№ 294
*****, 11.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Анета Н. Братанова
Членове:Георги Йовчев
Дарина Ст. Маркова
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно търговско дело
№ 20243001000328 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.
Образувано е по две въззивни жалби, едната от П. Ж. Г., ЕГН **********,
*****, К. З. И., ЕГН **********, *****, Х. А. И., ЕГН **********, *****, чрез
адв. Н. Т., а другата от „Кросист 002“ ООД, ЕИК *********, чрез адв. В. Р.
против решение № 158/09.04.2024 г. постановено по търг. дело № 775/2022 г.,
по описа на Окръжен съд – Варна.
Подадената въззивна жалба от П. Ж. Г., К. З. И. и Х. А. И. е насочена срещу
решението в частта му, в която се ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН, като
сключен във вреда на представляваното лице, договор за продажба на
дружествени дялове от капитала на дружеството „Кросист 002“ ООД, ЕИК
*********, с нотариална заверка на подписите рег. № 5239 от 06.10.2022 г. и
със заверено съдържание рег. № 5240, т. 2, акт 39, на нотариус К.П., рег. № 382
на НК, вписан в ТР под № ***** на 12.10.2022 г., с който З.К.Г., ЕГН
**********, починал на ***** г., чрез пълномощника Х. И., по силата на
пълномощно с нотариална заверка на подписите, рег. № 5194 и на
съдържанието, рег. № 5195, т.2, акт. 37 от 04.10.2022 г. е продал собствените си
50 дяла, всеки по 100 лева, общо на стойност 5000 лева, представляващи
100% от капитала на „Кросист 002“ ЕООД, гр. Аксаково, обл. Варна съответно
на П. Ж. Г., ЕГН **********, ***** - 20 дяла, всеки по 100 лева, съставляващи
1
40% от капитала, на К. З. И., ЕГН **********, ***** – 20 дяла, всеки по 100
лева, съставляващи 40% от капитала и на Х. А. И., ЕГН **********, ***** –
10 дяла, всеки по 100 лева, съставляващи 20% от капитала, на обща цена в
размер на 10 000 /десет хиляди/ лева, по иск с правно основание чл. 40 ЗЗД,
както и в частта, с която се ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че с вписване
под № *****, по партидата на дружеството в ТР са вписани несъществуващи
обстоятелства, а именно: 1. прехвърляне на дружествени дялове с договор за
продажба на дружествени дялове с нотариална заверка на подписите рег. №
5239 от 06.10.2022 г. и със заверено съдържание рег. № 5240, т. 2, акт 39, на
нотариус К.П., рег. № 382 на НК, 2. заличаване на едноличния собственик на
капитала З.К.Г., 3. вписване на нови съдружници - П. Ж. Г., К. З. И. и Х. А. И.,
4. заличаване на управителя на дружеството З.К.Г., 5. вписване на нови
управители К. З. И. и Х. А. И., на основание чл. 29, ал. 1, предл. трето
ЗТРРЮЛНЦ.
Във въззивната жалба се излагат подробни съображения за
незаконосъобразност на решението в разрез с установената фактическа
обстановка и доказателствата по делото. Твърди се, че в хипотезата на чл. 40
ЗЗД представляваният може изрично да потвърди увреждащия го договор.
ВОС не е обсъдил декларациите, изхождащи от З.Г. от 06.10.2022 г., т.е. след
подписване на процесното пълномощно от 04.10.2022 г., които имат правното
значение на потвърждаване. Индиция за това е и последвалото подписване от
З.Г. на необходими документи за вписване в ТР (декларации съответно по чл.
129, ал. 2 ТЗ и чл. 16 ТЗ), което според въззивника довършва фактическия
състав на прехвърлителната сделка по договора за покупко-продажба на
дружествени дялове. Излага се още, че сключеният договор не уврежда
интересите на упълномощителя. Сделката е сключена между лица от близкия
семеен кръг, тъй като изричната воля на Зл.Г. е била дружеството да
продължи дейността си под управлението на семейството. Твърди, че не е
налице субективен елемент от отговорността по чл. 40 ЗЗД, като не се доказва
знание на купувачите за увреждане на упълномощителя. По делото не е
установено знание на П. Г. и К. И., че наследодателят им е имал и друга
дъщеря. Упълномощителят към момента на упълномощаването е разбирал
свойството и значението на извършеното от него действие. На следващо място
излага, че не се установява вписване на несъществуващо обстоятелство, тъй
като вписаното обстоятелство към момента на самото вписване е
съществувало валидно. Иска се отмяна на постановеното решение в
обжалваната му част, в условията на евентуалност - отмяна на решението по
отношение на 2/3 идеални части от продадените дялове като недопустимо,
2
доколкото ищцата се легитимира като наследник по закон само за 1/3 идеална
част от наследствената маса.
В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор.
Подадената въззивна жалба от „Кросист 002“ ООД, чрез адв. В. Р. е
насочена срещу решението в същата част. Аргументира се теза за
недопустимост и неправилност на обжалваното решение. Счита се, че ищцата
е процесуално легитимирана да води иска единствено по отношение дела от
нейната наследствена квота. Не споделя изводите, че пълномощникът е
увредил своя упълномощител, съответно неговия наследник, ищцата.
Наследодателят З.Г. е извършил действията по подписване на декларации
съответно по чл. 129, ал. 2 ТЗ и чл. 16 ТЗ, след момента на упълномощаване,
което според въззивника потвърждава извършените от упълномощения
действия. Излага се още, че З.Г. е действал с ясен ум и напълно е съзнавал
последствията и характера на упълномощаването. Не споделя изводите, че
упълномощеният е знаел за съществуването и на друг наследник на
упълномощилото го лице – ищцата. Доколкото дружествените дялове са поети
от членове на семейството на наследодателя, то се поддържа теза, че сделката
не следва да се приема за увреждаща. В този смисъл се излагат становища за
липса на елементи от състава на отговорността по чл. 40 ЗЗД. По отношението
на извършеното вписване, същото се определя като валидно към момента на
извършването му, поради това се твърди неоснователност на иска по чл. 29,
ал. 1 предл. 3 ЗТРРЮЛНЦ. Претендира се обезсилване на недопустимо
постановеното решение при липса на процесуална легитимация в ищцата да
упражнява исковете по повод 2/3 идеални части от продадените дружествени
дялове. На следващо място се претендира отмяна на решението като
незаконосъобразно в обжалваната му част. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор
по двете жалби от К. З. Г., чрез адв. Б. Ж., в който се излагат съображения за
неоснователност. Претендират се разноски.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните в производството, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
По допустимостта на постановеното решение в обжалваната част по
иска с правно основание чл. 40 ЗЗД:
ВОС е бил сезиран с предявен от К. Г., чрез пълномощника адв. Б. Ж., иск за
обявяване нищожност на договор за продажба на дружествени дялове от
капитала на дружеството „Кросист 002“ ООД с нотариална заверка на
подписите рег. № 5239 от 06.10.2022 г. и със заверено съдържание рег. № 5240,
3
т. 2, акт 39, на нотариус К.П., рег. № 382 на НК, вписан в ТР под № ***** на
12.10.2022 г., сключен между едноличния собственик на капитала З.К.Г., чрез
пълномощника Х. И., от една страна, и П. Г., К. И. и Х. И., от друга, поради
действие на пълномощника във вреда на представлявания, на осн. чл. 40 от
ЗЗД.
Ищцата обосновава правния си интерес и активната си процесуалноправна
легитимация с качеството на наследник по закон на прехвърлителя З.К.Г.,
притежаващ наследствена квота в размер на 1/3.
С определение № 1863/14.12.2022 год. ВОС е прекратил производството по
предявения иск по отношение на продажбата на 2/3 ид.ч. от прехвърлените
дружествени дялове. В решаващите си мотиви ВОС е приел, че ищцата е
активно процесуално легитимирана да предяви искове само за 1/3 ид.ч. от
предмета на сделката, съответни на дела й от наследството.
С определение № 152/27.02.2023 год., постановено по ВЧТД № 10/2023 год.,
ВАпС е отменил прекратителното определение на ВОС и е върнал делото за
продължаване на съдопроизводствените действия. АпС – Варна е приел, че
установяването на частична нищожност на сделката противоречи на закона.
Частичното уважаване на исковете би запазило за приобретателите качеството
на съдружници и би лишило ищцата от възможността да упражни правата си
по чл. 157 ТЗ. Ищцата не цели съвместно упражняване на права по
дружествени дялове при евентуална съсобственост по чл. 132 ТЗ.
С оглед правилото на чл. 269 ГПК настоящият състав дължи служебна
проверка на допустимостта на решението в обжалваната му част. При
извършване на тази проверка съдът не е обвързан от дадените правни
разрешения от друг състав на същия съд, постановени във връзка с обжалване
на прекратително определение на първостепенния съд /арг. от Решение № 49
от 1.06.2022 г. на ВКС по т. д. № 509/2021 г., II т. о., ТК; определение по ч. т. д.
№ 2682/2019 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, определение № 662 от
15.09.2014 г. по ч. гр. д. № 4529/2014 г. на ВКС, ГК, Четвърто отделение,
решение № 440 от 31.05.2010 г. по гр. д. № 1504/2009 г. на ВКС, ГК, Трето
отделение и др., постановени във връзка с повторна проверка на
допустимостта на въззивна жалба/.
След смъртта на лицето, което е прехвърлило право на собственост върху
актив, призованите към наследяване лица придобиват само неговите
имуществени права да оспорват сделката като придобиват в патримониума
правото да искат обявяването й за нищожна, евентуално – нейното разваляне
или унищожаване. Сочените права са имуществени и по естеството си -
4
наследими. В патримониума на всеки един от наследниците по закон
преминава правото да оспори сделката на праводателя до припадащия му се
по правилата на чл. 5-10 ЗН обем от права. Само онзи наследник по закон или
по завещание, който е предявил иск, получава съответната идеална част от
актива, предмет на извършеното от наследодателя разпореждане, за която
договорът е обявен за нищожен, унищожен или развален с влязло в сила
решение.
Соченият принцип е последователно застъпван в съдебната практика при
оспорване на разпоредителни действия на праводател от призовано към
наследяване лице. Така например съобразно разрешенията в Тълкувателно
решение № 30 от 17.VI.1981 г., ОСГК, Решение № 127/12.01.2017 год.,
постановено по гр.д.№ 1021/2016 год. на ВКС, II ГО; Решение №
116/25.06.2015 год. по гр.д.№ 592/2015 год. на ВКС, I ГО развалянето на
договор за издръжка и гледане може да се претендира от наследник само в
обема на наследствената му квота. Наследникът има правен интерес да
претендира унищожаване на договор, сключен от наследодател само до
размера на полагащата му се идеална част - Определение № 471 от 1.06.2017 г.
на ВКС по гр. д. № 578/2017 г., III г. о., ГК Определение № 483 от 22.03.2023 г.
на ВКС по гр. д. № 3998/2022 г., IV г. о., ГК. При претендирана
недействителност искът може допустимо да се предяви само в рамките на
притежаваната ид.ч. - решение № 397 от 03.10.2012 г. по гр. д. № 1604/2011 г.
на ВКС, IV г. о. решение №205/05.11.2013г. по гр.д.№1415/ 12г., ВКС, III гр.о.,
решение №208/14.07.2014г. по гр.д.№6302/13г., ВКС, IV гр.о., решение
№140/17.11.2020г. по гр.д.№4530/19г., ВКС, III гр.о., решение № 295 от
27.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2141/2013 г., III г. о. и др.
Според мотивите на Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. на ВКС по
т. д. № 5/2014 г., ОСГТК както субективното материално право на
представлявания да се позове на недействителността по чл. 40 ЗЗД, така и
процесуалното му право на иск, включващо предявяването на установителния
иск и заявяването на правоизключващото процесуално възражение с правна
квалификация по чл. 40 ЗЗД, са наследими (освен в случаите, когато
недействителният договор има за предмет незаместими престации, свързани с
неговата личност) и могат да бъдат упражнени от всеки от наследниците му -
съразмерно дела му от наследството. Наследяването очертава легитимацията
по иска, пределите на допустимото позоваване на недействителността Искът е
недопустим извън наследствената част на ищцата, поради липса на правен
интерес от позоваване на порока касателно чужди права - Решение № 217 от
21.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 582/2019 г., III г. о., ГК
5
При съвкупната преценка на гореизложеното съдът приема, че ищцата не е
активно процесуалноправно легитимирана да претендира съдебно
установяване на недействителността на сключения от праводателя й договор
за разликата над притежаваните от нея ид.ч. от наследството. Горният извод
следва и от принципната процесуална забрана по чл. 26, ал. 2 от ГПК да не се
предявяват пред съда чужди права от свое име (освен в изрично предвидените
от закона случаи на процесуална субституция). Нарушаването на забраната по
чл. 26, ал. 2 ГПК е основание за обезсилване на решението като недопустимо
поради липса на правен интерес от предявения иск за идеалните части на
останалите съсобственици.
Не следва противното от естеството на прехвърлената вещ – дружествени
дялове в ООД по следните съображения:
На първо място, евентуалното уважаване на предявения иск за продажбата
на 1/3 ид.ч. от дружествените дялове означава, че сочената 1/3 ще принадлежи
на наследника, който е предявил иска. Тази част не се връща в наследството на
общия наследодател. Приобретателят по договора задържа само съответната
идеална част, за която иск не е бил предявяван /в този смисъл Решение № 116
от 25.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 592/2015 г., I г. о., ГК,/. При евентуалното
уважаване на иска ищецът придобива цялата 1/3 ид.ч. на основание
наследствено правоприемство като правопораждащ юридически факт.
При смърт на едно лице по силата на настъпило универсално
правоприемство наследниците придобиват имуществото на наследодателя,
представляващо съвкупност от права и задължения по отношение на различни
обекти. В зависимост от естеството на обектите се установява от
наследниците: съпритежание на правата върху всеки отделен елемент от
наследствената маса /върху всяка отделна вещ/ в идеални части, посочени в
чл. 5 и сл. ЗН или разделност – всеки наследник получава реална част,
съответстваща на квотата му в наследството /при вземания за парични суми и
налични пари/. В случай че наследодателят притежава определен брой дялове
в едно дружество, той е титуляр на всяка една от тях, тъй като всеки дял е
самостоятелен обект на притежание - капиталът на ООД се разделя на дялове,
на основание чл. 117, ал.1 ТЗ. Според нормативната си регламентация
дружественият дял се различава съществено от всеки друг елемент, който
може да бъде включен в наследствената маса – вещ, вземане и пр.
Дружественият дял е част от капитала на ООД, който материализира
имуществени и неимуществени права и задължения, представляващи
съдържанието на членствените правоотношения. Ето защо, при наследяване
на дружествени дялове от няколко наследници не се прилагат правилата за
6
наследяване и разпределение на вземания, като всеки дял принадлежи на
всички наследници в съответните им идеални части, според правилата за
наследяване по ЗН. Дружествените дялове притежават характеристиката на
вещи, които се наследяват в съсобственост и които не могат да бъдат
разделяни математически в реален брой дялове пропорционално на
наследствената квота. Сочените последици при наследствено правоприемство
са последователно застъпвани в съдебната практика, формирана по повод
наследяване на акции от капитала на АД - Решение № 111 от 13.11.2020 г. на
ВКС по т. д. № 1687/2019 г., I т. о., ТК; Решение №98/28.10.2020 по дело
№2214/2019 II т.о.; Решение №47/31.07.2020г., по т. д.№673/2019г. на ВКС, ІІ
т. о.
Следователно – евентуалното уважаване на иска в допустимата му част от
1/3 ид.ч. ще доведе до възникване на съсобственост върху всеки един
дружествен дял.
Горният резултат не противоречи на закона. ТЗ предвижда, че един дял
може да бъде поет съвместно от няколко лица – чл. 117, ал.4 ТЗ. Няма
въведена в закона забрана всички дружествени дялове да бъдат в режим на
съвместно поемане/съпритежание.
По основателността на иска в останалата допустима част:
В производството пред въззивната инстанция са безспорни следните факти
и обстоятелства:
Ищцата К. Г. /дъщеря/, заедно с П. Г. /преживяла съпруга/ и К. И. /дъщеря/
са наследници на З.Г., всяка с по 1/3 дял от наследството на наследодателя.
Ищцата и ответницата И. са еднокръвни сестри като спрямо К. Г., родена през
1997 г., е извършена процедура по припознаване от З.Г. по реда на Семейния
кодекс, което е вписано в акта за раждане на 06.07.2011 г. по реда на чл. 66 ал.1
изр. второ от СК
Не е спорно, че З.Г. е бил едноличен собственик на капитала на „Кросист
002“ ООД.
Не се спори още, че наследодателят е диагностициран с канцином на десния
уретер в края на 2021 г. Заболяването се е усложнило с развитие на разсейки в
лимфните възли. Според последно изготвената епикриза към ИЗ № 35729,
издадена от Клиника по медицинска онкология катедра по онкология при
УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД *****, същият е постъпил в болничното
заведение на 30.09.2022 г. и е изписан на 09.10.2022 г. без промяна в
състоянието с указания, че поради влошеното общо състояние се насочва към
палиативни грижи.
На 04.10.2022 г. е съставено пълномощно с нотариална заверка на
7
подписите и съдържанието, като в забележка е посочено, че удостоверяването
е извършено от нотариуса извън нотариалната кантора. Със същото З.Г.
предоставя права на Х. И. /зет и съпруг на К. И./, след които и разпореждане
със собствените му дялове, съставляващи 100% от капитала на дружеството
„Кросист 002“ ЕООД, при цена, условия и срокове, каквито намери за добре,
включително да договаря сам със себе си. Пълномощното съдържа и
възлагане да се подпишат всички декларации, необходими за прехвърляне на
дружествените дялове.
На 06.10.2022 г., в рамките на правата по пълномощното, е съставен и
протокол № 1 от заседание на едноличния собственик на капитала на
дружеството, представляван от пълномощника И., на което са взети решения
за продажба на дружествените дялове и приемане на съдружници.
На 06.10.2022 г. е съставен договор за покупко-продажба на дружествени
дялове с нотариална заверка на подписите и съдържанието по реда на чл. 129
ал.2 от ТЗ /л. 71 и сл. по делото/, според който З.Г., представляван от Х. И.
продава собствените си дялове, съставляващи 100% от капитала на „Кросист
002“ ЕООД на съпругата, дъщерята /от брака/ и на пълномощника за сумата
от 10 000 лева.
От заключението по СОЕ, което съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено се установява, че пазарната стойност на дружествените
дялове към датата на изповядване на сделката е 4 994 000 лева.
От данните по партидата на търговското дружество в АвП е видно, че на
12.10.2022 г. и въз основа на извършеното прехвърляне на дружествени
дялове, като съдружници в „Кросист 002“ са вписани приобретателите по
договора от 06.10.2022 г. със съответния размер на дяловото участие, като
управители са вписани Х. И. и К. И., отразена е промяната в правната форма
от ЕООД на ООД. Част от представената при заявяване на обстоятелствата за
вписване е и декларация по чл. 129 от ТЗ и по чл. 16 ал.2 вр. чл. 15 ал.4 от ТЗ
/л. 81 и л. 82 по делото/
Не е спорно, че З.Г. е починал на ***** г.
С влязлата в сила част от обжалваното решение са отхвърлени предявените
искове за недействителност на договора поради нарушение на закона, на
добрите нрави и поради липса на основание. В производството не са
предявени искове, вкл. нарочни възражения за унищожаване на
упълномощителната сделка, основани на твърдения, че упълномощителят не
е можел да разбира или да ръководи действията си, а и предявяването на
същите е ограничено от законовите изисквания на чл. 31, ал.2 ЗЗД. С оглед на
изложеното, съдът не изследва събираните пред ВОС доказателства, свързани
8
с адекватното поведение, паметовите и когнитивните способности на
упълномощителя.
В производството пред въззивната инстанция са спорни елементите от
фактическия състав за настъпването на недействителността по чл. 40 ЗЗД.
Спори се както относно наличието на обективен елемент – увреждане, така и
относно субективния елемент – недобросъвестност на договарящите.
По обективния елемент: Съобразно Тълкувателно решение № 5 от
12.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 5/2014 г., ОСГТК обективният елемент –
увреждането на упълномощителя може да има най-различни проявни форми,
но във всички случаи се има предвид обективно увреждане на интересите на
представлявания, което не е незначително. Преценката за наличието на
увреждането, респ. - за сигурното му настъпване, се извършва предвид
конкретните обстоятелства във всеки отделен случай, но във всички случаи -
към момента на сключването на договора.
Няма спор, че процесният договор е сключен при съществена
нееквивалентност на престациите, като уговорената от упълномощителя цена
на дружествените дялове е приблизително 500 пъти по-ниска от пазарната
такава. С влязлата в сила част от обжалвания съдебен акт е отречено
наличието на нарушение на добрите нрави, основано на нееквивалентност на
престациите.
Фактът, че пълномощникът на продавача е продал процесните имоти на
продажна цена, много по-ниска от пазарната им стойност, не може да наложи
категоричен извод, че е действал във вреда на представлявания, без да се
вземат предвид конкретните обстоятелства по делото /Решение №
95/27.06.2017 г. по гр. д. № 5523/2015 г. на ВКС, III ГК; Решение № 60208 от
4.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 126/2021 г., III г. о., ГК /. При преценката дали
договорът е сключен във вреда на упълномощителя следва да се отчетат
всички обстоятелства, свързани с интереса на представлявания и мотивите на
представителя да го сключи.
Купувачите по сделката са близки родственици на прехвърлителя – съпруга,
дъщеря и зет. Събраните гласни доказателства сочат, че макар и да отправял
известни критики, Зл.Г. обичал много дъщеря си К.. Макар и да имал своите
резерви, отношенията със зет му наподобявали тези между баща и син. Хр.И.
помагал на Зл.Г. в оперативната работа на дружеството и се ползвал с пълното
му доверие. Доказателство за това са и подписаните на 04.10.2022 год.
пълномощни, с които на И. са предоставени представителни права за
разпоредителни и управленски действия в дружеството.
9
Ищцата е припозната дъщеря от извънбрачна връзка на З.Г. с И.Ш.. От
съвкупната преценка на събраните гласни доказателства - показания на
св.И.Ш., Ив.М., С.Н., се установява, че упълномощителят създал паралелна
връзка с Ш. без да напуска юридически и фактически съпругата си П. Г..
Предоставил на Ш. за безвъзмездно ползване фирмен актив - жилище в
гр.Варна, кв.“Чайка“. Пред свидетели заявил, че това жилище ще е за дъщеря
му К.. Ш. и Г. имали собствен кръг от познати, собствен съвместен живот –
почивки, разходки, домакинство. Не криели връзката си. З.Г. обичал дъщеря
си К. и участвал във всички значими събития от живота й и в планирането на
бъдещето й. Независимо от сложилите се обстоятелства, не пестял внимание,
жестове, усилия и средства за дъщеря си. Издържал я при следването й в
Англия.
Свидетелите, водени от ищцата, са категорични, че Зл.Г. мислел да обезпечи
дъщеря си К. и да раздели приживе имуществото си, като й осигури
финансова независимост.
Показанията на свидетелите в разглежданата част кореспондират със
събраните писмени доказателства.
На първо място, по делото е представен частен документ, озаглавен
саморъчно завещание, съставен ръкописно и подписан от З.Г. на 30.04.2010 г.,
в който съставителят, като управител на „Кросист 002“ ЕООД е написал, че
завещава на ищцата, недвижими имоти, собственост на „Кросист 002“ ЕООД,
вкл.и жилището в кв.“Чайка“. Макар че съставеният документ няма правното
значение на завещателен акт, същият обективира намерението на съставителя
да осигури припознатата си дъщеря чрез част от фирмените активи.
По делото е приет като доказателство и план за преобразуване на „Кросист
002“ ЕООД, подписан от наследодателя З.Г. с нотариална заверка на подписа
от 09.06.2022 година. Съставеният на осн. чл. 262д ал.3 и сл. от ТЗ план за
преобразуване предвижда дружеството да се преобразува чрез отделяне на
други две еднолични новоучредени дружества, а именно „Кросист 003“ ЕООД
и „Кросист 004“ ЕООД, към които да преминат част от активите на
преобразуващото се дружество. Посочени са и недвижимите имоти, които ще
бъдат прехвърлени към приобретателите, както и това, че всички дялове в
новоучредените дружества ще бъдат притежание на „Кросист 002“ ЕООД.
Според показанията на М.Ж., които съдът цени като обективни и
безпристрастни, Зл. Г. я посетил за юридическа консултация още през 2021
год. Споделил, че иска да раздели имуществото си между съпругата си П. и
двете си дъщери. Посъветван бил и приел да отпочне процедура по
преобразуване, след което да завещае дружествените дялове, както следва:
10
дяловете на „Кросист 002“ ЕООД – на съпругата си П., дяловете на „Кросист
003“ ЕООД – на К., дяловете „Кросист 004“ ЕООД – на К.. Апартаментът в
гр.Варна, кв.“Чайка“, ведно с други имоти е предвидено да бъде прехвърлен
към новоучреденото дружество „Кросист 004“ ЕООД.
Реализирането на преобразуването било забавено поради заболяването на
Зл.Г. и наложилите се болнични лечения. Св.Ж. потвърждава, че през м.август
се чула с клиента поради възникнали пречки, свързани със снабдяване с
данъчни оценки за имотите. Зл.Г. потвърдил, че ще направи необходимото за
заплащане на данъците и снабдяване с данъчни оценки.
В края на септември, началото на октомври 2022 год. се чули повторно, но
клиентът заявил, че е още в болница.
Гореописаните правни и фактически действия са показателни за това, че
приживе праводателят Г. желаел да раздели фирменото имущество между
преживялата съпруга и двете си дъщери, като търсел правни възможности за
това. Горното се потвърждава и от показанията на св.Ш., която заявява, че е
„сигурна, че (той) искаше да раздели фирмата на три дяла“. По делото няма
доказателства соченият емоционален интерес и съзнание за морален дълг на
праводателя да е бил променян до смъртта му.
Следователно – сключената от упълномощителя сделка противоречи и на
афектационния интерес на упълномощителя, който е желаел фирмените
активи да бъдат поделени с участието и на малката му дъщеря. Вместо това
разпоредителната сделка е осъществена при изключване на ищцата за сметка
на нищожна, напълно нееквивалентна цена. Налице е увреждане както на
обективния, така и на афектационния интерес на прехвърлителя, до размер на
1/3 ид.ч.
По субективния елемент: Съобразно Тълкувателно решение № 5 от
12.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 5/2014 г., ОСГТК субективният елемент -
"споразумяване" между представителя и насрещната страна по договора
(третото лице) за увреждането на представлявания се свежда до
недобросъвестност на представителя и насрещната страна по договора
(третото лице) относно увреждането на представлявания - те, и двамата, знаят
(осъзнават), че сключеният договор обективно уврежда представлявания. Тази
недобросъвестност не се предполага, а подлежи на доказване от страна на
представлявания. Преценката за наличието се извършва предвид конкретните
обстоятелства във всеки отделен случай, но във всички случаи - към момента
на сключването на договора.
На първо място, сделката е осъществена на цена, за която както
пълномощника, така и приобретателите знаят, че е в драстично разминаване с
11
пазарната. Горният факт следва логически от близките родствени отношения с
праводателя, вкл. и от факта, че пълномощникът И. е имал пълен достъп до
оперативното управление на дружеството, респ. до информация за неговите
активи.
На второ място, още на 01.10.2022 год. пълномощникът Хр.И. провел
телефонен разговор със св.Ж., в който заявил, че К. вече била уведомена, че
има сестра. Поискал и получил информация кои имоти ще получи К. според
плана за преобразуване. Показанията на свидетелката в разглежданата част са
непредубедени и убедителни. Свидетелката е категорична за датата на
разговора поради лично събитие на същата дата. Следва да се има и предвид,
че във въззивната жалба се признава знание на въззивниците относно
наличието на втора дъщеря на праводателя, което макар и възникнало на
различна дата, също предхожда сключването на договора /стр.6 от жалбата,
последен абзац/. Следователно – налице е знание относно афектационния
интерес на прехвърлителя, свързан с обезпечаването на малката му дъщеря.
Наличието на знание относно увреждането на интереса на праводателя,
обуславят извода за недобросъвестност като елемент от фактическия състав за
уважаване на иска по чл. 40 ЗЗД.
По делото липсват данни за потвърждаване/одобрение на увреждащата
сделка от прехвърлителя. Подписването и предаването на декларациите по чл.
129, ал.2 ТЗ по никакъв начин не установява знание за конкретни параметри на
осъществена сделка, в т.ч. личност на преобретателите и цена. Обратно – на
08.10.2022 год. в телефонен разговор с Ш., Зл.Г. изразил притеснението си, че
е подписал документи, донесени от Хр.И., предназначени за адв. Ж., но нямал
последваща информация /св. Ш., св. С.Н./. Заръчал й непременно да се свърже
с адвокатката. Поради липса на други доказателства съдът приема, че
приживе упълномощителят не е потвърдил сключената сделка.
Следва да се има и предвид, че широките правомощия в пълномощното, не
освобождават пълномощника от задължението да действа винаги в интерес на
представлявания. Не освобождават и съда от задължението да изследва
въпроса за наличието на сключен договор във вреда на представлявания
/Решение № 60208 от 4.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 126/2021 г., III г. о., ГК/.
С оглед на изложеното, предявеният иск с правно основание чл. 40 ЗЗД е
основателен за 1/3 от осъществените разпоредителни действия, съответстващи
на притежаваната от ищцата наследствена квота. Постановеното в идентичен
смисъл решение на ВОС следва да бъде потвърдено.
По евентуалните искове с правно основание чл. 29, ал.1 ЗЗД
12
Частичната недопустимост на иска с правно основание чл. 40 ЗЗД
задължава съда да се произнесе по евентуалните искове до размер на 2/3 ид.ч.
от предоставените права и разпоредените активи.
Исковете са недопустими за частта извън наследствената квота на ищцата
по съображения, идентични с тези, изложени във връзка с главния иск.
Производството в разглежданата част следва да бъде прекратено.
По исковете с правно основание чл. 29, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ
По заявление вх. № 20221006171546, депозирано по партидата на „Кросист
002“ ЕООД, са вписани следните промени в обстоятелства, подлежащи на
вписване: прехвърляне на дружествени дялове от З.К.Г. на П. Ж. Г., К. З. И. и
Х. А. И.; промяна в състава на съдружниците: заличен е праводателя по
сделката като едноличен собственик на капитала и като съдружници са
вписани приобретателите на дружествените дялове; като управител е заличен
З.Г., респективно са вписани К. И. и Х. И..
Приетата от съда частична недействителност на договора по чл. 129, ал.2 ТЗ
произвежда правно действие от момента на сключването му. По изложените
съображения същият е произвел транслативно действие само по отношение
2/3 ид.ч. от всеки прехвърлен дружествен дял. Като резултат от горното, към
датата на вписване на промените в ТР сключеният договор легитимира
страните като притежатели на дружествени дялове, както следва: П. Ж. Г. -
2/3 ид.ч. от 20 дяла, К. З. И., ЕГН **********, ***** – 2/3 ид.ч. от 20 дяла, Х.
А. И., ЕГН **********, ***** – 2/3 ид.ч. от 10 дяла. Останалите 1/3 ид.ч. от
всеки дял остават притежание на прехвърлителя Зл.Г..
С оглед на изложеното следните вписвания са осъществени на основание,
което не е валидно възникнало по смисъла на Тълкувателно решение № 1 от
6.12.2002 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК: вписването на договори по
чл. 129, ал.2 ТЗ в полза на П. Ж. Г. по отношение на 1/3 ид.ч. от 20 дяла, К. З.
И., ЕГН **********, ***** по отношение на 1/3 ид.ч. от 20 дяла, Х. А. И.,
ЕГН **********, ***** – по отношение на 1/3 ид.ч. от 10 дяла.
Праводателят Зл.Г. е заличен едновременно като едноличен собственик на
капитала и като съдружник като правните последици от частичната
недействителност следва да бъдат разграничени: Заличаването на Зл.Г. като
едноличен собственик на капитала е на валидно възникнало основание, но
вписването на заличаването му и като съдружник съставлява вписване на
несъществуващо обстоятелство.
Изборът на нови представляващи е осъществен с нарочно решение на ОС,
формирано от гласовете на П. Г., К. И. и Х. И.. В работата на ОС не е участвал
прехвърлителя с констатирани членствени права Зл.Г.. Не е съобразена и
13
нормата на чл. 132 ТЗ, предвиждаща, че съпритежателите на дела трябва да
определят лице, което да ги представлява пред дружеството. Независимо от
изложеното, сочените пороци не обуславят недействителност на приетото
решение. Когато са опорочени процедурата по свикване на ОС, реда и
кворума за приемане на решения (процесуална незаконосъобразност) или
противоречат на императивни разпоредби на учредителния акт и закона,
решенията на ОС са незаконосъобразни, т. е. отменяеми, но не и нищожни.
Отмяната им може да бъде поискана по реда и в сроковете на чл. 74 ТЗ. В този
смисъл - Тълкувателно решение № 1 от 6.12.2002 г. на ВКС по тълк. д. №
1/2002 г., ОСГК. При иск за установяване несъществуване на вписаното
обстоятелство проверката не следва да се простира по отношение
законосъобразността на самото вписано обстоятелство (решение на общо
събрание, на управителен или надзорен орган на дружеството). На посоченото
основание разглежданият иск досежно вписването на нови представляващи е
неоснователен.
При така дадените разрешения, ищцата разполага с правата да бъде приета
като съдружник при съгласие на заварените съдружници, или алтернативно –
да претендира равностойността на наследения дружествен дял в размерите по
чл. 125, ал.3 ТЗ. Разпоредбата на чл. 157, ал.1 ТЗ е неприложима, тъй като
момента на смъртта на наследодателя, дружеството не е било еднолично
притежание.
Разноски:
С оглед изхода от спора пред въззивната инстанция в полза на
въззивниците – физически лица следва да бъдат присъдени 2/3 от сторените
разноски съобразно представен списък по чл. 89 ГПК или по 1386, 67 лева.
В полза на „Кросист 002“ ООД следва да бъдат присъдени 2/3 сторените
разноски във въззивното производство или 1 333,33 лева.
Въззиваемата страна не е претендирала разноски във въззивното
производство.
Присъдените разноски на ищцата за първоинстанционното разглеждане на
спора следва да бъдат намалени до размер на 1/3. В полза на ответниците
следва да бъдат присъдени 2/3 от сторените разноски за първа инстанция
съобразно представени списък по чл.80 ГПК или в полза на „Кросист 002
ООД – 2666, 67 лева; в полза на всеки от ответниците ФЛ – по 2887, 11 лева.
Възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение
от ответниците се преценява като неоснователно. Съдът е сезиран със спор,
касаещ множество обективно съединени искове, обусловили събирането на
множество експертни и гласни доказателства. Заплатеното възнаграждение от
14
всеки от ответниците е адекватно на фактическата и правна сложност на
делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 158/09.04.2024 г., постановено по търг. дело №
775/2022 г., по описа на Окръжен съд – Варна в частта, в която е ОБЯВЕН ЗА
НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН, като сключен във вреда на представляваното лице,
договор за продажба на 2/3 ид.ч. от дружествените дялове от капитала на
дружеството „Кросист 002“ ООД, ЕИК *********, с нотариална заверка на
подписите рег. № 5239 от 06.10.2022 г. и със заверено съдържание рег. № 5240,
т. 2, акт 39, на нотариус К.П., рег. № 382 на НК, вписан в ТР под № ***** на
12.10.2022 г., на основание чл. 40 от ЗЗД като ПРЕКРАТЯВА производството
в разглежданата част.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 158/09.04.2024 г., постановено по търг. дело
№ 775/2022 г., по описа на Окръжен съд – Варна в частта, в която е ОБЯВЕН
ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН, като сключен във вреда на представляваното лице,
договор за продажба на дружествени дялове от капитала на дружеството
„Кросист 002“ ООД, ЕИК *********, с нотариална заверка на подписите рег.
№ 5239 от 06.10.2022 г. и със заверено съдържание рег. № 5240, т. 2, акт 39, на
нотариус К.П., рег. № 382 на НК, вписан в ТР под № ***** на 12.10.2022 г., до
размер на притежаваната от ищцата К. З. Г. наследствена квота от 1/3
ид.ч. на основание чл. 40 от ЗЗД.
ПРЕКРАТЯВА производството по евентуално предявените искове с правно
основание чл. 29, ал.1 ЗЗД за унищожаване на пълномощно с нот. заверени
подпис и съдържание с рег. № 5194 и 5195, т. 2, акт № 37 от 04.10.2022 г. на
нотариус К.П., рег. № 382 на НК и сключения въз основа на него договора за
прехвърляне на дружествени дялове от 06.10.2022 г. поради измама, на осн. чл.
29 от ЗЗД срещу ответниците П. Ж. Г., К. З. И., Х. А. И. и „Кросист 002“ ООД
до размер на 2/3 ид.ч. от прехвърлените права, респ. дружествени дялове.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, в която е ПРИЗНАТО ЗА
УСТАНОВЕНО, на основание чл. 29, ал. 1, предл. трето от ЗТРРЮЛНЦ, по
иск на К. З. Г., ЕГН **********, ***** против „Кросист 002“ ООД, ЕИК
*********, гр. Аксаково, обл. Варна, че с вписване под № *****, по партидата
на дружеството в ТР са вписани несъществуващи обстоятелства, а именно:
1. прехвърляне на дружествени дялове с договор за продажба на
15
дружествени дялове с нотариална заверка на подписите рег. № 5239 от
06.10.2022 г. и със заверено съдържание рег. № 5240, т. 2, акт 39, на нотариус
К.П., рег. № 382 на НК, както следва: по отношение на П. Ж. Г. - за 1/3 ид.ч. от
20 дяла, по отношение на К. З. И.– за 1/3 ид.ч. от 20 дяла, Х. А. И.– за 1/3 ид.ч.
от 10 дяла.
2. заличаване на З.К.Г. като едноличен собственик на капитала,
ОТМЕНЯ решението в частта, в която е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО,
на основание чл. 29, ал. 1, предл. трето от ЗТРРЮЛНЦ, по иск на К. З. Г., ЕГН
**********, ***** против „Кросист 002“ ООД, ЕИК *********, гр. Аксаково,
обл. Варна, че с вписване под № *****, по партидата на дружеството в ТР са
вписани несъществуващи обстоятелства, а именно
1.вписване на нови съдружници - П. Ж. Г., К. З. И. и Х. А. И.,
2.прехвърляне на дружествени дялове с договор за продажба на
дружествени дялове с нотариална заверка на подписите рег. № 5239 от
06.10.2022 г. и със заверено съдържание рег. № 5240, т. 2, акт 39, на нотариус
К.П., рег. № 382 на НК, както следва: по отношение на П. Ж. Г. - за 2/3 ид.ч. от
20 дяла, по отношение на К. З. И.– за 2/3 ид.ч. от 20 дяла, Х. А. И.– за 2/3 ид.ч.
от 10 дяла.
3.заличаване на управителя на дружеството З.К.Г. и вписване на нови
управители К. З. И. и Х. А. И.
и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл. 29, ал. 1, предл.
трето от ЗТРРЮЛНЦ, предявени от К. З. Г., ЕГН **********, ***** против
„Кросист 002“ ООД, ЕИК *********, гр. Аксаково, обл. Варна, за приемане за
установено, че с вписване под № *****, по партидата на дружеството в ТР са
вписани несъществуващи обстоятелства, а именно
1.вписване на нови съдружници - П. Ж. Г., К. З. И. и Х. А. И.,
2.прехвърляне на дружествени дялове с договор за продажба на
дружествени дялове с нотариална заверка на подписите рег. № 5239 от
06.10.2022 г. и със заверено съдържание рег. № 5240, т. 2, акт 39, на нотариус
К.П., рег. № 382 на НК, както следва: по отношение на П. Ж. Г. - за 2/3 ид.ч. от
20 дяла, по отношение на К. З. И.– за 2/3 ид.ч. от 20 дяла, Х. А. И.– за 2/3 ид.ч.
от 10 дяла.
3.заличаване на управителя на дружеството З.К.Г. и вписване на нови
управители К. З. И. и Х. А. И.
ОСЪЖДА К. З. Г., ЕГН **********, ***** ДА ЗАПЛАТИ поотделно на К.
З. И., ЕГН **********, *****, Х. А. И., ЕГН **********, ***** сумата от по
1386, 67 лева за всеки, съставляващи разноски, сторени във въззивното
16
производство, изчислени по съразмерност , както и сумата от по 2887, 11 лева
– разноски, сторени пред първа инстанция.
ОСЪЖДА К. З. Г., ЕГН **********, ***** ДА ЗАПЛАТИ на „Кросист
002“ ООД, ЕИК *********, гр. Аксаково, обл. Варна сумата от 1 333,33 лева,
съставляващи разноски, сторени във въззивното производство, изчислени по
съразмерност, както и сумата от 2666, 67 лева – разноски, сторени пред първа
инстанция.
ОТМЕНЯ решението в частта, в която всеки от ответниците П. Ж. Г., ЕГН
**********, *****, К. З. И., ЕГН **********, *****, Х. А. И., ЕГН
**********, ***** и „Кросист 002“ ООД, ЕИК *********, гр. Аксаково, обл.
Варна са осъдени да заплатят на К. З. Г., ЕГН **********, ***** сума над 203,
41 лева, съставляващи разноски в производството за държавна такса и
експертизи, на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчване на
страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17