Р Е
Ш Е Н
И Е
№...........
гр.ЛОВЕЧ ,................... г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, граждански състав в публично
съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА
АНГЕЛОВА
Секретар ГАЛИНА АВРАМОВА, като разгледа докладваното от
съдия Константинова в.гр. дело № 182
по описа за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид:
Производство
с правно основание чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 68 от 08.02.2019 година,
постановено по гр.дело № 1255 по описа за 2018 година, Ловешкият районен съд
е осъдил Г.Г.Т., ЕГН-********** *** планина” да заплати на Ц.Т.Х., ЕГН-********** ***, сумата 2 479 лева, на основание чл.143, ал.1 от ЗЗД, представляваща общия размер на внесените
от Ц.Т.Х. суми в качеството му на поръчител за погасяване на отпуснатия кредит
по Договор за кредит за текущо потребление от 17.12.2007 год., сключен между
„Банка ДСК"ЕАД и Г.Г.Т., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на исковата молба – 02.07.2018 год. до
окончателното изплащане на цялото задължение. Осъдил е ответницата да заплати
на ищеца сумата 703,56 лева, представляваща съдебно-деловодни
разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Против решението е подадена въззивна жалба от Г.Г.Т.,, която обжалва решението изцяло.
Изтъква, че е постановено при съществени процесуални
нарушения и грешки. Сочи, че поради заболяване не е била в състояние да
присъства на съдебните заседания и тези независещи от нея причини са довели до
невъзможността да участва в процеса, да представи доказателства, да оспорва
доказателствата, представени от ищеца, както и да изрази становище по
заключението на вещото лице и доклада на съда. Затова моли да бъде отменено
решението на Районния съд и делото- върнато за ново разглеждане.
Излага и алтернативни доводи за неправилност на
постановения съдебен акт. Счита, че не са изпълнени трите условия според
нормата на чл.143, ал.1 ЗЗД за ангажиране на нейната отговорност спрямо
поръчителя, поради което последният е загубил правото да предяви личния си
обратен иск срещу главния длъжник. Подчертава, че ищецът не е представил
доказателства, че я е уведомил, за направените плащания към кредитора и че е
имал намерение да изпълни задължението си.
Моли да бъде отменено обжалваното решение.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Ц.Т.Х., чрез адвокат В.Н., в който са
изложени съображения за нейната неоснователност. Оспорва твърдението, че
ответницата не е била уведомена от поръчителя за забавеното изпълнение и че той
възнамерява да погаси вноски от кредита. Дори да се приеме, че такова
уведомяване не е извършено, това не го лишава от правната възможност да предяви
регресния иск срещу длъжника.
Моли да бъде
потвърдено решението на Ловешкия районен съд.
В съдебно заседание, Г.Т., редовно призована, не се явява и не се
представлява.Въззиваемият се явява лично и представлява от адвокат В.Н. ***,
който моли да бъде потвърдено обжалваното решение.
От представените доказателства по гр.дело № 1255/2018 година на Ловешкия
районен съд, от преценката на становището на страните, в съответствие със
задължението си по чл.235 от ГПК съдът
приема за установено следното:
Въззивното производство е допустимо,
тъй като срокът по чл.259, ал.1 от ГПК за обжалване е спазен.
Решението на Ловешкия районен съд е валидно, тъй като не страда от
пороци, водещи до неговата нищожност и е допустимо. След разглеждане на спора
по същество и след анализ на казуса от фактическа и правна страна, настоящата
инстанция счита, че е и правилно.
Производството пред Ловешкия районен съд е образувано по повод предявен
от Ц.Т.Х. срещу Г.Т.Т. иск за сумата 2479 лева, която представлява общия размер
на внесени от него суми за погасяване на отпуснат на ответницата потребителски
кредит, както и законната лихва върху тази сума от деня на предявяване на иска
и до изплащането и.
Ответникът е оспорил основателността и размера на претенцията.
От
фактическа страна страните не спорят,
че между „Банка ДСК”ЕАД-гр.София, чрез ФЦ на „Банка ДСК”-гр.Ловеч и
ответницата, на 17.12.2007 год., е сключен договор за кредит за текущо
потребление за сумата 8 650 лева, който
тя се задължила да върне за срок от 120 месеца, при определени в договора
условия. Кредитът е обезпечен с поръчителството на лицето
Ц.Т.Х., чрез подписания от него договор за поръчителство, в чл.2 от който се
задължил спрямо кредитора при неизпълнение от кредитополучателя на задълженията
му по Договора за кредит, да ги изпълнява при същите условия.
В
чл.4 на договора е договорено, че кредитът се погасява чрез разплащателна
сметка №14876471 на кредитополучателя с месечни вноски, съгласно погасителен
план (Приложение №1), а датата на падеж на месечните вноски е 30-то число на
месеца (чл.5). В чл.6 е посочен лихвения процент и начина на неговото
формиране, като към датата на сключване на договора лихвеният процент по
кредита е общо 9,95%. Според чл.7 годишният процент на разходите по кредита е
11,37 ГПР, който може да бъде променян при предпоставките, предвидени в Общите
условия.
От приложената по делото
Покана-уведомление от 10.11.2011 год. до Ц.Т.Х. е видно ,че банката е уведомила
поръчителя, че съгласно Договор за банков кредит към 10.11.2011 год. дължи
сумата 247,14 лева, включваща и лихва за забава. Определен е 10-дневен срок, но
не по-късно от следващата падежна дата, в който поръчителят може да погаси
доброволно посочената сума, ведно с текущо начислената лихва към датата на
погасяването и, като в случай на неплащане от негова страна или непостигане в
същия срок на допълнително споразумение относно начина на погасяване на
задълженията по договора за кредит, Банката може да пристъпи към принудително
събиране на всички свои задължения по съдебен ред, което ще увеличи размера на
задълженията му и с извършените от Банката разноски за заплащане на държавни
такси и адвокатски хонорар. В поканата кредиторът е цитирал изрично
разпоредбите на чл.140 и чл.141 ЗЗД, уреждащи отговорността на поръчителя
за всички дължими по договора суми,
включително и за разноските по събиране на вземането.
Ищецът е представил писмо от
19.08.2013 год. относно посещение на адрес във връзка с възложено вземане, с
което той е уведомен, че съгласно Договор за събиране на вземания от 31.05.2013
год., „Банка ДСК”ЕАД е възложила за събиране на „***”ЕАД просроченият му дълг в
качеството му на поръчител, произтичащ от договор за кредит от 17.12.2007 год.
и във връзка с липсата на директен контакт с него. Изразено е желание за
доброволно уреждане на отношенията с банката в 5-дневен срок, след изтичане на
който и при бездействие на поръчителя, ще бъде препоръчано на банката да
предприеме всички позволени от законите на Р.България средства и практики за
принудително събиране на просрочените задължения. Изрично е упоменато, че в
интерес на адресата и от съображения за сигурност всички плащания трябва да
станат само и единствено по банков път.
Според приложените по делото 18 броя
Операционни бележки общият размер на заплатените от ищеца суми по сметката за
обслужване на кредита, е 2479 лева.
От представените извлечения
на „Банка ДСК”ЕАД за периода от 01.01.2012 год. до 31.05.2018 год. се
установява, че ищецът е извършвал плащания по сметка /02/ 0000000014876471 и
сметка /11/ 0000000014945705 с титуляр Г.Г.Т. ***.
За изясняване на спора е допусната и
приета по делото съдебно- икономическа експертиза, която след извършена
проверка в счетоводната система на „Банка ДСК”ЕАД, ФЦ-гр.Ловеч по партидата на
процесния кредит е установила, че по разплащателната сметка на Г.Г.Т. с IBAN : ***,
която е обслужвала Договора за кредит за текущо потребление от 17.12.2007 год.
през периода от 28.11.2011 год. до 05.01.2015 год. са отразени като постъпили
средства с вносител Ц.Т.Х. и основание за внасяне на сумите „вноски по заем от
поръчител” в размер общо на сумата 1 609 лева. Директно по сметката на
процесния кредит №11/0000000014945705 е констатирано внасянето на суми от
поръчителя Ц.Т.Х. в размер общо на сумата 870 лева или общата сума на платените
от ищеца вноски като поръчител по двете сметки възлиза на 2 479 лева.
Експертът е посочил в заключението си, че сумите по приложените като
доказателства операционни бележки са внесени от ищеца и с тях са покривани
налични към съответните дати задължения на ответницата във връзка с Договор за
кредит за текущо потребление от 17.12.2007 год.
По повод поставени от ответницата
въпроси и допуснати от съда с определение от 22.08.2018 г., ищецът е дал
обяснения по делото по реда на чл.176 ГПК. Обяснил е, че предсрочна изискуемост
на кредита не е настъпила, а той като съвестен човек е ходил и плащал сумите. Никога не е давал съгласието
си да плаща задължението, което има ответницата и многократно е ходил при нея,
за да я търси. Когато била в чужбина е издирил телефона и, но тя виждайки
неговия телефонен номер, престанала да му отговаря. В случаите, в които е била
в Р.България е ходил у тях, казвал и е, че закъснява с вноските, но тя винаги
му е отговаряла, че нещата ще се оправят и да бъде спокоен. Твърди, че Г.Т. си
е давала съгласието той да и плаща вноските в Банката и е вършел това
доброволно, за да не се утежнява заемът.
По делото са събрани и гласни
доказателства чрез разпита на свидетелката Р.Г.Х., съпруга на Ц.Х., които
следва да бъдат ценени от съда с оглед на всички други данни по делото, като се
има предвид възможната нейна заинтересованост, съгласно чл.172 от ГПК. Според
свидетелката ответницата спряла да плаща заема си след като заминала в Чехия
при своя съпруг, а когато свидетелката я уведомявала за получените от банката
предупреждения, тя е отговаряла, че има финансови затруднения. Със съпруга си
опитвали да уредят отношенията си с ответницата доброволно, но получили
обещания, които тя не изпълнила.
При така установените факти,
съдът приема, че ищецът е предявил личен обратен (регресен) иск срещу
ответницата за плащане на задължението, което е изпълнил спрямо кредитора. Съгласно
чл.143, ал.1 ЗЗД поръчителят, който е изпълнил задължението, може да иска
от длъжника главницата, лихвите и разноските, които е направил, след като го е
уведомил за предявения срещу него иск.Той има право и на законни лихви върху
заплатените суми от деня на плащането.
Разпоредбата на закона предпоставя
три условия за уважаването на този иск: 1. поръчителят да погасил дълга на
главния длъжник чрез изпълнение или друг
равностоен на изпълнението способ; 2.изпълнението да е редовно, т.е. да има
погасителен ефект спрямо главния длъжник и 3. поръчителят да е уведомил главния
длъжник, че има намерение да изпълни или е предявен от кредитора иск за
изпълнение срещу него. Неизпълнението на третото условие има две последици.
Първата е, че поръчителят губи личния си обратен иск срещу главния длъжник в
случай, че последния изпълни задължението си към кредитора преди да е бил
уведомен от поръчителя за направеното плащане (чл.143, ал.2, изр.1 от ЗЗД).
Втората е, че ако поръчителят е изпълнил задължението, без да е уведомил за
това длъжника и без последният да го е изпълнил, не губи обратния си иск срещу
него, но трябва да търпи възраженията на длъжника, които е могъл да направи на
кредитора при изпълнението (чл.143, ал.2, изр.2 от ЗЗД).
В
настоящия случай договорът за поръчителство е сключен в съответствие с
изискуемата от чл.138, ал.1, изр.2 от ЗЗД писмена форма и не се оспорва от
страните. Установява се от събраните писмени доказателства и от заключението на
съдебно-икономическата експертиза, че ищецът в качеството си на поръчител е
извършил плащания по договора за кредит, с което погасил задълженията на
ответницата като длъжник общо в размер на 2479 лева, за което
тя е била уведомена. Ответницата не навежда твърдения, че е извършила плащания
към банката след като е изпаднала в забава. Противопоставя обаче възражение,
което би могла да направи към кредитора- това за изтекла погасителна давност за
част от вноските, които ищецът е платил.
В
чл.110 ЗЗД е уредено, че с изтичането на петгодишна давност се погасяват всички
вземания, за които законът предвижда друг срок, а срокът, с изтичането на който
се погасяват вземанията за лихви е тригодишен, съгласно чл.111, б.”в” ЗЗД.
Според
чл.114, ал.1 ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо.
В
настоящия случай банката не е предприемала действия за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, поради което давността започва да тече след изтичането на
срока на договора, в който длъжникът трябва да изпълни и това е 17.11.2017
година. Поръчителят е плащал задължения на длъжника, които не са погасени по
давност, поради което възражението на ответницата за изтекла погасителна
давност е неоснователно.
Съдът
намира за неоснователно и оплакването в жалбата за допуснати процесуални
нарушения от районния съд при разглеждане на делото, предвид на това, че поради
заболяване е била лишена от възможността да участва в производството.
От
доказателствата по гр.дело № 1255/2018 година на ЛРС е видно, че определението
на съда от 22.08.2018 г., с което е насрочил открито съдебно заседание по
делото за 18.10.2018 г. е връчено лично на ответницата на 31.08.2018 г. , т.е.
срокът по чл. 56, ал.3 ГПК за призоваване е спазен и страната се счита редовно
призована. В чл.56, ал.2 ГПК е предвидено, че страните, които са редовно
призовани, при отлагане на делото не се призовават за следващото заседание,
когато датата му е обявена в заседанието. Ответницата е следвало сама да следи
за движението на делото, още повече, че първото съдебно заседание е отложено по
нейна молба.
С оглед изложеното,
съдът приема ,че ищецът е доказал всички предпоставки за уважаване на иска,
поради което Г.Г.Т. следва да бъде осъдена да му заплати, на основание чл.143,
ал.1 от ЗЗД, сумата в размер на 2 479 лева, представляваща общия размер на внесените
от него вноски в качеството му на поръчител за погасяване на отпуснатия кредит
по Договор за кредит за текущо потребление от 17.12.2007 год., сключен между
„Банка ДСК"ЕАД и Г.Г.Т., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на исковата молба – 02.07.2018 год. до
окончателното изплащане на цялото задължение.
Достигайки до същите правни изводи, Ловешкият районен съд е постановил
законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден, като на основание
чл.272 ГПК въззивният съд препраща и към мотивите на първоинстанционния съд.
Предвид изхода на спора следва да бъдат определени и разноските на
страните.
На основание чл.78, ал.1, от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати
на ищеца разноски по делото в размер на 500 лева за платено възнаграждение на
адвокат.
Воден от гореизложените мотиви, Ловешкият окръжен съд
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 68 от 08.02.2019 година, постановено по гр.дело № 1255 по описа за 2018 година на Ловешкия районен съд.
ОСЪЖДА Г.Г.Т., ЕГН-********** *** планина”, на основание чл.78, ал.1 ГПК, да заплати на Ц.Т.Х., ЕГН-********** ***, разноски по делото в размер на 500 (петстотин) лева.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280,ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: