№ 29015
гр. София, 31.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МЕТОДИ Т. ШУШКОВ
като разгледа докладваното от МЕТОДИ Т. ШУШКОВ Гражданско дело №
20221110112256 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК
Образувано е по искова молба вх.№44365/08.03.2022 г., подадена чрез пощенски оператор
на 07.03.2022 г. от Ж. Ж. К., ЕГН **********, адрес-гр.В. ул...., № ..., срещу И. М. К., ЕГН
**********, адрес-гр.С. ж.к....,, БЛ...., ВХ...., ЕТ...., ап.....
На основание чл.140 ГПК Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
Насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 07.12.2022 г.-14,00 ч., за
когато да се призоват страните.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявени са при условията обективно евентуално съединяване следните осъдителни
искове:
1) иск по чл.240, ал.1 ЗЗД за сумата 1 100,00 евро със законната лихва от 08.03.2022 г. до
окончателното й плащане-заемна сума по неформален договор за заем от 09.01.2019 г.;
2) иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за сумата 1 100,00 евро със законната лихва от 08.03.2022 г. до
окончателното й плащане-получена на 09.01.2019 г. без основание сума от ответната страна.
В исковата молба се твърди, че има сключени неформални договори за паричен заем между
страните, като ищцовата страна е предоставила посредством 3 превода в заем общата сума в
размер 15 100 евро, чиято левова равностойност е 29 533,03 лв. Основанието за трите
превода е „заем“, а на 16.01.2019 г. от страна на ответната страна е върната сумата в размер
14 000 евро с основание „връщане по договор за заем“. Твърди, че е налице фактическия
1
състав на чл.240, ал.1 ЗЗД. По неформалния договор за заем от 09.01.2019 г. е погасено
частично задължението, до сумата 1 100 евро, която остава непогасена. След 16.01.2019 г.
многократно са отправяни покани (включително писмена от 22.09.2021 г.) към ответната
страна да върне остатъка от дължимата сума, като са получавани само обещания, но не и
изпълнение. В становище по отвора на исковата молба намира възражението за присъждане
на разноските по делото за неоснователно. Счита, че ответникът е бил поканен с писмена
покана на 22.09.2021 г., за връщане на сумата в размер на 1 100,00 евро. Сочи, че от
предявяване на исковата молба до настоящия момент е изтекъл повече от 1 месец, в който
ответникът е можел да преведе сумата по известната му банкова сметка на ищеца, както и,
че не е вярно твърдението, че ищецът не е дал повод за завеждане на делото. Заявява искане
за решение съобразно признанието на иска. Претендират се разноски по делото.
В отговора си по исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал. 1 ГПК, ответната страна
прави признание на иска за главницата, със законната лихва от 08.03.2022 г. По отношение
на разноските, счита че поради липсата на посочен падеж, както и показана за доброволно
изпълнение, която да поставя длъжника в забава, ответникът не е станал причина за
завеждане на делото и не дължи разноски по него, а те следва да се възложат на ищцовата
страна.
Възражението на ответната страна за нередовност на исковата молба, заявено с молба вх.
№99747/18.05.2022 г., е неоснователно-ясно в исковата молба е твърдението за договор
между страните по делото.
УКАЗВА на ищцовата страна относно иска по чл.240, ал.1 ЗЗД, че в нейна тежест е да
докаже по делото следните обстоятелства: 1) сключването на описания в исковата молба
договор за заем; 2) предоставяне на заемната сума на заемателя.
УКАЗВА на ищцовата страна относно иска по чл.55, ал.1 ЗЗД, че в нейна тежест е да
докаже по делото следните обстоятелства: 1) плащането на процесните суми от ищеца в
полза на ответника.
По доказателствата:
Допуска представените от ищцовата страна писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответната страна по чл.190 ГПК-липсват каквито
и да е данни по делото (извън твърдението на ответната страна) за писмен договор между
ищцовата страна и трето за делото лице-задължаването по реда на чл.190, ал.1 ГПК има за
предмет само конкретно индивидуализиран по вид, дата и издател документ и предполага по
делото да има данни, че такъв документ действително е бил съставен и се намира в държане
на страната, от която се изисква да го представи, доколкото само тогава могат да се
приложат спрямо тази страна последиците на чл.161 ГПК съгласно чл.190, ал.2 ГПК.
Приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно
доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба съгласно чл.78, ал.9 ГПК
половината от държавната такса се връща на ищеца, а спорът ще се уреди в по-кратки
2
срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба страните или техни законни
представители следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой
процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да
представят по делото изрично пълномощно.
Препис от определението да се изпрати на страните, а на ищцовата страна-препис от
отговора на ответната страна.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3