са
представени график за престой на открито, медицинска справка за л.св. И.Н.Р.,
изготвена от м.ф. Р. Попова, справка за извършени проверки на спалните
помещения (в т.ч. и на ареста) относно санитарно-хигиенните условия, изготвена
от м.ф. Р. Попова, както и извлечения от книгата за лишените от свобода, които
се нуждаят от медицинска помощ.
В сезиращата съда искова молба е заявено, че помещението, в което ищеца е
изтърпявал дисциплинарните наказания е било в много лоши
санитарно-хигиенно-битови условия, като помещението е разполагало с тоалетна и
малка мивка с чешма, като тавана на половината помещение откъм страната на
мивката е било в мухъл и плесен и е капело вода. Заявено е също, че леглото е
представлявало метална вишка и е било застлано с парче одеало, като при
многократните оплаквания и настоявания на ищеца за предоставяне на дюшек е
получил отговор, че в склада няма. Във връзка със сънитарно-битовите условия в
килия 211, ищеца е написал молба до началника на затвора за съставяне на
протокол, който да удостовери състоянието на помещението, но такъв така и не
бил съставен. По данни на ищеца, в помещението са липсвали метла, лопатка,
маса, стол, шкаф, огледало, закачалка, липсвало е кошче за отпадъци. Липсата на
маса е принудила ищеца да се храни или прав или на леглото. Твърди се, че от
плесена на тавана в помещението е имало много неприятна миризма. По данни на
ищеца, тавана в тоалетната е бил в капки вода, които са капели по плочките,
гърнето е било в изключително нехигиенично състояние, като седалката е била
счупена на две места. В помещението, ищеца е бил заключен за 22 часа в
денонощието, като ме се е разрешавало единствено напускане за престой на
открито – два пъти дневно общо за 1 час и 45 минути, като събота, неделя и
празнични дни, престоя е бил един път дневно за 1 час. В исковата молба се
твърди, че независимо че разпоредбата на чл. 144, ал. 1 от ЗИНЗС задължава медицински специалист да посещава
лишените от свобода изолирани в наказателната килия, това не се е изпълнявало.
Заявено е, че след прибиране от „каре“ (престой на открито) ищеца е помолил
двама лишени от свобада да видят помещението и да го опишат в декларация. В
уверение на така заявеното, към исковата молба са приложени декларация от Мишо Стоянов
Вичев и от Пламен Георгиев Пенчев. В представената декларация, Мишо Вичев е
заявил, че е бил помолен от ищеца да огледа и да опише в декларация състоянието
на помещението за изтърпяване на дисциплинарните наказания – килия № 211. По
данни на Вичев помещението е било празно, като е нямало абсолютно нищо освен
легло (вишка), найлонова турбичка за отпадъци и в ъгъла, поставени на земята
тоалетни принадлежности. Тавана от лявата страна на помещението е бил във влага
и мухъл, като още от вратата се е усещала силна миризма, като от изба. Нямало е
никакви мебели – маса, стол, шкафове, липсвали са лопатка, метла, стирка. Вичев
е влязъл и в тоалетката, където по негово твърдение, положението е било по-лошо
– целия таван е бил в мухъл и плесен и е капело вода. В декларацията на Пламен
Пенчев са заявени идентични твърдения – тавана в наказателната килия № 211 е
бил на влажни петна и в плесен, като от тавана е капела вода. В помещението е
имало само едно легло (метална вишка), като са липсвали маса, стол, шкаф, метла,
лопатка, огледало, закачалка, а вместо кош за отпадъци се е използвала
найлонова торба. Тавана в тоалетната е бил на зелени и кафяви плесени, като
капки вода са падали на пода. В цялото помещение силно се е есущала миризма на
мухъл и плесен. В декларацията си, Пенчев е потвърдил и заявеното от ищеца
твърдение, че многократно е искал от надзирателите да му се осигури дюшек, но
такъв не му е осигурен с мотива, че в склада няма дюшеци.
След анализ на така установената фактическа обстановка, настоящия съдебен
състав приема, че исковата претенция е частично основателна и доказана, като за да
достигне до този извод съдът приема за установено следното:
Спазването
на изискванията, при които следва да бъде изпълнявано наказанието лишаване от
свобода се осъществява чрез издаваните актове и осъществяваните действия и/или бездействия от органите
по ЗИНЗС. Фактическите обстоятелства, върху които се основава искът са свързани
изцяло с неадекватните условия, при които ищеца И.Р. е
изтърпявал дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 14
денонощия“ в заявения период от 24.07.2019
год. до 07.08.2019 год. и от 09.08.2019 год. до 23.08.2019 год. или общо за 28
дни. Последният твърди,
че неимуществени вреди са в резултат на незаконосъобразните бездействия на
административни органи и длъжностни лица в Затвора Бургас при осъществяване
на възложената им от ЗИНЗС дейност по изпълнение на наказанията - да осигурят
на ищеца приемливи условия за изтърпяване на наложеното
му дисциплинарно наказание, както и за
неизпълнение на медицинските задължения.
Искът е насочен срещу надлежен ответник - Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията” – юридическо лице към Министъра на правосъдието,
осъществяващо прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за
лишаване от свобода. Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗИНЗС, министърът на
правосъдието осъществява общо ръководство и контрол върху дейността по
изпълнение на наказанията, с териториални служби, каквито са и затворите,
съгласно чл. 12 от ЗИНЗС. В ал. 2 на същата правна норма е определено, че министърът
на правосъдието провежда държавната политика в наказателно-изпълнителната
област и осъществява правомощията на работодател съгласно Закона за Министерството на
вътрешните работи за
държавните служители в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и
териториалните й служби.
Исковата
молба е подадена от лице с правен интерес и е насочена срещу пасивно
легитимирания ответник по чл. 205 от АПК, във връзка с чл. 284, ал.
1 от ЗИНЗС. Твърдяните незаконосъобразни действия и бездействия са
административна дейност, доколкото осъществяваната от тези органи и длъжностни
лица дейност им е възложена от нормите на чл. 10 от ЗИНЗС. Съгласно разпоредбата на
чл. 204, ал. 4 от АПК незаконосъобразността на действието или бездействието се
установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението.
Предявеният иск е с правно основание чл. 284, ал.
1 от ЗИНЗС, съгласно която държавата отговаря за вредите,
причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните
органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3. В този
смисъл, с оглед заявената искова претенция, приложими са нормите на ЗИНЗС,
които се явяват специални по отношение общите правила, регламентирани в ЗОДОВ.
Искът
е допустим за разглеждане в производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК и е подсъден
на Административен съд Бургас, съгласно
чл. 285, ал. 2 от ЗИНЗС, поради твърдяното от ищеца място на увреждане -
Затвора Бургас.
По
основателността на иска:
В нормата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС е
указано, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и
задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в
резултат на нарушения на чл. 3. От своя страна, чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС въвежда
забраната, осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания,
на жестоко, нечовешко или унизително отношение. В ал. 2 на чл. 3 е дадено и
определение, съгласно което, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Анализът на така
цитираните норми обосновават извод, че за да бъде ангажирана имуществената
отговорност на държавата по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва да е заявено
твърдение за допуснати от затворническата администрация нарушения от
категорията на описаните такива в чл. 3, ал. 2. В този смисъл, следва да се има
предвид и текста на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, съгласно който, в случаите по ал.
1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното,
т.е. ответника носи доказателствената тежест за оборване на заявените в
исковата молба твърдения.
Видно
от исковата молба, ищеца твърди претърпени от него неимуществени вреди в
следствие на незаконосъобразни действия и бездействия на затворническата
администрация, очертани в две направления – лоши санитарно-хигиенно-битови
условия и неизпълнение на медицински задължения. Във връзка с така
формулираните твърдения, настоящий съдебен състав счита за нужно да разгледа
двете твърдения по отделно, както следва:
- по
отношение на твърдяните лоши санитарно-битови условия в помещението за
изтърпяване на дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок
от 14 денонощия“ –
килия № 211 в исковата молба се твърди, че въпросното помещение, независимо от
факта, че е снабдено със собствен санитарен възел и течаща вода, не отговаря на
санитарните и битовите условия, доколкото, същото помещение, а и тоалетната към
него е било влажно с мухлясъл таван и капеща вода от него, като в помещението
освен метално легло тип „вишка“ (без дюшек) липсват и каквито и да е мебели –
маса, стол, шкаф за лични вещи и др. В уверение на така заявеното, ищеца е
ангажирал и писмени доказателства – описаните по-горе декларации от лишените от
свобода Мишо Стоянов Вичев и Пламен Георгиев Пенчев, които недвусмислено
потвърждават заявените от ищеца твърдения. От своя страна, ответника, чрез
представената от Началника на Затвора Бургас писмена справка цели оборване на
така заявените твърдения, като се твърди, че в помещението са осигурени легло и
шкаф за лични вещи, а по отношение на хигиената, в справката е посочено, че
това е задължение на лишените от свобода, неизпълнението на което задължение е
скрепено със санкцията по чл. 100, ал. 2, т. 3 от ЗИНЗС. В писмената справка е
посочено, че за нуждите на Затвора Бургас е сключен договор между ГД
„Изпълнение на наказанията“ и Държавно предприятие „Фонд затворно дело“ за
изработване и осигуряване на маси с неподвижди столчета и шкафове за лични
вещи. Така посоченото индиректно потвърждава твърдението на ищеца за липсата на
необходимата мебелировка в наказателната килия № 211 – маса, стол, шкаф за
лични вещи и др. В писмената справка липсват и твърдения, които да оборят
заявеното от ищеца лошо санитарно състояние на килията – наличието на влага,
мухъл, капеща от тавана вода лоши миризми и др.
Предвид
така събраните доказателства, съда приема за доказани заявените от ищеца лоши
санитарно-битови и хигиенни условия в наказателна килия № 211, в която същия е
изтърпявал наложено му дисциплинарно наказние за период от 28 дни. В допълнение
следва да се отбележи и разпоредбата на чл. 96, ал. 2 от ППЗИНЗС, съгласно
който, помещенията, устроени като наказателни
килии, трябва да отговарят на всички хигиенни и здравни изисквания - да нямат
влага, да имат пряк достъп на дневна светлина, да се заключват добре, да се
отопляват, да имат условия за проветряване и обезопасено легло. Анализът на събраните по делото доказателства обосновава
извод, че наказателна килия № 211 в Затвора – Бургас не отговаря на така
посочените нормативни изисквания, което безспорно е резултат от
незаконосъобразното бездействие на ГД „Изпълнение на наказанията“ в лицето на
затворническата администрация на Затвора - Бургас
С оглед изложеното съдът приема, че поставянето на
ищеца в гореописаните неблагоприятни материално-битови условия в килия № 211 в Затвора
Бургас за посочения период съставлява нечовешко, унизително отношение спрямо
него по смисъла на чл. 3 от КЗПЧОС. Съгласно цитирана норма на чл. 284, ал. 5
от ЗИНЗС, настъпването
на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното. В настоящия случай, от страна на ответника не са
ангажирани доказателства, които да оборят законовата презумпция за настъпилите
за ищеца неимуществени вреди. Нещо повече, изнесената информация в справката на
Началника на Затвора Бургас потвърждава заявените твърдения относно
неблагоприятните условия на живот в посоченото помещение. В този смисъл
настоящият съдебен състав намира за доказани претърпените от ищеца Р. неимуществени
вреди по
отношение на твърдяните лоши санитарно-битови условия в помещението
за изтърпяване на дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за
срок от 14 денонощия“ – килия № 211 за
период
от 24.07.2019 год. до 07.08.2019 год. и от 09.08.2019 год. до 23.08.2019 год.
или общо за 28 дни.
- по отношение на твърдяното от ищеца неизпълнение на
медицинските задължения от страна на медицинското лице към Затвора – Бургас, в
исковата молба е заявено, че независимо от разпоредбата на чл. 144, ал. 1 от ЗИНЗС, която задължава медицински специалист да посещава лишени от свобода,
изолирани в наказателната килия, по отношение на него за претензирания 28
период това задължение не е изпълнявано. Анализът на събраните по делото
доказателства обосновава основателност и на така заявената претенция. Съгласно
разпоредбата на чл. 144, ал. 1 от ЗИНЗС, лишените от свобода, изолирани в
наказателна килия, се посещават от медицински специалист всеки работен ден.
Медицинският преглед се извършва на място, освен ако случаят налага друго. По отношение на тази претенция на ищеца, от страна
на ответника е представена медицинска справка, изготвена от м.ф. Р. Попова и
приложени към нея писмени констатации от извършени проверки на спални помещения
и арест, както и извлечения (копия от страници) от Книга за лишените от
свобода, които се нуждаят от медицинска помощ. Относно настаняването на ищеца в
наказателната килия, медицинския специалест е посочил, че л.св. Р. е имал
достъп до медицинско обслужване при поискване и ако има оплакване от
здравословен характер ще му бъде извършен медицински преглед и осигурено
лечение. Посочено е, че за периода от 24.07.2019 год. до 07.08.2019 год. Р. е
посетил мед. служба само на 24.07.2019 год. при постъпване в наказателната
килия, като след извършения преглед с амб. № 2482/ 24.07.2019 год. е
констатирано, че същия е клинично здрав и годен да постъпи в наказателната
килия, като срещу това заключение Р. се е подписал лично. За периода от
09.08.2019 год. до 23.08.2019 год. Р. е посетил медицинската служба два пъти –
при постъпване в наказателната килия, като медицинския преглед е отчетен с амб.
№ 2676/ 09.08.2019 год., при което е констатирано, че същия е клинично здрав,
срещу която констатация Р. се е подписал. Следващото посещение на ищеца за
посочения период е отчетено с амб. № 2720/14.08.2019 год. по повод оплакване от
болки в кръста. След поставена от медицинския специалист диагноза – дископатия
и предоставяне на лекарствен медикамент е преценено, че може да продължи
престоят му в наказателната килия. Приложените към писмената справка
доказателства удостоверяват заявените три посощения на ищеца Р. в медицинската
служба.
Анализът на така представените доказателства,
разгледани в хипотезата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС не оборват заявеното от
ищеца неизпълнение на медицинските задължения от страна на медицинското лице –
м.ф. Р. Попова при Затвора – Бургас. Съгласно цитираната вече разпоредба на чл.
144, ал. 1, изр. 1 от ЗИНЗС, лишените
от свобода, изолирани в наказателна килия, се посещават от медицински
специалист всеки работен ден, като медицинския преглед се
осъществява на място. В приложената медицинска справка липсват както твърдения,
така и потвърждаващи ги доказателства за изпълнение на това нормативно
задължение. Заявено е, че за посочения 28-дневен период л.св. Р. три пъти е
посещавал медицинската служба, като липсват твърдения, че същия е бил посещаван
в наказателната килия, каквото е нормативното изискване. Твърдението, заявено в
медицинската справка, че ищеца е имал достъп до медицинско обслужване при
поискване и при наличие на оплакване от здравословен характер не отменя
задължението на медицинския специалист всеки работен ден да посещата лишените
от свобода, изолирани в наказателна килия, данни и доказателства за каквото
посещение в настоящия случай липсват. Приложените доказателства удостоверяват
извършени през периода три медицински прегледа на ищеца, но същите са
осъществени извън наказателната килия (в медицинската служба), като липсват
данни за наличие на обстоятелства, налагащи това.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав
намира за доказани претърпените от ищеца Р. неимуществени вреди по отношение на
твърдяните неизпълнения на медицински задължения от медицинския специалист при
Затвора – Бургас в периода на изтърпяване на дисциплинарно наказание „изолиране
в наказателна килия за срок от 14 денонощия“ – килия № 211 за период от
24.07.2019 год. до 07.08.2019 год. и от 09.08.2019 год. до 23.08.2019 год. или
общо за 28 дни.
Съдът счита,
че искът е частично основателен.
Съобразно чл. 52 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД) при неимуществените вреди съдът определя обезщетението по
справедливост. С оглед така цитираната правна норма и предвид характера на
деянието, естеството на увреждането и степента на претърпените морални
страдания, като се отчете и времето на престой на ищеца в наказателна килия №
211, за което се претендира обезщетение, съдът намира, че справедливото
обезщетение в случая е в размер на 60,00 лева за целия уважен период от 28
календарни дни. В останалата част до претендирания размер от 10 000 лева искът
следва да бъде отхвърлен. Както в първоначалната искова молба, така и във
формулираното и прието от съда изменение на иска и в хода на устните прения, от
страна на ищеца не е формулирано искане за присъждане и на дължима лихва върху
претендиратата сума, поради което и поради липсата на нарочно искане, такава не
следва да се присъжда.
По делото е направено искане за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на ищеца, както и от страна на процесуалния представител на ответника. Настоящия съдебен състав приема, че искането за присъждане на разноски – юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника не се дължи, доколкото в нормата на чл. 286, ал. 2 от ЗИНЗС предвижда такава възможност само при изцяло отхвърляне на иска. Съгласно чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС, когато искът се уважи изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, когато е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. С оглед така цитираната норма, в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 10 лева, представляваща заплатената от него държавна такса. По отношение на претендираното адвокатско възнаграждение, по делото е представен Договор за правна защита и съдействие сер. В № 78797 от 25.11.2019 год., по силата на който ищеца И.Н.Р. е упълномощил адвокат В.Р. *** за оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представиелство в производството пред Административен съд гр. Бургас. В договора е договорено възнаграждение в размер на 600 лева, като е посочено, че сумата от 600 лева е изплатена в брой. Съгласно нормата на чл. 286, ал. 3, изр. 2 от ЗИНЗС, ответника следва да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. В настоящия случай, общия размер на предявения от Р. иск възлиза на сумата от 10 000 лева, от който уваженото обезщетение е в размер на 60 лева. С оглед така претендираната обща сума, респ. уважена такава и предвид текста на чл. 286, ал. 3, изр. 2 от ЗИНЗС, в полза на ищеца следва да се присъди като разноски за адвокатско възнаграждение сумата от 3,60 лева (60 лева х 600 лева / 10 000 лева).
Мотивиран
от изложеното
и на основание чл. 203 и сл. от АПК, Бургаският
административен съд, втори състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при Министерство
на правосъдието гр. София, да заплати на И.Н.Р. с настоящо пребиваване и адрес Затвора Бургас, ул. „Индустриална“
№ 88, І група, І ЗПС обезщетение в размер на 60,00 (шестдесет) лева за претърпени
неимуществени вреди в следствие противоправно бездействие на длъжностни лица на
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София, изразяващо се в неосигуряване на нормални
санитарно-битови и хигиенни условия в наказателна килия № 211 и неизпълнение на
медицински задължения на медицинския специалист при Затвора Бургас в периода от
24.07.2019 год. до 07.08.2018 год. и
от 09.08.2019 год. до 23.08.2019 год. или общо за 28 дни, през който
ищеца е изтърпявал дисциплинарни наказания „изолиране в наказателна килия за
срок от 14 деноношия“.
ОТХВЪРЛЯ иска на И.Н.Р. с настоящо пребиваване и адрес
Затвора Бургас, ул. „Индустриална“ № 88, І група, І ЗПС против Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София,
за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в следствие противоправно бездействие на длъжностни лица
на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София, изразяващо се в неосигуряване
на нормални санитарно-битови и хигиенни условия в наказателна килия № 211 и
неизпълнение на медицински задължения на медицинския специалист при Затвора
Бургас в периода от 24.07.2019 год. до 07.08.2018 год. и от 09.08.2019 год. до
23.08.2019 год. или общо за 28 дни, през който ищеца е изтърпявал дисциплинарни
наказания „изолиране в наказателна килия за срок от 14 деноношия“ в
останалата част за размера над 60,00 (шестдесет) лева до пълния
предявен размер от 10 000 (десет хиляди) лева.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при Министерство
на правосъдието гр. София, да заплати на И.Н.Р. с настоящо пребиваване и адрес Затвора Бургас, ул. „Индустриална“
№ 88, І група, І ЗПС съдебно-деловодни
разноски в размер на 13,60 (тринадесет лева и шестдесет стотинки).
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред тричненен състав на Административен съд
гр. Бургас.
СЪДИЯ: