РЕШЕНИЕ
№ 170
гр. Русе, 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на първи декември през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Силвия Павлова
Членове:Йордан Дамаскинов
Палма Тараланска
при участието на секретаря Ева Димитрова
като разгледа докладваното от Силвия Павлова Въззивно търговско дело №
20224501000322 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, по чл. 258 и сл. ГПК.
„ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ”АД гр.София, ЕИК *********,
е обжалвало решението, постановено по гр.д.№6472/2021г. по описа на РРС
в частта, с която е осъдено да заплати на „СКАЛАР ЕКО“ООД гр.Русе сумата
832.21лв.-обезщетение за причинени имуществени вреди при ПТП от
16.08.2020г. по ремарке модел „Лидер 1Л1/П233“ с рег. №Р2269ЕЕ, сумата
552лв. представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди –
извършени разходи за транспортиране на ремаркето след ПТП, ведно със
законната лихва върху двете суми считано от 27.11.2021г. до окончателното
им изплащане, както и 86,73лв. и 57,50лв. представляващи обезщетение за
забава върху присъдените суми за периода от 17.11.2020г. до 26.11.2021г.
Излага оплаквания за неправилност на решението в тези осъдителни части,
поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост,
иска да бъде отменено и претенциите да бъдат отхвърлени. Претендира
присъждане на разноски за двете инстанции.
1
Насрещната страна „СКАЛАР ЕКО“ООД гр.Русе в депозиран
отговор на въззивната жалба заявява становище за нейната неоснователност и
иска решението да бъде потвърдено. Претендира разноски за тази инстанция.
Становището се поддържа в съдебно заседание от пълномощник адвокат Р.
Р..
Съдът като взе предвид оплакванията в жалбата и след като
провери допустимостта и правилността на решението в обжалваната част,
намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена от надлежна страна, в законния
срок, при наличие на правен интерес, поради което е допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
Предмет на делото са искове на „Скалар Еко“ООД срещу
„Дженерали застраховане“АД, настоящ въззивник, за обезщетение за вреди
върху ремарке, които са настъпили при ПТП по вина на застрахован при него
водач по застраховка гражданска отговорност и лихви за забава. Безспорно е
установено по делото настъпването на ПТП на 16.08.2020г. в гр.Бургас, както
и че л.а. „Пежо“, застрахован при въззивника е настигнал л.а. „БМВ“, към
който е прикачено ремаркето и е блъснал последното. Безспорно е също така,
че водачите на двете превозни средства са съставили двустранен протокол за
ПТП, в който са описали положението на МПС по време на удара и щетите
по превозните средства, които са настъпили от произшествието.
Според представената справка от Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР-
Бургас, както и писмени доказателства-докладни записки, АУАН, на
16.08.2020г., в гр. Бургас в посока кв. Ветрен, на път I-6, км.491, са настъпили
три отделни ПТП. За второто ПТП-с участието на лек автомобил „Мазда 5“ и
л.а. „Пежо 307“ е издаден протокол за ПТП №1741164, и за третото ПТП с
участието на лек автомобил „БМВ 525“ и лек автомобил „Мазда 5“ е издаден
констативен протокол за ПТП с пострадали лица-№769р-10565/17.08.2020г.
По първото настъпило ПТП /процесното/ между лек автомобил „БМВ Х5“, с
прикачено към него ремарке и лек автомобил „Пежо 307“, поради липсата на
спор за вина, водачите са попълнили двустранен констативен протокол.
Видно от изготвената по случая от представител на ПП-ДА, докладна записка
до Началник ПП-ОДМВР Бургас, въз основа на данни от водачите на
автомобилите е установено, че първо е настъпило произшествието между лек
2
автомобил „БМВ Х5“, с прикачено към него ремарке и лек автомобил „Пежо
307“ поради неспазване на дистанция от водача на последното, след което
последвал сблъсък във втория автомобил „Пежо 307“ на автомобила „Мазда
5“, в задната част на който се блъснал автомобила „БМВ 525“. От
показанията на свидетеля Т-служител на „Скалар Еко“ООД е установено, че в
деня на произшествието е управлявал лекия автомобил „БМВ Х5“, с
прикачено към него ремарке и на излизане от Бургас в гр. София имало
засилен трафик и в един момент се наложило да спре, тъй като колите пред
него също спрели. Тогава усетил, че го удрят отзад. След като слязъл от
автомобила видял, че в тегленото от него ремарке се е ударил друг автомобил,
а зад него имало ударени още два автомобила. Произшествието било
посетено от полицейски служители, които посъветвали свидетеля и водачът
който го е ударил отзад да попълнят двустранен протокол, след като нямат
спор. Тъй като нямало никакъв проблем с водача на автомобила, който го
ударил, попълнили двустранен протокол, като посочили в него и данните си.
Свидетелят изместил автомобила на 200м. в отбивката, а другите автомобили
останали на място. След това оставил ремаркето, което не било в движение в
с.Ветрен и се прибрал в Русе. Застрахователят изпратил свои служители от
Бургас, които направили оглед на ремаркето. Представена е по делото
фактура №489/28.08.2020г. за транспортна услуга Бургас-Русе на
туристическо ремарке Р2269ЕЕ, на стойност 552лв. Установено е безспорно
по делото, че към датата на която е настъпило процесното ПТП, за лек
автомобил „Пежо 307“ е имало валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ в застрахователно дружество „Дженерали застраховане“АД. По
искане на ищеца по повод ПТП-то, пред застрахователя-въззивник е заведена
щета, по която е извършен оглед и опис на настъпилите щети по ремаркето. С
писмо - отговор от въззивника до КФН, на база констатациите от извършения
оглед, при който е констатирано, че шасито на ремаркето е за подмяна, е
взето решение преписката да се приключи като „тотална щета“. Изчисленото
от застрахователя обезщетение е в размер на 1419.30лв., от които 867.30лв. за
уврежданията, причинени по ремаркето и 552лв. - транспортни разходи
съгласно представена фактура. При обработката на документи по преписката,
от застрахователя са получени обяснения от водача на автомобила „Пежо
307“ - Г. С, който оспорил вменената му отговорност за процесното ПТП,
като посочил, че управлявания от него автомобил е блъснал тегленото
3
ремарке от предно движещия се автомобил в резултат на това, че е бил
ударен отзад от друг автомобил. Въззивникът отказал да изплати
застрахователно обезщетение, като се позовал на обясненията на водача Г. С и
на липсата на основание за съставяне на двустранен констативен протокол за
процесното ПТП, като не попадащо в хипотезата на чл. 4 от Наредба Із-41 от
12.01.2009г. От приетото по делото неоспорено от страните заключение на
автотехническа експертиза е установено, че щетите по процесното ремарке
причинени при ПТП от 16.08.2020г. са счупено стъкло задни десни светлини,
деформирана лапа, деформирано шаси, деформиран и разкъсан технически
шперплат, деформирано опорно колело и биха могли да бъдат получени при
установения механизъм на произшествието – удар между задната част на
ремаркето и предната част на лекия автомобил „Пежо 307“. Според
заключението на вещото лице, водачът на автомобила „Пежо 307“ Георги С е
имал техническа възможност да предотврати настъпването на
произшествието, ако е спазвал минималната безопасна дистанция при
движението си зад състава от превозни средства – лек автомобил „БМВ Х5“ и
тегленото от него ремарке. Действителната стойност на ремаркето към датата
на инцидента е 1110,14лв. Вещото лице е посочило, че от техническа гледна
точка разходите за ремонта му са по-високи /1800лв./ от действителната
стойност и икономически не е изгодно възстановяването му. Размерът на
обезщетението, определен при наличие на тотална щета, в т.ч след
приспадане от средно-пазарната стойност на ППС на стойността на
запазените части е 832,61лв.
За да уважи исковете в обжалваната част, районният съд след
анализ на събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност е приел,
че съгласно чл. 432, ал.1 КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл.
380 КЗ. Прието е, че това условие е спазено и исковата претенция се явява
процесуално допустима. Застраховката „гражданска отговорност“ покрива
риска от възникване на гражданска отговорност на застрахования през
времетраене на застрахователния договор. Застрахователят се задължава да
обезщети всички имуществени и неимуществени вреди, които застрахованият
деликвент е причинил на увреденото трето лице. Отговорността на
застрахователя е функционално обусловена от деликтната отговорност на
4
застрахованото граждански отговорно лице. Застрахователят дължи ако и
колкото дължи застрахованият деликвент, длъжен е да заплати на увреденото
лице деликтното обезщетение до размера на застрахователната сума. Трето
увредено лице разполага с две права – първо, деликтно право срещу
застрахования причинител на вредата на основание чл. 45 ЗЗД и второ, пряко
право срещу застрахователя на деликвента на основание чл. 432, ал.1 КЗ.
Двете права съществуват успоредно и не се изключват взаимно. По свой
избор третото увредено лице може да упражни претенцията си или срещу
деликвента – застрахован, или срещу неговия застраховател. Прието е за
неоснователно възражението на застрахователното дружество, настоящ
въззвивник, че не е налице основание за реализиране на деликтната
отговорност на водача С, съответно, че не е възникнала функционално
обусловената от нея отговорност на застрахователя. Прието е, че съставения
от водачите двустранен констативен протокол за ПТП по своята правна
същност представлява частен удостоверителен документ и той има
доказателствена стойност по отношение на подписалите го лица. Съставянето
на такъв протокол изрично е предвидено като възможност в чл. 5 от Наредба
Із-41 от 12.01.2009г. В случая отразеното в съставения двустранен
констативен протокол удостоверява датата и мястото на произшествието,
участвалите в него превозни средства, тяхното разположение, механизма на
настъпване на произшествието и видимите увреждания по автомобилите, а
отразеното в него води до извод, че причината за произшествието е
противоправното поведение на водача на лекия автомобил „Пежо 307“ Георги
С. Съдът е приел, че въззивникът, оспорващ предпоставките за съставяне на
двустранен констативен протокол и отразеното в него, не е доказал различна
фактическа обстановка от удостоверената в оспорения протокол. Приел е, че
от всички събрани по делото се установява обратното -както от
представените материали от ОД МВР – Бургас, така и заключението на
изготвената автотехническа експертиза се установява фактическа обстановка,
идентична с отразената в оспорения двустранен протокол за ПТП. Прието е
от районният съд, че исковата претенция е доказана по основание, а относно
размера до който следва да бъде уважена, съдът е съобразил заключението на
вещото лице относно вида и стойността на причинените щети по процесното
ПТП. Исковете са уважени за сумата 832.21лв.-обезщетение за причинени
имуществени вреди по ремарке модел „Лидер 1Л1/П233“ с рег. №Р2269ЕЕ
5
при ПТП от 16.08.2020г., както и за сумата 552лв. представляващи
обезщетение за причинени имуществени вреди – извършени разходи за
транспортиране на ремаркето, ведно със законната лихва върху двете суми
считано от 27.11.2021г. до окончателното им изплащане, както и 86,73лв. и
57,50лв. представляващи обезщетение за забава върху присъдените суми за
периода от 17.11.2020г. до 26.11.2021г. В останалата им част исковете са
отхвърлени.
Настоящият състав намира, че решението в обжалваните части е
правилно и следва да бъде потвърдено.
Изложените от районният съд мотиви са правилни, основани
са на ясна и последователна интерпретация на събраните по делото
доказателства, поради което и въззивният съд ги споделя напълно и препраща
и към тях, на основание чл.272 ГПК. Неоснователно е оплакването във
въззивната жалба за допуснато от съда процесуално нарушение –
неизслушване на посочени от въззивника свидетели, за опровергаване
твърденията на ищеца за механизма на ПТП, респ. за опровергаване на
двустранния констативен протокол. Поисканият от въззивника свидетел Г. С
е допуснат до разпит, като е постановено страната да внесе внесе депозит за
призоваването му. Поради искането на въззивника С. да бъде разпитан по
делегация или чрез видеоконференция съдът отново го е задължил да внесе
определения депозит, за което той е уведомен надлежно. Поради невнасяне на
определения депозит, свидетеля е заличен. Съдът не е допуснал до разпит
другите двама посочени от въззивника свидетели-С. Г. и З. Г. тъй като
правилно е приел, че показанията им не биха допринесли за изясняване на
спора и биха били неотносими към предмета на делото. Посочените
свидетели не са участници в процесното ПТП, което е настъпило първо, а в
другите две, поради което и нямат непосредствени впечатления, т.е., с
показанията си те не биха могли да установят релевантни факти относно
механизма на ПТП. Ето защо настоящият състав намира, че не е налице
допуснато от съда соченото в жалбата процесуално нарушение. От съвкупния
анализ на събраните по делото доказателства-писмени, показанията на
свидетеля-участник в ПТП и заключението на експертизата, се установява по
несъмнен начин, че ПТП е настъпило по посочения в двустранния
констативен протокол за ПТП от 16.08.2020г., съставен от участниците в него
по реда на чл. 5, ал. 1, вр. чл. 2, ал. 1, т. 3 от Наредба № Iз-41/12.01.2009 г. за
6
документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и
реда за информиране между МВР, КФН и Информационния център към
Гаранционния фонд, начин и вина за него има водача на л.а. „Пежо 307“. Ето
защо въззивната жалба е неоснователна, а решението в обжалваната част-
правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Подадената частна жалба от „СКАЛАР ЕКО“ООД, ЕИК117539925
против определение №3216/08.09.2022г., постановено по делото, с което
съдът е оставил без уважение молбата му за изменение на постановеното
решение в частта за разноските настоящия състав намира за неоснователна. С
решението съдът е присъдил на ответника „Дженирали застраховане“АД
сумата 228.43лв.-възнаграждение за юрисконсулт, съответна на отхвърлената
част от исковете. В мотивите на обжалваното определение съдът е посочил,
че на основание чл.78, ал.8 ГПК на страната се дължи юрисконсултско
възнаграждение, в размер, който не надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл.37 ЗПП. Обосновал е извода с
разпоредбата на чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ и
границите от 100 до 360лв., в които следва да се определи възнаграждението,
както и че личното явяване на юрисконсулта в съдебни заседания не е
предпоставка за присъждането му.
Определението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Неоснователно е искането на частния жалбоподател базата за присъждане на
възнаграждението на юрисконсулт да бъде минимума по Наредбата. Това е
така, тъй като несъмнено ответникът е представляван от юрисконсулт, който
независимо, че не се е явявал в съдебните заседания, а осъществявал защита
на страната по делото, подавайки отговор на исковата молба, множество
молби с доказателствени искания и становища. Ето защо и правилно е
определен от съда размера на дължимото възнаграждение и съответната част,
с оглед изхода на спора. Обжалваното определение е правилно, а частната
жалба-неоснователна, поради което същата следва да бъде оставена без
уважение.
В тежест на въззивника са направените от въззиваемия разноски
по делото за тази инстанция в размер на 350лв.-адвокатско възнаграждение. С
оглед неоснователността на подадената от последния частна жалба, разноски
за производството по нея /15лв. заплатена държавна такса/ не му се дължат.
7
Решението и определението не подлежат на касационно
обжалване.
По тези съображения, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №864/22.06.2022г., постановено по гр.д.
№6472/2021г. по описа на Районен съд-Русе, ХIV-ти граждански състав в
обжалваните части.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „СКАЛАР
ЕКО“ООД гр.Русе, против определение №3216/08.09.2022г., постановено по
делото.
ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ”АД,
ЕИК030269049, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Княз
Ал.Дондуков”№68 да заплати на „СКЛАР ЕКО“ООД, ЕИК117539925, със
седалище и адрес на управление гр.Русе, бул. „Липник”№123, сграда А,
сумата 350лв. разноски по делото за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО и ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежат на
касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8