РЕШЕНИЕ
№ ………./ 21.07.2020г., гр.Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен
съд Разград
На четиринадесети
юли, две хиляди и двадесета година
В
публичното съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ИРИНА ГАНЕВА
Секретар:
Д.Георгиева
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от съдията
Гр.д. №
35 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по предявен иск с
правна квалификация чл.288а ал.3 в.в. с ал.1 т.1 в.в. с чл.288 ал.12 КЗ (отм.).
Подадена е искова молба от
Гаранционен фонд гр.София, представляван от изп.директори Б.Михайлов и
Ст.Стоилков, за осъждане на Е.А.Х. да заплати сумата 58 163,10лв.,
представляваща възстановена сума на германския компенсационен орган за
изплатено обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
В обстоятелствената част на
исковата молба ищецът излага твърдение, че на 18.04.2014г. ответникът Е.Х. е
причинил ПТП в Берлин, Германия, вследствие на което са настъпили имуществени
вреди на автобус „Мерцедес“ с рег.№ ВV 2187, зид на ограда на имот на
ул.“Белсщрасе“ 1, пешеходна пътека и знак „Спирка“. Компенсационният орган на
Германия Дойчес бюро е изплатил щетите в претендирания по-горе размер, а
Националното бюро на българските автомобилни застрахователи е възстановило
сумата на германския орган. Ответникът управлявал увреждащия л.а. „Мерцедес
Е240“ с рег. № РР5659АТ, без да има сключена застраховка Гражданска отговорност
към датата на ПТП, поради което ищецът Гаранционен фонд на осн. чл.288а ал.1
т.1 КЗ (отм.) е изплатил на НББАЗ сумата 58 163,10лв. с три банкови
превода, както следва: на 20.04.2015г. – сумата 34 117,50лв. по щета №
120275/30.04.2015г.; на 10.10.2016г. – сумата 21 910,28лв. по щета № 120275/30.04.2015г. и на 7.07.2017г. –
сумата 2 135лв. по щета № 220068/28.06.2017г. С предявения иск претендира
ответникът да му изплати 58 163,10лв., представляващи левовата
равностойност на изплатеното обезщетение за имуществените вреди в размер
29 738,32 евро, причинени на автобуса, зид на ограда на имот, пешеходна
пътека и пътен знак „Спирка“, ведно със законната лихва от датата на завеждане
на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. В съдебно заседание
искът се поддържа от упълномощения процесуален представител.
Ответникът Е.А.Х. е депозирал писмен
отговор на исковата молба, в който изразява становище за частична неоснователност
на иска досежно неговия размер. Признава обстоятелствата за настъпилото ПТП в
Германия, че той е виновният водач, че управляваното от него МПС обичайно се
намира в РБ, че не е притежавал валидно сключена застраховка Гражданска
отговорност, че компенсационният орган на Германия е обезщетил увреденото лице
за настъпилите вреди и че ГФ чрез НББАЗ е бил задължен от германския орган да
възстанови изплатените суми, ведно с разходите. Ответникът оспорва размера на
претендираната сума, като заявява, че за него не е ясно как са формирани
размерите на вредите и разходите във връзка с настъпилото ПТП. Също така прави
възражение за изтекла погасителна давност на претенцията, като счита, че
началният момент на нейната изискуемост е от момента на настъпване на ПТП –
18.04.2014г. и към момента на предявяване на иска са изтекли пет години. Твърди
още, че не е бил уведомен за заведената от ГФ щета, поради което, наред с
неустановяване на размера на вредите, не може да се ангажира неговата
отговорност за изплащането им. В съдебно заседание становището се поддържа от
упълномощения адвокат.
Съдът, след преценка на събраните
доказателства и становищата на страните, констатира следната фактическа
обстановка: На 18.04.2014г. в Берлин, Германия, ответникът Е.А.Х. управлявал
л.а.“Мерцедес“ с рег. № РР5659АТ, когато настъпил сблъсък между управлявания от
него автомобил и автобус с рег. № В-V 2187, собственост на Берлинското
предприятие за транспорт. За настъпилото ПТП била уведомена полицията,
служители на която посетили мястото. Съставено било уведомление за ПТП,
представено по делото. След проведено разследване от германските полицейски
органи било установено, че причината за пътно-транспортното произшествие е
преминаването на червен светофар на кръстовище от Е.А.Х., което се установява от представеното
по делото писмо на Бюрото за уреждане на искове в Европа. Горните документи са
официални удостоверителни такива и тяхната материална доказателствена сила не е
оспорена от ответника.
Управляваният от Е.А.Х. лек
автомобил с българска регистрация бил без сключена задължителна застраховка
Гражданска отговорност.
Германският компенсационният
орган Дойчес бюро изплатил на пострадалото лице обезщетение за причинените от
ПТП имуществени вреди в размер 14 657,22 евро, включващи разходи за
ремонт, техническа експертиза, разходи за неналичност на автобуса в период от
10 дни, дребни разходи и разходи за адвокат, видно от представено платежно
нареждане от 22.01.2015г. Към тази сума са прибавени ДДС в размер 2 198
евро и разходи за следствена документация в размер 86,34 евро, с което изплатеното
обезщетение за имуществени вреди и разходите за тях нараснали на 16 942,14
евро.
Липсват доказателства за
заплатени вреди на ограда на имот, пешеходна пътека и пътен знак „Спирка“.
Вещото лице по назначената съдебна автотехническа и оценителна експертиза също
не е открило данни в този смисъл
Германският компенсационен
орган е отправил искане до НББАЗ с писмо вх.№ 2-0623/5.02.2015г. за
възстановяване на сумата 16 942,14 евро. Образувана е щета с реф. № GF-14-494-D за
причинените от ответника имуществени вреди. На 17.03.2015г. НББАЗ изплатил на
Дойчес бюро претендираната сума от 16 942,14 евро за обезщетяване на
причинените имуществени вреди, което се установява от съдържанието на
отправената от НББАЗ към ГФ претенция.
По горните факти и
обстоятелства между страните няма спор.
След извършеното плащане НББАЗ е
предявил с писмо вх. № 08-01-489/14 от 3.04.2015г. претенция за възстановяване
на сумата пред ищеца Гаранционен фонд. В претенцията посочил общ размер на
сумата за възстановяване 17 443,77 евро. Пред ГФ е образувана щета №
12-0275/3.04.2015г. На 20.04.2015г. ищецът изплатил сумата от 34 117,05лв.
на НББАЗ (левовата равностойност на горната сума в евро), видно от
представеното по делото преводно нареждане.
В съдебното производство е
назначена съдебна автотехническа и оценителна експертиза. Съдът приема
заключението като изготвено от лице в кръга на неговите компетенции и въз
основа на събраните по делото доказателства. Вещото лице е установило, че
претенцията на Дойчес бюро за възстановяване на имуществените вреди по автобуса
на Берлинското предприятие а транспорт е за 16 942,14 евро и че ГФ е
изплатил на НББАЗ по същата щета 34 117,05лв. (17 443,77 евро). Налице
е разлика от 501,63 евро между изплатеното от НББАЗ обезщетение за имуществени
вреди на германския компенсационен орган и възстановената от ГФ на НББАЗ, която
вещото лице не може да установи като основание, защото обяснява, че НББАЗ е
извършил общо плащане на германския компенсационен орган за всички щети за
процесния случай. Експертът е направил анализ на поисканите от Дойчес бюро и
възстановени от НББАЗ суми и по други две щети, отнасящи се до заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди вследствие
на причиненото от ответника ПТП. Така по поисканата от германския
компенсационен орган сума от 1 092 евро за неимуществени вреди НББАЗ е
изплатил и поискал същата сума от ГФ, но по претенцията на Дойчес бюро за
плащане на 10 942,26 евро във връзка с изплатени обезщетения за
неимуществени вреди българският орган е изплатил и направил разходи за общо
11 202,28 евро (изплатени от ГФ в размер 21 910,28лв.) и съответно ГФ
му е възстановил тази сума. От горното следва, че собствените разходи на НББАЗ
за плащане на сумите по отделните претенции на германското бюро са разделени по
всяка щета, в какъвто смисъл е и обяснението на ищеца, че разликите се дължат
на включените разходи по обработка на щетата от НББАЗ. При тази разбивка на
сумите съдът приема, че разликата от 501,63 евро, включена в общата сума от
17 443,77 евро (34 117,05лв.), възстановена от Гаранционния фонд на
НББАЗ за изплатеното обезщетение за имуществени вреди е за извършените разходи
от последния за удовлетворяване на претенцията на Дойчес бюро за изплатените имуществени
вреди. Освен това представената в съдебното производство претенция от
ген.секретар на НББАЗ пред ГФ с вх. № 08-01-489/14 от 3.04.2015г. представлява
официален удостоверителен документ за съдържащата се в него справка за
извършени плащания и разходи и неговата материална доказателствена сила не е
оспорена по надлежния ред от ответника.
След изплащане на сумата, Гаранционен
фонд е изпратил регресна покана до ответника за възстановяване както на
имуществените, така и на неимуществените вреди в общ размер 58 163,85лв.,
но до момента няма погасяване на паричното задължение.
При така установената
фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: Предявеният иск е
частично основателен. В случая функциите на ГФ, регламентирани в чл.285 ал.6 КЗ, се състоят в уреждане на редовно заявена пред българския компенсационен
орган претенция за настъпило на територията на чуждата държава събитие, без да
се прави преценка по същество. Това е така, защото задълженията, произтичащи от
непозволено увреждане, се уреждат от правото на държавата, на чиято територия
са настъпили – чл. 105 КМЧП. Германският компенсационен орган е отговорен на
собствено основание за компенсирането на пострадалата страна, като прилага
правните норми на държавата, на територията на която е възникнало
застрахователното събитие при определяне на отговорностите и оценка на
компенсациите. На компенсация подлежи както изплатената сума на пострадалата страна
по ликвидиране на имуществените щети, така и изплатените суми за външни услуги,
като хонорари на експерти, адвокатски възнаграждения и други подобни, както и сумите
за всички разходи, направени от участващите в компенсацията страни. Претенцията
на германския орган и документите във връзка с остойностяването на щетата са изпратени
на НББАЗ, с което е изпълнено изискването на чл.5 от Вътрешните правила на Съвета
на бюрата (публикувани на сайта на НББАЗ).
Регресният иск с правна
квалификация чл.288а ал.3 в.в. с ал.1 т.1 в.в. с чл.288 ал.12 КЗ (отм.) изисква
ищецът да докаже, че е встъпил чрез извършено плащане в правата на
компенсационния орган до размера на платеното и разходите за обезщетяване на
вредите, ако моторното превозно средство на виновния водач обичайно се намира
на територията на Република България и е без валидно сключена застраховка
Гражданска отговорност към момента на настъпване на ПТП.
В случая ПТП е настъпило на
територията на държава-членка на ЕС. Ответникът Е.А.Х. е управлявал моторното
превозно средство, когато е причинил ПТП с имуществени вреди на другия участник
в произшествието – автобус на Берлинското предприятие за транспорт. Неговата
вина се установява от представените по делото неоспорени официални
удостоверителни документи – уведомление за ПТП, изд. от началника на полицията
в Берлин и писмо на Бюрото за уреждане на искове в Европа. Германското бюро е
обезщетило имуществените вреди на увреденото юридическо лице. Тези факти са
породили задължение за Гаранционния фонд чрез НББАЗ да възстанови изплатеното
обезщетение за имуществени вреди, заедно с разходите на пострадалото лице, на
чуждия компенсационен орган и тези на НББАЗ.
Към датата на настъпване на ПТП
автомобилът, управляван от Е.А.Х., е бил без валидно сключена застраховка
Гражданска отговорност, което ангажира отговорността на ГФ да компенсира
обезщетението за имуществени вреди и свързаните с тези вреди разходи. Гаранционният
фонд е изпълнил задължението си по чл.288а ал.1 т.1 КЗ за плащане на сумата
34 117,05лв. Въпреки отправената до ответника регресна покана, плащане не
е постъпило. Възражението на Е.А.Х., че не е получил поканата, е ирелевантно за
повдигнатия правен спор. Неговото задължение за плащане е настъпило с факта на възстановяване
на изплатеното обезщетение за имуществени вреди чрез извършеното плащане от
страна на ищеца. Получаването на регресната покана има значение само за
началния момент на претенцията за заплащане на законна лихва. В случая обаче
такава се търси от момента на предявяване на исковата молба в съда, поради
което направеното възражение е без значение.
Другото възражение на ответника,
че претенцията е погасена с изтичане на петгодишна давност на основание чл.110 ЗЗД от момента на настъпване на ПТП, е неоснователно. Началният момент, от
който тече давност по отношение на регресните суброгационни искове, е датата на
възстановяване на вредите, а не датата на настъпване на щетата. Приложимият към
настоящата претенция петгодишен давностен срок започва да тече от 20.04.2015г.,
когато е извършено плащането на 34 117,05лв. от страна на ГФ към НББАЗ. Към
датата на предявяване на иска – 20.02.2020г. този срок не е изтекъл.
Предявеният иск следва да бъде
уважен за сумата 34 117,05лв., представляваща възстановена от ГФ сума по
щета за изплатено обезщетение за имуществени вреди вследствие настъпилото по
вина на Е.А.Х. ПТП в Берлин на 18.04.2014г., заедно със законната лихва върху
тази сума от датата на внасяне на исковата молба в съда – 20.02.2020г. до
окончателното й изплащане. Над този размер до първоначално предявения такъв от
58 163,10лв. искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. По
делото не се установи изплатената сума над размера 34 117,05лв. да е за
възстановяване на обезщетение за имуществени вреди, а напротив – в хода на
съдебното дирене се установяват данни, сочещи на друго правно основание – за
възстановяване на изплатени обезщетения за неимуществени вреди, което обаче не
е посочено като правно основание на предявения иск нито в неговата
обстоятелствена част, нито в петитума. Ищецът не е поискал изменение на
правното основание на иска по реда на чл.214 ал.1 ГПК, а в хода на устните
състезания неговият процесуален представител е заявил, че за възстановените от
него суми на чуждестранния компенсационен орган за изплатени обезщетения за
неимуществени вреди ще предяви отделен иск.
Ищецът е направил искане за
присъждане на направените деловодни разноски. Същият е внесъл ДТ в размер
2 326лв. и депозит за вещо лице в размер 200лв. Съобразно изхода от
правния спор и на основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
му заплати сумата 1 481,69лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Осъжда Е.А.Х. ЕГН ********** ***
да заплати на Гаранционен фонд със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.“Граф Игнатиев“ № 2, представляван от изп.директори Б.Михайлов и
Ст.Стоилков, сумата 34 117,05лв., представляваща възстановена в полза на
германския компенсационен орган чрез Националното бюро на българските
автомобилни застрахователи сума и разходи за изплатено обезщетение за
имуществени вреди на автобус Мерцедес с рег № В V 2187, собственост на
Берлинско предприятие за транспорт, вследствие на причинено от Е.А.Х. ПТП на
18.04.2014г. в гр.Берлин, заедно със законната лихва върху тази сума, считано
от 20.02.2020г. до окончателното й изплащане, като отхвърля иска за заплащане
на възстановена сума и разходи за изплатено обезщетение за имуществени вреди
над размера 34 117,05лв. до първоначално претендирания такъв от
58 163,10лв., като неоснователен.
Осъжда Е.А.Х. да заплати на
Гаранционен фонд сумата 1 481,69лв. за направени деловодни разноски в съдебното
производство.
Решението подлежи на обжалване
пред Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:
ДГ