Р Е Ш Е Н И Е
№ 398
гр. Пловдив, 04.03.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в
публично съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН
БЕКЯРОВ
при участието секретаря Илияна
Йорданова като разгледа докладваното от съдията АНД № 6629/2019 г. по описа на Районен
съд Пловдив, XI н.с. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу
наказателно постановление (НП) № 947 от 10.07.2019 г., издадено от ******** в
Община Пловдив, с което на Д.А.К. с ЕГН ********** основание чл. 43, ал. 4 от Наредба
за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на
територията на град Пловдив (нататък Наредбата) е наложено административно
наказание – глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл. 4а от Наредбата.
В жалбата се излагат съображения за липсата
за отразяване на конкретната санкционна разпоредба в издадения фиш и АУАН,
както и за неправилно приложение на материалния закон и санкционната норма,
доколкото следва да се приложи такава по Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Моли НП да бъде отменено.
Въззиваемата страна се представлява в
съдебно заседание, в което поддържа законосъобразността на издаденото НП и
обсъжда в подробност възраженията на жалбоподателката.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за
установено следното: Жалбата се явява процесуално
допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от
легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество
се явява основателна.
От
фактическа страна съдът установи следното:
Жалбоподателката
Д.А.К. с ЕГН ********** е собственик на лек автомобил марка „Опел“ модел „Астра“ с ДК № *****.
На 12.03.2019 г. свидетелят С.Г. – *****
към сектор „Общинска полиция - Пловдив“ изпълнявал служебните си задължения по
проверка за спазване на правилата на Наредбата. Около 18 ч. установил, че в гр.
Пловдив на пл. „Гроздов пазар“ пред № 1 лек автомобил марка и модел „Опел Астра“ с рег. № ***** е паркиран в зоната на действие на
пътен знак В 27. За констатираното от него в отсъствието на нарушителя съставил
и наложил на основание чл. 43, ал. 4 от Наредбата глоба с фиш №
**********/12.03.2019 г. в размер на 20 лв. за нарушение по чл. 4а от Наредбата.
Наложената глоба с фиш била изрично оспорена пред районния съд, който е
прекратил образуваното дело и е изпратил преписката на Община Пловдив за
предприемане на компетентните последващи действия.
Предвид оспорването в срок на глобата с
фиш и указанията на съда бил съставен АУАН бл. № КТ 037631/28.05.2019 г. в присъствие
на нарушителя за нарушение на чл. 4а от Наредбата за това, че на същата дата и
място жалбоподателката е била тази, която е паркирала личния си автомобил. Не е
направено от нея писмено възражение при връчването и съставянето на акта.
С оглед оспорването на фиша с глоба и
установяването на нарушението с АУАН административнонаказващия орган е издал и
обжалваното НП. С последното на жалбоподателя Д. е била наложена на основание
чл. 43, ал. 4 от Наредбата глоба в размер на 20 лв. за установеното в АУАН
нарушение.
По
доказателствата:
Така описаната и възприета от съда
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел С.Г. – актосъставител.
Съдът кредитира показанията на актосъставителя като логични, непротиворечиви и
съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност. Същият
потвърждава констатациите си в акта, като си спомня, че нарушителката е
направила някакво устно възражение, което обаче не вписала в акта.
Описаната и възприета фактическа
обстановка се установява и от писмените доказателства по делото, които
подкрепят свидетелските показания и обясненията на нарушителя – АУАН, глоба с фиш
с № **********/12.03.2019 г., копие на свидетелство за регистрация част II, заповед № 19ОА-1407/18.06.2019
г. на Кмета на Община Пловдив, заповед № 15ОА1328/20.05.2015 г. на кмета на
Община Пловдив, разписка за връчване.
Относно
приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН за съдържание, като материалната
компетентност на административнонаказващия орган и актосъставителя следва от
така представените заповеди № 15ОА1328/20.05.2015 г. и № 19ОА-1407/18.06.2019 г. на кмета на Община Пловдив.
При съставянето на АУАН и при
издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство по
налагане на наказание на жалбоподателя, нито са ограничени правата му. АУАН е
издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и
не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на
жалбоподателя, като съдържа подробно описание на обстоятелствата на
нарушението, от значение за съставомерността му и за параметрите на вмененото
нарушение, нито е ограничено правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от
съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по
чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване
правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Съставеното
НП съдържа подробно описание на всички релевантни обстоятелства от състава на
нарушението – време, място, авторство и описание на фактическата страна на
нарушението.
Неоснователно е възражението за
нарушение, свързано с непосочване на санкционната разпоредба във фиша и АУАН от
актосъставителя. Няма такова изискване в чл. 42 от ЗАНН като задължително
съдържание на акта. Няма и правна логика задължително да се посочва
санкционната норма в АУАН, доколкото тя е правомощието на наказващия орган и
той следва да определи санкцията по основание и размер. Затова и едва в чл. 57
от ЗАНН е предвидена като задължителен елемент от НП. От друга страна във фиша
е посочена санкционната норма на чл. 43, ал. 4 от Наредбата като основание за
налагането на глоба в размер на 20 лв.
От
правна страна съдът намира следното:
След преценка на цялата доказателствена
съвкупност съдът намира, че не се установява авторството на деянието няма
основание да се ангажира отговорността на жалбоподателя.
С АУАН е ангажирана отговорността на
жалбоподателката за нарушение на чл. 4а от Наредбата за това, че на 12.03.2019
г. около 18:00 ч. е паркирала личното си МПС марка „Опел“ с ДК № ***** на пл. „Гроздов
пазар“ пред № 1 в зона на действие на пътен знак В27, което нарушение е
установено първоначално с фиш № **********/12.03.2019 г. от актосъставителя,
съставен в отсъствието на нарушителя. Посочената норма гласи, че участниците в
движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и
със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.
От разпита на актосъставителя се установява,
че на посоченото място и в посочения ден и час действително е било паркирано
същото МПС, за което той е съставил фиш и е наложил глоба с него. Свидетелят
потвърди, че отразеното във фиша е действително констатирана фактическа
обстановка. Посочва, че фишът е съставен в отсъствието на нарушителя. В
последствие в съставения от него акт е въведено в отговорност на
жалбоподателката именно тя да е извършила вмененото нарушение, като да е
паркирала личното си МПС на посоченото място и в посоченото време. Именно за
последното е наказана същата по разпоредбите на Наредбата. Съдът прие за
недоказано точно поведението на жалбоподателката по извършване на нарушението.
Събраните в съдебното производство доказателства, както и тези по преписката по
никакъв начин не установяват К. да е била лицето, което да е извършило действие
по паркиране, за да може да ѝ бъде ангажирана отговорността за това.
Както е добре известно административнонаказателната отговорност е лична и извършването
на съответното нарушение, включително неговото авторство, следва да бъде
безспорно и несъмнено установено. В подкрепа на това актосъставителят изрично
разказа пред съда, че фишът е съставен в отсъствието на нарушителя,
следователно и нарушението е установено в негово отсъствие. Той не посочва да е
видял лицето, което е извършило нарушението в момента на осъществяването му, а само
последиците на нарушението – паркирания в зоната на знак В27 лек автомобил. По
посочените причини съдът счете, че възприетата от АУАН и НП фактическа обстановка
за това жалбоподателката да е извършила нарушението като е паркирала автомобила
не се доказа от събраните доказателства, което обосновава отмяната на
обжалвания акт. Следва да се посочи, че Наредбата предвижда възможност за
санкциониране на собственика на паркирания в нарушение лек автомобил, но, за да
се реализира тази отговорност, следва именно това да е въведено като елемент от
фактическа страна, както и наказанието да е именно за това, че лицето е
собственик и не е посочило лице, на което е предоставило МПС – чл. 39, ал. 2 от
Наредбата.
Нарушението, за което е санкционирана
жалбоподателката е квалифицирано като такова по чл. 4а от НРСППППСТГП, според
която разпоредба участниците в движението съобразяват своето поведение със
сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират
движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с
пътната маркировка. Тази разпоредба на Наредбата преповтаря чл. 6, т. 1 от ЗДвП, където е предвидено, че участниците в движението съобразяват своето
поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да
контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните
знаци и с пътната маркировка. От друга страна приложената санкционна норма е
чл. 43, ал. 4 от Наредбата, като същевременно за нарушението на чл. 6, т. 1 от ЗДвП има санкционна норма в самият закон, а именно чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП. Прави впечатление пълното съответствие между двете санкционни норми, като
в двете предвиденото наказание е фиксирано по размер. Съгласно разпоредбата на
чл. 3, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА), подзаконови нормативни
актове се издават в случаите, когато е необходимо уреждането на други
обществени отношения, които не са били първично регулирани със закон.
Същевременно съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от ЗНА наредбата се издава
за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от
по-висока степен. В настоящия случай с разпоредбите на чл. 4а и чл. 43, ал. 4
от Наредбата не се уреждат обществени отношения, които да не са уредени и
първично регулирани от закон. Това именно е ЗДвП в своите чл. 6, т. 1 и чл.
183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, които за преповторени от Наредбата по своя фактически
състав и санкционни последици. Същевременно,
според § 2 от ПЗР към НРСППППСТГП, същата се издава на основание чл. 21, ал. 2
от ЗМСМА (Закон за местното самоуправление и местната администрация), чл. 76,
ал. 3 от АПК, чл. 8 от ЗНА (Закон за нормативните актове) и чл. 23 във връзка с
чл. 19, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП) и чл. 99 от ЗДвП. Обществените
отношения, които следва да се доуредят в контекста на
ЗДвП, касаят определянето на зони за платено и безплатно паркиране и часовете
за това. Уреждането на различни от тези обществени отношения е в противоречие и
с чл. 12 от ЗНА, според която разпоредба актът по прилагане на закон може да
урежда само материята, за която е предвидено той да бъде издаден. Тоест,
нарушаването на пътните знаци и маркировката, когато касае правилата за движение,
а не зони за платено и безплатно паркиране, е предмет на специалния закон и
няма място в разпоредбите на Наредбата. Аргумент за това са самите разпоредби в
Наредбата, а именно § 7 от ПЗР, според който разпоредбите на тази наредба се
прилагат, доколкото не противоречат на нормативен акт с по-висока степен, както
и чл. 41 според който при констатирани и/или установени нарушения на правилата
за паркиране, за които няма изрично и конкретно определена санкция в Закона за
движение по пътищата на лицата, извършили или допуснали нарушението, се налагат
санкциите предвидени в настоящата наредба. Тоест, самият Общински съвет е
ограничил действието на създадения от него подзаконов нормативен акт само до
случаите, които не са уредени от закона. Оттук, административнонаказващият
орган е следвало да квалифицира извършеното административно нарушение по чл. 6
от ЗДвП, а не по идентичната по съдържание норма на подзаконовия нормативен
акт. Същото се отнася и до санкционната норма, като е следвало да се приложи
тази по ЗДвП, а не по Наредбата.
Констатираното по-горе разминаване пък е основание да се приеме и
наличието на неправилно приложение на материалния закон и незаконосъобразност
на обжалвания акт и на това основание, обуславящо отмяната му. Така Решение №
468 от 18.02.2020. по к. адм. н. д. № 3586/2019 г. на
ХХVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2441 от 26.11.2019 г.
по к. адм. н. д. № 3052/2019 г. на XXIII състав на
Административен съд – Пловдив и Решение № 447 от 17.02.2020 г. по к. адм. н. д. № 3844/2019 г. на XXVI състав на Административен
съд – Пловдив.
Поради
изложеното наказателното постановление е незаконосъобразно и затова следва да
бъде отменено. По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 947 от 10.07.2019 г., издадено
от ******** в Община Пловдив, с което на Д.А.К. с ЕГН ********** основание чл.
43, ал. 4 от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства
на територията на град Пловдив е наложено административно наказание – глоба в
размер на 20 лева за нарушение на чл. 4а от НРСППППСТГП.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението от страните пред Административен съд Пловдив, на
основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
А.
Д.