МОТИВИ по
НОХД № 305/2009 г.
Обвинението
против С.А. Е. и З.С.С. е по чл. 195, ал. І, т. 2 и т. 4, предложение 2, т. 5,
във връзка с чл. 194, ал. І от НК, затова че на 3.Х.2005 г. към 09,00 часа в
междугарието Плевен – Запад – Ясен на път № 1
при км. 188+800 до км.191, след предварителен сговор, чрез използуване на
техническо средство – гаечен ключ, С. при условията на опасен рецидив, отнели
чужди движими вещи, които не са под постоянен надзор от собственика ПЕПЖИ – гр.
Плевен, без съгласието на Регионалния управител, с намерение противозаконно да
ги присвоят, както следва: джонтови връзки с 4 отвора – 22 броя по 18,66 лв. на
стойност 410,52лв.; джонтови връзки с 6 отвора – 9 броя по 18,66 лв. на
стойност 167,94 лв.
Против двамата
подсъдими е повдигнато обвинение по чл. 340, ал. І, предложение 1, алт. 2, във
връзка с чл. 20, ал. ІІ от НК, затова че на 3.Х.2005 г., към 09,00 часа, в
съучастие, като извършители, чрез използуване на техническо средство – гаечен
ключ, повредили желен път № 1 на км. 188+800 до км. 191, междугарието Плевен –
Запад – Ясен, където по норматив влаковете се движат с 95 км/ч, с което създали
опасност за живота и здравето на другиго – голям брой пътници и служители на БДЖ,
пътуващи с предназначените за масов превоз преминаващи влакове.
Подсъдимият
С.А. Е. разбира в какво е обвинен, признава се за виновен, дава обяснения в
първото по делото съдебно заседание.
Производството по делото спрямо подсъдимият З.С.С.
се провежда по реда на чл. 269, ал.ІІ, т.1и т.2 от НПК, тъй като към има
писмени данни, че дата 10.І.2009 г., същият е напуснал пределите на страната
и повече не се е завръщал.
От страна на прокуратурата е приета за установена
следната фактическа обстановка, която напълно се споделя от страна на настоящия
състав на съда:
На 4.Х.2005 г. към 9,15 часа сутринта дежурният
ж.п. кантонер свидетеля М.В.Д. инспектирал ж.п. участъка гара Плевен – гара
Гривица. Когато пристигнал при км. 197+825 видял, че по ж.п. път № 1 и ж.п. път
№ 2 липсват джонтови връзки, болтове, шайби /пръстени/ и гайки. На някои места
болтове са били само развити, но планките са били на местата си. Свидетелят
предположил, че някои се опитал да открадне планките, но не е успял, тъй като
срещнал трудности при развиването на болтовете. Липсите установени от свидетеля
Д. продължавали на разстояние от около160 м. до км.197+980. Обадил на
организатора на производствената група В.И., да предприеме всичко необходимо за
възстановяването на целостта на релсите. И. разпоредил влаковете да се движат в
увредените участъци със скорост от 40км/ч.
На следващият ден – 5.Х.2005 г.дежурният за този
ден ж.п. кантонер свидетелят Ж.Ц. *** към ж.п. гара Плевен, за да инспектира
съответния пътен участък, попадащ в неговия район на действие. Когато стигнал
до мостовете над река Вит, установил, че на различни места по линиите в този
пътен участък липсвали скрепителни елементи. Забелязал също така, че някой се е
опитал да развие джонтовите връзки, но не е успял, само отслабил здравината на връзките.
Когато свидетелят пристигнал при релсовата крива на км. 189+350 по ж.п. път № 1
преминал товарен влак. Тогава Ц. чул силен, неестествен удар в джонта. След
преминаването на влака отишъл да провери мястото, откъдето чул удара.
Установил, че джонтовите връзки липсват. Започнал поетапна проверка по трасето.
Всички джонтови връзки били шахматно свалени, което създало реална предпоставка
за дерайлирането на бързия влак, който по график, трябвало да премине през този
участък на пътя след няколко минути. Ц. веднага се обадил в ПЕПЖИ – гр. Плевен,
откъдето му била разпоредено да обозначи опасното място с жълти флагчета, за да
може преминаващите влакове да намалят скоростта си до 25 км/ч. След извършването
на нова обстойна проверка се установило, че липсите на джонтови връзки по път №
1 са големи и се наложило да бъде спряно движението на влаковете за 4 часа до
пълното възстановяване на повредите по двете железопътни линии. След
приключване на ремонтните работи по трасето движението на влаковете било
възстановено. В хода на досъдебното производство от събраните гласни
доказателства е установено, че кражби на джонтови връзки били извършвани от
неизвестни лица през периода месец VІІ - месец VІІІ.2005 г. Системно били
демонтирвани скрепителни материали от ж.п. линията София – Варна в
горепосочения участък. Когато щетите били малки кантонерите извършвали
ремонтните работи, като носили за тази цел със себе си гаечни ключове и
скрепителни елементи. Когато вредите били големи възстановяването на трасето се
извършвало от ремонтните групи.
За извършените кражби на скрепителните елементи на
3.Х.2005 г., бил уведомен дежурния полицай на пост № 11 сержант Ноев от
дежурния диспчер към ПЕПЖИ – гр. Плевен свидетеля С.И.Ц.. Служители на РУ
„Транспортна полиция”, извършили незабавна проверка и установили, че между км.
194+300 и км. 197+980 по път № 1 и път № 2 липсват 4 комплекта джонтови връзки
и 20 броя джонтови болтове, толкова шайби и гайки. Липсата на тези елементи
отслабило ж.п. линията, поради което движението по нея в този момент се е
явявало крайно рисковано. При извършване на подробен оглед на
местопроизшествието била установена липсата на 14 броя джонтови връзки с 4 отвора, 29 броя джонтови болтове с
толкова гайки и шайби.
На 5.Х.2005 г. била извършена проверка в
изкупвателен пункт за черни и цветни метали на фирма „Финекс – инвест” ООД –
гр. Плевен. Намерени били липсващите 22 броя джонтови връзки с 4 отвора,
джонтови връзки с 6 отвора, 58 броя джотнови болтове, комплект с гайки. От
книгата, в която се вписвали доставчиците на черни метали се установило, че
подсъдимият С. Е. е продал на изкупвателния пункт на фирмата „Финекс – инвест”
ООД – гр. Плевен 1128 кг.
скрепителен материал – джонтови връзки, болтове, гайки и шайби в периода
10.ІХ.2005 г. – 8.Х.2005 г. Според закупчика – свидетелят С.А. често
подсъдимият не си е носил личната карта, поради което са били записвани данните
на други лица, които са му услужвали с личната си карта. Установено, е че С. Е.
е предавал в пункта само скрепителен материал – джонтови връзки, джонтови
болтове, гайки, подложки, шайби, както следва: на 10.ІХ.2005 г. – 140 кг., на 14.ІХ.2005 г. – 158 кг., на 17.ІХ.2005 г. – 225 кг., на 27.ІХ.2005 г. – 85 кг, на 8.Х.2005 г. – 520 кг.
При превозването и предаването на крадения
материал със С. Е. винаги е бил и другия подсъдим З.С.С.. Неговото име не е
било вписвано в книгата, тъй като той от 2 години е без лична карта.
Описаната
и приета от съда фактическа обстановка по делото се установява, от показанията
на свидетелите Ж.П.Ц., Д.В.И., С.П.А., В.Х.И.,
С.И.Ц., обясненията на подсъдимия С.А. Е., както и от прочетените на основание
чл. 281, ал. І, т. 4 от НПК показания на В.И.П. и М.В.Д..
По
време на съдебното производство подсъдимият С.А. Е. дава обяснения по случая в
съдебно заседание проведено на 9.ХІ.2009 г. в тях се признава за виновен, като
заявява, че всичко посочено в обвинителния акт е истина.
Свидетелят
С.И.Ц. в своите показания заявява, че от 2004 г. работи, като диспечер в ж.п. секция –
Плевен. На процесната дата е бил дежурен диспечер. По време на дежурството му
се обадил заместник-директора Е. Кънев,
който му съобщил, че е констатирана липса на джонтовите връзки на релсите,
поради което следва да бъде пусната телеграма за намаляване на скоростта на
влаковете. След извършване на ремонтните работи, е била пусната телеграма за
възстановяване на скоростта на движение на влаковете. Първоначално на
свидетелят е било съобщено, че са липсвали шест комплекта джонтови връзки.
После се установило, че са били повече.
Тъй
като свидетелят по време на разпита заяви, че повече нищо не си спомня на
основание чл. 281, ал. І, т. 2, предложение 2 от НПК бяха четени неговите
показания дадени пред друг състав на съда дадени в съдебно заседание от
6.VІІ.2006 г. Между показанията на свидетеля дадени пред настоящия състав на
съда и тези в първоначалното разглеждане на делото не бяха установи никакви
противоречия или съществени различия, касаещи факти и обстоятелства свързани с
установената фактическа обстановка.
Свидетелят Ж.П.Ц. в своите показания
потвърждава напълно казаното от свидетеля Ц.. През месец октомври 2005 г. е работил, като ж.п.
кантонер. В неговите задължения влиза обход на определен участък от 6 км. от железопътната линия,
който се извършва сутрин и следобед. Когато провеждал сутрешният си обход по
другия път минал товарен влак започнали да се чуват удари. След преминаването
на влаковата композиция, свидетелят отишъл до релсите установил, че липсват
джонтовите връзки. Заместник-директорът е бил уведомен за това, за да може да
се предприемат своевременно всички мерки. След обаждането на Ц. всички влакове
са били известни да карат с 10
км/ч в повредения участък на пътя. Свидетелят се върнал
на мястото където установил липсата на връзките и с помощта на флагчета,
започнал да дава знаци на композициите да намалят скоростта си на движение.
След идването на ремонтната група е бил установен размера на нанесените щети.
Били свалени според думите на свидетеля около 20 комплекта джонтови връзки. Ц.
смята, че едни комплект се демонтира за повече от половин час, тъй като болтовете
трябва да бъдат развити със специален гаечен ключ, след което се сваля
връзката. Джонтовите съединения са били свалени шахматно. Те са разположени на
разстояние 25 м.
едно от друго. При рипса на джонтова връзка релсите започват леко да се
разминават и при движение на влаковата композиция започват да се чуват неестествени удари.
Свидетелят
В.Х.И. през месец октомври 2005
г. е замествал началника на участъка. На него е било
съобщено от кантонера М.В., че лисват 4 комплекта джонтови връзки. Били са
умедочени по-горе стоящите началници, които разпоредили на свидетеля да пуска
преминаващите влакове с ниска скорост през участъка. По-късно свидетелят е
отишъл на място, заедно с ремонтната група и при извършване на огледа
установили, че липсват 8 джонтови връзки и 16 болта. Според свидетелят
демонтажа на една такава връзка става за около 5 минути със специален ключ.
Заявява, че е възможно при липса на тези връзки при движение на пътнически
влакове, същите да излязат от релсите.
В
съдебно заседание бе разпитан, като свидетел и лицето С.П.А., който през 2005 г. е работил във фирма
“Феникс инвест” ООД – Ловеч, клон Плевен, като закупчик на черни и цветни
метали. Същият заявява, че не си спомня нищо, поради което и на основание чл.
281, ал. І, т. 2, предложение 2 от НПК са четени неговите показания дадени пред
друг състав на съда по същото дело. От тях се установява, че на 10, 14,17,27
септември подсъдимият С. Е. е предавал в пункта скрепителните части, както и
болтовете към тях. На 8 октомври е записано, че метал е предала и дъщерята на
подсъдимия Цветанка. Свидетелят изяснява, че в неговите служебни задължения не влиза
да пита дали метала, които се предава е краден от някъде, а само да иска лична карта и записва данните на
лицето, което предава материала. В разписките, които се издават се записва ЕГН
– то и адреса на лицето предало метала, какъв вид е предаденото желязо – дали е
винкел, тръби или нещо друго. По фрапиращите неща, които личат, че са крадени
се заделят настрани. Свидетелят заявява, че знае, че не трябва да изкупува
капаци от шахти, но не му е било известно, че не трябва да взима и предлаганите
от подсъдимия Е. планки и скрепителни материали.
В
хода на съдебното следствие, като свидетел бе разпитана Д.В.И.. Тя е дъщеря на
свидетеля В.И., който не се явява в сегашното разглеждане на делото, тъй като е
в чужбина. В своите показания тя заявява, че баща й е бил извикан от двамата
подсъдими една вечер /годината не може да си спомни с точност коя е била/ и е
бил помолен да закара определено количество метал на пункта за изкупуване на
вторични суровини. Какъв е материала свидетелката не е успяла да види, тъй като
е бил сложен в чували. Установява, че баща й закарал чувалите в пункта и за
тази услуга му е било платено от страна на двамата подсъдими.
Както
бе посочено по-горе свидетелят В.П. не се явява в съдебно заседание и не може
да бъде намерен, поради което и на основание чл. 281, ал. І, т. 4 от НПК са
четени неговите показания дадени пред друг състав на съда в съдебно заседание
от 6.VІІ.2006 г. От тях се установява, че на 3 октомври в дома му е пристигнал
подсъдимият З.С., който го помолил да им закара едни чували желязо до пункта за
изкупуване на вторични суровини. Обещал да му плати за извършената услуга.
Качили желязото в чували и свидетелят го откарал до пункта за изкупуване на
черни и цветни метали. За извършената работа му било платена сумата от 5 лева.
Свидетелят М.В.Д. също не е било
възможно да бъде открит на адреса, за да бъде призован, поради което и на
основание чл. 281, ал. І, т. 4 от НПК са четени неговите показания дадени в
съдебно заседание от 6.VІІ.2006 г. пред друг състав на съда по същото дело. От
тях се установява, че Д. е работил през процесния период, като кантонер и
обслужва втори ж.п.участък, кантонерски участък Плевен – гривица. На 4 октомври
при извършване на рутинна обиколка по определения му участък от железния път,
свидетелят установил, че на километър 197+825 м., липсват джонтовите връзки, които
свързват релсите. Свидетелят е бил изненадан, тъй като до този момент това не
се било случвало. Били предприети мерки за спиране на влаковете или за
намаление на скоростта им на движение от страна на Д..След това сигнализирал за
станалото началник участъка В.Х.. Били уведомени ремонтната бригада. При извършения
на място оглед се установило, че липсват 8 джонтови връзки и 16 болта.
Железните връзки са свързващи елементи и се слагат на двете релси, където се
съединяват и се хващат с четири болта за всяка релса. Ако липсват тези
скрепителни елементи, релсите се освобождават и няма какво да ги държи.
Свидетелят смята, че скоростта на движение на влаковете в повредения участък от
пътя е около 100 км/ч.
Липсата на скрепителните елементи се усеща по начина, по който вибрират
релсите.
В хода на проведеното съдебно
следствие не са констатирани противоречия, които да поставят под съмнение
достоверността на показания на разпитаните свидетели С.И.Ц., Ж.П.Ц., В.Х.И., С.П.А.,
Д.В. П., както и на обясненията на подсъдимият Е. дадени пред настоящият състав
на съда, също така и на прочетените показания на В.И.П. и М.В.Д., като всички
те са относими към предмета на делото, касаят факти и обстоятелства от съществено
значение за изясняване на въпроса, досежно авторството на извършеното деяние.
Предвид на това не е налице съмнение в тяхната достоверност. Достоверността на
гласните доказателствени средства зависи от собствената им убедителност, а тя
на свой ред - от тяхната последователност, непротиворечивост и обективност. Тъй
като в настоящият случай, показанията на разпитаните свидетели и обясненията на
подсъдимия напълно си кореспондират, както помежду си, така и с писмените
доказателства, то същите следва да бъдат взети под внимание и кредитирани при
постановяване на присъдата. Поради, което съдът ги кредитира и взима под
внимание, като не констатира пропуски в хронологията на фактите изграждащи
установената фактическа обстановка.
За по- пълно изясняване на фактическата обстановка по делото, в съдебно
заседание бяха изслушани заключения на съдебно – технически експертизи. Вещото
лице Х.Г.Х. пред съда установява, че с извършването на кражбата на
скрепителните елементи е създадена реална опасност от дерайлиране на влаковите
композиции, преминаващи през този участък от пътя. Тази опасност възниква
вследствие на разминаването на нивата на релсите, което е резултат от
премахването на джонтовите връзки.
В
съдебно заседание бе изслушано и вещото лице Й.Д. Й., който установява в своето
заключение, че при вертикално разминаване на релсовите нишки / възникнало
поради липса на джонтови връзки/може да се получи удар в бандажа на самото
колело, което да предизвика дерайлиране на влака, а при хоризонтално
разминаване се получава удар в реборда на колелото и пак да се предизвика
дерайлиране. При скорост от 100
км/ч. спирачния път на влаковата композиция е 600 м., което прави
невъзможно внезапното й спиране, ако машиниста не е бил предупреден.
Заключенията
на двете вещи лица не бяха оспорени от страните по делото, поради което са
приети и вложени в делото, като компетентни и обосновани.
В пледоарията по същество
в последното по делото съдебно заседание от страна на процесуалните
представители на подсъдимите бе направено възражение, че не са налице
убедителни доказателства, които да установят по несъмнен и безспорен начин, че
автори на извършените деяния са подсъдимите С.А. Е. и З.С.С.. Това възражение е
несъстоятелно и не отговаря на събраните по делото доказателства поради следните
съображения. Действително липсват преки очевидци на случилото се на ж.п.
линията, но констатираните и установени взаимовръзки между свидетелските показания
дадени от свидетелите С.П.А., Д. В. И. и обясненията на подсъдимия С. Е. от една страна, останалите гласни доказателства
от друга, както и протокола за доброволно предаване, издадените от фирма
“Финекс – инвест” ООД бележки, когато са били предадени скрепителните елементи
събрани и анализирани в своята съвкупност водят до единствения възможен извод,
а именно, че извършители на деянието са двамата подсъдими. Свидетелката Д.В.И.
в своите показания категорично заявява, че Е. и С. помолили баща й да им
помогне да откарат вторични суровини на пункта за изкупуване на черни и цветни
метали. Показанията на С.А. са също в този дух, той удостоверява, че Е. е идвал
да предава метал, но често пъти са били записвани данните на други хора, тъй
като той не си носил личната карта. С него винаги е бил и подсъдимият С..
Обстоятелството, че Е. е предавал скрепителните елементи е установено и от
записите направени в книгата, където се е отбелязани кой, кога и какви метали е
предал на пункта за вторични суровини. Твърдението, че подсъдимите са извършили
деянието се доказва и от направеното признание от Е. в неговите обяснения
дадени в първото по делото съдебно заседание. Обясненията на Е. хармонизират и
с тези дадени пред съдия от него на 13.Х.2005 г. и от подсъдимия С. също дадени
пред съдия на 12.Х.2005 г., както и със записите от книгата на пункта за
вторични суровини и издадените от закупчика квитанции за предадено количество
метал. Предвид на тези съображения съдът счита, че са налице многобройни и
достатъчно убедителни косвени доказателства, които в своята взаимосвързаност
установяват единственият възможен извод, а именно, че подсъдимите от обективна
страна са извършили в идеална съвкупност
престъпленията по чл. 195, ал. І, т. 2 и чл. 340, ал. І, предложение 1,
алтернатива 2 от НК. Чрез отнемането с помощта на гаечен ключ на скрепителните
елементи, които са били оставени без постоянен надзор, от владението на собственика ПЕПЖИ – гр. Плевен, без
съгласието на Регионалния управител двамата подсъдими са осъществили кражба по
смисъла на чл. 195, ал. І, т. 2. От обективна страна е било извършено и
деянието по чл. 340, ал. І от НК, тъй като с махането на джонтовите връзки е
била повредена железопътната линия. Бил е постигнат двустепенният престъпен резултат
състоящ се в засягане на целостта на ж.п. линията и създаване на опасност за
сигурността на движението на железопътните състави. Причинената от двамата
подсъдими повреда на линията не е отнела възможността за движение на влаковете,
но с махането на скрепителните елементи е създадена реална опасност за дерайлиране
на влаковете, съответно за живота и здравето на много хора.
От
субективна страна кражбата е извършена при условията на пряк умисъл от страна
подсъдимите С. Е. и З.С. обусловен от намерението им пряко да отнемат
противозаконно джонтовите връзки, като се разпоредят с тях.
При извършването на деянието по чл. 340, ал.
І, предложение 1, алтернатива 2 от НК двамата подсъдими напълно ясно са съзнавали,
че като демонтират скрепителните елементи повреждат железопътната линия. Не е
необходимо да имат пълна представа, какви вредни последици могат да бъдат причинени,
вследствие на техните действия. Предвид на горе изложените съображения съдът
намира, че Е. и С. са действували с пряк умисъл при извършването на деянието по
чл. 340, ал. І от НК.
При определяне на вида и размера на
наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимите, съдът взе в предвид
съдебното им минало, богато на многобройни осъждания за тежки умишлени
престъпления, като по този начин се определя една висока степен на обществена
опасност на извършителите. Налице е високата степен на обществена опасност на
деянието, която се определя от сериозните последици, които биха настъпили, ако
по повредената ж. п. линия бе минал пътнически влак. Преценен бе от страна на
съда и факта, че подсъдимите не ги е спряло обстоятелството с повреждането на
релсовия път е застрашен живота на мнозина.
При налагане на
наказанието на С. Е. бяха взети в предвид доброто му процесуално поведение,
неговите пълни самопризнания направени в съдебно заседание, пълното му
разкаяние за извършеното, съдействието му за разкриване на обективната истина
по време на предварителното производство и предишното разглеждане на делото. При
налагане на наказанието, което следва да бъде наложено на З.С., бе взето в
предвид обстоятелството, че същия се укрива от органите на правосъдието, поради
което съдебното производство е разглеждано задочно, деянията е извършил при
условията на опасен рецидив, което свидетелствува, че предишните осъждания не
са изиграли необходимото превъзпитателно въздействие, поради което следва срока
на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода да бъде значително завишен.
Предвид на горе
изложените съображения съдът счита, че на подсъдимия С. Е. за извършеното
престъпление по чл. 195, ал. І, т. 2, т. 4, предложение 2 и т. 5, във връзка с
чл. 194 следва да бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3
/три/ години при първоначален общ режим на изтърпяване. За извършеното деяние
по чл. 340, ал. І следва да му бъде наложена наказание лишаване от свобода за
срок от 3 /три/ години и 6 /шест/ месеца при първоначален общ режим на
изтърпяване. На основание чл. 25 във връзка с чл. 25 от НК съдът определя на С.А.
Е. едно общ най-тежко наказание в размер на 3 /години/ и 6 /шест/ месеца, като
на основание чл. 25, ал. ІІ от НК приспада от така определеното най-общо тежко
наказание времето от 11.V.2007 г. – 26.ІІ.2008 г., когато Е. е изтърпял
наказание лишаване от свобода наложено му с присъда по НОХД № 1530/2007 г. по
описа на Плевенски районен съд.
Като взе в предвид доводите изложени преди
това счита, че на подсъдимия З.С. за извършеното престъпление по чл. 196, ал.
І, предложение 1, във връзка с чл. 195, ал. І, т. 2, т. 4, предложение 2 и т.
5, във връзка с чл. 194 от НК следва да бъде наложено наказание лишаване от
свобода за срок от 6 /шест/ години при първоначален строг режим на изтърпяване.
За извършеното деяние по чл. 340, ал. І следва да му бъде наложена наказание
лишаване от свобода за срок от 8 /осем/ години при първоначален строг режим на
изтърпяване. На основание чл. 25 във връзка с чл. 25 от НК съдът определя на З.С.С.
едно общ най-тежко наказание в размер на 8 /осем/ години при първоначален строг
режим на изтърпяване.
На основание изложеното съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: