О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
30.08.2022 |
град |
Кърджали |
|||
|
|
||||||||
|
Кърджалийският |
административен
съд |
състав |
|
|||||
|
|
||||||||
|
На |
30.08. |
година |
2022 |
|||||
|
|
||||||||
|
В |
закрито |
заседание
и следния състав: |
||||||
|
|
||||||||
|
Председател: |
ВИКТОР АТАНАСОВ |
|||||||
|
|
||||||||
|
|
|
|||||||
|
като разгледа докладваното от |
съдията
Виктор Атанасов |
|
||||||
|
|
||||||||
|
административно
дело |
номер |
363 |
по описа за |
2022 |
година |
|||
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.197 – чл.202 от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във вр. с чл.103, ал.3 и чл.99, т.2 от АПК.
Образувано е по жалба
от М.А.А., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, ***,
подадена чрез пълномощника й - адвокат З.Н.Ш. от АК-***, със служебен адрес: ***,
против Решение №1023-26-28-1 от 27.07.2022 год. на директора на ТП на НОИ –Хасково,
с което, на основание чл.99, във вр. с чл.103, ал.3
от АПК, е отказано да се допусне възобновяване на производството по Разпореждане
№РВ-3-26-01109978 от 06.04.2022 год. на ръководителя на контрола по разходите
на ДОО в ТП на НОИ -Хасково.
Жалбоподателката М.А.А. счита в жалбата, че така
издаденото решение е в разрез със законовите правила и норми и че издаденият
административен акт е незаконосъобразен. С жалбата моли съда да отмени Решение
№1023-26-28-1 от 27.07.2022 год. на директора на ТП на НОИ –Хасково и вместо
него да издаде друго, с което да се допусне възобновяване на производството по Разпореждане
№РВ-3-26-01109978 от 06.04.2022 год. на ръководителя на контрола по разходите
на ДОО в ТП на НОИ - Хасково.
Жалбата е била
подадена чрез директора на ТП на НОИ – Хасково, до Административен съд – Хасково,
като е изпратена от ТП на НОИ – Хасково на същия съд със съпроводително писмо с
Изх.№1023-26-28-3 от 10.08.2022 год., комплектована с
административната преписка по издаване на оспореното решение, постъпили в АдмС – Хасково с Вх.№5548 на 12.08.2022 год. По този повод
в АдмС - Хасково е било образувано административно
дело №795/2№22 год. по описа на съда, като с Определение №622 от 17.08.2022
год., производството по това административно дело е било прекратено и делото е
изпратено по подсъдност на Административен съд – Кърджали, на основание чл.135,
ал.2, във вр.с ал.1 и във вр.с
чл.133, ал.1, изр.2/второ/ от АПК. Делото е изпратено със съпроводително писмо
с Изх.№1461 от 17.08.2022 год. на АдмС – Хасково и е
постъпило в АдмС – Кърджали с Вх.№2010 на 24.08.2022
год., образувано на същата дата под №363/2022 год. по описа на съда.
Ответната страна –
директора на ТП на НОИ – Хасково, не изразява и не излага
становище по жалбата.
Административният съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
По допустимостта
на жалбата:
Съгласно
разпоредбата на чл.99 от АПК, влязъл в сила индивидуален или общ
административен акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или
изменен от непосредствено по-горестоящия
административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по
административен ред - от органа, който го е издал, при наличие на някое от
изчерпателно посочените от т.1 до т.7 основания в същата норма. Разпоредбата на
чл.103, ал.3 от АПК от своя страна регламентира, че отказът да се допусне възобновяване може да
се оспорва по реда на глава десета, раздел IV, т.е. по реда на чл.197 – чл.201
от АПК. Съгласно разпоредбата на чл.197 от АПК, изричният отказ на
административния орган да разгледа по същество отправено до него искане за
издаване на индивидуален или общ административен акт може да се обжалва чрез
него пред съда от лицето, направило искането, в 14/четиринадесет/-дневен срок
от съобщаването му, т.е. в случая, в същия 14/четиринадесет/-дневен срок
подлежи на обжалване и решението за отказ да се допусне възобновяване, като
този срок изрично е указан и в самото Решение №1023-26-28-1 от 27.07.2022 год. на
директора на ТП на НОИ – Хасково. По административната преписка, изпратена в
съда от ТП на НОИ – Хасково, не е приложен документ, удостоверяващ датата на
връчване или получаване на решението от неговия адресат/а и защо ли да бъде приложен/, като по преписката въобще липсват
данни за това, кога, на кого и как е връчено процесното
решение, издадено от директора на ТП на НОИ – Хасково. Същевременно обаче,
следва да се посочи, че решението е издадено на датата 27.07.2022 год., а
жалбата срещу него е подадена с препоръчана пощенска пратка чрез куриерска
фирма „М и БМ Експрес”, на датата 08.08.2022 год., видно от положеното пощенско
клеймо върху плика, с който е изпратена пратката/л.6/. От това следва, че жалбата е
подадена на 12-ия/дванадесетия/ ден след издаването на акта, а от това следва,
че при всички случаи е спазен 14/четиринадесет/-дневния срок за оспорването му,
считано от съобщаването му. Ето защо съдът счита, че така подадената жалба е
допустима - подадена е в срок, по предвидения в закона ред, в предвидената от
закона писмена форма, с необходимото съдържание и от лице - надлежна страна, участвала
в производството и която е адресат на акта и която, с оглед на гореизложеното,
има право и интерес от оспорването.
Като прецени събраните и приложени по административната преписка писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
С Разпореждане №РВ-3-26-01109978
от 06.04.2022 год. на длъжностното лице
по чл. 60, ал. 1 от КСО – ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Хасково/л.14/, на основание чл.114, ал.1 и
3 от Кодекса за социално осигуряване, е разпоредено, М.А.А. от ***, ***, да възстанови недобросъвестно полученото
парично обезщетение за бременност и раждане за периода от 14.07.2021 год. до
09.12.2021 год., в размер на *** (*** лв. и *** ст.) лева, от които *** лева - главница
и *** лева - дължима лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до
датата на издаване на разпореждането.
В мотивите към
това разпореждане е посочено, че с придружително
писмо Вх.№Р14-26-000-00-**********/31.03.2021 год., в ТП на НОИ -Хасково, за М.А.,
в качеството й на самоосигуряващо се лице -
земеделски стопанин, е било представено Приложение №11 от Наредбата за
паричните обезщетения и помощи от ДОО, към Заявление-декларация по чл.50-51 от КСО, с начална дата 10.03.2021 год. Посочено е също, че след извършена проверка
от контролен орган на ТП на НОИ – Хасково, приключила с Констативен протокол
№КП-5-26-01066885/28.01.2022 год. и на основание чл.108, ал.1, т.3 от КСО и
чл.37, ал.1 от Инструкцията за реда и начина за осъществяване на
контролно-ревизионна дейност, от контролните органи на НОИ са били издадени
задължителни предписания с №ЗД-1-26-01066894/28.01.2022 год., които към момента
са влезли в законна сила и са били изпълнени, като данните, подадени по реда на
чл.5, ал.4, т.1 от КСО, в качеството на земеделски стопанин на М.А., са били
заличени, както и е посочено, че от извършените констатации е видно, че М.А. не
отговаря на условията на §1, т.5 от Допълнителните разпоредби на Кодекса за
социално осигуряване, чл.10 и чл.48а от КСО, поради което няма право на парично
обезщетение, в качеството й на земеделски стопанин.
В разпореждането е
прието, че в резултат на изложеното, в нарушение на чл.10 и чл.48а от КСО и на
основание чл.114, ал.1 и ал.3, на М.А.А., ЕГН **********,
неоснователно са били изплатени *** лева, представляващи парично обезщетение за
бременност и раждане. В същото е указано, че лихва се начислява и от датата на издаване
на разпореждането до окончателното погасяване на задължението и че лихвите са в
размера по чл.113 от Кодекса за социално осигуряване.
В разпореждането е
указано също, че подлежи на доброволно изпълнение в 14-дневен срок от
връчването му и че дължимата сума (главница и лихвите върху нея) може да се
възстанови и чрез разсрочване по реда на чл.116 от Кодекса за социално
осигуряване въз основа на погасителен план, а при отказ за доброволно
изпълнение, сумата по разпореждането (главница и лихви) подлежи на прихващане
от изискуеми вземания на лицето от държавното обществено осигуряване и/или на
принудително изпълнение по реда на чл.110, ал.5, т.1 от Кодекса за социално
осигуряване или по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Най-накрая, в разпореждането
изрично е указано, че същото може да се обжалва по реда на чл.117, ал.2 от
Кодекса за социално осигуряване, пред ръководителя на териториалното поделение
на Националния осигурителен институт - Хасково, в 14-дневен срок от
получаването му.
Това разпореждане,
видно от приложеното по преписката известие за доставяне, обр.243,
с баркод *** на „Български пощи” ЕАД ***/л.15/, е
било получено от адресата му - М.А.А. от ***, ***,
лично и срещу подпис, на датата 08.04.2022 година. По делото няма данни, а няма
въобще и твърдения, това разпореждане да е било обжалвано по съответния ред в законоустановения 14-дневен срок, като така следва да се
приеме, че същото е влязло в законна сила на 26.04.2022 год./датите 22.04. –
25.04.2022 год. са били неприсъствени дни/.
На 04.07.2022 год. е подадена молба от М.А.А. от ***, ***, до директора на ТП на НОИ – Хасково,
регистрирана с Вх.№1023-26-28/04.07.2022 год. на ТП на НОИ – Хасково/л.8/, в
която е посочено, че на 06.04.2022 год. е издадено Разпореждане №РВ-3-26-01109978/06.04.2022
год. на ТП на НОИ – Хасково, на основание чл.114, ал.1 и ал. 3 от КСО, за
неоснователно изплатени суми и че към молбата прилага Справка от НАНП за
задълженията към 30.06.2022 год., от която било видно, какви са задълженията на
осигуреното лице. В молбата е заявено, че издаденото разпореждане е в нарушение
на материалния закон, поради което и в преклузивния
срок, на основание чл.99 и следв. от АПК, молителката
М.А. отправя искане за възобновяване на административното производство пред
административния орган. Към тази молба е била приложена Справка за задълженията
към дата 30.06.2022 год., на М.А.А., с ЕГН **********,
издадена от НАП/л.9-л.10/, в която, в Раздел „Справка за задълженията, плащанията
по които подлежат на разпределение от публичен изпълнител”, към дата 30.06.2022
год., е посочен най-напред, като вид документ /изпълнително основание/, с номер
и дата на документа, именно Разпореждане №РВ-3-26-01109978 от 06.04.2022 год.
на ТП на НОИ – Хасково, както и е посочена главница на задължението, в размер
на *** лева и лихва/към 30.06.2022 год./, в размер на *** лева или общ размер
на задължението – *** лева. В тази справка не са отразени никакви погасени по давност/отписани
задължения.
Така, по повод
тази молба е издадено оспореното в настоящото производство Решение
№1023-26-28-1 от 27.07.2022 год. на директора на ТП на НОИ – Хасково/л.7/, с
което същият, на основание чл.99, във вр. с чл.103,
ал.3 от АПК, е отказал да допусне възобновяване на Разпореждане №РВ-01109978/06.04.2022
год. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Хасково/коректният израз би следвало да е: „да
допусна възобновяване на производството по издаване на …”/, с което е разпоредено възстановяване на неоснователно получени суми
от М.А.
В мотивите към
решението е посочено, че в искането да бъде възобновено производството по
издаване на влязъл в сила административен акт - Разпореждане
№РВ-3-26-01109978/06.04.2022 год. на ръководителя на контрола по разходите на
ДОО при ТП на НОИ - Хасково, се излагат съображения, че разпореждането е
издадено в нарушение на материалния закон и че в преклузивния
срок по чл.99 от АПК е отправено искане за възобновяване, като е приложена
разпечатка от НАП за задължения на молителката. В мотивите е възпроизведено
изцяло съдържанието на разпоредбата на чл.99 от АПК, като са възпроизведени
всички седем токи от разпоредбата, при които влязъл в сила индивидуален или общ
административен акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или
изменен от непосредствено по-горестоящия
административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по
административен ред - от органа, който го е издал. В мотивите, от директора на
ТД на НАП –Хасково е прието, че представената молба, както и доказателствата
към нея, не попадат в обхвата на чл.99 от АПК, като е посочено, че видно от
административната преписка на М.А. е, че на последната е била извършена
проверка, която е завършила с Констативен протокол №КП-5-26-01066885 от 28.01.2022
год. и издадени задължителни предписания, които са подлежали на обжалване, но
същите не са били обжалвани и дори са били изпълнени и че приложената справка
за задължения от НАП няма никакво
отношение към извършваната проверка и постановените задължителни предписания.
Така, въз основа на установеното е прието, че не са налице основания за отмяна
на влязъл в сила индивидуален административен акт, които не е бил оспорен пред
съда, а именно - Разпореждане №РВ-3-26-01109978 от 06.04.2022 год. на
ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ - Хасково, с което е
разпоредено възстановяване на неоснователно получени
суми от М.А. и за връщане на преписката на ръководителя на контрола по
разходите на ДОО при ТП на НОИ – Хасково, за събиране на допълнителни
доказателства и решаване на въпроса по същество.
При така
установеното фактическо положение, което е безспорно, съдът достигна до
следните правни изводи:
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
След извършената
на основание чл.168, ал.1 от АПК служебна проверка, на всички основания по
чл.146 от АПК, съдът намира най-напред, че оспореното решение е издадено от
компетентен орган, с оглед разпоредбата на
чл.99 от АПК, според която, влязъл в сила индивидуален или общ административен
акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или изменен от
непосредствено по-горестоящия административен орган,
при наличие на някое от посочените основания от т.1 до т.7 на същата
разпоредба. В тази връзка следва да се посочи, че Разпореждане
№РВ-3-26-01109978 от 06.04.2022 год. на ръководителя на контрола по разходите
на ДОО при ТП на НОИ – Хасково е такова по чл.117, ал.1, т.2, б.„д” от КСО, а
именно – разпореждане за възстановяване на неоснователно получени плащания по
държавното обществено осигуряване по чл.98, ал.2 и чл.114, ал.3 и 4, и за
прихващане по чл.114, ал.5, което разпореждане, съгласно чл.117, ал.2, т.2, предл.1/първо/, във вр. с ал.1 от
КСО, подлежи на обжалване пред ръководителя на съответното териториално
поделение на Националния осигурителен институт, в случая – пред директора на ТП
на НОИ – Хасково, в 14-дневен срок от получаването му. Предвид тази
регламентация, ясно е, че директорът на ТП на НОИ – Хасково е непосредствено по-горестоящия административен орган по отношение на ръководителя
на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Хасково и съответно, именно той
е компетентният орган за това, да се произнесе по така подадената молба за
възобновяване на производството, по това влязло в сила разпореждане.
Оспореният акт е
издаден в изискуемата се писмена форма и съдържа достатъчно пълно и точно
изложение на фактическите обстоятелства, обосновали постановяването му, като са
посочени и правните основания за постановения с него краен резултат. Предвид
изложеното съдът намира, че не се установяват основания за нищожност на
оспореното решение. При издаване на
оспорения административен акт съдът не констатира са допуснати съществени
нарушения на административно-производствените
правила.
По отношение на
оспорената материална законосъобразност на административния акт, съдът намира
следното:
В случая, може да
се приеме, че жалбоподателката М.А., заедно с молбата
до директора на ТП на НОИ - Хасково, е представила документи пред решаващия
орган, за твърдени новооткрити обстоятелства и доказателства на основание чл.99, т.2 от АПК – приложената
справка от НАП, за задълженията й към 30.06.2022 год. и е поискала
възобновяване на административното
производство по влязлото в сила разпореждане, издадено от ръководителя на
контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Хасково.
Разпоредбата на чл.99, т.2 от АПК гласи, че влязъл в сила
индивидуален или общ административен акт, който не е бил оспорен пред съда,
може да бъде отменен или изменен от непосредствено по- горестоящия
административен орган, а ако актът не е подлежал на
оспорване по административен ред– от органа, който го е издал, когато се
открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено
значение за издаването на акта, които при
решаването на въпроса от административния
орган не са могли да бъдат известни на
страната в административното производство. Съгласно чл.100, предл.2/второ/
от АПК, в случаите по чл.99, т.2 – 7, искането може да бъде направено от страна
в производството, а съгласно чл.102, ал.2 от АПК, възобновяване на производство по чл.99, т.2 - 7 може да се
направи в тримесечен срок от узнаване на
обстоятелството, което служи за основание за отмяна или изменение на административния акт, но не по-късно от една
година от възникване на основанието.
Когато възникването на основанието
предхожда издаването на административния
акт, началният момент на срока за
възобновяване е влизането в сила на акта.
Основанията по чл.99
от АПК са изчерпателно изброени и не могат да се прилагат разширително,
тъй като с тях се засяга стабилитета на
административните актове. Разпоредбата на
чл.99, ал.2 от АПК брани страната срещу неправилността на административния акт, която се дължи на невиновна/обективна/ невъзможност да се разкрие истината по
време на висящността
на производството. Под „обстоятелства”
законът разбира факти от обективната действителност, които имат спрямо спорното
правоотношение значението на юридически
или доказателствени факти. Фактите трябва да са нови,
т.е. да не са били вече включени във фактическия материал по проведеното административното
производство и тъй като те не са взети предвид, са обусловили неправилност на акта, издаден от административния орган.
Казано по друг начин, разпоредбата на чл.99,
т.2 от АПК визира обстоятелства и доказателства, които не са могли да бъдат
представени и приобщени към доказателствения материал
по административната преписка до произнасяне на
административния орган, поради наличието на
обективна пречка за това, въпреки че страната е положила необходимата грижа.
Доказателствата следва да са писмени, да са новооткрити, а не новосъздадени, да
установяват факти, възникнали до постановяване на
административния акт и да са от съществено значение за формиране волята на административния орган, който при
съобразяване с тях, вероятно би възприел различно разрешаване на въпроса.
В случая, с оглед
твърденията в молбата/искането/ на М.А.А., може да се
направи извод, че заявителят/жалбоподател в настоящото производство/ се
позовава на нови обстоятелства и нови
писмени доказателства по смисъла на т.2
от чл.99 АПК, каквато е и дадената от административния орган правна
квалификация.
На първо място, молба/искането/ за възобновяване на
производството, направено пред административния орган, е подадено от страна в
административното производство, като е безспорно, че Разпореждане №РВ-3-26-01109978
от 06.04.2022 год. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на
НОИ – Хасково не е обжалвано и е влязло в сила. Правилно е прието в оспорвания
акт, че е спазен срокът по чл.102, ал.2 от АПК.
На следващо място,
правилна и обоснована е преценката на
директора на ТП на НОИ - Хасково, че не са налице основания за
възобновяване на административното
производство по влязлото в сила разпореждане. Приложената към молбата/искането/
за възобновяване справка от НОИ, от датата 30.06.2022 год., за задълженията на жалбоподателката М.А.А., не
представлява нито ново писмено доказателство, нито описаното в нея съществено
се различава от приетото във влязлото в сила
Разпореждане №РВ-3-26-01109978 от 06.04.2022 год. на ръководителя на
контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Хасково. В тази справка е посочен
абсолютно същия размер на главницата на сумата, която М.А. следва да
възстанови, като недобросъвестно получено парично обезщетение за бременност и
раждане, а именно – *** лева, като е посочен по-голям размер на дължимите лихви
върху тази главница, тъй като явно същият е изчислен към датата 30.06.2022
год., на която е изготвена справката и този размер съответно възлиза на ***
лева, докато в Разпореждане №РВ-3-26-01109978 от 06.04.2022 год. на
ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Хасково тези лихви
са в размер на *** лева, изчислени към датата 06.04.2022 год., т.е. към датата,
на което е издадено това разпореждане. При това положение, съдът намира за
напълно правилен изводът на директора на ТП на НОИ – Хасково, че депозираната молба
от М.А., както и доказателствата към нея, не попадат в обхвата на чл.99 от АПК,
както и че приложената справка за задължения от НАП към датата
30.06.2022 год. няма никакво отношение към
извършваната проверка и постановените задължителни предписания, а оттам, и към
влязлото в сила Разпореждане №РВ-3-26-01109978 от 06.04.2022 год. на
ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Хасково. Предвид
изложеното, настоящият съдебен състав приема, че е законосъобразен изводът на административния орган, че не са установени
нови обстоятелства, подкрепени с нови писмени доказателства от съществено
значение за административното производство, които биха обосновали извод за
необходимост от възобновяване на
административното производство, приключило с влязло в сила Разпореждане
№РВ-3-26-01109978 от 06.04.2022 год. на ръководителя на контрола по разходите
на ДОО при ТП на НОИ – Хасково, т.е. по отношение на оспореното решение не е
налице отменителното основание по чл.146, т.4 от АПК.
Отделно от това, следва да бъде отбелязано, че приложената към молбата на М.А.А. справка за задължения й към 30.06.2022 год., издадена от
НОИ, не попада в никоя от останалите хипотези на чл.99 от АПК, т.е. в хипотезите,
посочени от т.3 до т.7 на същата разпоредба.
С оглед на
изложеното по-горе, съдът в настоящия състав намира, че оспореното решение на
директора на ТП на НОИ – Хасково е издадено и в съответствие с целта на закона
и по отношение на същото не е налице и това отменително
основание.
Така, предвид всичко изложено по-горе и при така установеното фактическо и правно положение
съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган
и в изискуемата се форма и съдържание, спазени са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му, като същият
е съобразен и с целта на закона, поради което се явява законосъобразен, а
жалбата против него, подадена от М.А.А. от ***, ***, чрез
пълномощника й - адвокат З.Н.Ш. от АК-***, като неоснователна, следва да бъде
отхвърлена.
При този изход на
делото съдът не следва да се произнася по въпроса за деловодните разноски, тъй
като такива не са претендирни от ответника по
жалбата, а реално, такива не са и сторени от него.
Водим от горното и
на основание чл.200, ал.1, във вр. с чл.103, ал.3 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.А.А., с ЕГН **********,
с постоянен адрес: ***, ***, подадена чрез пълномощника й - адвокат З.Н.Ш. от
АК-***, против Решение №1023-26-28-1 от 27.07.2022 год. на директора на ТП на
НОИ –Хасково, с което, на основание чл.99, във вр. с
чл.103, ал.3 от АПК, е отказано да се допусне възобновяване на производството
по Разпореждане №РВ-3-26-01109978 от 06.04.2022 год. на ръководителя на
контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ –Хасково, с което е разпоредено, М.А.А. от ***, ***,
да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за бременност и
раждане за периода от 14.07.2021 год. до 09.12.2021 год., в размер на 3369.37
(три хиляди триста шестдесет и девет лв. и тридесет и седем ст.) лева, от които
3211.59 лева - главница и 157.78 лева - дължима лихва от датата на неправомерно
полученото обезщетение до датата на издаване на разпореждането.
Преписи от настоящото определение, на
основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпратят или връчат на страните по делото.
На основание чл.200, ал.2 от АПК,
определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7/седем/-дневен срок от
съобщаването или връчването му, чрез Административен съд – Кърджали, пред
Върховния административен съд на Р България, като съгласно ТР №2 от 24.03.2021
год., постановено по тълк. дело №10 от 2019 год. на
ОСС на ВАС, определението е окончателно за директора на ТП на НОИ –Хасково.
С Ъ Д И Я: