РЕШЕНИЕ
№ 3205 25.11.2019г. гр.Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд І граждански състав
На тридесет и първи октомври две
хиляди и деветнадесета година
В публичното заседание в следния
състав :
Председател: АННА ЩЕРЕВА
Секретар Недялка Д.,
като разгледа докладваното от
съдията Щерева
гражданско дело № 4963 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е
образувано по искова молба на Н.Д.Д. с ЕГН **********
***, със съдебен адрес *** – адвокат П.В., против
ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ “ХРИСТО БОТЕВ” - гр.Поморие, ул.”Княз Борис I” № 171,
представлявано от директора К. И. Ц..
С исковата си
молба и приетото уточнение ищцата предявява следните обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 вр.
чл.225 ал.1 от КТ : 1. за признаване за незаконно на уволнението й, извършено
със заповед 251/ 30.05.2019г., и неговата отмяна; 2. за възстановяване на
заеманата преди уволнението длъжност “старши учител“; 3. за заплащане на
обезщетение в размер на 9 210,72 лв. за оставането й без работа поради
незаконното уволнение за период от 6 месеца след 01.06.2019г. /по 1 535,12
лв. месечно/, ведно със законната лихва върху тази сума от предявяването на
иска на 21.06.2019г. до окончателното й изплащане. При условията на
евентуалност предявява искове за заплащане на сумата от 3 070,24 лв. -
обезщетение по чл. 222, ал.1 КТ за оставането й без работа за срок от два
месеца след уволнението, и на сумата от 15 929,76 лв. - обезщетение по чл.222,
ал.3 КТ в размер на 10,5 брутни заплати.
Ищцата твърди, че
с ответника са били в безсрочно трудово правоотношение, по силата на което е
работила в ответното училище на длъжност “*****”. На 29.03.2019г. й било
връчено двумесечно предизвестие от директора, че трудовото й правоотношение ще
бъде прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ - закриване на част от
предприятието и предстоящо съкращаване на щата и придобито право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст. На 31.05.2019г. й била връчена заповед № 251/
30.05.2019г., с която трудовото й правоотношение било прекратено от
01.06.2019г. Сочи, че посоченото в заповедта правно основание за прекратяване
на трудовия договор било поправено, както и че то не съответствало на вписаните
в текстовата част на заповедта причини за прекратяване на трудовия договор - поради
намаляване обема на работа, съкращаване на щата и придобито право на пенсия.
Работодателят не извършил задължителния в случая подбор измежду всички
служители, заемащи еднаква или сходни длъжности. Уволнението било
дискриминационно, тъй като ищцата била третирана неблагоприятно в сравнение с
останалите служители на същата и сходни длъжности по признак лично положение и
възраст.
В преклузивния срок по чл.131 ал.1 от ГПК ответникът
представя писмен отговор, с който оспорва допустимостта на исковете по чл.344,
ал.1 т.1 и 2 от КТ. Твърди, че липсва правен интерес за предявяването им, тъй
като заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение била отменена и
ищцата била възстановена на работа по реда на чл.344, ал.2 от КТ. По същество –
оспорва основателността на претенциите за заплащане на обезщетения.
Страните
представят доказателства в подкрепа на становищата си. Претендират и присъждане
на направените по делото разноски.
След съвкупна
преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на
разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за установено следното:
Предявените
обективно кумулативно съединени искове са с правно основание чл.344, ал.1, т.1
- 3 вр. чл.225 ал.1 от Кодекса на труда КТ/. Към тях
при условията на евентуалност са съединени и искове с правно основание чл.222
ал.1 и ал.3 от КТ.
Не се спори и се
установява от представените писмени доказателства, че страните са били в
безсрочно трудово правоотношение. Съгласно последното допълнително споразумение
към трудовия договор на ищцата, сключено на 10.01.2018г., тя е назначена на
длъжността „******“, начиная от 01.01.2019г., с основно трудово възнаграждение в размер на 1
074 лв. и допълнителни възнаграждения : 38 % - за придобит трудов стаж и професионален опит, 18 лв.
- за консултации с родители и ученици и водене на документация, 35 лв. – за
придобита IV ПКС. За останалите условия на
договора е приложим КТД.
На 29.03.2019г. на
ищцата е връчено предизвестие за прекратяване на трудовия договор за основание чл.328,
ал.1, т.2 от КТ, считано от 01.06.2019г. Предизвестието е връчено при отказ на
ищцата, но получаването му се признава от нея в обстоятелствената част на
исковата молба.
На 31.05.2019г. на
ищцата е връчена атакуваната заповед № РД-13-251/ 30.05.2019г., съгласно която
трудовият договор се прекратява, считано от 01.06.2019г. с посочени причини „намаляване обема на
работа, съкращаване на щата и придобито право на пенсия“. Заповедта е издадена
на основание чл.328, ал.1 от КТ, като конкретното правно основание е поправено
на т.2. Със заповедта е разпоредено на ищцата да се
изплатят следните обезщетения : по чл.224, ал.1 от КТ – в размер на
1 289,62 лв. за неизползван платен годишен отпуск от 17 дни и по чл.222
ал.3 от КТ и КТД от 11.06.2018г. – 10,5 брутни заплати в размер на
15 929,76 лв.
На 10.07.2019г.
ищцата се е регистрирала като безработна в Дирекция „Бюро по труда“ –
гр.Поморие, като тази регистрация е продължена и на 10.10.2019г.,
видно от представеното копие на регистрационна карта от Агенция по заетостта.
На 14.06.2019г.
така издадената процесна заповед за уволнение е
отменена от работодателя на основание чл.344, ал.2 от КТ – със заповед №
РД-13-263/ 14.06.2019г., като ищцата е възстановена на заеманата длъжност,
считано от 01.06.2019г. Достоверната дата на тази заповед се установява от
представеното извлечение от заповедната книга на ответното училище и от
показанията на разпитаните по делото свидетели П. Х. – с. на ответното училище
и И. Т. – счетоводител в училището. Страните не спорят, че не е извършено
успешно връчване на ищцата на заповедта от 14.06.2019г. Посочените две
свидетелки установяват пред съда, че ищцата нееднократно е търсена и
уведомявана за издадената нова заповед и за възстановяването й на заеманата
длъжност – по телефон, текстови съобщения и чрез пощенска пратка, върната като
непотърсена. Въпреки трудовоправната връзка на
свидетелките с ответното училище, съдът кредитира показанията им, тъй като
същите са пълни и безпротиворечиви, основани са на
преки впечатления за обстоятелствата, за които се свидетелства, и не са
опровергани от други събрани по делото доказателства.
При така събраните
по делото доказателства съдът приема за установено, че трудовото правоотношение
между страните е било прекратено на 30.05.2019г., считано от 01.06.2019г. На
14.06.2019г. работодателят е отменил това уволнение на основание чл.344 ал.2 от ГПК и считано от 01.06.2019г. е
възстановил ищцата на заеманата преди уволнението длъжност. Събраните по делото доказателства
установяват, че съгласно задължението си по чл.8 ал.1 от КТ работодателят е
действал добросъвестно и е положил дължимите грижи да уведоми ищцата за
издадената заповед за възстановяването й, поради което съдът приема, че същата
е породила правно действие. Поради това предявените след издаването на тази
заповед искове за отмяна на уволнението и за възстановяване на предишната
работа с правно основание чл.344 ал.1, т.1 и т.2 от КТ са недопустими, тъй като
за ищцата не е налице правен интерес от търсената съдебна защита. В този смисъл
е и задължителната за съдилищата съдебна практика – например решение № 68/
25.02.2011г. по гр.д. № 33/ 2010г., IV г. о., ГК на ВКС.
Тъй като с
отмяната на уволнението работодателят сам е признал това уволнение за
незаконно, допустим е искът по чл.344, ал.1, т.3 вр.
чл.225, ал.1 от КТ и работникът/ служител има право на обезщетение за времето,
през което е останал на работа поради незаконното уволнение. Тъй като с последната издадена заповед ищцата
е възстановена на работа не от явяването й за заемане на длъжността, а от деня,
от който е било прекратено трудовото правоотношение, съдът приема, че не е
налице период от време, за който да се дължи обезщетение за оставане без
работа. Поради това така предявеният иск е неоснователен и ще бъде отхвърлен.
Поради
недопустимостта на исковете по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ не подлежат на
разглеждане исковете на ищцата с правно основание чл.222 ал.1 и ал.3 от КТ,
предявени при условията на евентуалност от отхвърляне на главните претенции.
С оглед изхода от
спора, на основание чл.78 ал.3 и ал.4 от ГПК ищцата дължи на ответника
направените по делото съдебни разноски в размер на 820 лв., включващи 20 лв. –
разноски за призоваване на свидетел и 800 лв. – заплатено възнаграждение за
един адвокат съгласно представения договор за правна защита и съдействие.
Мотивиран от
горното, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
Прекратява производството по исковете на Н.Д.Д. с ЕГН ********** от гр.Поморие против Основно училище “Христо Ботев” - гр.Поморие за признаване за
незаконно на уволнението й, извършено със заповед № РД-13-251/ 30.05.2019г., и
неговата отмяна, и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност
“старши учител“.
ОТХВЪРЛЯ иска на Н.Д.Д. с ЕГН
********** от гр.Поморие против
Основно училище “Христо Ботев” - гр.Поморие за заплащане на обезщетение по
чл.225 ал.1 от КТ в размер на 9 210,72 лв. за оставането й без работа поради
незаконно уволнение за период от 6 месеца след 01.06.2019г., ведно със
законната лихва върху тази сума от предявяването на иска до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА Н.Д.Д. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес
*** – адвокат П.В., да заплати на
ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ “ХРИСТО БОТЕВ” - гр.Поморие, ул.”Княз Борис I” № 171, направените
по делото разноски в размер на 820 лв.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала:
СА