Решение по дело №614/2019 на Районен съд - Ловеч

Номер на акта: 354
Дата: 27 ноември 2019 г. (в сила от 13 февруари 2020 г.)
Съдия: Йорданка Христова Вутова
Дело: 20194310200614
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 юни 2019 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

град Ловеч, 27.11.2019 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, осми наказателен състав в открито заседание на деветнадесети ноември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА ВУТОВА

 

при секретаря: ВАЛЯ ДОЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД №614 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази :

 

            С наказателно постановление №11- 0001093 от 31.05.2019 година на инж. Митко Лалев Митев - Директор на Дирекция “Инспекция по труда” Ловеч е наложена на ЕТ „К.Г. ***, ЕИК ….., представлявано от К.П.Г., ЕГН ********** - управител, в качеството и на работодател на основание чл.416, ал.5 от Кодекса на труда във връзка с чл.414, ал.3 от КТ, имуществена санкция в размер на 1500.00 лева, за това, че на 20.02.2019 г. /сряда/ на „Автогара – сектори”, гр. Ловеч е заварен на работа Н.П.Р. с ЕГН **********,с бял автобус марка  „П.”, с рег. № …., пристигащ на площадка след изпълнен курс по линията гр. Угърчин – гр. Ловеч, изпълнявана от ЕТ „К.Г. – 69” с ЕИК …….. Лицето е спряло на „Автогара – сектори”, гр. Ловеч да  слязат пътниците и е паркирало автобуса на площадката. По време на проверката лицето собственоръчно е попълнило и подписало декларация, в която е посочило, че работи в ЕТ„К.Г. - 69”, на длъжност „шофьор”, започнало е работа от 01.02.2019 г., работи със средства и материали, предоставени от търговеца, има определено работно място – „автобус”, представител на фирмата следи и контролира процеса му на работа, има уговорено възнаграждение в  размер на 140 лв. на ден, получило е екземпляр от трудов договор и справка от ТД на НАП за регистрация на договора. На 22.02.2019 г. в Д ИТ Ловеч е извършена проверка на представената документация по спазване изискванията на трудовото законодателство на ЕТ „К.Г. - 69", представена от К.П.Г. – управляващи и представляващ. При проверката е представен граждански договор № 019 от 01.02.2019 г., сключен с Н.П.Р. с ЕГН **********, в който е уговорено, че лицето приема да работи като „шофьор, автобус, с възнаграждение от 560 лв., за срок до 28.02.2019 г., с дълготрайни материални активи на ЕТ „К.Г. - 69" и с право търговеца да извърши проверки без това да пречи на оперативната дейност на Н.Р. . За лицето не е бил представен сключен писмен трудов договор. От Д ИТ Ловеч е извършена служебна справка в регистъра на уведомленията за трудови договори на ИА ГИТ, при която е установено, че за Н.П.Р. има подадено уведомление за сключен трудов договор от 01.02.2019 г. с ЕТ „К.Г. – 69”, а на 14.02.2019 г. е подадено уведомление за заличаване на подаденото преди това уведомление от търговеца. От направените при проверките констатации е установено, че лицето Н.П.Р. е полагало труд със средства и материали, осигурени от ЕТ „К.Г. – 69”, съобразно създадената от работодателя организация на работа и работно време, под негов контрол, като риска от извършената работа е за сметка на търговеца. Поради това са налице условия за съществуването на трудово правоотношение и е следвало за предоставяната от Н.Р.  работна сила като шофьор на „автобус”, с него да бъде сключен писмен трудов договор преди постъпването му на работа. В резултата на гореизложеното е установено, че  ЕТ „К.Г. - 69" , в качеството си на работодател, е извършило нарушение на трудовото законодателство като не е сключило писмен трудов договор с Н.П.Р. с ЕГН **********, преди датата на постъпване на работа на лицето - 01.02.2019 г., за предоставяната от него работна сила като „шофьор, автобус", в експлоатирания от дружеството автобус марка  „П.”, бял на цвят, с peг. № ….., по линията гр. Угърчин - гр. Ловеч. Посочено е, че с това е нарушен чл.62, ал.1 във вр. с чл.61, ал.1 от КТ.

            Посочено е, че към преписката са приложени: Уведомление по чл. 26, ал. 1 от АПК от 20.02.2019 г., призовка на основание чл. 45, ал. 1 от АПК от 20.02.2019 г., протокол за оглед изх. № 11-С-16-25 от 20.02.2019 г., декларация от Н.П.Р., протокол за оглед изх. № 11-С-16-25 от 22.02.2019 г., опис на предоставени на Д ИТ Ловеч копия от документи от 22.02.2019 г., граждански договор за извършена работа № 019 от 01.02.2019 г., копие от книга за начален инструктаж по безопасност и здраве при работа - 1 стр., справка от регистър на уведомления за трудови договори от информационната система на ИА ГИТ - 1 стр., постановление на основание чл. 405а, ал. 1 от КТ за обявяване съществуването на трудово правоотношение изх. № ИЗХ19011158 от 28.02.2019 г., предписание по чл. 405а, ал. 4 от Кодекса на труда изх. № ИЗХ19011159 от 28.02.2019 г., протокол за съобщаване вх. № ВХ19018175 от 28.02.2019 г., разписки за получаване от 01.03.2019 г. - 2 броя, известие за доставяне от 06.03.2019 г., справка от Търговски регистър за актуално състояние.

            Посочено е, че гореописаното нарушение е от изрично посочените в разпоредбата на чл.415в, ал.2 от Кодекса на труда, поради което то не може да бъде квалифицирано като маловажно. 

            Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят ЕТ „К.Г. ***, представлявано от К.П.Г., която го обжалва в срок, чрез адв. С. Л. от ЛАК, и излага, че НП е незаконосъобразно поради противоречия с материално правните норми и съществено нарушение на процесуалните правила и необосновано, и моли да бъде отменено. Излага, че не е извършено деяние, което да е противоправно, общественоопасно, да нарушава установения правен ред и да е извършено виновно. Сочи, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставяне на АУАН и издаване на НП. Сочи, че е нарушено правото на защита на доверителят й. С оглед на това моли да бъде отменено обжалваното НП.

            В съдебно заседание жалбоподателят ЕТ „К.Г. ***, редовно призовани, не изпращат представител.

            Ответникът – Д “ИТ” гр. Ловеч, редовно призовани се представляват от инж. Митев – директор на ДИТ гр. Ловеч, който моли да се отхвърли жалбата като неоснователна и се потвърди НП като правилно и законосъобразно. Излага, че хода на проверката са събрани достатъчно доказателства от които е установино, че лицето Н. Р.е управлявал МПС собственост на жалбоподателят ЕТ „К.Г. - 69”, че същият е полагал труд възложен от жалбоподателят,  и че за този труд не е бил издадена писмен трудов договор каквито са изискванията на КТ. Излага, че в тази връзка е съставен и въпросният АУАН за това, че взаимоотношенията между ЕТ „К.Г. - 69” и лицето Н.Р.  не са уредени като трудови, с което е нарушен чл. 62, ал.1 от КТ.

            От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите П.Н.Н. и В.П.Ц., от становището на ответника, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

            На 12.04.2019 год. бил съставен Акт № 11 - 0001093 за установяване на административно нарушение от св. П.Н.Н. в присъствието на св. В.П.Ц. против ЕТ „К.Г. ***, ЕИК *********, представлявано от К.П.Г., ЕГН ********** - управител, в качеството и на работодател, за това, че на 20.02.2019 г. - сряда на „Автогара – сектори”, гр. Ловеч е заварен на работа Н.П.Р., ЕГН **********, с автобус марка  „П.”, бял, с рег. № ……. пристига на площадка след изпълнен курс по линията гр. Угърчин – гр. Ловеч, изпълнявана от ЕТ „К.Г. – 69” с ЕИК *********. Лицето спря на „Автогара – сектори”, в гр. Ловеч да  слязат пътниците и паркира автобуса на площадката. В собственоръчно попълнена декларация лицето посочи, че работи в ЕТ„К.Г. - 69”, на длъжност „шофьор”, като е започнало работа за едноличния търговец на 01.02.2019 г., работи със средства предоставени от търговеца, с работно място – „автобус”, служител следи и контролира процеса му на работа, уговорило е възнаграждение в  размер на 140 лв., получило е екземпляр от трудов договор и справка от НАП за регистрация на договора. На 22.02.2019 г. в Д ИТ Ловеч е извършена проверка на документацията по спазване на трудовото законодателство на ЕТ „К.Г. - 69", представена от К.П.Г. – управляващ и представляващ. При проверката за Н.П.Р. с ЕГН ********** е представен граждански договор № 019 от 01.02.2019 г., в който е уговорено, че приема да работи като „шофьор, автобус”, с възнаграждение от 560 лв., за срок до 28.02.2019 г., с дълготрайни материални активи на ЕТ „К.Г. - 69" и с право търговеца да извърши проверки без това да пречи на оперативната дейност на Н.Р. . За Н.П.Р. не е представен сключен писмен трудов договор. Извършена е от Д ИТ Ловеч служебна справка в регистъра на уведомленията за трудови договори от която е установено, че за Н.П.Р. има подадено уведомление за сключен трудов договор от 01.02.2019 г. с ЕТ „К.Г. – 69”, а на 14.02.2019 г. е подадено уведомление за заличаване на подаденото преди това уведомление. С оглед на изложените констатации е безспорно, че за извършваната от Н.П.Р. работа като „шофьор, автобус” са налице условията за съществуване на трудово правоотношение за лицето е установено работно място, работи с предоставени от фирмата машини и съоръжения, труда се полага за ЕТ „К.Г. – 69”, за извършваната работа е уговорено възнаграждение, представител на работодателя контролира работата, организацията на работа е създадена от ЕТ „К.Г. – 69” и рискът от извършваната дейност е за сметка на едноличния търговец. Предвид гореизложеното е установено, че ЕТ „К.Г. ***, в качеството си на работодател, е извършило нарушение на трудовото законодателство като не е сключило писмен трудов договор с Н.П.Р. с ЕГН **********, за предоставяната от него работна сила като „шофьор, автобус", в експлоатирания от едноличния търговец автобус  „П.”, бял с peг. № ……, по линията гр. Угърчин - гр. Ловеч преди датата на започване на работа – 01.02.2019 г., с което е нарушен чл.62, ал.1 във вр. с чл.61, ал.1 от КТ.

            В АУАН е направен следния опис на писмените материали: Уведомление, призовка и протокол № 11-С-16-25 от 20.02.2019 г., декларация от Н.П.Р. от 20.02.2019 г., протокол № 11-С-16-25 от 22.02.2019 г., опис от 22.02.2019 г., граждански договор № 019 от 01.02.2019 г., книга за начален инструктаж, справка от регистър на уведомления за сключени трудови договори, постановление № ИЗХ19011158 от 28.02.2019 г., предписание с изх. № ИЗХ19011159 от 28.02.2019 г., протокол с вх. № ВХ19018175 от 28.02.2019 г., разписки - 2 броя, известие за доставяне, справка от Търговски регистър за актуално състояние.

            В акта не е вписано възражение. Въз основа на акта за нарушение е постановено обжалваното наказателно постановление.

            При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:

            Жалбата е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.

             Съдът намира, че в случая АУАН е съставен от св. П.Н.Н. за която не се спори, че е гл. инспектор в ДИТ гр. Ловеч. НП също е издадено от компетентно лице, в случая от инж. Митко Лалев Митев - Директор на Дирекция “Инспекция по труда” Ловеч. От приобщените по реда на чл. 281 от НПК писмени доказателства и в частност от Заповед с №ЧР-877/07.07.2017 г. и Заповед №З-0058 от 11.02.2014 г. се установява, че инж. Митев е директор на ДИТ гр. Ловеч и като такъв може да издават НП за установени нарушения по КТ.

            При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

            От показанията на св. П.Н.Н. и св. В.П.Ц. дадени в с.з. и приложените по делото писмени доказателства, се установява, че на 20.02.2019 г., извършили проверка на „Автогара – сектори”, гр. Ловеч, където заварили лицето Н.П.Р., ЕГН **********, с автобус марка  „П.”, бял, с рег. № ….., да пристига на площадката след изпълнен курс по линията гр. Угърчин – гр. Ловеч, изпълнявана от жалбоподателят ЕТ „К.Г. – 69” с ЕИК …….. Установява се, че Р.спрял на „Автогара – сектори”, в гр. Ловеч, за да слязат пътниците след което паркирал автобуса на площадката. Установява се, че при проверката Р. собственоръчно попълнил декларация, в която посочил, че работи в ЕТ„К.Г. - 69”, на длъжност „шофьор”, че е започнал работа за ЕТ на 01.02.2019 г., че работи със средства предоставени от търговеца, и с работно място – „автобус”, че служител следи и контролира процеса му на работа, както и че има уговорено възнаграждение в  размер на 140 лв., и че е получил екземпляр от трудов договор и справка от НАП за регистрация на договора. На работодателя била изпратена призовка, и било извършено уведомяването за започване на проверката. Установява се, че на 22.02.2019 г. управляващата и представляваща ЕТ „К.Г. - 69", К.П.Г. *** граждански договор № 019 от 01.02.2019 г. за Н.П.Р., в който било уговорено, че приема да работи като „шофьор, автобус”, с възнаграждение от 560 лв., за срок до 28.02.2019 г., с дълготрайни материални активи на ЕТ „К.Г. - 69" и с право търговеца да извърши проверки без това да пречи на оперативната дейност на Н.Р. . В хода на документалната проверка за Н.П.Р. не бил представен сключен писмен трудов договор. Установява се, че била извършена служебна справка в регистъра на уведомленията за трудови договори от която установили, че за Н.П.Р. имало подадено уведомление за сключен трудов договор от 01.02.2019 г. с ЕТ „К.Г. – 69”, като на 14.02.2019 г. било подадено уведомление за заличаване на подаденото преди това уведомление. С оглед на така представените писмени доказателства и констатациите по работни места относно полагането на труд от Р., инспекторите на Дирекция „ИТ” гр. Ловеч направили преценка, че в случая става въпрос за предоставяне на работна сила, което може да бъде извършвано само по трудово правоотношение. Вземайки предвид горе - цитираните обстоятелства с постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение изх. №19011158/28.02.2019 г. Дирекция „ИТ” гр. Ловеч обявила съществуването на трудово правоотношение между ЕТ „К.Г. ***, ЕИК ….. и Н.П.Р., ЕГН **********, считано от 01.02.2019 г. В хода на съдебното следствие ответника ангажира доказателства от които е видно, че цитираното по – горе Постановление е връчено на К. Г. на 01.03.2019 г., като последната не ангажира в хода на съдебното следствие доказателства, което безспорно е нейно задължение, от които да е видно, че същото е било обжалвано, поради което съдът намира, че Постановлението не е било обжалвано и е влязло в сила. На ЕТ „К.Г. ***, ЕИК . било дадено и Предписание по чл.405а, ал.4 от КТ с изх. №19011159/28.02.2019 г., с което било предписано да предложат сключването на трудов договор с Н.П.Р., като срока за изпълнение на предписанието бил три дни след получаването му, за което също бяха ангажирани доказателства, че е връчено на представляващата ЕТ на 01.03.2019 г., но същата не ангажира доказателства от които да се установява, че е било обжалвано, поради което съдът приема, че и то е влязло в сила. При така установената по  - горе фактическа обстановка инспекторите на Дирекция „ИТ” гр. Ловеч приели, че ЕТ „К.Г. ***, ЕИК ….., в качеството си на работодател, е извършил нарушение на трудовото законодателство като не е сключило писмен трудов договор с Н.П.Р., ЕГН **********, преди датата на постъпване на работа на лицето – 01.02.2019 г., за предоставяната от него работна сила като „шофьор, автобус", в експлоатирания от дружеството автобус марка  „П.”, бял на цвят, с peг. №. по линията гр. Угърчин - гр. Ловеч. В следствие на което на ЕТ „К.Г. ***, ЕИК ….. била изпратена покана за съставяне на АУАН за констатираното нарушение, като в присъствието на представляващата ЕТ бил съставен АУАН с № 11-0001093 от 12.04.2019 г. за извършено нарушение на чл.62, ал.1 във вр. с чл.61, ал.1 от Кодекса на труда.

            При така установената фактическа обстановка съдът намира, че от приложените по делото доказателства: Уведомление по чл. 26, ал. 1 от АПК от 20.02.2019 г., призовка на основание чл. 45, ал. 1 от АПК от 20.02.2019 г., протокол за оглед изх. № 11-С-16-25 от 20.02.2019 г., декларация от Н.П.Р., протокол за оглед изх. № 11-С-16-25 от 22.02.2019 г., опис на предоставени на Д ИТ Ловеч копия от документи от 22.02.2019 г., граждански договор за извършена работа № 019 от 01.02.2019 г,, копие от книга за начален инструктаж по безопасност и здраве при работа - 1 стр., справка от регистър на уведомления за трудови договори от информационната система на ИА ГИТ - 1 стр., постановление на основание чл. 405а, ал. 1 от КТ за обявяване съществуването на трудово правоотношение изх. № ИЗХ19011158 от 28.02.2019 г., предписание по чл. 405а, ал. 4 от Кодекса на труда изх. № ИЗХ19011159 от 28.02.2019 г., протокол за съобщаване вх. № ВХ19018175 от 28.02.2019 г., разписки за получаване от 01.03.2019 г. - 2 броя, известие за доставяне от 06.03.2019 г., справка от Търговски регистър за актуално състояние, и показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че е извършено нарушение на чл.62, ал.1 във вр. с чл.61, ал.1 от Кодекса на труда. Съдът кредитира в цялост показанията на св. П.Н.Н. и св. В.П.Ц., които пресъздават свои непосредствени възприятия, придобити в хода на направената проверка. Съдът дава вяра на показанията на тези двама свидетели, като ги приема за последователни, непротиворечиви относно главния факт на доказване, безпристрастни и обективни. Показанията на тези двама свидетели не се изключват взаимно и описват една  и съща фактическа  обстановка. Начина, по който тези свидетели изясниха фактите от направената на жалбоподателят проверка дава основание да се приеме, че последните дават достоверни показания за констатациите от проверката. Свидетелите са категорични, че нарушението е установено след извършена  проверка относно оформяне на трудовото правоотношение между ЕТ „К.Г. ***, ЕИК ….. и Н.П.Р., ЕГН **********, като в тази връзка са и цитираните по - горе писмени доказателства приобщени като доказателства по делото.

            От показанията на разпитаните по делото свидетели П.Н.Н. и В.П.Ц., както и от събраните по делото писмени доказателства, безспорно се установи, че жалбоподателят, в качеството си на работодател е осъществил състава на административното нарушение, визирано в разпоредбата на чл.62, ал.1 във вр. с чл.61, ал.1 от Кодекса на труда, като в качеството си на работодател, е извършил нарушение на трудовото законодателство, като не е сключил писмен трудов договор с Н.П.Р., ЕГН **********, за предоставяната от него работна  сила  като „шофьор, автобус", в експлоатирания от дружеството автобус марка  „П.”, бял на цвят, с peг. № OB 9944 ВН, по линията гр. Угърчин - гр. Ловеч, преди датата на постъпване на работа на лицето – 01.02.2019 г.

            Съдът намира, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са спазени разпоредбите на ЗАНН и КТ. Спазени са сроковете за издаване на НП. АУАН е съставен от служител, който е упълномощен с надлежна заповед за това, а НП е издадено от компетентно лице. АУАН и НП съдържат всички задължителни реквизити съгласно ЗАНН и са надлежно връчени на нарушителя. Не е допуснато съществено процесуално нарушение при издаването на наказателно постановление, обуславящо неговата не законосъобразност, изразяващо се в неспазване на императивните изисквания на нормата на чл. 57 от ЗАНН.

            От доказателствата по делото безспорно се установява, че в случая е налице трудово правоотношение между ЕТ „К.Г. ***, ЕИК ….. и Н.П.Р., ЕГН **********, във връзка с извършваната от последния  работа като „шофьор, автобус", в експлоатирания от дружеството автобус марка  „П.”, бял на цвят, с peг. № ……, по линията гр. Угърчин - гр. Ловеч, като в тази връзка е налице влязло в сила Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение, с което считано от 01.02.2019 г., правоотношението е било обявено за трудово, като постановлението не е обжалвано и е влязло в сила. Предвид наличието на влязло в сила постановление за обявяване на едно правоотношение за трудово, съдът намира, че направените възражения касаещи наличието на сключен с лицето граждански договор се явяват неоснователни, като безспорно от събраните по делото доказателства се установява, че в конкретния случай е налице предоставяне на работна сила. Безспорно е установено по делото, че Н.П.Р., е извършвал работа като „шофьор, автобус", в експлоатиран от дружеството автобус марка  „П.”, бял на цвят, с peг. № …, по линията гр. Угърчин - гр. Ловеч, който има характер на работно място по смисъла на &1, т.4 от ДР на КТ. Безспорно е установено по делото, а и не се оспорва от страните, че на 20.02.2019 г. Н.П.Р. е бил заварен да пристига с бял автобус марка  „П.”, с рег. № ….., на площадка на „Автогара – сектори”, гр. Ловеч след изпълнен курс по линията гр. Угърчин – гр. Ловеч, изпълнявана от ЕТ „К.Г. – 69” с ЕИК ……. Безспорно е установено и, че Р….е работил със средства и материали, предоставени от търговеца /автобус марка  „П.”, бял на цвят, с peг. № …../, имал е определено работно място – „автобус”, като представител на фирмата е следял и контролирал процеса му на работа. Съдът намира, че начинът по който се твърди, че се заплаща извършената работа не представлява самостоятелен критерии, който да определи характера на правоотношението. В тази насока е разпоредбата на чл.270, ал.2 от КТ, която дава възможност на страните да уговарят срокове за заплащане, а освен това разпоредбата на чл.247 от КТ дава възможност заплащането на труда да става според времетраенето на работата или според изработеното. В случая видно от приетия и вложен като доказателство по делото граждански договор за Р., извършваната от същия работа не е била определена по обем и като краен резултат, а като дейност „да работи като шофьор, автобус”, като лисват представени от страна на жалбоподателят доказателства за уговарянето на какъвто и да било количествен критерии на уговорената работа.

            Видно от представения за Р. граждански договор не е уговорен срок на договора на  извършваната работа, а от друга страна трайността на  извършваната работа не може да бъде критерии за наличие на облигационно, а не на трудово правоотношение, тъй като в разпоредбата на чл.68, ал.1 , т.1 от КТ изрично е уредена възможността за сключване на срочни трудови договори за определен срок, който не може да бъде по дълъг от 3 години, но в същото време няма ограничение за минималната продължителност на този срок. В тази насока е и разпоредбата на чл.68, ал.1, т.2 от КТ, която урежда възможността за сключване на трудови договори за завършване на определена работа. Не може да се приеме, и че в случая е сключен граждански договор, за да се изпробва квалификацията и уменията на изпълнителят, тъй като в тази хипотеза е разпоредбата на чл.70 от КТ. Ето защо ако жалбоподателят е наел на работа Р. за краткотрайна работа, той е следвало да използва един от вариантите на срочен трудов договор посочени по – горе, които са уредени в КТ.

            При така събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира, че е недопустимо прилагането на разпоредбите на ЗЗД, тъй като разпоредбите на КТ имат приоритет в случая, предвид на това, че именно КТ урежда отношенията между работник и работодател.

            На следващо място, въпреки, че в тази насока не са направени възражения, съдът намира за нужно да отбележи, че наказващият орган не се е мотивирал само с декларацията попълнена от Р.. Съдът на първо място намира за нужно да отбележи, че в хода на проведеното съдебно следствие попълнената от Р. декларация не беше оспорена по никакъв начин от жалбоподателят, като в хода на делото не беше установено същата да е с невярно съдържание, или да не е попълнена или подписана от Р.. От друга страна поначало декларацията няма решаваща роля за преценката на наказващия орган дали е налице административно нарушение или не, а по - скоро чрез попълването й се цели лицето да заяви конкретни обстоятелства, които в хода на проверката и на административно наказателното производство да бъдат проверени и съпоставени с останалите писмени и гласни доказателства. Съдът намира, че в случая процесното НП не е издадено само и единствено въз основа на декларацията от Р., тъй като актосъставителят и свидетелят по акта са извършили проверка на място, присъствали са през цялото време докато е продължила същата, придобили са непосредствени впечатления от обстановката и извършваната от Р. дейност, като впоследствие поради непредставяне към момента на проверката на документи, от които да се установи дали е налице сключен трудов договор между Р. и ЕТ, е насрочена документална проверка в ДИТ, за която е бил призован работодателя. При извършената документална проверка и след представяне от работодателя на граждански договор сключен с Р. от 01.02.2019 г. са били изяснени всички обстоятелства, касаещи констатираното нарушение и съответно е съставен АУАН.

            Преценката на всички събрани в хода на административно наказателното и съдебното производство писмени и гласни доказателства, води до извод, че в случая се касае до предоставяне на работна сила от лицето Р., че работата се извършва на осигурено от работодателя работно място, с материали и средства на работодателя, под негов контрол и при уговорено възнаграждение, като всички тези обстоятелства обуславят съществуването на трудово правоотношение между Р. и жалбоподателят, което не е уредено по предвидения ред в КТ.

            Съдът намира и че правилно е установен субекта на нарушението, предвид разпоредбата на чл.83, ал.1 от ЗАНН, която сочи, че в предвидените от съответния закон случаи, на юридическите лица се налагат имуществени санкции за неизпълнение на задължения към държавата при осъществяване на тяхната дейност. Именно такова неизпълнение е констатирано в разглеждания случай. В тази връзка следва да се посочи, че изцяло в компетенциите на административно наказващия орган е преценката коя отговорност да ангажира, тази на ЕТ или на виновното длъжностно лице.

            За цитираното нарушение административно наказващият орган на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.414, ал.3 от КТ е наложил наказание – имуществена санкция в размер на 1500,00 лева, при предвидена възможност за налагане на такава в размер от 1 500 до 15 000 лева. При определяне размера на наложеното наказание, административно наказващия орган е съобразил разпоредбата на чл. 27, ал. 2 ЗАНН, съгласно която при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя и е определил размера на наказанието към предвидения минимум.

            Съдът намира, че определеното от АНО административно наказание съответства на тежестта на извършеното нарушение и е съобразено с разпоредбите на чл.27, ал.2 и ал.5 от ЗАНН.

            В случая не е приложима разпоредбата на чл.415в, ал.1 от КТ, тъй като нарушението е извършено на 01.02.2019 година, след влизане в сила на 27.01.2012 година на новата разпоредба на чл.415в, ал.2 от КТ, съгласно която „не са маловажни нарушенията на чл.61, ал.1, чл.62, ал. 1 и 3 и чл.63, ал.1 и 2” от Кодекса на труда. Съдът счита, че съобразявайки се с императивната разпоредба на чл.415в, ал.2 от КТ, АНО не би могъл да приложи и разпоредбата на чл.28 от ЗАНН с оглед значимостта на охраняваните обществени отношения с нарушената материално правна разпоредба. Обект на защита са обществените отношения по охрана на едни от най-важните конституционни права на гражданите - трудовите права.

            С жалбата против процесното НП са направени възражения касаещи неприлагането на чл.28 от ЗАНН. Съдът намира, че по делото не бяха ангажирани доказателства, а от наличните такива не са установяват предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като описаното нарушение е свързано с обществените отношения свързани с престирането на работна сила и защитата на работниците и служителите. Нормата е императивна и възвежда задължително поведение за лица, работодатели по смисъла на КТ, какъвто безспорно е бил жалбоподателят. От друга страна съдът намира, че фактическите обстоятелства, свързани с настоящия случай, не указват на маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, особено като се има предвид характерът на този вид административно нарушение. За да е налице "маловажен случай" на административно нарушение, то следва извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства да представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Съдът намира, че в хода на производството не се изтъкнаха доводи и не са ангажираха доказателства, които да сочат на по-ниска степен на обществена опасност на извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи.

            Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че обжалваното НП следва да се потвърди като законосъобразно.

            В случая въпроса за разноските не следва да се обсъжда, тъй, като такива не са претендирани.

            Водим от горното  и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН.          

 

Р   Е   Ш   И :

 

            ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №11- 0001093 от 31.05.2019 година на инж. Митко Лалев Митев - Директор на Дирекция “Инспекция по труда” Ловеч, с което е наложена на ЕТ „К.Г. ***, ЕИК ….., представлявано от К.П.Г., ЕГН ********** - управител, в качеството и на работодател на основание чл.416, ал.5 от Кодекса на труда във връзка с чл.414, ал.3 от КТ, имуществена санкция в размер на 1500.00 лева, за нарушение на чл.62, ал.1 във връзка с чл.61, ал.1 от Кодекса на труда, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

            Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Ловеч по реда на АПК, в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

 

 

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: