Решение по дело №89/2024 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 110
Дата: 29 април 2024 г. (в сила от 29 април 2024 г.)
Съдия: Божана Манасиева
Дело: 20241200600089
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 30 януари 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 110
гр. Благоевград, 29.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Росица Бункова
Членове:Божана Манасиева

Крум Динев
при участието на секретаря Илиана А.ова
в присъствието на прокурора Р. Андр. Г.
като разгледа докладваното от Божана Манасиева Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20241200600089 по описа за 2024 година
С присъда № 21/10.11.2023г.,постановена по НОХД №503/2021г. на РС-Р.,
подсъдимият А. Н. Н.,от гр.Р. е признат за виновен в това, че на **** г. в
периода от неустановен час до около 19.00 часа в местността „К.П.“,
землището на гр. Р.,в охранителен участък „М.“, в отдел 195, подотдел „б“,
стопанисван от ТП „ДГС Р.“ в съучастие като съизвършители с неустановено
лице без редовно писмено позволително отсекли и взели от горския фонд
9 бр. бялборови дървета с обща кубатура 2.28 куб. м., от които:0.21 куб.м.
едра строителна дъресина, II- ри клас на сортиментност; 1.85 куб. м. средна
строителна дървесина и 0.22 куб. м. дребна строителна дървесина на обща
стойност 167.51 лева и с това причинили вреди на горския фонд в размер на
444.92 лева като е приел,че това деяние осъществява признаците на
привилегирования състав на чл. 235, ал. 6, във вр. ал. 1 пр. 1 и пр.4 от НК, вр.
с чл. 20, ал. 2 от НК.За това престъпление прилагайки чл. 54 от НК е наложил
на подсъдимия наказание „Пробация“,включващо следните пробационни
мерки:
1.задължителна регистрация по настоящ адрес, изразяваща се в явяване и
1
подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно
лице два пъти седмично за срок от 6 /шест/ месеца и
2.задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6
/шест/ месеца, като съдът е оправдал подсъдимия А. Н. Н. по първоначално
повдигнатото обвинение относно квалификацията по чл. 235, ал. 1 пр. I и пр.
IV от НК, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.
Със същата присъда ,на основание чл. 301, ал. 1, т. 11 от НПК съдът е
постановил вещественото доказателство лек автомобил „Мицубиши“, с рег.
№ ****, да бъде върнат на правоимащото лице- М.Х.Н..
Срещу присъдата е депозирана въззивна жалба от договорния защитник на
подсъдимия,който застъпва становище за неправилност на постановената
присъда като се иска нейната отмяна и признаването на Н. за невиновен.В
жалбата се излагат подробни съображения за неправилно приложение на
материалния закон от съда като се счита,че поведението на подсъдимия
изобщо не осъществява състав на престъпление по чл.235,ал.1,пр.1 и пр.4,във
вр. с чл.20,ал.2 от НК.При условията на алтернативност се възразява относно
формата на изпълнително деяние „взел“ като се изтъкват съждения ,че е
невъзможно обвинението да включва при условията на кумулативност и
двете форми на изпълнително деяние „отсякъл“ и „взел“.Освен
това,анализирайки доказателствата счита,че съдът е достигнал до погрешния
извод за осъществяване и на тази форма на изпълнителното деяние,тъй като
отсечените дървета са останали на място и вещото лице, за да изготви
заключението си е извършил оглед на същите,посочвайки техните размери и
кубатура. Отделно от това изтъква съображения,че разискваният състав на
престъпление не изисква да бъде определяна пазарната стойност на
отсечените дървета,а тъй като се касае за престъпление против стопанството,е
необходимо да бъде посочена вредата за горското стопанство,която се
изчислява съгласно Постановление №86/2004г и която съгласно
заключението на вещото лице е 120 лева.Предвид на посоченото счита,че след
като в обвинението на подсъдимия Н. не е посочена стойност на причинени
вреди от неговото деяние за съответното горско стопанство,то срещу същия
липсва повдигнато обвинение,по което да бъде осъден.
Пред въззивната инстанция подсъдимият се явява лично и със своя
защитник.И двамата поддържат депозираната жалба по подробно изложените
2
в нея съображения.Защитникът в хода на съдебните прении допълва
съображенията,които вече е изложил в жалбата си.Подсъдимият напълно
подкрепя изразеното становище от защитата и не дава своя лична оценка на
престъплението,в което е обвинен.
Представителят на Окръжна прокуратура – Благоевград изразява позиция за
неоснователност на депозираната жалба,поради което счита постановената от
първоинстанционния съд присъда за правилна и законосъобразна,поради
което иска нейното потвърждаване.

Въззивният съд,след цялостна проверка на атакувания съдебен акт съобразно
изискванията на чл.314 от НПК и собствен анализ на събрания по делото
доказателствен материал, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Подсъдимият А. Н. Н. е роден на ****г. в град Р./на 21г към датата на
престъплението/.Живее в гр.Р.,не е женен,със средно образование,не е
осъждан,но е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от
НК с решение №1291/11.03.2020г,в сила от 30.03.2020г,постановено по НАХД
№92/2020г на РС-Р. за престъпление по чл.343в,ал.2 НК с налагане на
административно наказание Глоба в размер на 1000лева.
На **** г., и в изпълнение на професионалните си задължения свидетелите
Х.К. и Г.Т. ,в качеството им на служители на ТП „ДГС Р.” инспектирали
поверения им район около 18.30-19.00часа,където установили подсъдимия А.
Н. и друго лице,чиято самоличност е установена на по-късен етап/неотразена
в обвинителния акт по настоящото наказателно производство/.Те се намирали
в местността „К.П.“, разположена в землище на гр. Р., в охранителен участък
„М.“, в отдел 195, подотдел „б“, стопанисван от ТП „ДГС Р.“,където бил
ситуиран и автомобил „джип” марка „Мицубиши“, с per. № ****.
Подсъдимият и неговият съучастник не притежавали редовно писмено
позволително за сеч.Въпреки това,с моторен трион до около 19:00 часа на
същата дата двамата отсекли 9 бр. дървета от бял бор с обща кубатура 2.28
куб. м., от които: 0.21 куб.м. едра строителна дървесина, II- ри клас на
сортиментност; 1.85 куб. м. средна строителна дървесина и 0.22 куб. м.
дребна строителна дървесина на обща стойност 167.51 лева.Отсечените
дървета били разкроени и на по-малки секции,за да могат да бъдат товарени в
3
автомобила.
Привлечени от шума на моторен трион, горските стражари-свидетелите Х.К.
и Г.Т. се насочили към мястото,на което се намирали двамата нарушители.Те
възприели насичането на отрязаните вече дървета от бял бор на по-малки
части от неустановеното лице,което било с поставена маска на лицето и което
въпреки маската разпознали като системния нарушител Б.И..Възприели също
така и поставянето на отрязани дървета в джипа от подсъдимия Н..Горските
служители разпознали подсъдимия,тъй като го познавали и виждали в град
Р.,виждали и двамата/подсъдимия и свид.Б.И./ да управляват намиращия се в
гората джип „Мицубиши“ и често засичали Н. в компанията на Б.И.,който
предположили ,че е неговият съучастник с поставената маска.Именно
последният, забелязвайки горските служители, вдигнал моторния трион в
работещо състояние и се насочил срещу тях с цел сплашване както и
постигането като краен резултат-незадържането им за осъществяваната от тях
незаконна дейност.Като последица от предприетото действие,горските
служители побягнали изплашени.
Била извършена проверка на място,след подадения сигнал от горските
служители,за което е съставен протокол за оглед на местопроизшествие от
24.06.2020г.При извършения оглед е установено,че са отсечени 9броя
дървета от бял бор,които били прясно отсечени.Констатирано на място е едно
стъбло на дърво,което не било нарязано на секции,както и шест броя секции с
дължина около 1.10м,а също и пет броя секции с дължина около
1.06м.Отсечената дървесина била измерена и е констатирана обща кубатура
2.28 куб. м., от които:0.21 куб.м. едра строителна дъресина, II- ри клас на
сортиментност; 1.85 куб. м. средна строителна дървесина и 0.22 куб. м.
дребна строителна дървесина.
Съгласно изготвената оценителна експертиза,вещото лице определя пазарната
стойност на 9бр бялоборова дървесина от 167.51 лева.Вещото лице е
определило и щетата съгласно чл.32 и чл.33 от Наредба за оценка на
поземлени имоти в горски територии,приета с Постановление МС
№236/03.08.2011г,която е изчислена на 444.92 лева.Същевременно
обезщетението за щета по ПМС №86/2004г е в размер на 120.10лева.В хода
първоинстанционното съдебно производство вещото лице Катранджиев
пояснява, че деветте броя отрязани дървета са били на място и са били в
4
периметър от около 50 метра разстояние, както и че той ги е огледал в деня
след случая и е извършил необходимите замервания. Според вещото лице
дърветата са били рязани предната вечер, по тях е имало прясно изтичаща
смола, триците са били влажни, а дирите от колата – пресни. Пояснява, че от
всички дървета е имало едно дърво, измерено с дължина десет метра, а
другите са били нарязани на секции. Уточнява, че дървеният материал е бил
на място при извършения от него оглед и измерване и че същият е
невъзможно да бъде превозен наведнъж.
В хода на въззивното съдебно производство е представено
споразумение,одобрено от РС-Р. по НОХД №567/2023г на РС-Р.,влязло в сила
на 16.04.2024г,с което Б.И. се е признал за виновен за престъпление по
чл.235,ал.1,пр.1 и пр.4,във вр. с чл.20,ал.2 от НК,за това,че на на **** г. в
периода от неустановен час до около 19.00 часа в местността „К.П.“,
землището на гр. Р.,в охранителен участък „М.“, в отдел 195, подотдел „б“,
стопанисван от ТП „ДГС Р.“ в съучастие като съизвършители с А. Н. без
редовно писмено позволително отсекли и взели от горския фонд 9 бр.
бялборови дървета с обща кубатура 2.28 куб. м., от които:0.21 куб.м. едра
строителна дъресина, II- ри клас на сортиментност; 1.85 куб. м. средна
строителна дървесина и 0.22 куб. м. дребна строителна дървесина на обща
стойност 167.51 лева, като с това причинили вреди на горския фонд в размер
на 444.92 лева,за което престъпление на И. е наложено наказание
„Пробация“,изразяващо се в двете задължителни пробационни мерки за срок
от две години и допълнителна пробационна мярка:безвъзмезден труд в полза
на обществото -100часа годишно ,както му е наложено и кумулативно
наказание Глоба в размер на 500 лева.

Тази фактическа обстановка, очертана в обвинителния акт и възприета на
практика както от първоинстанционния съд,така и от въззивния, е подкрепена
доказателствено от събраните в хода на първоинстанционното съдебно
производство,както и досъдебното такова доказателства.Първият съд е
изложил аналитични разсъждения за значението на отделните доказателства и
причините, поради които кредитира някои от тях, а други намира за
несъществени.На първо място, съдът е кредитирал показанията на
свидетелите служители на ТП „ДГС Р.”- Х.К. и Г.Т.,защото не е открил
5
никакви данни за заинтересованост от тяхна страна в набедяването на
подсъдимия Н.. Двамата горски стражари са изпълнявали служебните си
задължения, когато са възприели на инкриминираната дата и място
извършваната от подсъдимия и неговия съучастник незаконна
сеч,разрязването на секции на вече отсечените дървета ,както и действия от
страна на подсъдимия Н. по товаренето в джипа на дървения материал.
Първоинстанционният съд е възприел и показанията на свидетеля Н.Т.,които
обаче нямат пряка връзка с обвинението срещу подсъдимия,тъй като касаят
ремонта на автомобила.Възприети са и показанията на свидетеля К.Л., който
в качеството му на заместник-директор е бил уведомяван за нарушения по
Закона за горите,извършвани от лицето Б.И. и подсъдимия А. Н..
В качеството на свидетел е разпитан и Б.И.,за който горските надзиратели са
подозирали ,че е лицето с маската,но последният е отрекъл изобщо на
посочената дата и час да е бил в местността „К.П.“.Представените пред
въззивния съд писмени доказателства опровергават посоченото от този
свидетел,който към 16.04.2024г е получил осъждането си за съучастническата
си дейност в разглежданото престъпно деяние.
В съзвучие с приетото от първостепенния съд са и приобщените по
надлежния процесуален ред писмени доказателства.От справката за съдимост
се установява, че А. Н. е неосъждан,но спрямо него е приложена разпоредбата
на чл.78а от НК и е бил освободен от наказателна отговорност.Въпреки
твърдяното от свидетеля К.Л.,който в качеството си на заместник-директор е
бил уведомяван за нарушения по Закона за горите,извършвани от подсъдимия
и свидетеля Б.И.,по делото липсват доказателства, установяващи,че А. Н. е
санкциониран по административен ред за нарушения на Закона за горите и
подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане.

При направения анализ на събраната в хода на съдебното производство,както
и тази ,събрана в хода на досъдебното производство доказателствена
съвкупност, Районният съд е заключил, че обосновано следва да се приеме, че
А. Н. е виновен в извършването на престъпление по чл.235,ал.6,във вр. с
ал.1,пр.1 и пр.4 НК. С този извод се съгласява и проверяващата инстанция
при известни корекции относно приложението на материалния закон.
Безспорно от обективна и субективна страна подсъдимият е извършил
6
вмененото му престъпление като на **** г. в периода от неустановен час до
около 19.00 часа в местността „К.П.“, землище на гр. Р.,в охранителен
участък „М.“, в отдел 195, подотдел „б“, стопанисван от ТП „ДГС Р.“ в
съучастие като съизвършител с неустановено лице без редовно писмено
позволително отсекли и взели от горския фонд 9 бр. бялборови дървета с
обща кубатура 2.28 куб. м., от които:0.21 куб.м. едра строителна дървесина,
II- ри клас на сортиментност; 1.85 куб. м. средна строителна дървесина и 0.22
куб. м. дребна строителна дървесина на обща стойност 167.51 лева.
Безспорно в производството се установява,че подсъдимият А. Н. се е намирал
на посочената по-горе дата ,час и място.В тази насока са показанията на
свидетелите-горски стражари К. и Т., които пряко са възприели личността на
Н. и извършваните както от него, така и от неговия съучастник
действия.Действително, в този момент подсъдимият е извършвал действие по
товарене на отрязани секции трупи от дърво в процесния автомобил,който
към датата на извършване на престъплението е бил и негова собственост.А
лицето Б.И.,/неустановен към датата на внасяне на обвинителния акт и
непосочен в него/,но вече безспорно установен като съизвършител е нарязвал
на секции вече отсечените дървета от бял бор с помощта на моторен
трион.Показанията на свидетелите-горски стражари,посоченото от вещото
лице Катранджиев,че той е извършил личен оглед на отсечените дървета на
място и е констатирал,че това са дървета ,които са прясно отсечени -рязани
предната вечер, по тях е имало прясно изтичаща смола, триците са били
влажни, а дирите от колата – пресни.Тези,посочени от него обстоятелства
намират своето отражение и в протокола за оглед на местопроизшествие от
24.06.2020г.Ето защо,при тази доказателства съвкупност,въззивният съд
намира за правилен извода на първоинстанционния ,касателно авторството на
извършеното престъпление в лицето на подсъдимия А. Н..При тези данни е
безспорна и формата на изпълнително деяние-„отсякъл“,тъй като на място са
били двамата извършители-подсъдимия Н. и свид.Б.И./вече осъден за същото
престъпление/,установен е броя на отсечените дървета/девет/ както и техния
вид/от бял бор/.Всичките тези дървета са били прясно отсечени,поради което
не възниква никакво съмнение относно авторството на коментираното
престъпно деяние. Независимо от факта,че в момента на констатиране на
противоправното деяние от горските стражари,подсъдимият Н. да е
извършвал действия по натоварване на отрязана част от дърво на лекия
7
автомобил,това обстоятелство не води до извод,че той не е взел участие в
отсичането на процесните дървета.Двамата съучастници /А. Н. и Б.И./
участват заедно в изпълнителното деяние на престъплението като всеки един
от тях е съзнавал,че участва в тази дейност заедно с другия и всеки един от
тях е искал и целял постигането на престъпния резултат-отсичането на
дърветата,тяхното нарязване на по-малки секции,за да може да бъде
осъществено тяхното натоварване на джипа и превозване.Подсъдимият Н. и
неговият съучастник са участвали в изпълнителното деяние при ясно
разпределени роли като и двамата са целили настъпването на общия
престъпен резултат.Именно поради тази причина не само Б.И. ,но и
подсъдимият Н. е осъществил формата на изпълнително деяние
„отсякъл“.Двамата са действали едновременно, като всеки от тях е бил
съгласен с разпределението на ролите и с извършваното от другия.
Въззивният съд се съгласява с част от възраженията на защитата по
отношение на втората форма на изпълнително деяние-„взел“.На първо място
намира,че изпълнителното деяние може да бъде осъществено не само при
една от посочените форми в разпоредбата на чл.235,ал.1 от НК,но и при
няколко от тях,какъвто е и настоящия случай,поради което намира за
неоснователно възражението,че изброените форми на изпълнително деяние за
разискваното престъпление могат да бъдат осъществени при
алтернативност,но не и при кумулативност.В казуса обаче формата на
изпълнителното деяние „взел“ е спряло във фазата на опита,тъй като
подсъдимият и неговият съучастник не са успели да вземат,т.е да натоварят в
джипа и да установят фактическата си власт върху отсечените дървета.Те са
останали на мястото на отсичането им в периметър от около 50м, като всички
с изключение на едно са били нарязани на секции.Както е отбелязало вещото
лице,отсечените дървета са се намирали в гората,той ги е огледал,измерил и е
дал заключението си за тяхното общо количество и вид.Посочил е,че е
невъзможно натоварването и извозването на целия добит дървен материал
наведнъж.Действията по „вземането“ на отсечените дървета всъщност са били
прекъснати от инцидентно появилите се на място горски стражари,които
привлечени от шума на моторния трион се насочили към двамата
нарушители.Именно прекъснати от появата на горските служители и
страхувайки се за последствията от противоправното си деяние,подсъдимият
Н. и неговият съучастник са преустановили действията по „вземането“ на
8
отсечените дървета и са напуснали местопрестъплението,целейки да се
укрият и да не бъдат свързани с описаната противоправна дейност.Ето,защо
въззивният съд прие,че тази форма на изпълнителното деяние „взел“ е спряла
във фазата на опита-двамата съучастници не са успели да установят
фактическата си власт върху предмета на престъплението.Факта на
неустановяване на фактическата власт върху отсечения дървен материал е
приет и от районния съд,но неправилно е отчетено,че действията на двамата
извършители по „вземането „ са приключили.Следвало е да бъде прието, че е
налице само опит отсечения дървен материал да бъде взет,тъй като
двамата не са успели да го натоварят в джипа,в която насока присъдата
следва да бъде изменена.
На следващо място,въззивният съд се съгласява и с посоченото от
защитата,че щетата за горското стопанство принципно следва да бъде
определена по реда на Наредбата за определяне размера на обезщетенията за
щети върху гори и земи от горския фонд ,приета с Постановление №86 на МС
от 30.04.2004г.С посоченото постановление е приета Наредбата за определяне
размера на обезщетенията за щети върху гори и земи от горския фонд.В чл.1
на Наредбата е предвидено,че с нея се определя размера на обезщетенията за
щети, нанесени върху гори и земи от горския фонд, причинени с деяния,
които съставляват административни нарушения на Закона за горите и на
Правилника за прилагане на Закона за горите. Посочената от вещото лице
щета в размер на 444.92 лева,възприета и в обвинението срещу подсъдимия е
определена съгласно чл.32 и чл.33 от Наредба за оценка на поземлени имоти
в горски територии,приета с Постановление МС №236/03.08.2011г.По реда на
тази наредба може да бъде определена стойността на щетата,нанесена върху
поземлени имоти в горски територии,която не е административно нарушение
по ЗГ,която щета се определя като разлика между цената на имота преди и
след настъпване на събитието.Стойността на щетата по посочената от вещото
лице Наредба всъщност има за предмет основно сделки с имоти и др. ,но не и
във връзка са констатирани нарушения по Закона за горите.Въпреки това,
вещото лице е посочило и стойността на щетата,която е изчислил и по
Наредбата за определяне размера на обезщетенията за щети върху гори и
земи от горския фонд,приета Постановление №86 на МС от 30.04.2004г и тази
щета е определена в размер на 120.10лева.Последната обаче не е възприета
от държавното обвинение и същевременно не е отразена в обвинителния
9
акт.
Въззивният съд отбелязва този факт,поради проведеното оспорване от страна на
защитата в тази насока не само пред втората инстанция,но и в цялото
производство,развило се пред първоинстанционния съд.Но намира,че посочената
в обвинението щета,независимо от начина на нейното определяне и независимо от
нейния размер не съставлява обективен признак на престъплението по чл.235,ал.1
от НК.Определянето на щетата е бил задължителен елемент от обективната страна
на соченото престъпление преди измененията на този състав ,извършени с ДВ
бр.75/2006г,от който момент е отпаднал като елемент от обективната страна на
престъплението доказването на „немаловажните вреди“.В този смисъл е
необходимо и напълно достатъчно условие посочването на пазарната стойност на
дървения материал като обективен признак на предмета на престъплението,което
задължение е изпълнено от държавното обвинение като е отразено,че девет броя
дървета бял бор са на стойност 167.51 лева.Ето защо, постановената от
първоинстанционния съд присъда следва да бъде изменена като подсъдимият
следва да бъде оправдан за посочената щета още повече,че щетата ,която е
посочена в обвинението от 444.92 лева е била определена съгласно чл.32 и чл.33
от Наредба за оценка на поземлени имоти в горски територии,приета с
Постановление МС №236/03.08.2011г.,която е неприложима в наказателни
производства.
Доколко деянието на подсъдимия осъществява основния състав на
престъпление по ал.1 на чл.235 или привилегирования състав на чл.235,ал.6
от НК следва да се изходи от конкретиката на съответното деяние и
доколкото същото представлява маловажен случай по смисъла на чл.93,т.9 от
НК.Като е достигнал до извод,че за извършеното от подсъдимия деяние
следва да бъде дадена правна квалификация по чл.235,ал.6,във вр. с ал.1 от
НК ,първостепенният съд е направил правилно и законосъобразно
заключение,но е пропуснал да отчете,че всъщност деянието на
подсъдимия представлява маловажен случай,в която насока присъдата
отново следва да претърпи корекция.За да отчете,че конкретно
извършеното от подсъдимия деяние се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
този вид, районният съд правилно е отчел ниската стойност на предмета на
престъплението/167.51 лева/ /при минимална работна заплата към **** г. от
10
610 лева/.Отсечената дървесина е останала на място макар и извън волята на
подсъдимия,т.е останала е на разположение на ДГС Р..От друга страна,
подсъдимият е лице с чисто съдебно минало,освобождаван е от наказателна
отговорност,но за различно по вид престъпление,по делото липсват
доказателства да е санкциониран по административен ред за нарушения на
Закона за горите.Изложените от първостепенния съд съображения,които са го
мотивирали да приеме осъждането на подсъдимия по привилегирования
състав на чл.235,ал.6 от НК се споделят от настоящата инстанция с
изключение на разискваното от този съд поведение на подсъдимия,че не се е
укривал и в този смисъл не е попречил на разследването,тъй като последният
е бил разпознат от горските стражари.Правилни разсъждения е изложил
районния съд приемайки,че извършеното от подсъдимия и неговия
съучастник деяние не следва да бъде квалифицирано като административно
нарушение, отчитайки начина на неговото извършване.Действително, не
подсъдимият, а другото лице /Б.И./ е демонстрирал изключително арогантно
поведение ,насочвайки работещия моторен трион към двамата горски
стражари с цел тяхното сплашване.Това поведение на другия извършител
обаче не е било възпряно от подсъдимия Н.,напротив възползвайки се именно
от тази нападателност на съучастника си ,двамата успяват да се качат в джипа
и да избягат от местопрестъплението.В този смисъл, деянието им следва да
бъде отчетено като престъпно.Районният съд е изложил и допълнителни
аргументи, разсъждавайки върху този въпрос и приемайки,че отсичането на
девет броя дървета от бял бор с обща кубатура от 2.28куб.м. не предполага,че
обществената опасност на деянието е занижена в степен, която да го определи
като непрестъпно или да предполага квалифицирането му като
административно нарушение.Позоваването на защитата на ниската стойност
на отсечените дървета, всъщност се възприема от съдебните инстанции като
основание за преквалификация на деянието като маловажен случай,но в
никакъв случай до степен ,че да бъде възприето за административно
нарушение.Пълното неглижиране от страна на Н. на изискванията по
опазване на горския фонд не позволяват стореното от него да бъде подведено
и под нормата на чл.9,ал.2 от НК, независимо от чистото му съдебно минало.
Като е постановил осъдителна присъда по приетата квалификация
/чл.235,ал.6,във вр. с ал.1 от НК/,проверяваният съд е спазил не само буквата,
а и духа на закона. На второ място, определеното на Н. наказание по втората
11
от трите възможности, предвидено от закона, се явява съобразено с
изтъкнатото по-горе относно личността на дееца и изброените смекчаващи
отговорността му обстоятелства.Като смекчаващи отговорността
обстоятелства районният съд е отчел:младата му възраст към датата на
извършване на деянието,чистото му съдебно минало/подсъдимият единствено
е освобождаван от наказателна отговорност/,невисоката стойност на дървения
материал.Отегчаващо отговорността обстоятелство е, че спрямо Н. има влязло
в сила Решение № 1291 от 11.03.2020 г, с което е бил признат за виновен за
извършено деяние по чл. 343в, ал. 2 от НК,макар и освободен от наказателна
отговорност по чл. 78а от НК.Правилно районният съд е отчел, че
определянето на наказание "Лишаването от свобода" за извършеното от
подсъдимия деяние би се явило прекалено засилена репресия срещу един
млад човек, който има реалната възможност да коригира поведението си за в
бъдеще, а "глобата",всъщност би представлява проява на неадекватна
снизходителност.Ето защо,с налагането на наказание "пробация" в двете
задължителни мерки за контрол и въздействие, първата инстанция е
определила една справедлива и адекватна на извършеното престъпление
наказателна санкция. Първите две мерки /"задължителна регистрация" по
настоящ адрес за срок от 6 месеца с явяване и подписване пред пробационен
служител или определено от него длъжностно лице с периодичност два пъти
седмично и "задължителни периодични срещи с пробационен служител" за
срок от 6 месеца според чл.42а,ал.4 от НК се прилагат задължително и са в
минимално предвидените от закона размери. Съдът не е определил трета
мярка за въздействие върху признатия за виновен подсъдим, поради което и
налагащото се заключение е, че по този начин с определянето на двете
задължителни по своята същност пробационни мерки могат да бъдат
постигнати целите, определени в чл.36,ал.1 от НК.
Правилно,първоинстанционният съд е постановил вещественото
доказателство лек автомобил „Мицубиши“, с рег. № ****, да бъде върнат на
правоимащото лице- М.Х.Н.,която е станала негов собственик след
прехвърлянето му от страна на подсъдимия в хода на образуваното срещу
него наказателно производство.Последният не би подлежал на отнемана на
основание общата разпоредба на чл.53,ал.1,б.“а“ от НК,дори и при хипотезата
собствен на подсъдимия,тъй като не е послужил за извършване на
престъплението при двете форми на изпълнително деяние по чл.235,ал.1
12
НК-„отсякъл“ и „направил опит да вземе“.
Първостепенният съд не се е произнесъл по реда на чл.189 НПК по
отношение на направените по делото разноски както на етап досъдебно
производство,така и в хода на съдебното производство.Пропуснал е да се
произнесе и по останалите веществени доказателства,което следва да стори по
реда на чл.306,ал.1,т.4 от НПК.
По изложените съображения атакуваната присъда следва да бъде
изменена,поради което и на основание чл.334,т.3,във вр. с чл.337,т.2 от
НПК,възивният съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 21/10.11.2023г.,постановена по НОХД №503/2021г. на
РС-Р. по отношение на втората форма на изпълнително деяние ,посочена в
обвинението като приема,че подсъдимият А. Н. Н. е направил опит да вземе
и отменя присъдата в частта за причинената вреда на горския фонд в
размер на 444.92 лева,като оправдава подсъдимия за посоченото
обстоятелство, и като прилага закон за същото наказуемо престъпление по
чл.235,ал.6,във вр. с ал.1,пр.1 и пр.4,във вр. с чл.20,ал.2 от НК приема,че
извършеното от подсъдимия деяние представлява маловажен случай.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението е окончателно.
На основание чл.340,ал.2,пр.2 от НПК да се съобщи на страните за
изготвеното решение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13