№ 66
гр. Враца, 12.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Росица Ив. Ангелова
при участието на секретаря Ваня Люб. Василева
като разгледа докладваното от Росица Ив. Ангелова Административно
наказателно дело № 20211420201067 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на ЕТ
„Моника - 2000 - Явор Марков” гр.Враца, ЕИК по Булстат ********* против Наказателно
постановление № 541538-0205229/13.10.2020 г., издадено от началника на отдел
„Оперативни дейности“ – Велико Търново в Централно управление на Национална агенция
по приходите, с което за нарушение на чл.7, ал.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, на
основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в
размер на 3000.00 /три хиляди/ лева. Жалбоподателят не оспорва изложената в НП
фактическа обстановка, но навежда твърдения, че извършеното от него нарушение
представлява „маловажен случай“ и моли съда да отмени оспорваното наказателно
постановление. Посочва причини за липсата на функциониращо фискално устройство –
забравен захранващ кабел, като твърди, че констатираните от актосъставителя пари в
наличност са били оборотни от предишния ден с цел осъществяване на развръщане при
реализиране на продажби. Твърди, че до момента на осъществяване на проверката не е
реализиран оборот от обекта, както и че последният обикновено започва работа от 15:00
часа.
В съдебно заседание, жалбоподателят поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено.
Процесуалният представител на административно-наказващия орган, издал
наказателното постановление оспорва жалбата и намира НП за правилно и законосъобразно.
Съдът, след като обсъди доводите и съображенията на страните, събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намери за установено от фактическа страна следното:
На 18.09.2020 г. е извършена патрулна дейност от екип в състав свидетелите Л. К. А. и
М. П. Т., заемащи длъжността инспектор по приходите в ЦУ на НАП – Велико Търново, на
територията на гр. Враца, площадката пред стадион „Христо Ботев“, в рамките на събитие
„Врачански есенен панаир“. В 15:15 часа е извършена проверка на търговски обект с
временен характер, представляващ щанд за бърза закуска с обявен ценоразпис, стопанисван
от ЕТ „Моника - 2000 – Явор Марков“. По време на проверката е констатирано, че липсва
фискално устройство, както и кочан за ръчни касови бележки. В касата на обекта, намираща
1
се в кутия под масата, е установена фактическата наличност на 105,80 лева чрез опис,
собственоръчно съставен от служителя Б. Я. М., който обяснил, че има технически проблем
със захранващия кабел на фискалното устройство. Петнадесет минути след началото на
проверката управителя на ЕТ – лицето Явор Марков, донесъл фискално устройство Datecs
DP-150 с рег. №4390579/30.01.2020г., заедно със съпътстващите го документи. В
представения паспорт на ФУ няма вписани данни за сервиз и ремонт, а видно от
разпечатания ДФО Х № 000252/18.09.2020г. с разчетена касова наличност от 0.00 лв., ФУ е
за стационарен обект, находящ се в гр. Враца, ул.„Любен Каравелов“ № 16.
Резултатите от проверката са отразени в съставения Протокол №0294823/18.09.2020г.,
въз основа на който е съставен Акт за установяване на административно нарушение №
0205229/29.09.2020г., връчен лично на управителя Марков в гр. Плевен. При предявяване на
акта, жалбоподателят е отбелязал, че ще представи възражения в законовия срок, но такива
не са постъпили. Въз основа на така съставения акт е издадено обжалваното
наказателно постановление, в което е възпроизведена фактическата обстановка, описана в
акта. На основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС на жалбоподателя е наложена имуществена
санкция в размер на три хиляди лева за нарушение на чл.7, ал. 2 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. на МФ. На 27.10.2020г. обжалваното НП е връчено на жалбоподателя.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото
гласни доказателства – показания на свидетелите Л. К. А. - актосъставител и на М. П. Т. –
участник в проверката, както и от приложените в преписката и приети от съда писмени
доказателства. Съдът намира, че показанията на свидетелите следва да се кредитират, тъй
като отразяват преките им впечатления. Свидетелите са установили
нарушението и са очевидци на същото. Показанията им са източник на пряка
доказателствена информация за установеното и не са противоречиви. Освен това няма данни
по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на
свидетелите. Самият жалбоподател не оспорва факта, че към момента на проверката, на
обекта е липсвало ФУ, като излага причините за това.
При така установената фактическа обстановка, съдът констатира от правна страна
следното:
В хода на административнонаказателното производство не е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на
защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в
рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на
жалбоподателя. Притежават необходимото съдържание по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
С процесното наказателното постановление на жалбоподателя е наложена имуществена
санкция в размер на 3000 лева на основание чл.185, ал. 2 от ЗДДС за нарушение на чл. 7, ал.
2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ. Жалбоподателят не оспорва факта, че при
извършване на проверката фискалното устройство не е било налично. Оспорва вмененото
му нарушение, като посочва причината за отсъствието на ФУ от търговския обект и твърди,
че към момента на осъществяване на проверката не са отчетени продажби на стоки, за които
да е възникнало задължението за издаване на фискална касова бележка.
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира,
че правилно актосъставителят и наказващият орган са квалифицирали поведението на
едноличния търговец като нарушение на чл. 7, ал. 2 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ.
Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по закона лице е
длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки /продажби в търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /ФУ/ (фискален бон) или
чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност / ИАСУТД/ (системен бон), независимо от това дали е поискан друг
2
данъчен документ, като редът за това, съобразно с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, се определя от
специална Наредба, каквато е именно издадената от МФ Наредба № Н-
18/2006г. Разпоредбата на чл.7, ал.2 от Наредба Н-18/2006г. на МФ не допуска извършване
на продажба на стоки и услуги от лицата по чл.3 без функциониращи ФУ/ИАСУТД, освен в
случаите, посочени в наредбата, а чл. 7, ал. 1 от Наредбата задължава лицата по чл.3 да
монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата
на започване на дейността на обекта.
В конкретния случай от доказателствата по делото категорично се установи, че
жалбоподателят притежава регистрирано в НАП и въведено в експлоатация фискално
устройство, но в деня на проверката то не е било налично на обекта. Причината за отсъствие
на устройството е ирелевантна от законова гледна точка, доколкото при липса на
функциониращо ФУ жалбоподателят не е следвало изобщо да осъществява дейност. В този
смисъл, доколкото се касае до нарушение, осъществено от ЕТ, не се обсъжда въпросът за
вината и с факта на осъщественото поведение вече е налице реализиране състава на
нарушението.
Извършеното нарушение следва да бъде санкционирано съгласно разпоредбата на
чл.185, ал.2 от ЗДДС. Нормата на чл.185, ал.2 от ЗДДС сочи, че на лице, което извърши или
допусне извършването на нарушение по чл.118 от закона или на нормативен акт по неговото
прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до
1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в
размер от 3000 до 10 000 лв., а когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се
налагат по-леките санкции по ал.1 на чл.185 от ЗДДС. В конкретния случай се касае до
нарушение на Наредба, издадена на основание чл.118 от ЗДДС. В случая на ЕТ е
наложена имуществена санкция в минималния, предвиден в закона размер.
От друга страна, от доказателствата по делото не може да бъде направен категоричен
извод дали до момента на проверката реално е осъществена продажба на стока или не, за да
може да възникне задължение за жалбоподателя по смисъла на чл.118, ал. 1 от ЗДДС – да
отчете извършена продажба чрез издаване на фискална касова бележка. От свидетелските
показания не става ясно дали на обекта е имало клиенти, нито по несъмнен начин е доказан
произходът на средствата в „касата“ – кутия под масата, респективно дали наличната сума е
резултат от осъществени продажби в деня на проверката или пък, както твърди
жалбоподателят, представлява реализирана печалба от предишния ден, използвана за
„връщане на ресто“. Сам по себе си обявеният ценоразпис не означава, че обектът е
реализирал продажба до момента на проверката. От тази гледна точка настоящият съдебен
състав счита, че в конкретния случай се касае за маловажен случай на административно
нарушение. Съдът счита, че при издаване на НП административнонаказващият орган е
подходил формално при анализа на доказателствата и преценка за обществената опасност
на извършеното деяние. При определяне на наказанието наказващият орган следва да
извърши преценка на обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, както и на съразмерността
на наложената санкция с тежестта на нарушението и обществената опасност на дееца. В
конкретния случай такава преценка не е извършена от административнонаказващия орган,
доколкото последният се е задоволил с общото посочване, че при определяне на наказанието
били взети предвид тежестта на нарушението, всички смекчаващи и утежняващи
обстоятелства, без да са посочени кои конкретно смекчаващи и отегчаващи обстоятелства са
съобразени, както и каква е тежестта на конкретното нарушение. В чл. 28 от ЗАНН (ред.
към ДВ, бр. 44 от 13.05.2020г.) е предвидено, че за "маловажни случаи" на административни
нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя,
устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. При тълкуване на посочената норма следва да се съобразят
същността и целите на административнонаказателното производство, уредено в ЗАНН, като
се има предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК. При извършване на преценка
3
дали са налице основанията по чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи
правилно закона, като отграничи "маловажните" случаи на административни нарушения от
нарушенията, обхванати от чл. 6 ЗАНН. Съгласно чл. 93, т. 9 НК "маловажен случай" е този,
при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния
вид. Целта на ЗАНН е налагане на наказания за предупреждаване и превъзпитаване на
нарушителя към спазване на установения правов ред и въздействие върху гражданските
субекти възпитателно и предупредително. Налагането на санкция не следва да се приема
като самоцел на закона, тъй като е регламентирана възможност да не се налага наказание,
като се предупреди нарушителя чрез съответен способ, че при повторно нарушение ще бъде
санкциониран. Няма доказателства ЕТ да е санкциониран за други нарушения, свързани с
данъчната и фискална дисциплина. Установи се, че лицето има регистрирано и въведено с
експлоатация ФУ. От доказателствата не може да се направи извод, че нарушението е
извършвано и преди това. Горното води до извода , че се касае за инцидентен случай.
Минималният размер на предвидената санкция за този вид нарушения – имуществена
санкция в размер на 3000 лева, се явява несъразмерно тежка съобразно конкретния случай.
Предвид изложеното, съдът намира, че в настоящата хипотеза е следвало да се приложи
разпоредбата на чл. 28, б. “а” от ЗАНН (ред. към ДВ, бр. 44 от 13.05.2020г.), като
нарушителят следва да бъде предупреден, че при повторно извършване на нарушението ще
му бъде наложено административно наказание. Доколкото при хипотезата на чл.28, б. “а” от
ЗАНН е осъществен състав на административно нарушение, то предупреждението не
означава оневиняване. Съдът намира, че по този начин биха се изпълнили целите на
наказанието – да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правов
ред и да въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани, така както
визира чл.12 от ЗАНН. В този смисъл атакуваното НП следва да бъде отменено като
незаконосъобразно.
При този изход на делото разноски за АНО не се дължат, а жалбоподателят не
претендира такива.
Водим от горното и на основание чл.63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 541538-0205229/13.10.2020г. , издадено от
началника на отдел „Оперативни дейности“-Велико Търново в ЦУ на НАП, с което за
нарушение на чл.7, ал.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, на основание чл.185, ал.
2 от ЗДДС на ЕТ „Моника – 2000 – Явор Марков“ гр.Враца е наложена имуществена
санкция в размер на 3000.00 /три хиляди/ лева, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Враца
по реда на гл.XII от АПК в 14 (четиринадесет) дневен срок от получаване на съобщението за
неговото изготвяне.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
4