РЕШЕНИЕ
№ 1033
гр. Пловдив, 28.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Емилия Бл. Лалева
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Емилия Бл. Лалева Въззивно гражданско дело
№ 20255300502009 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Д. А. А., ЕГН ********** против
Решение № 94/28.05.2025 г., постановено по гр.д.№ 163/2025 г. по описа на РС
- *****, с което съдът е уважил предявения иск, като е изменил размера на
присъдената по гр.д.№ 91/2023г. на Районен съд - ***** месечна издръжка,
дължима от Д. А. А. на З. Д. А., ЕГН ********** чрез неговата майка и
законен представител Е. З. А., ЕГН **********, като е увеличил същата от
300 лв. на 450 лв. месечно, считано от датата на подаване на исковата молба -
28.02.2025 г., до настъпване на законоустановена причина за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска за времето от падежа до окончателното й изплащане.
Във въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилни изводи на
съда съобразно доказателствения материал за възможностите на бащата да
дава издръжка и за изменените нужди на детето. Жалбоподателят счита, че
съдът неправилно е приел, че доходът му е по-голям от този на майката.
Твърди, че бил останал без работа и заминал за *** да търси препитание, но
там имал здравословен проблем, за решаването на който се наложило да
остане в болница. Сочи, че работната му ангажираност в *** била инцидентна
и била приключила. В момента работел при български работодател за
минимална работна заплата и нямал финансови възможности да заплаща така
опредЕ.та с първоинстанционното решение издръжка. Оспорва твърдението за
увеличаване нуждите на детето. В тази връзка сочи, че детето живеело при
1
майката в гр. *****, нямало промяна в посещаваното от него училище, както и
в ежедневните му нужди, нито разходите на майката за детето били по-
различни. Поддържа, че при осъществяване на режима за лични отношения се
грижил за всичко, от което детето имало нужда и му го осигурявал. Оспорва
като недоказан извода на съда, че майката заплащала частни уроци на детето и
тъй като били скъпи го е спряла. Сочи също така, че към настоящия момент
поради крайно ограничените си възможности едва смогвал да покрие
опредЕ.та месечна издръжка от 300 лв. Моли да бъде отменено Решение№
94/28.05.2025г., постановено по гр. д. № 163/2025г. по описа на РС- *****,
като вместо него бъде постановено ново, с което да се потвърди предходното
Решение № 60/12.05.2023 г. по гр. д. № 91/2023 г. по описа на Районен съд-
*****, с което е опредЕ. месечна издръжка в размер на 300 лв., дължима от Д.
А. А. на З. Д. А., ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител
Е. З. А., ЕГН **********.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от Е. З. А., ЕГН **********, в качеството на майка и законен представител на
З. Д. А., ЕГН **********, с който се оспорва депозираната въззивна жалба
като неоснователна и недоказана. Излага становище за правилност и
мотивираност на първоинстанционния съдебен акт. Твърди, че нуждите на
детето са нараснали с увеличаване на възрастта, училищното му обучение и
извънкласни занимания. Изтъква, че до момента З. обядвал в училищния стол,
но наесен щял да бъде ученик в ***клас и нямало да може да ползва
училищния стол, което щяло да наложи осигуряване ежедневно на
допълнителни средства за обяд на детето. Твърди също, че нуждите на детето
освен обичайните за храна, дрехи и учебни пособия били свързани с
посещаване на клуб за карате, за който заплащала такса. Освен това детето
имало желание да тренира футбол, но майката не можела да си позволи този
разход. Сочи, че средствата необходими за издържане на детето са се
повишили трайно, с оглед икономическата обстановка в страната. Оспорва
искането да бъде съобразен размерът на издръжката с размера на
получаваното от жалбоподателя възнаграждение като необосновано, тъй като
бащата бил в работоспособна възраст, без здравословни проблеми и
заболявания, имал постоянни доходи и не дължал издръжка или заеми на
други лица. Молбата е за отхвърляне изцяло на така подадената въззивна
жалба и за потвърждаване на първоинстанционното решение.
Съдът, като разгледа въззивната жалба, взе предвид доводите на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Районен съд - ***** е сезиран с иск от Е. З. А., действаща като майка и
законен представител на малолетния З. Д. А. с правно основание чл. 150, пр. 1
и 3 , вр. с чл. 143, ал. 2 СК, срещу Д. А. А.. Твърди се, че страните са родители
на детето З. А., родителските права по отношение на което се упражнявали от
неговата майка. По силата на съдебно решение ответникът Д. А. бил осъден да
заплаща месечна издръжка на детето в размер на 300 лева, която се явявала
крайно недостатъчна за задоволяване на най-елементарните му потребности.
Ищцата сочи, че от определяне на предходната издръжка нуждите на детето са
се увеличили, а бащата имал възможност да плаща по-висок размер на
месечната издръжка, тъй като реализирал доходи от трудова дейност и нямал
други деца, за които да се грижи или плаща издръжка. Моли съда да
2
постанови решение, с което да увеличи размера на предходно опредЕ.та
издръжка на ищеца, като осъди ответника да му заплаща месечна издръжка в
размер на 450 лева, считано от датата на подаване на исковата молба –
28.02.2025 г., до настъпване на законно основание за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума от
падежа до окончателното й изплащане.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е оспорил размера на предявения иск
по съображения, че материалното му състояние не позволява заплащане на
издръжка в по-висок размер. Твърди, че бил останал без работа и заминал за
***, но там имал здравословен проблем, който наложил лечение в болница.
Към момента още се възстановявал и не можел да реализира никакъв доход.
Оспорва нуждите на детето да са увеличени, тъй като нямало промяна в
местоживеенето, училището и ежедневните му нужди. Изтъква, че всяка
година купувал на детето дрехи, обувки и всичко нужно му за училище, като
винаги при осъществяване на режима на лични отношения се грижил за
всичко, от което детето имало нужда. Сочи, че възможностите му били крайно
ограничени и изпитвал затруднения при покриване на опредЕ.та месечна
издръжка от 300 лв. Моли да бъде отхвърлен предявения иск.
От събраните в хода на съдебното дирене доказателства е установено, че
страните са родители на З. Д. А., роден на ***** г. По силата на решение №
261372/28.04.2021 г. по гр. д. № 11595/2019 г. по описа на РС - Пловдив
упражняването на родителските права е предоставено на майката, опредЕ. е
месечна издръжка, дължима от бащата в размер на 200 лв., която е увеличена
на 300 лв. с решение № 60/12.05.2023 г. по гр. д. 91/2023 г. на РС – *****.
Съгласно изготвения по делото социален доклад от Дирекция „Социално
подпомагане“ – гр. ***** към настоящия момент детето З. Д. А. се отглежда
от майката в гр. ***** в двуетажна къща, собственост на родителите й, от
която детето и майката обитават втория етаж. З. учи в **клас в СУ „*****“ –
гр. *****. Майката работи като „*****“ в ***** *****. Бащата осъществява
редовно лични контакти с детето. Живее в жилището на своята леля в гр.
*****, работи на постоянен трудов договор в ***** „*****“ на длъжност
*****.
Видно от приетото по делото удостоверение за доходи на майката,
издадено от ***** *****, за периода от м. 02.2024 г. до м. 01.2025 г. ищцата е
получила средномесечно трудово възнаграждение в размер на ***** лв. От
приетата по делото справка от ТД на НАП - **** е установено, че за периода
от м. 02.2024 г. до м. 02.2025 г. бащата е получил средномесечно трудово
възнаграждение на годишна база в размер на ***** лв.
По делото са приети и писмени доказателства за обстоятелствата, че
ищецът е бил ученик в **, дневна форма на обучение през учебната 2024/2025
г., че е картотекиран състезател към ***“ – гр. ***** и посещава тренировки
по *** от 2021 г. За уроците по ** , майката е заявила, че заплаща месечна
такса от 50 лв. В първоинстанционното производство са разпитани
свидетелите Т. Б. (леля по бащина линия на ищцата) и Т. Х. (леля по бащина
линия на ответника).
Като е съобразил събраните доказателства, както и обстоятелството, че
потребностите на детето са се увеличили от момента на определянето на
3
издръжката, че няма данни ответникът да е страдал от заболявания,
препятстващи полагането на труд, същият не е имал задължения за издръжка
към други низходящи, първоинстанционният съд е намерил, че във
възможностите на ответника е да заплаща на детето му З. сумата от 450 лв.
Издръжката се дължи считано от датата на завеждане на исковата молба –
28.02.2025 г., до настъпване на основание за нейното прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане.
Във въззивната инстанция са представени епикриза от 25.02.2025 г.,
издадена от Университетска болница ***** и квитанция за заплатена сума от
150 евро.
При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното
от правна страна:
Обжалваното решение е валидно и допустимо, а по същество правилно.
Съдът е сезиран с иск по чл. 150 от СК за изменение на размера на
дължимата издръжка от родител на ненавършило пълнолетие дете поради
промяна в обстоятелствата. Размерът на издръжката, съгласно разпоредбата
на чл. 142, ал. 1 от СК се определя от нуждите на лицето, което има право на
издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. Установеното от чл. 143,
ал. 2 СК правило е, че задължението на родителя за издръжка на ненавършило
пълнолетие дете е безусловно, като законът (чл. 142, ал. 2 СК) установява
минимален размер на издръжката - той е равен на една четвърт от размера на
минималната работна заплата. Същата към момента е 1 077 лв. (считано от
01.01.2025 г.), или минималният законов размер на издръжката за едно
ненавършило пълнолетие дете възлиза на 269,25 лв. месечно. Посоченият
минимум на издръжката установява само долната граница, под която съдът не
следва да слиза, независимо от доказателствата, т. е. съобразени са само
базовите нужди на детето, без оглед на възраст и пол, като възможността на
родителите да дават издръжка се съобразява едва при размер над посочения
минимум. Според задължителната съдебна практика - Постановление №
5/1970 г. на Пленума на ВС, нуждите на лицата, които имат право на
издръжка, се определят съобразно с обикновените условия на живот за тях,
като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства,
които са от значение за конкретния случай, а възможностите на лицата, които
дължат издръжка се определят от техните доходи, имотното им състояние и
квалификация. С издръжката следва да се осигуряват условия на живот,
каквито децата биха имали, ако родителите живеят заедно, съгласно ППВС №
5/1981 г.
В разглеждания случай е безспорно установено, че е налице трайно
изменение в нуждите на детето – от последното определяне на размера на
издръжката за него е изминал период от повече от две години, през който
период съществено са се променили потребностите му. Детето е пораснало,
изменили са се обичайно присъщите му нужди от храна и облекло, преминало
е в по - горен клас на училищна форма на обучение, при което са настъпили и
са се проявили допълнителни културни и социални потребности, за които са
необходими средства. Известно е, че за изтеклия период от време са се
променили социално-икономическите условия в страната, настъпили са
съществени социалноикономически промени, продиктувани от висока
инфлация и икономическа рецесия.
Действително пред първата съдебна инстанция са представени
4
доказателства, че бащата Д. А. работи като ***** в „***** *****“ ЕООД
срещу месечно трудово възнаграждение в размер близък до минималната
работна заплата, но през последните две години – 2024 г. и 2025 г. за периода
от м. февруари до м. април е работил в *** за дружество „*****“ ЕООД, като е
реализирал доход в размер на ***** лв., а за шест отработени дни през м.
февруари 2025 г. осигурителният му доход е ***** лв. От приетите в
настоящото въззивно производство писмени доказателства се установява, че
ответникът действително е имал здравословен проблем при престоя си в ***,
но видно от епикриза от 25.02.2025 г. на Университетска болница *****
заболяването е имало временен характер – пациентът е постъпил в
болничното заведение на 25.02.2025 г., назначено му е лечение за три дни и
липсват данни за по-дълъг престой или удължаване на лечението, което да е
било от естество трайно да го препятства да осъществява трудова дейност. За
майката е установено, че получава средно месечно брутно трудово
възнаграждение в размер на ***** лв.
За изчисляване на нормалните разходи за едно малолетно/непълнолетно
дете, съдът взима за база средните разходи за едно лице в едно домакинство
(съгласно статистическите данни на НСИ), като изключва разходите,
нехарактерни за малолетните и непълнолетни лица (алкохолни напитки и
тютюневи изделия, жилищно обзавеждане и поддържане на дома, данъци и
социални осигуровки, регулярни трансфери към други домакинства, влог,
изплатен дълг и даден заем). С оглед на посоченото средният разход за
малолетно или непълнолетно лице за 2024 г., съгласно статистическите данни
на НСИ е в размер на 8938 лв. на година или 744. 83 лв. на месец (храна и
безалкохолни напитки – 3357 лв., облекло и обувки – 435 лв., жилища, вода,
електроенергия и горива – 1260 лв., здравеопазване - 716 лв., транспорт – 839
лв., съобщения – 480 лв., свободно време, културен отдих и образование – 780
лв., разнообразни стоки и услуги – 577 лв., други разходи - 494 лв.)
При тези данни съдът намира, че към настоящия момент необходимите
средства за посрещане на потребностите на детето са в размер от около 800 лв.
месечно. Тази издръжка съгласно чл. 143, ал. 1 и 2 от СК се дължи от двамата
родители според възможностите им. В случая и двамата родители са в
трудоспособна възраст и не страдат от заболявания, които да им пречат да
полагат труд и да реализират доходи. И двамата родители са трудово
ангажирани и нямат задължение да издържат други ненавършили пълнолетие
деца. Доколкото майката осъществява непосредствените грижи за детето и
поема ежедневните разходи по отглеждането, възпитанието и образоването
му, и вземайки предвид съотношението на материалните възможности на
двамата родители, съдът намира, че бащата следва да поеме по-голямата част
от издръжката на детето, а именно издръжка в размер на 450 лева месечно.
Остатъкът от необходимите на детето средства за живот следва да останат в
тежест на майката, която също реализира доходи и има задължение да го
издържа.
Правилно и обосновано районният съд не е възприел възраженията на
ответника, поддържани и във въззивната жалба, че закупува дрехи и обувки на
детето, осигурява му всичко нужно за училище и предоставя издръжка на
детето по времето, когато то е при него, тъй като, както правилно е посочил и
районният съд, това не изключва задължението на ответника да престира
парична издръжка, необходима за покриване на ежедневните основни нужди
на детето. Извършваните от жалбоподателя плащания от посочения вид нямат
5
постоянен и задължителен характер за него като баща на малолетното дете,
поради което и не могат да бъдат основание за присъждане на издръжка в по -
нисък размер.
Като е достигнал до същите правни изводи, районният съд е постановил
правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.
С оглед неоснователността на въззивната жалба и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени
направените от нея съдебни разноски за процесуално представителство във
въззивното производство в размер на 400 лв. за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 94/28.05.2025 г., постановено по гр.д.№
163/2025 г. по описа на РС - *****, с което е изменен размерът на дължимата
от Д. А. А., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, бул. *****, месечна издръжка
на детето З. Д. А., ЕГН ********** чрез неговата майка и законен
представител Е. З. А., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, ул. *****, като е
увеличена същата от 300 лв. на 450 лв. месечно, считано от датата на подаване
на исковата молба - 28.02.2025 г., до настъпване на законоустановена причина
за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска за времето от падежа до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Д. А. А., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, бул. *****, да
заплати на Е. З. А., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, ул. *****, в качеството
й на майка и законен представител на З. Д. А., ЕГН **********, разноски за
адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция в размер на 400 лв.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 2 от ГПК решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6