Номер 44321.08.2020 г.Град Варна
Апелативен съд – ВарнаIII състав
На 21.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Член-съдия:Мария И. Христова
като разгледа докладваното от Мария И. Христова Въззивно частно търговско дело №
20203001000417 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.255 и сл. от ГПК..
Образувано е по молба, допълнена с молба вх.№4192/20.08.2020г., от „БМВ БАНК“
ООД, вписано в търговския регистър в **********чрез адв.Е.Ф., за определяне срок за
служебна проверка за допустимост на предявените искове през призмата на
неподведомствеността им на съдилищата в България по предявените основания за това в
молба с вх.№3902/06.08.2020г. и молба вх.№3972/11.08.2020г. по т.д.№73/2020г. на ОС –
гр.Шумен.
Молбата е придружена от становище по чл.255, ал.2 от ГПК от съдията – докладчик
по т.д.№73/2020г. по описа на ОС – Шумен.
След преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази становището на
съдията-докладчик по т.д.№73/2020г. по описа на ОС – гр.Шумен, съдът намира за
установено следното:
Производството е образувано по предявени в условие на евентуалност искове от
„МАТ ТРЕЙД БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, гр.Шумен срещу „БМВ БАНК“ ООД, вписано в
търговския регистър в **********с правно основание чл.124 от ГПК за приемане за
установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на л.а.“Порше“, модел
„Панамера“, дизел 971, рама WP0ZZZ97ZEL028637, евро 5, цвят бял, хечбек лимузина и
чл.108 от ЗС за предаване на владението на описания л.а., ако в хода на производството
същото е придобито от ответника по делото.
Исковата молба е депозирана по пощата и е с вх.№3501/20.07.2020г.
С разпореждане №306/21.07.2020г. производството по делото е оставено без
движение за отстраняване на констатираните нередовности на исковата молба.
Препис от разпореждането е изпратен на ищеца на 23.07.2020г. По делото, към
настоящия момент, липсват доказателства за надлежното му връчване.
На 06.08.2020г. е депозирана молба вх.№3902 от ответника „БМВ БАНК“ ООД,
вписано в търговския регистър в **********чрез адв.Е.Ф. с искане за прекратяване на
производството поради липса на компетентност за разглеждането му от съдилищата на
Република България. В молбата е посочено, че приложими при определяне компетентността
на съда са разпоредбите на Регламент /ЕС/ №1215/2012г., според които делото подлежи на
разглеждане от съда по седалището на ответника. Претендира и присъждане на направените
по делото разноски.
С разпореждане без номер от 06.08.2020г. съдът е постановил, че по въпроса за
допустимостта на предявения съдът се произнася след отстраняване на констатираните
нередовности при проверката по чл.129 от ГПК, при проверката на абсолютните
процесуални предпоставки – чл.130 от ГПК и при подготовка на делото в закрито съдебно
заседание – чл.140 и чл.374 от ГПК във връзка с възраженията на ответника за наличие на
други процесуални предпоставки.
Препис от разпореждането е връчен на ответника по електронна поща на 06.08.2020г.
В депозираното по реда на чл.255 ал.2 ГПК становище съдията докладчик по т.д.
№73/2020г. на ОС – Шумен посочва, че не е допуснато забавяне в разглеждането и
произнасянето по постъпилите по делото молби. Актовете му са своевременно постановени.
При проверка за редовност на исковата молба съдът е направил преценка за наличие
на всички абсолютни предпоставки за предявяване на иска, както и че делото е от
праворадавателната компетентност на съдилищата, т.е то е подведомствено на съда.
Проверена е и родовата подсъдност на спора. Доколкото искът няма за предмет недвижим
имот, съдът не следи служебно за местна подсъдност по реда на чл.109 от ГПК.
Направеното от ответника възражение за местна подсъдност ще бъде разгледано от
съда след отстраняване на констатираните нередовности на исковата молба и същото не е
предмет на проверката по чл.130 от ГПК. Едва след решаване въпроса за редовността на
исковата молба, съдът ще се произнася по въпросите за реда, по който да бъде разглеждан
спора, размяната на книжа, предварителните въпроси по доказателствата, като с
определението в подготвително заседание съдът ще разгледа и възражението за
неподсъдност.
Съгласно чл.255, ал.1 от ГПК, когато съдът не извърши своевременно определено
процесуално действие, страната може да подаде молба за определяне на подходящ срок за
извършването му. За да е налице нужда от намеса на горестоящия съд, трябва да има
законосъобразно искане или необходимост за определено процесуално действие и то да не е
извършено.
В конкретния случай се иска произнасяне по възражение за липса на международна
компетентност на българския съд да разгледа повдигнатия пред него спор, поради
приложение на правилата на Регламент /ЕС/ №1215/2012г. за определянето ѝ.
При образуване на делото първостепенният съд е констатирал, че предявените искове
са предмет на нередовна искова молба, която е оставена без движение. Същевременно, в
исковата молба не са изложени твърдения за трансграничен елемент в процесните
правоотношения, освен посоченото седалище на ответника – Мюнхен, Германия.
Съдът намира, че при възникнали граждански и търговски спорове с международен
елемент, пряко приложими за определяне на международно компетентния съд са
разпоредбите на Регламент (ЕС) № 1215/2012г. Негова цел е правилата за компетентността
да са във висока степен предвидими и основани на принципа за определянето й по
местоживеенето на ответника. Когато съществуват алтернативни основания за
компетентност, тогава те са основани на тясна връзка между съда и процесуалното действие
или са с оглед да се улесни доброто правораздаване.
Според общата компетентност определена в чл.4.1 искове срещу лица, които имат
местоживеене в държава членка, независимо от тяхното гражданство, се предявяват пред
съдилищата на тази държава членка. В раздел 2 „Специална компетентност“, чл. 7- чл.9 са
уредени различни хипотези на предявяване на искове в друга държава членка срещу лице,
което има местоживеене в държава членка; в раздел 3 е уредена компетентността на
съдилищата по застрахователни договори; в Раздел 4 е уредена компетентността на
съдилищата при потребителски договори, а в раздел 6 е уредена изключителната
компетентност по дела, които имат за предмет вещни права върху недвижим имот или
договор за наем на недвижим имот.
В регламента е предвидена и специална хипотеза на пророгация на компетентност
/чл.25 и сл./, която се осъществява чрез явяване на ответника за участие в процеса, без да
оспорва компетентността на съда. В установената съдебна практика на ВКС, както и тази на
СЕС, „явяване“ по смисъла на чл. 24 от Регламент (ЕО) № 44/2001 г. (чл. 26 от Регламент
(ЕС) № 1215/2012 г.) представлява подаването на отговор на исковата молба, което е т.нар.
„първо защитно действие“. Ответникът може да оспори компетентността на българския съд
да разгледа делото с отговора си на исковата молба, а при липса на такова оспорване,
изрично подаденият отговор представлява приемане на легитимността на юрисдикцията и
непротивопоставяне български съд да разгледа делото. По аргумент от противното,
неподаването на отговор следва да се приравни на липса на „явяване“ по смисъла на чл. 26
от Регламент (ЕС) № 1215/2012 г.
По тази причина, съдът не следва да се обявява служебно за международно
некомпетентен да разгледа спора, с който е сезиран, преди да връчи препис от исковата
молба и приложенията й на ответника и да изчака явяването им. В този смисъл е и
определение по ч.гр.д.№522/2015 г., ІІІ г.о.
От друга страна, за да пристъпи към размяна на книжа, исковата молба следва да е
редовна и да отговаря на изискванията на чл.129 от ГПК. Редовността на исковата молба е
условие за проверка допустимостта на предявените искове, родовата и местната подсъдност,
както и международната компетентност на сезирания съд /в този смисъл е и определение по
ч.т.д.№787/2012г. на ВКС, 1-во т.о./.
Предвид изложеното и доколкото от приложенията по делото се установява, че след
постъпване на исковата молба съдът своевременно е предприел действия по отстраняване
констатираните нередовности на предявените искове, то по делото не е налице забавяне при
извършване на дължимите по движението му действия. Правилността на акта не може да
бъде преценявана в настоящото производство, предмет на което е единствено наличието или
липсата на „бездействие“ от извършване на дължими процесуални действия по делото.
Такова не е налице и по отношение на депозираното от ответника възражение за липса на
международна компетентност на съда, тъй като за същата съдът не следи служебно и не са
настъпили условията за разглеждането му, а именно сезиране с редовна искова молба. С
оглед скъсяване сроковете за уточняване на предявените искове, е необходимо съдът да
предприеме действия по изискване на изпратените до ищеца съобщения, с които да се връчи
препис от постановения акт и да се постави началото на течение на срока за изпълнението
му.
С оглед на изложеното, съдът намира, че липсва бездействие и забава в произнасяне
на съда по възражението за липса на международна компетентност за разглеждане на
предявените искове, въведено с молба с вх.№3902/06.08.2020г. и молба вх.
№3972/11.08.2020г. по т.д.№73/2020г. на ОС – гр.Шумен, поради което не са налице
предпоставките на чл.255 от ГПК и молбата за определяне на срок при бавност следва да
бъде оставена без уважение като неоснователна.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата, допълнена с молба вх.№4192/20.08.2020г., на
„БМВ БАНК“ ООД, вписано в търговския регистър в **********чрез адв.Е.Ф., за
определяне на подходящ срок на ОС - Шумен за служебна проверка за допустимост на
предявените искове през призмата на липсата на международна компетентност на
съдилищата в България по предявените основания за това в молба вх.№3902/06.08.2020г. и
молба вх.№3972/11.08.2020г. по т.д.№73/2020г. на ОС – гр.Шумен.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Апелативен съд – Варна: _______________________