Решение по дело №3095/2019 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 662
Дата: 15 юли 2020 г. (в сила от 6 юни 2022 г.)
Съдия: Станимир Тодоров Ангелов
Дело: 20193230103095
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 август 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Д., 15.07.2020 г.

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

Д.КИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на двадесет и втори юни две хиляди и двадесета година в състав:                                                                                                                                                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИР АНГЕЛОВ

При участието на секретаря: В.П.

Разгледа докладваното от РАЙОННИЯ СЪДИЯ гр. дело № 3095/2019 г. по описа на Д.кия районен съд, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба и уточняващи молби на Д.А.М., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез упълномощения адвокат Х.Х. ***, с която срещу ОД на МВР – Д., с административен адрес гр. Д., ***, са предявените искове за заплащането на следните суми: 1) 1 369,87 лв. /хиляда триста шестдесет и девет лева и осемдесет и седем стотинки/ (след допуснато изменение по реда на чл. 214 от ГПК от първоначално заявена сума от 2 250,24 лв.), представляваща възнаграждение за положен извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв за периода 01.09.2016 г. – 01.09.2019 г., ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането; 2) 168,83 лв. /сто шестдесет и осем лева и осемдесет и три стотинки/ – (след допуснато изменение по реда на чл. 214 от ГПК от първоначално заявена сума от 685,08 лв.), представляваща лихва за забава върху главното задължение за периода 01.09.2016 г. – 01.09.2019 г. Претендират се и сторените по делото съдебни разноски.

Според изложените в исковата молба твърдения поддържани в съдебно заседание от упълномощения адвокат, ищецът се намира в служебни правоотношения с ответника като през процесния период е работил на длъжността „***” при ОД на МВР – гр. Д.. Трудовата  дейност осъществява по утвърдени протоколи и графици при режим на труда на смени – дневна и нощна от 22,00 ч. – 06,00 ч.  и с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР.  Ищецът счита, че в негова полза следва да бъдат начислени възнаграждения за положения извънреден труд чрез преобразуване на нощния  към дневен такъв за посочения по-горе период. В съдебно заседание ищецът поддържа исковата молба. Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР – брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни такива. Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР. Според нормата на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР „Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на Министъра на вътрешните работи”. Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои  от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд / чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР/. Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда, извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица /чл. 187, ал. 1 от ЗМВР/. Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни подневно, а за работещите на 8, 12 или 24 часови смени – сумарно за тримесечие период /чл. 187, ал. 3, изр. 1 от ЗМВР/. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период /чл. 187, ал. 3, изр. 3 от ЗМВР/. Работата извън работното време до 280 часа годишно се компенсира възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период за служителите работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение /чл. 187, ал. 6, вр. ал. 5, т. 2 от ЗМВР/.  Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на Министъра на вътрешните работи /чл. 187, ал.1 от ЗМВР/. За периода от 02.06.2016 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители на МВР. За да бъде уважена исковата претенция в тежест на ищеца е да установи, в условията на пълно и главно доказване средните правнорелевантни факти: фактът на възникване на служебно правоотношение с ОД на МВР гр. Д., че е полагал нощен труд за заявения в исковата молба период от 01.09.2016 г. – 01.09.2019 г., който не е преобразуван чрез преизчисление с коефициент 0,143, както и размера на претендираното възнаграждение за положения нощен труд след преобразуването му със съответния коефициент, а в тежест на работодателя е да установи, че е заплатил уговореното дължимо допълнително трудово възнаграждение за положения труд. Съгласно чл. 176 от Закона за МВР – брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни такива. Във връзка с разпределението на доказателствената тежест съдът намира искането на страните за ангажиране на доказателства чрез назначаване на съдебно-счетоводна експертиза за относимо и допустимо.

В срока и по реда на чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, съгласно който исковата претенция е неоснователна и недоказана. Настоява се предявените искове да бъдат отхвърлени.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, че през процесния период ищецът е бил служител на ОД на МВР - Д., както и че е осъществявал трудовата си дейност по утвърдени графици, при режим на труд - дневни и нощни смени, при сумирано изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл.187, ал. 3 от ЗМВР. За времето от 01.09.2016 г. до 02.09.2019 г. Д.А.М. е изпълнявал длъжността „***” при ОД на МВР – гр. Д..

Приети са като писмени доказателства утвърдени Протоколи - Приложение № 6 към чл.31, ал.1 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. за отчитане на отработеното време между 22,00ч. и 06,00ч., времето на разположение и положения труд по време на официални празници от държавните служители, работещи на смени, в т.ч. и ищеца, през исковия период.

По искане на ищеца по делото е допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза. Според заключението на вещото лице Е.Й., което не е оспорено от страните и като обективно и компетентно е кредитирано от съда, положеният по графици нощен труд от ищеца между 22,00 ч и 6,00 часа, по тримесечни периоди на сумирано отчитане - за периода от 01.09.2016 г. до 01.09.2019 г., е общо 1 792 часа / в това число:

1. От ищеца е положен нощен труд между 22.00 ч и 6.00 часа, през периода от 01.09.2016 г. до 01.09.2019 г. - общо 1792 часа, в т.ч.

а) за периода от 01.09.2016 г. до 31.12.2016 г. общо 176 часа, от които:

>       40 часа през част от трето тримесечие на 2016 г.

>       136 часа през четвърто тримесечие на 2016 г.

б) за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. общо 624 часа, от които:

>       152 часа през първо тримесечие на 2017 г.

>       152 часа през второ тримесечие на 2017 г.

>       152 часа през трето тримесечие на 2017 г.

>       168 часа пред четвърто тримесечие на 2017 г.

в) за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. общо 600 часа, от които:

>       176 часа през първо тримесечие на 2018 г.

>       136 часа през второ тримесечие на 2018 г,

>       128 часа през трето тримесечие на 2018 г.

>       160 часа през четвърто тримесечие на 2018 г.

г) за периода от 01.01.2019 г. до 01.09.2019 г. общо 392 часа, от които:

>       168 часа през първото тримесечие на 2019 г.

>       136 часа през второ тримесечие на 2019 г.

>       88 часа през част от третото тримесечие на 2019 г.

2. Отработеното работно време е изчислявано сумарно от ответчика.

3.За процесния период няма преобразуване на нощен към дневен труд
при отчитане на отработеното време по тримесечни периоди.

4.Налице е положен извънреден труд след преобразуването на нощните часове в дневни от общо 194 часа, / таблица 3/ в т.ч.

■ 6 часа през трето тримесечие на 2016 г.

  188 часа през периода от второто тримесечие на 2017 г. до второто тримесечие на 2019 г., с парична равностойност в размер на общо 1 369,87 лв., конто не са начислени и незплатени към заплатата на ищеца.

Обезщетението за забава върху неплатените въз награждения за извънреден труд, след преобразуване на нощните часове в дневни, считано от месеца следващ тримесечието до датата на подаване на исковата молба 30.08.201 Э г., е в размер на общо 166.83 лв.

6. При реално положен от ищеца сменен режим на работа от 24 – часове и смени, през периода от 01.09.2016 г. до 01.09.2019 г. които са отчитани и изчислявани сумирано за тримесечни периоди съгласно чл. 187, ал. 3 изр. 1 от ЗМВР, и при зачитане превръщането на нощните часове в дневни,от ищеца У през четвъртото тримесечие на 2016 г. са отработени 13 часа по-­малко от нормативно установеното работно време от 440 часа

>       през първото тримесечие на 2017 г. от ищеца са отработени 26 часа по-малко от нормативно установеното работно време от 504 часа

>       за всички останали приключили тримесечия от процесния период към датата на подаване на исковата молба , от ищеца са отработени общо 4495 часа, при нормативно определени 3904 часа, или положения извънреден труд е общо 591 часа, в т.ч. 194 часа след превръщане на нощни часове в дневни/таблица 3/

Вещото лице и изготвило и втори вариант на своето заключение, според което:

При отчитане, че през периода от 01.012018 г. до 01.07.2018 г. е действал чл. 9г. от НВРПО, т.е. без първо и второ тримесечие на 2018 г., положеният от ищеца нощен труд от 1 480 часа приравнен с коефициент 1.143 нощен труд в дневен труд възлиза на общо 1 692 часа.

След превръщане на нощните часове в дневни при съобразяване правилото на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР и чл.26,ал.1 и ал.2 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., и сравнение на общият брой реално отработени часове по график спед превръщане на нощните часове в дневни - с нормата часове за всеки един отчетен тримесечен период, без първо и второ тримесечие на 2018 г., положения от ищеца извънреден труд е общо 150 часа.

При съобразяване часовата ставка съобразно заплатата на ищеца. паричната равностойност на часовете положен извънреден труд след преобразуването на нощния към дневен такъв, е в размер на общо 1 044,64 лв.

Обезщетението за забава върху възнагражденията за извънреден труд, след преобразуването му от нощен към дневен, начиная от месеца, следващ тримесечието до датата на подаване на исковата молба 30.08.2019 г.T е в размер на общо 125,67 лв.

Д.кият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от правна страна следното:

Предявените искове са процесуално допустими. Разгледани по същество, те са неоснователни.

Спорният между страните въпрос е при изчисляване размера на положения от ищеца извънреден труд /за времето от 22,00 часа до 06,00 часа/ допустимо ли е преобразуване на нощния труд в дневен по правилото на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ - тази Наредба урежда правоотношенията между работник/служител и работодател по трудов договор, т.е. отношения, регламентирани от Кодекса на труда, или приложение намират само специфичните правила в тази сфера на специалния закон за МВР и издадените от министъра на вътрешните работи подзаконови актове.

Съгласно чл. 176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно и допълнителни такива. В чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР е предвидено, че към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплаща допълнително такова за извънреден труд, а според чл. 179, ал. 1, пр. 2 от закона и за нощен. Условията и редът за заплащане на последното се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а размерът – с негова заповед. Според разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗМВР държавните служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда.

По силата на нарочна разпоредба министърът издава наредби във връзка с условията и формирането им, както и заповед – за полагане на труда през нощта /чл.179, ал.2 ЗМВР/. Извънреден е трудът, полаган извън рамките на установеното работно време. Според разпоредбата на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. Такава е издадена съгласно законовата делегация - НАРЕДБА № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /отм., считано от 10.01.2020 г./, действаща за процесния период. В същата липсва разпоредба, регламентираща преобразуване на нощния труд на държавните служители в МВР в дневен. Съгласно чл.32, ал.1 от Наредбата положеният труд извън редовното работно време се компенсира при условията и в размерите, определени в специалния ЗМВР. Няма препращане за неуредени хипотези към общия КТ. Същевременно самият ЗМВР извършва такова препращане - така напр. чл.190, ал.1, 3 и 4 от ЗМВР /за различните видове отпуски/, чл.142, ал.5 ЗМВР /за статута на лицата, работещи по трудово правоотношение/. От това следва, че волята на законодателя е спрямо служебните правоотношения на служителите в МВР да се прилага специалният ЗМВР, съобразяващ спецификата на работата на тези служители, а субсидиарно приложение на общия КТ да се позволи по изключение само в изрично посочени от специалния закон хипотези - чрез нарочно препращане. При работата на смени /дежурства/ работното време на държавните служители в МВР се отчита по специален ред, което прави недопустимо аналогичното приложение на законите за държавните служители в гражданските ведомства, включително конвертиране на часовете труд, положен през нощта, в дневни часове /така решение № 197 от 07.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 786/2019г., IV г. о./, както и че отношенията между страните във връзка със заплащането и компенсирането на извънредния труд се уреждат от специалния закон - ЗМВР, поради което общите разпоредби на КТ, на които се позовава ищецът за овъзмездяване на твърдян положен извънреден труд за времето от 22,00 до 06,00 часа, са неприложими /така решение № 55 от 07.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5169/2014г., III г. о./.

Според чл.187, ал.1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8, 12 или 24 часови смени – сумирано за тримесечен период. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24 часов период – чл. 187, ал. 3, изр. 3 от ЗМВР. Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение /чл. 187, ал. 6 във връзка с чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР/. На държавните служители по служебно правоотношение в МВР, работещи на смени, се дължи заплащане на извънреден труд до 70 часа на тримесечие /чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР/, формиран като разлика между действително отработените часове по график, в т.ч. нощен труд, без превръщането му в дневен, и нормативно определения брой часове за тримесечие, като размерът на възнаграждението е определен с разпоредбата на чл.187, ал.6 ЗМВР /50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение/. Отделно им се дължи и допълнително заплащане на нощния труд /чл.179, ал.1 ЗМВР/, като размерът на възнаграждението се определя със заповед на министъра на вътрешните работи /чл.179, ал.2 ЗМВР/. Така за полагания от държавните служители на МВР извънреден и нощен труд е налице изчерпателна специална нормативна уредба, не е налице празнота в нормативната база, нуждаеща се от запълване със субсидиарно прилагане на други нормативни актове.

Според ищцовата страна в Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е налице празнота относно начина на определяне размера на положения извънреден труд, неговото отчитане и компенсиране, поради което следвало да се приложи субсидиарно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4/17.01.2007 г., обн. ДВ, бр.9/26.01.2007 г., в сила от 01.07.2007 г.Според цитираната норма при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143, получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа според чл. 136, ал. 3 от КТ/ и нощното /7 часа според чл. 140, ал. 1 от КТ/ работно време.

Настоящият състав намира, че не е налице законова опора, за да се приеме, че посоченото правило следва да се приложи и спрямо служителите на МВР. За тях законът предвижда нормалната продължителност на работното им време да е 8 часа дневно, а за работещите на смени се предвижда полагане на труд през нощта между 22,00 и 06,00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период /чл. 187, ал. 3, изр. посл. от ЗМВР/. Това води до извода, че нормалната продължителност и на нощното работно време е до 8 часа.

Законодателят е предвидил подобна уредба, съобразявайки се със спецификата и характерните особености на служебните задължения на служителите, във връзка с дейността им по охрана и опазване на обществения ред в рамките на цялото денонощие, обуславящо необходимостта от перманентност на работния процес. Правилото на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ сочи, че коефициентът за преизчисляване на нощния труд в дневен при служебните правоотношения в МВР следва да е 1 /8:8=1/. Така съотношението на нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на полагания нощен труд според ЗМВР е 1:1, докато според КТ е 8:7. Ето защо в случаите, когато правоотношение е възникнало по действието на КТ упражняваният нощен труд следва да се преизчисли по реда на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ чрез коефициент 1,143. По отношение на служителите на МВР коефициентът е 1, поради което и липсва нужда от извършване на такава трансформация.

В този смисъл е обоснована и логична липсата в ЗМВР и цитираната наредба на министъра на вътрешните работи на разпоредба, идентична по съдържание и смисъл с правлото на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, респ. не е налице празнота в цитирания подзаконов акт, която да е необходимо да се запълва по аналогия, а е решение на изпълнителния орган, съобразено със спецификата на полагания от служителите на МВР труд.

Допълнителен аргумент в подкрепа на извода, че разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ е неприложима при уреждане на служебните правоотношения в МВР, а единствено следа да се прилага при  регулиране на трудови правоотношения по КТ. С разпоредбата на чл. 2, ал. 3 от НСОРЗ е изключено приложението на наредбата за служителите по трудово правоотношение в държавната администрация. Следователно НСОРЗ не следва да се прилага субсидиарно, нито по аналогия в хипотези, за които е налице специална правна уредба /в този смисъл решение № 55/07.04.2015 г. по гр. д. № 5169/2014 г. на III г.о., ГК на ВКС; решение № 197/07.10.2019 г. по гр. д. № 786/2019 г. на IV г.о., ГК на ВКС/.

На държавните служители по служебно правоотношение в МВР, работещи на смени, се дължи заплащане на извънреден труд до 70 часа на тримесечие /чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР/, формиран като разлика между действително отработените часове по график, в т.ч. нощен труд без превръщането му в дневен, и нормативно определения брой часове за тримесечие,като размерът на възнаграждението е определен с разпоредбата на чл. 187, ал. 6 от ЗМВР /50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение/.

За пълнота на изложението следва да се добави и факта, че се дължи допълнително заплащане на нощния труд /чл. 179, ал. 1 от ЗМВР/, като размерът на възнаграждението се определя със заповед на министъра на вътрешните работи /чл. 179, ал. 2 от ЗМВР/. В този смисъл за полагания от служителите на МВР извънреден и нощен труд е налице изчерпателна специална нормативна уредба, поради което не може да се приеме наличието на празнота в нормативната база, нуждаеща се от запълване със субсидиарно прилагане на други нормативни актове.

Предвид изложеното претенцията на ищеца за преобразуване на положения от него нощен труд в дневен и за осъждане на ответника по делото да му заплати възнаграждение за извънреден труд вследствие горното преобразуване е неоснователна и подлежи изцяло на отхвърляне. Искът за обезщетение за забавено плащане по чл. 86 ал. 1 от ЗЗД е акцесорен по отношение на иска за главното вземане, поради което също подлежи изцяло на отхвърляне (изложените по-горе мотиви са съобразени с актуалната практика на Д.кия окръжен съд – решение № 155 от 06.07.2020 г. по в. гр. дело № 888/2019 г.).

На основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК на ответника са дължими сторените от него разноски както следва: 50 лева за внесен депозит за вещо лице и 100 лева юрисконсултско възнаграждение във вр. чл. 37 от ЗПП във вр. чл. 25 от НЗПП, съобразно правната и фактическа сложност на делото.

          Водим от горното, Д.кият районен съд

Р  Е  Ш  И:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.А.М. с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез упълномощения адвокат Х.Х. ***, срещу ОД на МВР – Д., с административен адрес гр. Д., ул. ***, искове за заплащането на следните суми: 1) 1 369,87 лв. /хиляда триста шестдесет и девет лева и осемдесет и седем стотинки/, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв за периода 01.09.2016 г. – 01.09.2019 г., ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането; 2) 168,83 лв. /сто шестдесет и осем лева и осемдесет и три стотинки, представляваща лихва за забава върху главното задължение за периода 01.09.2016 г. – 01.09.2019 г.

ОСЪЖДА Д.А.М. с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр. Д., с административен адрес гр. Д., ***, сумата от 150 лв. /сто и петдесет лева/, представляваща сторените по делото съдебни разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Д.кия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                          

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: