Решение по дело №2692/2021 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 2517
Дата: 17 декември 2021 г. (в сила от 17 декември 2021 г.)
Съдия: Стоил Делев Ботев
Дело: 20217180702692
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

№ 2517

гр. Пловдив, 17 декември 2021 година

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ състав, в открито заседание на 17,11,2021година в състав:

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ

                                                           ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ПЕТРОВА  

                                                                                      ПЕТЪР КАСАБОВ

  при секретаря Б.К. и участието на прокурора ТОДОР ПАВЛОВ, като разгледа докладваното от председателя   к. а. н. дело № 2692 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

С Решение № 260617 от 27,08,2021г., по НАХД № 7425/2020г. на  РС  гр. Пловдив, 7-ми наказателен състав е ОТМЕНИЛ Наказателно постановление № 455877-0339409/07.08.2019Г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив , в ЦУ  на НАП с което на И.Н.Х. с ЕГН **********  за нарушение на чл.7 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г на МД във връзка с чл.118 ал.1 т.4 от ЗДДС и на основание чл. 185, ал.2 от ЗДДС е наложено административно наказание глоба в размер на 400.00 /четиристотин/ лева, както и  НАП е осъдена да заплати на И.Н.Х. разноски в размер на 200 лв, за процесуално представителство.

Касационният жалбоподател – ТД на НАП гр. Пловдив, чрез юк. П. в становище на л. 21, поддържа КЖ, като претендира и юк. Възнаграждение от 120 лева.

Ответникът- Х. , чрез адв. Д. , оспорва КЖ и претендира разноски.

Прокурорът - счита  жалбата за неоснователна.

Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка със соченото касационно основание констатира, че касационната жалба е подадена в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, поради което същата е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

РС е приел за установено, че на 28.06.2019г служители от НАП  извършили проверка на лице позиционирано на улица Владивосток,  зад аптека Авеню в гр.Пловдив, изложило на щанд / преместваем/ за продажба тениски и дъждобрани. Проверката е била извършена чрез скрито наблюдение и така било установено, че се извършва търговска дейност от физическото лице, което не издавало фискални бонове. Органите по приходите се легитимирали и установили, че лицето не притежава и няма регистрирано и налично фискално устройство или кочан с ръчни касови бележки.  Тези обстоятелства били отразени в  Протокол за извършена проверка, като било отразено , че  проверката е започнала в 20.45 часа и е приключила 21:30 часа. Към протокола за проверка е приобщена и декларация от  И.Н.Х. от 28.06.19г, в която той  декларирал писмено пред органите на приходите, че упражнявал търговска дейност считано от 28.06.2019г, защото нямал постоянна работа и не му били стигали парите.

Въз основа на гореустановеното на същата дата и в присъствието на Х. бил съставен АУАН №0330409 за нарушение на  чл.7 ал.1, от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС. При предявяване на акта са отразени възражения от нарушителя , в които сочи, че не извършва търговска дейност, а се занимава със строителство,  заплащането било ниско, нередовно, а парите  му били необходими  за лечение на диабет и хипертония.

 Впоследствие било издадено  и процесното наказателно постановление, в което  е възпроизведена фактическата обстановка, описана в акта и на жалбоподателя  е наложена глоба в размер на 400 лева, за нарушение на чл.7 ал.1, от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл.118 ал.1 т.4 от ЗДДС.

РС е приел горната фактическа обстановка за доказана  по безспорен и категоричен начин , въз основа на  показанията на свидетеля-актосъставител  Каламова, както и от писмените доказателства представени по делото .

РС в мотивите си е  намерил, че в конкретния случай видно от АУАН като нарушена е посочена разпоредбата на чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС, а в  издаденото въз основа на него наказателно постановление , като нарушена е посочена разпоредбата на чл.118 ал.1 т.4 от ЗДДС. Диспозициите на посочената правна норма по чл.118 ал.1 от ЗДДС сочи, че всяко регистрирано и нерегистрирано лице по този закон е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен документ. Спрямо същата законодателят не е предвидил допълнителни пояснения, под формата на точки и букви. В разпоредбата на чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС отразена в АУАН като нарушена е посочено, че Министърът на финансите издава наредба, с която се определят: 1. условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/ дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност;

В чл.7 от Наредбата, са предвидени задължения на лицата по чл.3, да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта, а в ал.2 и ал.3 са предвидени забраните да се допуска извършване на продажба на стоки и услуги от лицата по чл.3 без функциониращо ФУ/ИАСУТД, освен в случаите, посочени в тази наредба и да се допуска работа с ФУ/ИАСУТД от лицата по чл.3 без изградена дистанционна връзка с НАП, освен в случаите, посочени в тази наредба.

Съгласно чл.3, ал.1 Наредбата Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.

РС е посочил , че описаната и приета за установена фактическа обстановка в АУАН и НП, съдържа описание на две отделни нарушения с отделни правни квалификации, като едното касае реда и начина за регистриране и за въвеждане в експлоатация на ЕКАФП, а другото – реда за отчитане на продажбите, като и двете са субсумирани от административно-наказващия орган под санкционната норма на чл.185, ал.2 от ЗДДС. Съобразно разпоредбата на чл.18 от ЗАНН е следвало да бъдат наложени две отделни наказания. В процесния случай, както наказаното лице, така и съдът трябва да гадае за кое от двете описани нарушения е наложено наказанието, а разминаването в изписване на правните квалификации на чл.118 ал.1 и ал.4  в АУАН и НП води до съществено процесуално нарушение, тъй като създава пречка жалбоподателят да установи, което точно нарушение е осъществил.

ПРС е посочил също, че  от доказателствата по делото, не се установява категорично, че жалбоподателят е извършил продажба на датата на проверката, като длъжностните лице единствено са отчели неговото позициониране на сгъваема масичка и стол. ПРС е посочил , че св. Каламова не съобщава  за  реална продажба на стоки от нарушителя, поради което РС е квалифицирал деянието , като приготовление към административно нарушение по чл.9 ал.1 от ЗАНН, което обаче не е наказуемо по реда на административно наказателното производство.

 Въз основа на гореизложените съображения за нарушение на процесуалния и материалния закон ПРС е отменил атакуваното НП,  като незаконосъобразно и е присъдил разноски.

Решението е правилно.

 Въз основа на установените правнорелевантни факти ПРС е направил обосновани и законосъобразни правни изводи, които  се споделят напълно от настоящата инстанция  и няма да бъдат преповтаряни.

Законосъобразното прилагане на материалния закон и липсата на допуснати процесуални нарушения от ПРС налага отхвърлянето на КЖ.

 Предвид изхода от спора, искането на Х.  за присъждане на разноски се явява неоснователно и не следва да бъде уважено. По делото липсват доказателства за договорени и изплатени съдебни разноски , поради което такива не се присъждат.

Предвид горното  и на основание чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2 АПК, Административен съд Пловдив, ХІХ  касационен състав,

Р  Е  Ш  И  :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260617 от 27,08,2021г., по НАХД № 7425/2020г. на  РС  гр. Пловдив, 7-ми наказателен състав .

Решението е окончателно.

 ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                       ЧЛЕНОВЕ :