РЕШЕНИЕ
№ 82
гр. Монтана, 23.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ ВЪЗЗИВННО-
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Людмила Драгомирова
Аделина Тушева
при участието на секретаря Петранка Ал. Петрова
в присъствието на прокурора Окръжна прокуратура - Монтана
като разгледа докладваното от Людмила Драгомирова Въззивно гражданско
дело № 20211600500223 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл.от ГПК вр.чл.546 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ТП на НОИ-М. срещу решение №
260173/29.04.2021 г., постановено по гр. д. № 2141/2020 г.по описа на Районен
съд-Монтана.
С обжалваното решение е признато за установено спрямо Национален
осигурителен институт-ТП-М. и Изпълнителна агенция „Главна инспекция
по труда”-ДИТ-М.,че на 18.01.1980г.,около 12.15ч. на територията на
Комбинат за резервни части и възли за селскостопански машини „Д.”-М.
/КРЧВССМ-М./, П.Н. с ЕГН ********** е претърпял трудова злополука при
работа на поточна линия ,изразяваща се в пълна загуба на палеца на лявата му
ръка. В жалбата се излагат оплаквания и доводи за
недопустимост и евентуално-за неправилност на обжалваното
решение.Поддържа се недопустимост ,поради постановяване на решението
при липсата на компетентност по правилата на подведомствеността. Твърди
се,че установяването на факта на трудовата злополука се извършва по
1
специаен ред от определени компететни лица и органи,сред които съдът не е
и той не може да изземва тяхната компетентност.Такава е законодателната
уредба,както към момента на настъпване на злополуката през 1980г.,когато е
действал Правилника за регистриране и отчитане на трудовите злополуки,
според който работодателят и инспекцията по труда са оправомощени да
извършват конкретни действия в производството ,така и действащото към
момента законодателство-КСО и Наредбата за установяване, разследване
,регистриране и отчитане на трудовите злополуки ,според които това е
дейност от изключителна компетентност на административните органи.На
следващо място се твърди,че решението е постановено при съществено
нарушение на съдопроизводствените правила. За такова се сочи
конституирането на ненадлежна страна по делото, тъй като в молбата си
ищецът е посочил,че съдебното удостоверение му е необходимо с оглед
реализиране на негови бъдещи пенсионни права,а като заинтересована страна
по делото е конституирано ТП на НОИ-Монтана,което няма качеството на
юридическо лице и на заинтересована страна по смисъла на чл.544,ал.2,т.3 от
ГПК.Твърди се още,че решението противоречи на събраните по делото
доказателства,като злополуката не се е случила във връзка и по повод на
извършваната работа, каквито са изискванията на чл.1 от действащия към
онзи момент Правилник за регистриране и отчитане на трудовите злополуки
,а точно обратното-злополуката се е случила при отклоняване на молителя от
работното му място и по неизвестни причини хващайки се за въртящия се
ролганг ,което е довело до откъсване на палеца,установено от приложения по
делото анализ на станалите злополуки в КРВЧССМ-М. през първото
полугодие на 1980г.и злополуката не е трудова,поради което и работодателят
не е издал акт за установяване на трудовата злополука, съгласно чл.6 от
Правилника.Сочи се,че представения по делото картон на гр.д.№
1116/1983г.по описа на МРС също не доказва станала трудова злополука,тъй
като производството е проведено по осъдителен иск с правно основание чл.49
от ЗЗД. Искането е за отмяна на обжалваното решение, като недопустимо и
неправилно.
Ответникът по въззивната жалба-молителят П. Н. ,в отговора си излага
съображения за неоснователност на жалбата.
Заинтересованата страна Дирекция иинпекция по труда-Монтана и
прокурорът не заявяват писмени становища по жалбата.
2
В съдебно заседание прокурорът заявява становище за неоснователност
на жалбата.
Съдът,след като прецени данните по делото и доводите на
страните,приема следното:
Обжалваното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено,а
образуваното по подадената молба от П. Н. следва да бъде прекратено.
Делото е образувано по молба на основание чл.542 и сл.от ГПК да бъде
установен фактът на настъпила трудова злополука.
Молбата по чл. 542, ал. 1 от ГПК е за установяване на правно значими
факти, за които законодателят постановява, че следва задължително да бъдат
удостоверени с документ. Документът не е съставен и не може да бъде
съставен или е бил унищожен или изгубен, без да има възможност да бъде
възстановен. Молбата се разглежда по реда на глава петдесета от ГПК и
производството е охранително.
В молбата на П. Н.,по която е образувано охранителното производство
са изложени твърдения за следното:Към 1980г.,когато е настъпила трудовата
злополука ,молителят е работил в КРЧВССМ „Д.“гр.М./сега гр.М./.В анализ
за станалите злополуки в предприятието през първото тримесечие на
1980г.към формуляр МС-злополуки,съставен от инспектор ТБТ ,молителят е
посочен на стр.1,в т.1,като там е упоменато,че при настъпилата трудова
злополука на работното място е откъснат палеца. Този документ е цитиран и
в ЕР на НЕЛК № */04.02.2019г.,където е посочено,че въпреки наличието на
посочения анализ ,липсва документ за характера на злополуката ,какъвто е
актът за трудова злополука.Твърди се,че същият е бил съставен,предвид
посочването на трудовата злополука в анализа,но не е връчен на молителя и
той не разполага с него,а при направените справки в ТП на НОИ-М. и ИА
„Главна инспекция по труда“-ДИТ-М. е установил,че при тях няма данни за
настъпилата трудова злополука.Твърди се и че молителят успешно е провел
иск с правно основание чл.49 от ЗЗД , като с решение от 18.01.1984г.на МРС
по гр..№1116/1983г.,работодателят му КРЧВССМ „Д.“е бил осъден да му
заплати 1 500лв. неимуществени вреди.
Молителят е обосновал своя интерес от установяването на факта на
настъпилата през 1980 г. трудова злополука ,като факт от значение за
упражняване на неговите пенсионни права ,вкл.размера на бъдещата пенсия
3
,основание за получаването й и др.,с оглед предстоящото му пенсиониране.
Установяването на факта в производството по чл.542 и сл.от ГПК е
допустимо само при наличието на посочените в този текст предпоставки-ако
документ за удостоверяването на този факт не е бил съставен и не може да
бъде съставен или съставеният е бил унищожен или изгубен ,без да има
възможност да бъде възстановен.В случая не се твърди нито една от тези
хипотези-твърди се,че документът е бил съставен,но не е бил връчен на
молителя и за него няма данни в ТП на НОИ-М. и ДИТ-М.
Дори да се приеме,че се твърди хипотезата на съставен,но изгубен
документ,молителят не е обосновал правният си интерес съгласно чл.543,т.1
от ГПК -условие за допустимост на охранителното производство по реда на
чл.542 и сл.от ГПК.Правният интерес трябва да се обоснове
изрично.Безспорно квалифицирането на злополуката като трудова е от
значение за установяването и зачитането й при търсене на пенсионните
последици от нея,но само с това,че на молителят му предстои пенсиониране
не е обоснован правният интерес от установяване на акта на настъпила
трудова злополука ,още повече предвид определената му трудова
неработоспособност с представеното по делото ЕР на НЕЛК-40%.
От друга страна по действащото към 1980г.законодателство, трудовите
злополуки е следвало да бъдат установени с акт ,съставен по реда и в
сроковете,предвидени в чл.159,ал.1 и ал.2 от КТ от 1951г.,а в случай,че актът
не е съставен в определените срокове,пострадалият е могъл да предяви
установителен иск пред съда в тригодишен срок от деня на злополуката, като
в този случай чрез постановеното съдебно решение в спорно производство да
се замести актът за трудова злополука,който не е съставен по реда и
сроковете на чл.159,ал.1 и ал.2 от КТ от 1951г.При предвиден от закона исков
ред за установяване на факта на трудова злополука е недопустимо ползването
на охранителното производство за установяване на същия факт. С изтичането
на срока по чл.159,ал.3 от КТ от 1951г.за предявяване на установителен иск, а
и с отмяната на дял III от този кодекс,е отпаднало правото на иск за
установяване на трудовата злополука,но това не предпоставя допустимост на
охранителното производството за установяване на факти по реда на чл.542 от
ГПК.
При този изход на делото, на основание чл. 541 и чл. 78, ал. 4 и ал.8 от
4
ГПК, молителят дължи и следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя
претендираните от него разноски за държавна такса в размер на 25 лв.и за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.
По изложените съображения,съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 260173 от 29.04.2021г., постановено по
гр.д.№2141/2020 г. на Районен съд-Монтана и
ПРЕКРАТЯВА производството по делото,образувано по молбата на П.
Н. за установяване по реда на чл.542 и сл.от ГПК на факта на настъпила
трудова злополука на 18.01.1980г.на работното му място в КРЧССМ
„Д.“гр.М. /сега гр.М./,изразяваща се в пълна загуба на палеца на лявата ръка.
ОСЪЖДА П.Н.,ЕГН **********,с адрес с.*,ул.“*“№*,обл.*да заплати
на ТП на НОИ-М. 105 лв.разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5