РЕШЕНИЕ№
гр... София, 12.03.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
.... Софийският градски ... съд ....наказателна ....колегия 16-ти въззивен състав в
публичното заседание на........шестнадесети
февруари…………………..………………..…….…
двехиляди и осемнадесета................................................година в състав:
Председател:...... Десислав
Любомиров..............……..
Членове:... …Христинка Колева.……….........
... Доротея Кехайова…………….......
при секретаря... Антоанета Луканова………………...…..….….……… в присъствието на
прокурора......... Албена Тараланска..................................като разгледа докладваното от
…... съдия Любомиров.....................въззивно общ характер нак. дело № 5062 по описа
за 2017 год., за да се произнесе, съобрази следното:...................................................................
Производството е по чл.313
и сл. от НПК.
Постъпила е въззивна жалба и
допълнителни съображения към нея от адв.А.Б., САК, срещу присъда от
20.03.2017г. постановена по НОХД№22162/2015г. по описа на СРС, с която подс.Г. Г.М.
е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.206, ал.3, вр.ал.1,
вр.чл.29, ал.1, б.“а“ от НК, като му е наложено наказание ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, при първоначален СТРОГ режим. Подсъдимия е бил
осъден да заплати на гражданския ищец
ищец Г.А.М. сумата от 23 500 лева обезщетение за причинени
имуществени вреди.
В жалбата са изложени
оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на
досъдебното производство, свързани с различен подход при оценката на
доказателствата. Формулирано е оплакване за необоснованост на присъдата. Иска
се отмяна на присъдата и връщане на делото на прокурора за ново разглеждане.
В съдебно заседание жалбата се
поддържа. Защитникът твърди, че в хода на досъдебното производство се е работило по
една единствена версия, което било недопустимо по сложни от фактическа страна
дела. Моли присъдата да бъде отменена и делото върнато във фазата на
досъдебното производство за изясняване на фактите.
Прокурорът счита, че жалбата
е неоснователна. Моли присъдата да бъде оставена в сила. Счита, че същата е
правилна, законосъобразна, като по делото било установено, че подсъдимия е
извършил престъплението. От събраните по делото доказателства се установявало по
безспорен начин описаното в обвинителния акт деяние. В производството пред
първата инстанция не били допуснати процесуални нарушения, които да налагат
отмяна на постановения акт, поради което моли да се остави в сила
първоинстанционната присъда.
Гражданския ищец и частен
обвинител счита присъдата за законосъобразна и се присъединява към казаното от
прокурора.
Подсъдимия не отрича, че е взел крана, но твърди, че той
е изчезнал.
Въз основа на материалите по делото,
съобразявайки постъпилата жалба съдът намира следното:
Атакуваният съдебен акт
подлежи на въззивен контрол по реда на Глава ХХІ от НПК.
Съдът, след като провери изцяло
правилността на обжалваната присъда констатира следното.
ЖЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
В хода на първоинстанционното
разглеждане на делото са събрани достатъчно доказателства за установяване на
релевантните факти и обстоятелства. Въз основа на тях районният съд е направил обосновани и законосъобразни като
цяло фактически и правни изводи. Установено е, че подс.Г.Г.М.,
е роден на *** ***, живущ ***, българин, български гражданин, разведен, със
средно образование, осъждан. Св.Г.М. притежавал специален автомобил марка “МАЗ”,
модел” 5334”, с per № *******, снабден с автокран модел “КС 3571”. Свидетелят
закупил камиона от Министерство на отбраната на РБ. Специалният автомобил-
марка “МАЗ”, модел” 5334”, с per № *******, се съхранявал на паркинг
в гаража на фирма “Г.” в гр. София, ж.к. “Христо Ботев”, ул. “*******. Същият
бил произведен през 1982 година и не се срещал често. В гр. София през периода 2012г.-2014г.
имало още 2-3 подобни машини. На неустановена дата св. Г.М. обявил в интернет
страница, че отдава под наем процесния автомобил. По телефона със свидетеля Г. М.
се свързал подс. Г.М. и проявил интерес към посочената обява, като обяснил, че
се занимава със строителна дейност и му трябва подобен тип машина за един строеж
в ж.к. “Люлин”.
На 21.04.2014 св. М. и подс. М. се
срещнали в гаража на фирма “Г.” в гр. София, ж.к. “Христо Ботев”, ул. “*******,
където се намирал товарния автомобил. Двамата обсъдили условията на евентуален
договор за наем на МПС, като подс. М. огледал камиона. На следващия ден, около
10 часа сутринта, двамата отново се срещнали на същото място, като подсъдимия
пристигнал с такси и бил придружаван от една жена. Таксиметровият шофьор и
жената, с неустановени по делото самоличности, били познати на подсъдимия М..
Същия ден- 22.04.2014 год., в гр. София, ж.к. “Христо Ботев”, ул. “*******, в
гаража на фирма “Г.” св. Г.А.М., в качеството си на наемодател, и подс. Г.Г.М.,
в качеството си на наемател, сключили договор за наем на моторно превозно
средство - специалният автомобил- марка “МАЗ”, модел” 5334”, с per № *******, със
срок не по- малко от шест месеца. Договорът съдържал клауза, по силата на която
неговото действие можело да се удължи по писмено споразумение на страните. Св. М.
и подс.М. се споразумели за месечна наемна цена в размер на 1000 лева, платима
на две вноски на 1-во и на 15-то число. Свидетеля се задължил по договора да
осигури спокойно и безпрепятствено ползване на автомобила, а подсъдимия следвало
да не извършва преустройства на същия, без съгласие на св. М., да полага
грижата на добрия стопанин относно наетата движима вещ и да върне машината след
прекратяване на наемния договор.Между двамата бил подписан и приемо-предавателен
протокол, който отразил реалното предаване за ползване на процесния специален
автомобил. Св.М. предал на подсъдимия ключовете и документите за автомобила,
а последния му заплатил сумата от 500
лева
Подс.М. не успял да приведе в
движение наетия от него специален автомобил, а това сторил таксиметровия
шофьор. По този начин двамата откарали процесния
автомобил от гаража на фирма “Г.”. Жената, която придружавала подс. М., ги
последвала управлявайки таксиметровия автомобил. Сидетелите Й.К.и
Г.Б., които работели във фирма “Г.” наблюдавали действията, които осъществили
св. М. и подс. М., както и неустановените по делото лица, дошли заедно с
подсъдимия в посочения гараж.
След
22.04.2014год. св. М. няколко пъти търсил подс. М. във връзка с останалата
неплатена част от месечната наемната цена, но подсъдимият отлагал срещата с
него. На 30.04.2014 год. на паркинга на бензиностанция “Шел” на бул.
“Цариградско шосе” св. М. се срещнал със свидетелката С.С., която се
представила като Светла, приятелка на подсъдимия. Тя платила на св. М. от името
на поде. М. 300 лева, като обяснила, че подс. М. й бил дал цялата дължима от
него останала част от месечната наемана цена в размер на 500 лева, но тя била
платила някакъв наем и били останали само 300 лева. На 10.05.2014год.
последвала втора среща между св. Г.М. и св. С.С., на която среща св. С.
заплатила на св. М. още 200 лева. След тази среща подс. М. не платил нито една
следваща месечна наемана вноска по договора за наем със св. Г.М. от
22.04.2014год. Подсъдимият спрял да отговаря на обажданията на св. Г.М.. Св. М.
се усъмнил, че става нещо нередно и заедно със св. Й.К.обиколили гаражите в
ж.к.”Люлин, където подсъдимия трябвало да осъществява строителна дейности и да
ползва процесния камион. Никой не бил виждал подобен специален автомобил, а той
по принцип правел впечатление.
На 29.05.2014г. св. М. попаднал на
обява в Интернет, с която били обявени за продажба двигател и гуми от камион.
Свидетелят се усъмнил, че това са двигателя и гумите от собствения му автомобил
марка “МАЗ”, модел” 5334” и позвънил на посочения в обявата телефон. Свързал се
със св. Ф.Т.И., който казал, че посочените части се намират в с. Требич. Св. М.и
неговият син отишли в с. Требич при св. И., който съхранявал обявения за продан
двигател в селскостопански двор, а гумите бил продал. Св. М. веднага видял, че
номера на продавания от св. И. двигател е същия като този на двигателя на
камиона му- “МАЗ 5334”, с per № *******, № 677164, който номер бил
вписан в талона на автомобила. Св. Ф.Т.И. обяснил, че двигателя на камион, от
който се интересувал св. М., бил купил от пункта за вторични суровини до завод
“Стинд”, в НПЗ Военна рампа, като въпросния двигател бил свален от работещ автомобил.
Св. М. успял да направи няколко снимки на двигателя и на 01.06.2014 год. подал
сигнал за извършено престъпление до Софийска районна прокуратура. На
05.06.2014год. св. Г.М. изпратил до обв. М. нотариална покана чрез нотариус А.Н.,
per. № 558 на НК, с която го уведомил, че прекратява
договорните отношения помежду им и искал в срок до 10.06.2014 год. подсъдимия
да му върне камиона, както и да му заплати дължимата наемна цена за машината.
Нотариалната покана не била връчена лично на подс.М., тъй като последния не бил
открит на известния на св. М. адрес. Оказало се, че подс. М. не живеел от три
години на адреса, който посочил на св. М.. Когато връчителят на нотариалната
покана се свързал по телефона с подсъдимия М., последния обяснил, че живее в
ж.к.’’Симеоново” и обещал да се обади в кантората на нотариус Н.. Подсъдимия не
се явил, нито се обадил в нотариалната кантората на нотариус А.Н.. Подсъдимият Г.М.
не се свързал и не върнал фактическата власт върху специалния автомобил до
22.10.2014г., когато изтичали шестте месеца, за които най-малко бил сключен
наемния договор от 22.04.2014г.
Въз основа
на тази фактическа обстановка, правилно приета от районният съд в мотивите към
обжалваната присъда за установена от събраните по делото доказателства,
съдържащи се в обясненията
на подсъдимия М. (л.193 от съдебното производство (СП)); протоколите за разпит
на свидетелите- Г.М. (л.132-133 СП) и частично приобщените на основание чл.281,
ал.5 вр.ал.1, т. 1 от НПК показания от досъдебното производство (л. 117-118 ДП,
том 1), Г.Б. (л.133 СП), Й.К.(л.133 СП) и частично приобщените на основание
чл.281, ал.1, т. 2 от НПК показания от досъдебното производство (л.119 ДП, том
1), Ф.Т.(л.134 СП), Г. С. (л. 181-182 СП), С.С. (л.191 СП); писмените
доказателства и доказателствени средства- копие от договор за наем на МПС (л.
18-20 ДП, том 1), копие от приемо-предавателен протокол (л.21 ДП, том 1), копие
от СРМПС (л.22 ДП, том 1), (л.32 ДП, том 1 и л.190 СП), копие на нотариална
покана (л.54 ДП, том1), справка от КАТ (л. 124 ДП, том 1), протокол за
доброволно предаване ( л.124 ДП, том 1), протокол за отговорно пазене (л. 125
ДП, том 1); протокол от СТЕ (л. 127-128 ДП, том 1), протокол от СОЕ (л.166-167
ДП, том 1), протокол от допълнителна СОЕ (л.146-148СП), протокол от СГЕ
(л.217-218 ДП, том 2) и справка за съдимост на подсъдимия(л.24- л.52 СП), са
направени обосновани и правилни изводи по същество от решаващия съд.
Неоснователно
е твърдението на защитника за допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила в хода на досъдебното производство.
Защитникът акцентира на факта, че по делото има данни, че в интернет е била пусната
обява за продажба на отделните части от процесния кран-камион, но не било изяснено от какъв електронен
адрес, евентуално кой е пуснал обява за продажба в Интернет. Всъщност,
това твърдение е необосновано, защото този въпрос е изяснен в хода на съдебното
следствие с разпита на св.Ф.Т.И.. На л.9 от п-ла за с.з. от 27.05.2016г. е
отразено изявлението на свидетеля:“..го пуснах на обява по интернет….Аз не
разбирам от интернет. Синът ми също не разбира, но го снима, прати снимката на дъщеря
ми, която е женена в Швейцария и от там го пуснаха“. С оглед на това,
въззивният съд намира, че по делото е категорично установено с показанията на
св.Т. и на св.М., че обявата за продажба на двигателя на товарния автомобил е
подадена по инициатива на първия. Поради това не е нужно да се прекратява
съдебното производство и да се връща делото във фазата на досъдебното такова,
за да се изяснява този въпрос. Нещо повече, празнотата в доказателствената
съвкупност, ако такава има, не представлява по принцип съществено нарушение на
процесуалните правила, тъй като процеса на доказване не само не приключва в
досъдебната фаза на наказателното производство, но и се реализира в пълнота в съдебното
производство, заемащо централно място съгласно чл.7, ал.2 от НПК.
Събраните по
делото доказателства дават основание на въззивният съд да приеме, че подсъдимия
е осъществил състава на престъплението по чл.206, ал.З, вр. ал.1, вр. чл.29,
ал. 1, б. „а“ от НК. Категорично са
доказани основанието за предаване на процесната вещ от св.М. на подсъдимия,
факта на предаването и промененото отношение на последния към нея, и
невръщането й на собственика й. Видно от експертното заключение по изготвената
по делото съдебна графическа експертиза в представеното по делото копие на
договор за наем на МПС, сключен на 22.04.2014г. между св. Г.М.-наемодател и подс.
Г.М. - наемател, ръкописният текст “Г.Г.М.” и подписа в графа “Наемател” са
копия на ръкописен текст и подпис, които са изпълнени от подсъдимия. В
представеното копие на приемо-предавателен протокол между св. Г.А.М.-
наемодател и подс. Г.Г.М.-наемател, ръкописният текст “М.” и подписа в графа
“Приел” са копия на ръкописен текст и подпис, които са изпълнени от подсъдимия.
Въззивният съд намира, че подс.Г.Г.М. е
осъществил от обективна състава на престъпление по чл. 206, ал. 3, пр.2, вр. с
ал.1, вр. чл.29, ал.1, б”а” от НК. Същият е придобил по правомерен начин
фактическа власт върху процесния кран-камион, което освен от посочените писмени
доказателства се установява и от показанията на св.М., св. Й.К.и св.Г.Б.. Видно
от сключения на 22.04.2014 год. между св. Г. М., наемодател, и подс. Г. М.,
наемател договор, последния е получил за временно ползване процесния специален
автомобил марка “МАЗ 5334”, с peг. № *******, с автомобилен кран КС
3571 и се задължил да върне фактическата власт върху камиона след прекратяване
на договора. Съгласно същия договор подс. М. е нямал право да извършва
преустройства в отдаденото му под наем МПС без писмено съгласие на наемодателя
(Раздел 5, т.8 от договор за наем, л. 18-19, ДП, том1). Категорично доказано по
делото е, че собственик на веща е св.М.[1]. Подсъдимият в отклонение от уговореното с него
е променил отношението си към веща и
противоправно се е разпоредил с нея. Кранът не е „изчезнал“, в каквато насока
са твърденията на подсъдимия, а е бил разглобен, показателно за което е
сдобиването с двигателя му от св.И., свидетелстващ, че го е закупил в пункт за
изкупуване на метали, стопанисван от св.С.. Последния твърди, че не е приемал в
пункта кран, като пояснява какъв е бил реда за изкупуване на МПС-во и каква
документация се води в пункта. Както св.Ф.Т.И., така и св.С. твърдят, че не
познават подсъдимия. Това не изключва авторството на деянието в негово лице.
Поведението на подсъдимия, освен, че е в отклонение от договора, е било израз
на променено отношение към веща. Св.И. не посочва коректно мястото от което се
е сдобил с двигателя, но този факт е ирелевантен за наказателната отговорност на
подсъдимия. Поведението на последния, изразило се в избягване на контакта със
св.М., незаплащането на наем, неинформирането на собственика за съдбата на веща
и невръщането на последната обуславят обективната съставомерност на деянието. В
показанията на св.С.-приятелка на подсъдимия, се съдържат твърдения, че „в
последствие го молехме да пусне жалба за камиона, за това, че изчезна“, които
въззивният съд приема за лъжливи. Св.С., за която категорично е установено, че
се е срещала със св.М. и му е предала части от първата наемна вноска, с
показанията си се стреми да изопачи фактите и то по определен начин-в полза на
подсъдимия. Последния не отрича, че е наел камиона, като заявява, че в
продължение на около месец е бил паркиран „в бежанския лагер, в Техникума по
дърворезба“. Св.С. прави опит да подкрепи тези обяснения с показанията си, като
заявява, че „държали камиона на Военна рампа, където е бежанския лагер“. Обясненията
на подсъдимия и показанията на св.С. са
недостоверни и противоречат на всички останали доказателства събрани в хода на
производство. Св.М. е категоричен, че подсъдимия е спрял да отговаря на
телефонните обаждания още през месец май. Действията му по издирване на камиона
са показателни за това, като те се потвърждават и от св.КараИ., който го е
придружавал докато са обикаляли района на кв.“Люлин“ да търсят камиона, където
според твърденията на подсъдимия е трябвало да работи. Поведението на последния
е показателно, че той има отношение към разкомплектоването на автокрана, който
е трябвало да ползва като наемател. Неверните му твърдения, че е уведомил
собственика, че камиона е изчезнал, както и че бил ходил в едно РПУ, после бил
препратен към друго, че бил наел бивш военен да кара крана и имал работа на
обект от „Околовръстен път“ въпреки, че са недоказани и лъжливи, следва да се
приемат единствено като форма на защита. Св.М. случайно е попаднал на обявата
подадена от името на св.И. и така е намерил двигателя на камиона. Веднага е
реагирал и е уведомил полицията, описвайки всички предхождащи факти,
включително и договорните отношения с подсъдимия. Недостоверно е твърдението на
последния, че един месец камиона е престоял на посоченото от него място, защото
договорът за наем е сключен на 22.04.2014г., а св.М. е подал жалба в полицията
на 31.05.2014г. През този период от време свидетеля е проявил активност,
опитвайки се още след 10.05.2014г.да се свърже с подсъдимия, който е отлагал
както срещите с него, така и изпълнението на задълженията си по договора. В
нито един момент подс.М. не е споменал, че автокрана „е изчезнал“. Освен, че не е предприел никакви действия да
уведоми собственика и полицията за това „изчезване“, подсъдимия за пръв път
лансира тази версия в края на съдебното следствие пред първоинстанционния съд. Нито
преди образуването на наказателното производство, нито в хода му до посочения
процесуален момент подсъдимия е твърдял, че автокрана е „изчезнал“, което е
показателно за обективната съставомерност на поведението му. След 10.05.2014г.
подсъдимия отказвал среща със св. М., спрял да отговаря на обажданията му, не
се явил в кантората на нотариус Н., въпреки че бил уведомен по телефона и не
потърсил св. М., за да му предаде владението върху наетия специален автомобил
след изтичане срока на договора помежду им на 22.10.2014г. С това си поведение подс.
М. е обективирал отказ да върне ползвания от него по силата на наемен договор
специален автомобил- марка “МАЗ 5334”, с per № ******* на
собственика му- св. Г.М.. Нещо повече, то е показателно, че подсъдимия е извършил
обсебване на автокрана, тъй като е била засегната възможността на собственика му
да се разпорежда с него както намери за добре. Безспорния факт, че автомобила е
бил разкомплектован сочи, че подсъдимия противозаконно се е разпоредил с него.
Установено е,
че пазарната стойност на специален автомобил марка “МАЗ 5334”, с per № *******, с
автомобилен кран КС 3571, към момента на извършване на деянието ( периода от
месец май 2014 год. до 22.10.2014 год.) е в размер на 23 500 лева /двадесет и
три хиляди и петстотин лева/. Подсъдимия не го е върнал на св. М., нито е
заплатил неговата пазарна цена.
Престъплението
е извършено от подс. М. в условията на
опасен рецидив. Същият е бил осъждан за друго тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е било
отложено по реда на чл.66 от НК, като с присъда по НОХД № 22891/2012г. на CPC-НО, влязла
в законна сила на 28.03.2014г. за извършено престъпление по чл.206, ал.1 от НК,
му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години.
От субективна страна инкриминираното
деяние е извършено при пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал от интелектуална
страна, че фактическата власт върху автокран “МАЗ 5334”, с per № ******* е
установена от него на правно основание-договор за наем. Съзнавал е, че същия
автомобил е собственост на св. Г.М.. Пренебрегването на телефонните обаждания
на св. М., не плащането на наеманата цена, появата на части от процесното МПС
за продажба в интернет и липсата на действия по връщането на автомобила дават
основание на съда да приеме, че подс. М. е променил отношението си към веща в
своене. От интелектуална страна
подсъдимия е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е
общественоопасните му последици и от волева страна пряко е целял настъпването
им.
Лаконичните оплаквания за
необоснованост на първоинстанционната присъда въззивният съд също намира за
неоснователни. Твърдяната хипотетична възможност веща-предмет на
престъплението да е „изчезнала“, не само е обсъдена от първоинстанционния съд,
но и като хипотеза е напълно опровергана от събраните по делото доказателства.
Вярно е, че в хода на разследването не са събрани доказателства подсъдимия, св.
И. и други неустановени лица съвместно да са разкомплектовали товарния
автомобил. Установено е, че св.И. не индивидуализира правилно пункта от който
твърди, че е закупил двигателя, което поставя под съмнение твърденията му
относно начина по който се е сдобил с него. Същевременно, това не опровергава
факта, че автомобила е бил разкомплектован и то без знанието на собственика
му-св.М.. Ирелевантно за ангажиране наказателната отговорност на подсъдимия е
кой е сторил физически това. От значение в случая е, че в отклонение от договореното
в Раздел 5 от подписания договор за наем подсъдимия се е разпоредил с него,
като е допуснал да бъде разглобен и продаван на части, пренебрегвайки
задължението си да полага грижи на добър стопанин към веща .
По изложените съображения
въззивният съд в настоящият съдебен състав намира, че жалбата е неоснователен.
В хода на производството са събрани достатъчно доказателства въз основа на
които да се направи обоснован извод, че подс.М. е извършил престъплението за което е предаден на съд. Именно
въз основа на доказателствата първоинстанционният съд правилно е приложил
материалния закон, признавайки го за виновен в извършване на престъпление по чл. 206,
ал. 3, пр.2, вр. с ал.1, вр. чл.29, ал.1, б”а” от НК. Отчитайки обществената
опасност на конкретното престъпление и причинения престъпен резултат,
съобразявайки и отчетената при квалификацията на деянието висока степен на
обществена опасност на подсъдимия като деец, съдът законосъобразно е отмерил
наказание лишаване от свобода за срок от три години и шест месеца. Въпреки, че
присъдата е постановена на 20.03.2017г, съдът е приложил чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС за
да определи първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието. Процедирайки
така не е съобразил промените в ЗИНЗС, обн.ДВ, бр.13/2017г., в сила от
07.02.2017г., съгласно които първоначалния режим за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода се определя от съда на основание чл.57 от ЗИНЗС. Видно от
приложената на л.162 от дознанието справка, преди извършване на процесното
престъпление подс.М. е изтърпял в затвора Бобов дол до 17.01.2013г. наказание
от една година и четири месеца лишаване от свобода, определено след групиране
на наказания по НОХД№223/12г. по описа на РС Перник и НОХД№14530/2009г. по
описа на СРС. С оглед на това въззивният съд намира, че първоначалния режим за
изтърпяване на наказанието наложено на подсъдимия в хода на настоящето
наказателно производство следва да се определи на основание чл.57, ал.1, т.2,
б.“б“ от ЗИНЗС. Въпреки, че предвидения в посочената норма режим е строг, то присъдата следва да бъде изменена само в
частта относно основанието за определянето му.
Съдът намира
за обоснован извода на районния съд относно доказаността на гражданския иск по
основание. От противоправнто поведение на подсъдимия са настъпили вреди за св.М..
Налице е причинна връзка между тях и
виновно поведение на подсъдимия, поради което следва да се ангажира и
деликтната му отговорност. За определяне
размера на дължимата от подсъдимия обезвреда съдът е преценил размера на
противоправно причинената имуществена вреда 23 500 лева /двадесет и три хиляди
и петстотин лева/, но не е съобразил, че е приел граждански иск за сумата от
22 500 лева[2]. Като е осъдил подсъдимия за
по-висока от претендираната сума, съдът е постановил незаконосъобразна присъда
в гражданско-осъдителната й част. Поради изложеното въззивният съд намира, че присъдата
следва да бъде изменена и в тази й част, като се определи обезщетение в
претендирания от гражданския ищец максимален размер-22 500 лева.
С оглед на изложеното въззивният
съд приема, че наведените с въззивната жалба доводи за незаконосъобразност и
необоснованост на присъдата са неоснователни. В частта относно основанието за
определяне на пръвоначалния режим на изтърпяване на наказанието присъдата
следва да бъде изменена, както и в гражданско осъдителната й част относно
размера на присъденото обезщетение, а в останалата -потвърдена. Присъдата не
може да бъде изменена в частта относно определените разноски за държавна такса
по гражданския иск, тъй като производството
образувано пред въззивната инстанция по жалба на подсъдимия.
Първоинстанционния съд неправилно е определил държавната такса по гражданския
иск на 150 лева. Съгласно чл. 2 от ТАРИФА за държавните такси, които се
събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, за граждански иск по наказателно дело се събира такса 4
на сто върху уважения иск, но не по-малко от 50 лв. При уважения претендиран размер
от 22 500 лева държавната такса е в
размер на 900 лева, а тази за незаконосъобразно присъдения от СРС по-висок
такъв-респективно по-висока. Въпреки тези си констатации съдът не може да
коригира незаконосъобразното определяне размера на държавната такса, тъй като това
ще доведе до влошаване положението на подсъдимия, а въззивното производство е
образувано на основание чл.318, ал.3 от НПК.
Мотивиран така и на основание чл.337,
ал.1 и ал.3 от НПК съдът
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ присъда от 20.03.2017г. постановена по НОХД№22162/2015г.
по описа на СРС, в частта относно основанието за определяне на първоначален
строг режим и размера на присъденото обезщетение по гражданския иск като:
ОПРЕДЕЛЯ на основание
чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС първоначален строг режим за изтърпяване на
наложеното на подсъдимия Г.Г.М. наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от
ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА.
ОСЪЖДА на основание чл. 45 от ЗЗД подсъдимия Г.Г.М. с ЕГН ********** да заплати
на Г.А.М. с ЕГН ********** сумата от 22 500 лева/двадесет и две хиляди и
петстотин/ лева, обезщетение за причинени имуществени вреди.
ПОТВЪРЖДАВА присъда в останалата й част.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.