РЕШЕНИЕ
№ 288
гр. , 24.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на тринадесети
ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Крум Динев
при участието на секретаря Магдалена В. Агова
като разгледа докладваното от Крум Динев Гражданско дело №
20241220100009 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК. Делото е образувано по искова
молба на "Й. ЕАД срещу Р. К. С., с постоянен адрес в гр. Г.Д., п.к. 2900, ул.
„Д.“ № ***, с която молба са предявени претенции за признаване за
установено по отношение на ответницата, че същата дължи на дружеството
следните суми: 37,82 лв. представляващи неплатена абонаментна такса за
предпочетен номер *********, за която сума е издадена фактура
№**********/*******г. за отчетен период ****** г. - ****** г., срок за
плащане - ****** г.; ****** лв. представляващи неплатена абонаментна такса
за предпочетен номер ***********, за която сума е издадена фактура
№********/*******г. за отчетен период ******* г. - ******* г., срок за
плащане - ********г.; ****** лв. неустойка за предпочетен номер ******* и
******* лв. сума за мобилно устройство марка R. 8 5G 64GB D. B. за
предпочетен номер *********, за които суми е издадена фактура
№*******/****** г. за отчетен период ******* г. - ******** г., срок за
плащане - ********г.; като е и отправено искане ответницата да бъде осъдена
да заплати съдебно-деловодни разноски. В молбата се твърди, че на ******* г.
между Р. К. С. и „Т. Б.“ ЕАД, понастоящем „Й. Б.“ ЕАД, е бил сключен
договор за мобилни услуги с предпочетен номер ******** за срок от 24
1
месеца с абонаментен план „Тотал Макс“, с месечен абонамент за
първоначалния срок на договора в размер на ***** лв. и месечен абонамент
след изтичане на първоначалния срок на договора в размер на ***** лв. С. не
изпълнила задължения по договора в общ размер ***** лв., представляващи
неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период ***** г. -
****** г., като вследствие на неизпълнението и съгласно т. 9 от договора,
мобилният оператор начислил неустойка в размер на ***** лв., която не
надвишила размера на три месечни абонаментни такси. По повод този договор
в полза на ответницата било предоставено и телефонно устройство марка R. 8
5G 64GB D. B. на преференциална цена, посочена в т. 5 от договора.
Вследствие на неизпълнението по договора за мобилни услуги С. дължала
сума в размер на ***** лв., представляваща съразмерна част от направената
отстъпка, като е взет предвид периодът, през който длъжникът е изпълнявал
задълженията си по договора. Това неизпълнение на длъжника обуславяло и
интереса от предявяване на настоящата установителна претенция.
В представения по реда на 131 ГПК отговор от назначения за целта на страна
на ответницата особен представител адв. Лавчиева с личен №******, БАК, се
излагат възражения както относно редовността, така и във връзка с
основателността на исковете. Ответникът акцентира, че от представените
фактури не ставало ясно какво е конкретното задължение, за кой точно период
и за какви мобилни услуги се отнася, тъй като информацията в тях не била
представена по разбираем начин. Имало неяснота относно формиране на
сумите в представените фактури, същите сами по себе си, без да са
подкрепени с други доказателства, не представлявали достатъчно основание,
за да се установи по несъмнен и категоричен начин, че търсеното задължение
действително съществува; позовава се и на чл.31а от Общите условия на „Т.
Б.“ ЕАД, в който било посочено, че дружеството се задължава предварително
и по подходящ начин /чрез кратко текстово съобщение - SMS, писмо с обратна
разписка, записващ се телефонен разговор, писмо по електронната поща на
посочен от абоната електронен адрес за контакти, чрез писмо доставено с
куриер и др./ да информира абоната, че ще предприеме действия по
извънсъдебно събиране на негови неплатени парични задължения, но
кредиторът изобщо не положил необходимите усилия и не изпратил
изявлението си на адреса на другата страна, посочен в договора, като „Т. Б.“
ЕАД депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на
2
чл. 410 от ГПК, без да приложи доказателства за уведомяване по някакъв
начин на ответницата, че ще започне действия по събиране на неплатените
парични задължения. Възразява се още, че от представените по делото копия
на документи, не се доказвало категорично и безспорно, че именно
ответницата е сключила процесния договор и че точно тя се е подписала като
потребител, поради което се оспорва и подписа, положен в графа „потребител“
на договора за мобилни услуги. В хода на устните състезания процесуалният
представител на ответника се явява и моли да бъде постановен съдебен акт, с
който да се отхвърлят изцяло исковите претенции на ищеца като недоказани и
да бъде обезсилена заповедта по приложеното частно гражданско дело. Прави
възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК срещу претендираното от насрещната
страна адвокатско възнаграждение.
Районен съд - Гоце Делчев, като разгледа доказателствата по делото и с
оглед твърденията и възраженията на страните, намира за установена
следната фактическа обстановка:
Между страните по делото на 05.10.2021 г. е налице сключен договор за
мобилни услуги, а именно за предоставяне на неограничени минути към
всички национални мрежи в България и роуминг в зоната на ЕС, както и
неограничени национални МВ и определен лимит на МВ в зона на ЕС, като
срещу предоставяне на тези услуги потребителят ответник се задължил да
заплаща ежемесечно възнаграждение в срок не по-късно от 18 дни след датата
на издаването на нарочна фактура (15-то число всеки месец), обективираща
съответното задължение, като в процесния случай месечният абонамент е в
размер на **** лева, а след изтичане първоначалния срок на договора от 24
месеца (тоест след 04.10.2023 г.), абонаментът нараства до ***** лева.
Страните уговорили, че при прекратяване на договорната връзка преди
определения срок поради виновно неизпълнение от страна на длъжника, то
последният дължи неустойка съизмерима до три месечни абонаментни такси,
по техните най-високи цени, като при наличие на предоставено мобилно
устройство се дължи и разликата между стандартната цена на устройството и
промоционалната такава, с оглед остатъка от договора, като в процесния
случай в полза на длъжника е предоставено такова устройство с обща
лизингова цена на същото от **** лева, стандартна цена от **** лева,
респективно отстъпка от **** лева. От страна на ищцовото дружество били
издадени две фактури на 15.10.2021 г. и 15.11.2021 г., обективиращи
3
задължения за месечни абонаментни такси, като към всяка фактура е
представена извадка от системата на ищеца, отразяваща извършеното
потребление от длъжника. С оглед заключението на проведената съдебно-
графическа експертиза, което посочва имената и подписите, изпълнени в
представения договор за мобилни услуги, да изхождат от ответницата, то
възраженията на процесуалния представител, които са в обратна насока, са
неоснователни и съдът с категоричност установява, че именно Р. К. С. е
встъпила в облигационно правоотношение с “Й. Б.” ЕАД.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна
страна:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяване на вземания
за цена на телекомуникационни услуги, както и неустойка при разваляне на
договора по вина на ответника с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл.
първо ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, като главният иск следва да се уважава, ако
съдът установи, че е налице договор с ответника, по силата на който ищецът
действително е предоставял телекомуникационни услуги, а искът за неустойка
би бил основателен, ако съдът установи, че ищецът е прекратил договора с
изявление до ответницата, освен ако последната не докаже изпълнение по
договора.
От представените по делото доказателства е установено сключване на
договор, започване на изпълнението му и уговорена неустойка, като
доколкото услугата е с абонаментно плащане, не се налага да се установява
конкретният обем на ползваните услуги, за да се обоснове дължимост на
абонаментите. В случая от значение е, че се установява ищцовото дружество
да е изпълнило договорното си задължение по предоставяне на самите услуги,
като в тази връзка оплакване от страна на ответника не е въздигнато, но това
обстоятелство се и установява от представените детайлни справки към две от
фактурите, отнасящи се до мобилния номер на ответника, които
индивидуализират по вид и период изходящите обаждания на длъжника и
използвания от него мобилен интернет, като времето на тяхното извършване
попада в договорния период, за който се твърди неизпълнение, а самият
характер на така описаните услуги съвпада и с предмета на договора. От
приложенията се установяват извършените от потребителя изходящи
обаждания, техният брой, продължителността на провежданите телефонни
4
разговори (изразена в минути), обема на използвания мобилен интернет (MВ),
избраният номер/адрес и съответната дължима такса, стойността на описаните
съобщителни услуги. Посочените писмени доказателства - извадка от т. нар.
“билинг система”, предоставени в преклузивния за това срок с нарочно
становище от процесуалния представител на ищеца, не са били оспорени от
ответната страна, като не са наведени никакви възражения срещу реалното
използване на отразените в хронологичен порядък мобилни услуги. Вярно е,
че посочените писмени доказателства са частни такива, удостоверяващи
изгодни за техния издател факти, но с оглед отразените в тях данни, тълкувани
ведно с извънсъдебното поведение на ответницата, изразено в заплащане на
част от задълженията по първата фактура, обосновават действителното
активиране на мобилните услуги от страна на ищеца и стореното потребление
над договорния лимит, поради което исковата претенция с правно основание
по чл. 79, ал. 1 ЗЗД е доказана и като такава е и основателна. Възражението на
процесуалния представител на ответницата, свързано с липса на изпратена до
длъжника покана за доброволно изпълнение, е ирелевантно и няма отношение
към дължимостта на тази претенция, като в случая не се претендира и лихва за
забава от страна на ищеца върху главницата, като само в допълнение следва да
се посочи, че в случая страните са определили изричен срок, след изтичане на
който потребителят следва да заплати месечната абонаментна такса.
По отношение на иска с правно основание по чл. 92, ал. 1 ЗЗД следва да се
посочи, че неустоечната клауза, посочена в договора, се състои от няколко
компонентна, а именно начисляване на три абонаментни такси, без използване
във връзка с тях на преференциални цени, както и дължимата разлика между
стандартната цена на мобилното устройство и тази, която е уговорена в
договора, поради което като крайна сума от страна на ищеца по този иск се
претендират *****лева. По делото безспорно е доказано виновно поведение
на потребителя, обуславящо основанието, въз основа на което се дължи сумата
по неустоечната клауза, като в Решение № *** от 15.07.2014 г. по гр. д. №
****/**** г. на Върховен касационен съд е разяснено също, че разваляне на
договорната връзка се осъществява с исковата молба, когато с петитума на
същата се претендират последиците от развалянето, като развалянето може да
се реализира, ако длъжникът не изпълни в хода на производството по делото
до изтичането на обективно подходящ предвид конкретните обстоятелства
срок. Без значение е, че волеизявлението за разваляне е достигнало до особен
5
представител на страната на длъжника. По отношение на механизма за
определяне размера на неустойката, съдът намира следното:
Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д.
№ 1/2009 г., ОСTK условията и предпоставките за нищожност на клаузата за
неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за
справедливост, като конкретната преценка следва да се прави към момента на
сключване на договора. От друга страна, съгласно чл. 143 ЗЗП неравноправна
клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя,
която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. Както се посочи, в условията на договора е предвидено, че
когато се стигне до прекратяването му по вина на потребителя, последният е
длъжен да заплати на търговеца неустойка в размер на оставащите
абонаментни вноски до края на срока на договора, но не повече от три, като
освен това потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната
стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на
оставащия срок на договора. В случаите, когато е предоставено устройство за
ползване на услуги, потребителят дължи и разликата между стандартната цена
на устройството и заплатената такава от него при предоставянето му, която
съответства на оставащия срок на договора. Подобни уговорки в полза на
потребителя, респективно - в тежест на търговеца, обаче не са предвидени.
Нещо повече, при сравнението на чл. 19а или 19б от предоставените общи
условия е видно, че по отношение на ищеца ясно са разписани хипотезите,
позволяващи разваляне на договора, като това не е сторено във връзка с това
право на потребителя, като единствено е изложено, че същият има право да
прекрати договора, ако е налице съществено неизпълнение на индивидуалния
договор, без никъде страните да дефинират какво разбират под “съществено
неизпълнение”, а оттук се създават и пречки пред упражняване
потестативното право на потребителя за разваляне на облигационната връзка.
Уговорените по този начин неустоечни клаузи създават значително
неравновесие между правата и задълженията на страните, тъй като същите са
в очевидна вреда на потребителя, т. е. не отговарят на изискванията за
добросъвестност по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, което ги прави
нищожни на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Коментираната клауза не е
уговорена и индивидуално, с оглед използването на стандартизирания
6
формуляр от страна на ищеца, като най-малкото това е видно от
обстоятелството, че като елемент от неустойката се използва критерият за
наличието на отстъпка към абонаментния план, каквато предвидена отстъпка
обаче, видно от т. 4 от договора, в случая не е налице. Последното
обстоятелство съставлява още един аргумент за неравноправност на
неустоечната клауза, тъй като предвижда няколко и различни по основание
елементи за начисление на крайното задължение, размерът на което
длъжникът няма как да предвиди към момента на сключване на договора, за да
съобрази икономическите ползи от него - чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП. Ето защо
искът с правно основание по чл. 92, ал. 1 ЗЗД е неоснователен и подлежи на
отхвърляне.
С оглед на този изход на спора разноски се дължат в полза и на двете страни,
като такива от страна на ответника не се претендират. По съразмерност в
полза на ищеца следва да се определят съдебно-деловодни разноски.
Възражението за прекомерност, релевирано от ответника, е основателно
досежно претендирания размер на адвокатско възнаграждение в заповедното
производство, като размерът на същото следва да бъде редуцирано до ****
лева, с оглед реално извършените процесуални действия в това производство,
които се изчерпват до представяне на заявление за издаване на заповед за
изпълнение. Като краен резултат и с оглед основателността единствено на
иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, в полза на ищцовото дружество се
определят съдебно-деловодни разноски в размер на *** лева. Разноските за
назначената и проведена съдебно-графическа експертиза следва да се
възложат за изплащане от ответницата, с оглед неуспешното провеждане на
производство по доказване на неавтентичност на положения върху процесния
договор подпис.
Така мотивиран, Районен съд - Гоце Делчев
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р. К. С., с адрес в гр. Г. Д., п.к. 2900, ул.
„Др.“ № ****, ЕГН: ********** на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД ДЪЛЖИ в
полза на "Й. Б." ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление в град
С., Бизнес Парк - гр. С., сграда № *, сума в размер на **** лева (.........),
представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги по
7
сключен между страните договор за мобилни услуги с предпочетен номер
***** от 05.10.2021 г., дължими за периода 05.10.2021 г. - 14.11.2021 г., за
които суми са издадени фактури № **********/15.10.2021 г. и №
******/15.11.2021 г., ведно със законна лихва върху тази сума от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК, а именно 02.10.2023 г., до
окончателното му погасяване, като за тази сума е издадена заповед № **** за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 03.10.2023 г. по гр. д. №
**** по описа за 2023 г. на РС - Гоце Делчев.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска с правно основание по чл. 92, ал. 1 ЗЗД,
с който е поискано от страна на ищеца "Й. Б." ЕАД, ЕИК ***** да бъде
признато за установено по отношение на длъжника Р. К. С., ЕГН: **********,
че дължи следните суми: **** лв. неустойка за предпочетен номер *****,
дължима на основание сключен между страните на 05.10.2021 г. договор за
мобилни услуги, както и ***** лв. - сума за мобилно устройство марка R. 8
5G 64GB D. B. за предпочетен номер ******, за които суми е издадена
фактура №****/15.01.2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Р. К. С., с адрес в гр. Г. Д., п.к. 2900,
ул. „Др.“ № ****, ЕГН: ********** да ЗАПЛАТИ в полза на ищеца "Й. Б."
ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление в град С., Б. П. - гр. С.,
сграда №**, съдебно-деловодни разноски за настоящото производство и
заповедното такова с деловоден № ****/2023 г. по описа на РС - Гоце Делчев,
в общ размер на ****лева (********).
ОСЪЖДА Р. К. С., с адрес в гр. Г. Д., п.к. 2900, ул. „Д.“ № ****, ЕГН:
********** да ЗАПЛАТИ в полза на Районен съд - Гоце Делчев, по банкова
сметка на този съд, разноски в размер на **** (....) лева, дължими за изготвена
по делото съдебно-графическа експертиза.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред ОС -
Благоевград, чрез РС - Гоце Делчев, считано от датата на неговото получаване
от страните.
Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________
8