№ 3575
гр. София, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова
като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело №
20251100503054 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 19934 от 05.11.2024 г., гр.д. 65008/2023 г., СРС, 47 с-в
ОТХВЪРЛЯ в цялост като неоснователни предявените от „Драгонфлай Кидс“
ООД срещу В. В. Г. искове с право основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 2 220,00 лева, представляваща сбор от
дължими три месечни такси в размер на по 740,00 лева всяка за периода от м.
ноември 2022 г. до м. януари 2023 г. по Договор за посещение на дете в частен
детски център „Горска къща Монтесори“ от 20.09.2022 г., ведно със законната
лихва, считано от подаване на исковата молба (на 19.12.2023 г.) до
окончателното плащане и за сумата от 271,82 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
периода от 25.10.2022 г. до 27.11.2023 г., като ОСЪЖДА „Драгонфлай Кидс“
ООД да заплати на В. В. Г. на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сумата от 1
480,00 лева, представляваща платен от ищцата в полза на ответника депозит
по Договор за посещение на дете в частен детски център „Горска къща
Монтесори“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
1
19.12.2023 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 659,20 лева -
разноски.
Срещу решението постъпва въззивна жалба от „Драгонфлай Кидс“ ООД.
Счита, че сключеният между страните договор не е за изработка, при която се
дължи възнаграждение само срещу престиран труд. Сключен е договор за
услуга, по който се дължи осъществяване на определена дейност и при
непостигане на уговорения резултат се дължи възнаграждение. В. Г. проявява
недобросъвестно поведение като не води детето си в детския център. Така
възпрепятства постигнето на крайния резултат, въпреки готовността за
предоставяне на услугата още от сключване на договора, от когато следва да
се приеме за започнало реалното изпълнение на възложената дейност. Затова
се дължи уговореното възнаграждение и при липса на посещения съгласно чл.
10, ал. 2 от договора. Поради неспазено изискване за двумесечно
предизвестие, родителят губи възможността да търси връщане на внесения
депозит съгласно клаузата на чл. 17, т. 2 от договора, която не е
неравноправна. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с
което да се уважи първоначалния иск и се отхвърли насрещния.
Въззиваемата – В. В. Г. оспорва жалбата.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл. 269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна
страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете
инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в
обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото
производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се
потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
2
първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:
Предявен е първоначален иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1
вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД, както и насрещни главен и евентуални искове с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 – 3 от ЗЗД.
По силата на договор за посещение на дете в Частен детски център
„Горска къща Монтесори“ от 20.09.2022 г., ведно с Приложение № 1 с
Правилник за вътрешния ред и Споразумение от 20.09.2022 г., В. В. Г., като
родител и законен представител на малолетно дете, възлага на „Драгонфлай
Кидс“ ООД да осъществява обучението и възпитанието на сина й Д.Г.Т. през
периода от 01.11.2022 г. до 01.11.2023 г., срещу месечна такса от 740 лв.
Съгласно чл. 10, ал. 2 от договора, месечната такса за посещение е
дължима, независимо от причините за непосещение на детето.
В чл. 12, ал. 1 от договора е уговорено при подписването му, родителят
да внесе депозит от 1 480 лв., който не се връща при неспазени условия за
прекратяване.
С уведомление от 18.09.2023 г., възложителят отправя волеизявление за
едностранно прекратяване на договора.
С покана за доброволно изпълнение от 02.10.2023 г., изпълнителят
заявява, че получения процесен депозит по чл. 12 от договора ще задържи при
условията на клаузата по чл. 17, като обезщетение за неизпълнение поради
прекратяване без уговореното двумесечно предизвестие, като претендира и
процесните три месечни такси през периода м. ноември 2022 г. до м. януари
2023 г.
Безспорно е, че детето започва посещения на детския център едва в
средата на м. февруари 2023 г. В тази насока са съвпадащите показания на
тримата свидетели - директорът на центъра – М.Н. и родителите на
възложителя – Г. Г. и В.Г..
В присъствие на свидетелите Г. и Г. е постигнато устно споразумение
между възложителя и собственичката на детския центъра, че детето ще
започне посещения на по-късен етап, защото е в крехка възраст – 1 година и
половина, роден на 25.04.2021 г. Собственичката заявила, че нямат толкова
малки деца и дала своите уверения, че не се дължи плащане докато детето не
3
започне да посещава центъра.
Същите двама свидетели по еднакъв начин установяват, че причина за
прекратяване на договора от родителя са множеството инциденти, настъпили
в центъра с детето, застрашаващи здравето, поради недостатъчно полагани
надзор и грижи. Многократно то се е прибирало с прехапан език, рани,
охлузвания и синини. Конкретният повод за прекратяване е претърпеният от
детето инцидент в центъра на 05.09.2023 г., когато при отсъствие на
възпитател, детето пада. Заварено е от двамата свидетели окървавено, с 2 см.
рана в окосмената част на главата, по която имало следи от тоалетна хартия и
пръст, които го завеждат в болница „Пирогов“ за медицински процедури.
Впоследствие за повече от 1 месец детето е разстроено, в стрес, страда от
гадене и повръщане.
Въззивният съд кредитира показанията на двамата свидетели, като при
условията на чл. 172 ГПК отчита евентуалната им заинтересованост от
благоприятния изход на спора в полза на дъщеря им. Същевременно,
показанията им напълно кореспондират помежду си и де допълват, основават
се на непосредствени впечатления, последователни и логични са,
настъпването на инцидента от м. 09.2023 г. се потвърждава и от свидетелката
Николова, като не са разколебани или опровергани с други преки
доказателствени средства.
С оглед обсъдената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи:
По първоначалния иск, предявен от „Драгонфлай Кидс“ ООД срещу В.
В. Г. за плащане на 3 месечни такси.
Страните са обвързани от правоотношение с елементи на договор за
изработка по чл. 258 ЗЗД, с предмет предоставяне на обучение и възпитание
на малолетното дете на поръчващата, действаща като родител и законен
представител – чл. 3, ал. 2 вр. ал. 1 ЗЛС. Същото не посещава детския център
през процесния период м. ноември 2022 г. - м. януари 2023 г., когато съответно
изпълнителят не престира реално уговорената услуга. При липса на
действително изпълнение, изразяващо се във фактическо осъществяване на
образователен и възпитателен процес спрямо детето, както и постигане на
възложения реален резултат от уговорената услуга съгласно чл. 261 ЗЗД, а
също липса на одобряване и приемане на работата от поръчващия без
4
възражения по реда на чл. 264 ЗЗД, за изпълнителят не възниква правото да
претендира при условията на чл. 266, ал. 1 ЗЗД заплащане на уговореното
възнаграждение.
В противоречие със законодателното разрешение на чл. 266, ал. 1 ЗЗД,
основния правен принцип за еквивалентност на насрещните престации и
забраната за неоснователно разместване на имуществени блага, клаузата на
чл. 10, ал. 2 от договора предвижда месечната такса за посещение да е
дължима, независимо от причините за липсата на непосещение на детето.
Въззивният съд, като съобразява, че процесният договор е сключен между
търговец, във връзка с упражняваната търговска дейност и частен субект,
действащ в личен интерес - § 13, т. 1 и т. 2 от ДР на ЗЗП, сключеният договор
има характер на потребителски – чл. 9 ЗПК. Съобразно чл. 143 и чл. 146, ал. 1
ЗЗП, нищожна като неравноправна е клауза в договор, сключен с потребител,
всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на икономически по-силната страна - търговеца или доставчика,
както и потребителя, поставен в по-неизгодно положение, освен ако клаузата е
уговорена индивидуално. Презумпцията на чл. 146, ал. 4 ЗЗП не е оборена. Не
се доказва, потребителят при договарянето да е разполагал с възможност да
изрази становище и повлияе върху съдържанието на договора и конкретните
клаузи, в случая със санкционен характер, каквито не са уговорени в същата
тежест при неизправност на търговеца. Обсъдената клауза е нищожна, като
неравноправна поради противоречие със закона, неговото заобикаляне и
накърняване на добрите нрави – чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Първоначалният иск с
правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД предявен от „Драгонфлай
Кидс“ ООД срещу В. В. Г. следва да се отхвърли като неоснователен.
По насрещния главен иск, предявен от В. В. Г. срещу „Драгонфлай
Кидс“ ООД за връщане на внесен депозит.
В чл. 12, ал. 1 от договора е уговорено при подписването му, родителят
да внесе депозит от 1 480 лв., който не се връща при неспазени условия за
прекратяване, а според чл. 12, ал. 3 не се връща при отказ от място.
Според чл. 17, т. 7 и чл. 19 от договора при неспазено двумесечно
предизвестие или прекратяване преди крайния срок, родителят дължи
обезщетение в размер на две месечни такси за обучение, каквото обезщетение
5
в случая не се претендира.
Въззивният съд намира, че уговореното двойно обезщетяване на
изпълнителя за един и същи повод, има изцяло неравноправен характер в
противоречие с добрите нрави и води до нищожност на чл. 12, ал. 1 от
договора – чл. 126, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 143 ЗЗП.
Отделно, от свидетелските показания се установява, че предсрочното
прекратяване от възложителя не е самоцелно, а намерението е продиктувано
от обективни причини, произтичащи от множеството злополуки на детето в
центъра. Касае се за последователни телесни травматични увреждания и
емоционали разстройства през периода от средата на м. февруари 2023 г. до
05.09.2023 г., с продължителни последици във времето, последното от които е
резултат от инцидент, на който не присъства възпитател. Именно
недостатъчният, а в последния случай и липсата на какъвто и да било
упражняван пряк учителски надзор, способстват за настъпването на
вредоносните резултати и мотивират родителя да прекрати договорното
правоотношение за обучение.
В тази хипотеза на съществено неизпълнение на основни договорни
задължения от изпълнителя, намира приложение клаузата на чл. 17, т. 6 от
договора за прекратяването му с едномесечно предизвестие и без дължима
неустойка при системно нарушаване на задълженията по договора от детския
център (три или повече пъти). Нормативно е регламентирано специално
основание за прекратяване на подобен договор в чл. 22, ал. 1, т. 5 на
Наредба № 9 от 19 август 2016 г. за институциите в системата на
предучилищното и училищното образование, а именно по причини, свързани
със здравословното състояние на детето или ученика. Разпоредбата на чл. 22,
ал. 1, т. 6 от Наредбата ясно вменява задължение за изпълнителя да върне на
поръчващия остатъка от внесената такса за обучение при прекратяване на
договора по причини, свързани със здравословното състояние на детето или
ученика. След като тези императивни норми не предвиждат предизвестие при
нарушения от страна на обучаващия, постигнатата в противоречие уговорка
по чл. 17, т. 6 от договора за прекратяването му с едномесечно предизвестие
при системни нарушения на изпълнителя, не следва да се прилага като
нищожна – чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. В допълнение, общите правила на чл.
265, ал. 2 и чл. 268 ЗЗД също уреждат особени възможности съответно за
6
разваляне на договора при съществено виновно отклонение от поръчката или
отказ на поръчващия от договора безвиновно при основателни причини.
Насрещният иск за възстановяване на внесения депозит от 1 480 лв. е
основателен.
След като е уважен насрещният главен иск не се е сбъднало
вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на евентуално съединените с
него насрещни искове.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат поради отчасти
различни мотиви. Първоинстанционното решение на основание чл. 271, ал. 1,
изр. 1, предл. 1 ГПК следва да се потвърди.
Пред настоящата инстанция въззиваемата установява реализирани
разноски за 600 лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение, които се
дължат.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 19934 от 05.11.2024 г., гр.д. 65008/2023 г., СРС,
47 с-в.
ОСЪЖДА „Драгонфлай Кидс“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Сжофия, район „Красно село“, ул. „Ами Буе“ № 55
да заплати на В. В. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Стрелбище“,
ул. **** сумата 600 лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение.
`Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7