РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 141/28.2.2022г.
В
И М Е Т О
Н А Н А Р О
Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, ІІ състав в открито заседание на двадесет и осми януари през две
хиляди двадесет и втората година в състав:
СЪДИЯ : ГЕОРГИ ПЕТРОВ
СЕКРЕТАР : АНТОАНЕТА
МЕТАНОВА
като
разгледа докладваното от съдия Петров адм. дело
№ 931 по описа на съда за 2021год., за да се произнесе взе предвид
следното:
I. За
характера на производството, жалбата и становищата на страните :
1.
Производството е по реда на
Производството е по реда на Дял ІІІ, Глава Х, Раздел І от АПК, във връзка
с чл. 118 от Кодекса за социално
осигуряване.
2. Образувано
е по Жалба на И.К.Г., ЕГН **********,***, срещу Решение № 1040-02-118 от
29.06.2021 на Директор на Териториално поделение Бургас на Националния осигурителен
институт, с което е потвърдено Разпореждане № О-02-999-00-********** от
26.05.2021 г. на Ръководител на контрола по разходите на ДОО в Териториално
поделение Бургас на Националния осигурителен институт, с което на И.К.Г. е
отказано отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност по
болничен лист № Е20199024292 и удостоверение, приложение № 9 към НПОПДОО с
данни относно правото на парично обезщетение, представено в НОИ с вх. №
Р14-02-000-00-********** от 04.12.2019 г.
3. Жалбоподателя
оспорва изцяло фактическите констатации в обжалваните разпореждане и
решение. Счита за невярна констатацията, че не е бил осигурена за фонд „Общо
заболяване и майчинство“ към началото на временната нетрудоспособност, тъй като
не е извършвана трудова дейност в дружеството и не е осигурено лице по смисъла
на чл. 10 и §1, ал. 1, г. 3 от ДР на КСО. Поддържа се, че през цялото време на
трудовото правоотношение, работодателя е заплащал изцяло, дължимото трудово
възнаграждение. В писмената защита по същество се сочи, че на основание чл. 74
от Кодекса на труда, трудов договор, който противоречи на закона или на
колективен трудов договор или ги заобикаля, е недействителен. Трудовият договор
се обявява за недействителен от съда по реда на глава осемнадесета от КТ. До
обявяването на трудовия договор за недействителен, нито контролните органи,
нито страните по него, могат да се позоват на тази недействителност. С оглед
писмените и гласни доказателства събрани по делото се счита за установено, че Г.
е започнал работа по трудов договор в предприятието на „Роялмоторс 777“
ЕООД на длъжност „шофьор товарен автомобил“ с работно място офиса на работодателя в с.
Мало Конаре и в землищата на планинските села в област Пазарджик, където е
изпълнявал основните си трудови задължения. Счита се също така, че от
представените по делото справки-декларации по ЗДДС се установява, че от страна
на дружеството, ежемесечно са декларирани по ЗДДС парични суми от продажби,
което ще рече, че то е осъществявало реално търговска дейност. Иска се
оспорените административни актове да бъдат отменени, като се присъдят сторените
разноски в производството.
4. Директора на Териториално поделение Бургас на
Националния осигурителен институт, чрез процесуалния си представител гл. юрк. В.
е на становище, че жалбата е неоснователна. Поддържат се изцяло фактическите
констатации и правните изводи изложени в решението на контролния в йерархията
на администрацията орган.
Счита се, че административните актове са фактически
обосновани с оглед Задължителните предписания № ЗД-1-12-00866200 от 18.01.2021
г. за заличаване на подадените от „Роялмоторс 777“ ЕООД, ЕИК ********* данни по реда на чл. 5, ал. 4
от КСО. Сочи се, че задължителните предписания са влезли в сила на 12.02.2021
г. като срещу тях не са получени възражения. С оглед резултата от установените
данни от проверката на “Роялмоторс 777” ЕООД, се счита, че правилно е прието,
че И.Г. не е бил осигурено лице по
смисъла на закона по обявеното в регистъра на трудовите договори трудово
правоотношение за времето от месец ноември 2019 до месец април 2020 г.,
респективно не е имал право на парични обезщетения по реда на КСО. Според
ответника, при заличени данни за осигурителен стаж и осигурителен доход
длъжностното лице, осъществяващо ръководството по изплащането на обезщетенията
и помощите като административен орган действа при условията на обвързана
компетентност и е длъжно да се съобрази с ново настъпилите обстоятелства, във
връзка със заличаването на данните.
Според ответния административен орган, наличието на
сключен трудов договор, т.е. възникването на трудово правоотношение не е
единственото и необходимо условие за възникване на осигурително правоотношение,
което е основание за изплащане на парично обезщетение, изчислено по данните,
подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО.
Иска се жалбата
да бъде отхвърлена изцяло, като в полза на администрацията се присъди
юрисконсултско възнаграждение.
II. За допустимостта :
5. Процесното решение е връчено на неговият адресат на
23.07.2021г.(л. 15), а жалбата срещу му е регистрирана в деловодството на администрацията на 05.08.2021г.
Това ще рече, че оспорването е предприето в предвидения за това процесуален
срок и при наличието на правен интерес.
III. За фактите :
6. С Удостоверение вх. № Р 14-02-000-00-********** от
04.02.2019 г., по Приложение № 9 към чл. 8, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 от Наредбата
за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване(л. 23), „Роялмоторс 777” ЕООД е представило пред ТП на НОИ, Бургас данни относно
право на изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане временна
неработоспособност на И.Г. по болничен лист № Е20199024292 за периода от 04.12.2019
г. до 23.12.2019 г.
7. Образуваното по този повод административно
производство е било спряно с Разпореждане № Д-02-999-00-********** от 11.12.2019
г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията в ТП на НОИ, Бургас(л. 20), като е посочено, че при анализа на
данните от информационната система на НОИ относно осигурителния статус на
жалбоподателката са установяват факти и обстоятелства, представляващи индиция
за липса на правно основание за получаване на парично обезщетение. Посочено още
е, че се извършва проверка от контролните органи в ТП на НОИ, Пазарджик при
осигурителите „Деза лукс“ ЕООД и от контролните органи на ТП на НОИ, Стара
Загора при осигурителя „Роялмоторс“ 777“ЕООД, относно упражняването на трудова
дейност и коректността на подадените данни в Регистъра на осигурените лица.
8. По делото са представени Констативен протокол №
КП-5-12-00858041 от 23.12.2020 г., и Задължителни предписания №
ЗД-1-12-00866200 от 18.01.2021 г.(л. 31 и сл.), на контролни
органи на ТП на НОИ, Бургас с които е наредено да се заличат подадените от
дружеството данни по реда на чл. 5, ал. 4 от КСО, относно поименно посочени
лица, между които и И.Г.. Задължителните предписания са влезли в сила на
12.02.2021 г. като срещу тях не са получени възражения.
В констативния протокол е посочено, че последно
подадените от дружеството данни по реда на чл. 5, ал. 4 от КСО са от м. април
2020 г., като при извършената проверка е установено, че осигурителните вноски
не са разчитани от дружеството с бюджета.
Следва да се констатира, че Г. е посочен в
констативния протокол и по отношение на него е посочено, че са представени
трудов договор № 23 от 01.06.2019 г; длъжностна характеристика, ведомости за
заплати от 01.06.2019 г. до 30.10.2019 г., включително, пътни листове издавани
в посочения период. Констатирано е, че подадените данни по реда на чл. 5, ал. 4
от КСО отговарят на данните от първичните документи. Формиран е бил извода, че
от представените документи може да се направи извода, че Г. е упражнявал
трудова дейност в дружеството за периода от 01.06.2019 г. до 30.10.2019 г
При това положение, на практика задължителните
предписания са издадени въз основа на твърдението, че „Роялмоторс“ 777“ЕООД не
е представило документи за които е било задължено. Следва в тази насока да се
констатира, че в представените по делото Задължителни предписания №
ЗД-1-12-00866200 от 18.01.2021 г. липсват каквито и да е изложени фактически
констатации и правни изводи.
9. С оглед получените резултати от въпросните
проверки, с Разпореждане М-02-000-00-********** от 25.05.2021 г. на
ръководителя на по изплащането на обезщетенията в ТП на НОИ, Бургас, административното производство е било
възобновено.
10. В тази хронологична последователност е било
издадено процесното Разпореждане № О-02-999-00-********** от 26.05.2021 г. на
ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите на Териториално
поделение Бургас на Националния осигурителен институт, с което на И.К.Г. е
отказано отпускането на парично обезщетение за временна неработоспособност
поради злополука – нетрудова, по болничен лист Е20199024292 за периода от
04.12.2019 г. до 23.12.2019 г.
Съображенията това да бъде сторено са, че лицето не е
осигурено за фонд „Обществено заболяване и майчинство“ към началото на
временната нетрудоспособност, тъй като не е извършвала трудова дейност в
дружеството е не е осигурено лица по чл. 10 и § 1, т . 3 от ДР на КСО. Изрично
е посочено, че преценката е извършена въз основа на приключила проверка на
контролните органи от ТП на НОИ, Пазарджик.
11. Разпореждането е било обжалвано по административен
ред, като с Решение № 1040-02-118 от 28.06.2021 г. на Директор на ТП Бургас на
НОИ е било изцяло потвърдено. Аргументите това да бъде сторено са идентични с
тези изложени в разпореждането. Посочено е, че с оглед легалната дефиниция на
понятието „Осигурено лице” по § 1, т. 3 от ДР на КСО следва, че „…едно от условията, на които трябва да
отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за
която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО. Наличието на сключен
трудов договор, т.е. възникването на трудово правоотношение не е единственото и
необходимо условие за възникване на осигурително правоотношение, което е
основание за изплащане на парично обезщетение, изчислено по данните, подадени
по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. Не съществува идентичност на трудовото и
осигурителното правоотношение. Съгласно разпоредбата на чл. 10 от КСО
основанието за възникване на осигурително правоотношение е упражняването на
трудова дейност, за която се дължат осигурителни вноски, част от които са за
сметка на осигуреното лице. Извършването на трудова дейност е кумулативно
изискуема материалноправна предпоставка за възникване на осигурително
правоотношение, но само при реално предоставена работна сила, което в настоящия
случай не се доказа от страна на жалбоподателя….“.
В този контекст е прието, че с оглед резултата от
установените данни от проверката на “Роялмоторс 777” ЕООД, обосновано
ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите е приел, че И.Г. не е
бил осигурено лице по смисъла на закона по обявеното в регистъра на трудовите
договори трудово правоотношение за времето от месец юни 2019 до месец февруари
2020 г., респ. не е имала право на парични обезщетения по реда на КСО.
12. В съдебно заседание е разпитан свидетеля Д. Г. П..
Той твърди да са работили заедно с Г., като П. управлявал единия товарен
автомобил „бус“, а Г. управлявал другия. Техен работодател бил „Роялмотърс 777“
ЕООД от м. май 2019 г. до края на м. декември 2019 г. Работата им била сезонна,
кампанийна като всяка година работели в този период от време. Занимавали се с
диворастящи гъби и трюфели, т.е. дружеството организирало бране на гъби и други
горски продукти, а те двамата с Г., с товарните автомобили ги извозвали от
районите на с. Црънча, с. Дебращица, с. Паталеница, с. Добра вода. От тези
местности ги товарели и ги карали до базите. Г. ги карал до базите в с.
Братаница, Черногорово и Сандански. Това било работата която извършвали всеки
работен ден. Петров карал набраните гъби в други бази, различни от тези в които
карал Г.. Г. работел всеки ден и събота и неделя, понеже самата работа бела
кампанийна. Понякога се сменяли двамата. Работели по 8-10 часа на ден, заради
кампанийния характер на работата и заради това, че гъбите лесно се развалят и
трябвало бързо да се транспортират от мястото, където се берат до съответната
база. Заплатите получавали в края на месеца, на ръка в брой. Подписвали се на
ведомости. Г. идвал всеки ден редовно на работа. Г. имал проблеми с кръста и към края на годината м. декември
го нямало поне 2-3 седмици. Бил болен нещо с кръста, понеже те това работели,
вдигали щайги и за него не било възможно тези 2-3 седмици да работи.
13. В хода на съдебното производство се представиха :
- трудов договор № 27 от 01.06.2019 г., сключен между
„Роялмоторс 777“ЕООД, като работодател и И.К.Г., като работник на длъжността „шофьор
тежкотоварен автомобил“, с уговорено основно месечно възнаграждение в размер на
1000,00лв.;
- справки за приети и отхвърлени уведомления по чл.
62, ал. 5 от КТ с вх. № 0243881930296119 от 04.06.2019 г. и с вх. № 13388203016789 от 30.04.2020г.;
- длъжностна характеристика за длъжността „шофьор
тежкотоварен автомобил“;
- Заповед от 30.04.2020
г. за прекратяване на трудовото правоотношение на И.Г., на основание чл. 325,
ал. 1, т. 1 от КТ, считано от 30.04.2020 г.;
- позволително за ползване на недървесни горски
продукти серия ЮЦДП № 00768 с титуляр „Роялмоторс 777“ЕООД;
- превозен билет серия А №01908 от 02.05.2019 г.;
- удостоверение за вписване в списъка на обекти за
изкупуване на диворастящи гъби и/или горски плодове № 71 от 13.06.2019 г. в с.
Мало Конаре, обл. Пазарджик, с титуляр „Роялмоторс 777“ЕООД и договор за наем
на поземлен имот в с. Мало Конаре от 25.04.2019 г., с наемател „Роялмоторс
777“ЕООД;
- договор за наем на недвижим имот в с. Мало Конаре от
25.04.2019 г., сключен между Добринка Лулчева, като наемодател и „Роялмоторс
777“ЕООД, като наемател;
- договори за наем на моторни превозни средства, с
наемател „Роялмоторс 777“ЕООД;
- удостоверение за преминат инструктаж от Николай Христов Трифонов за изкупуване на
диворастящи гъби ;
- уведомления за постъпили справки – декларации по
ЗДДС, подадени от „Роялмоторс 777“ЕООД;
- 83 броя пътни листи, издадени от „Роялмоторс
777“ЕООД, относно товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“ с рег. № РА8040КК. Във
всеки един от тези пътни листи, като водач на товарния автомобил е посочен Г..
Пътните листи са за периода 01.06.2019 г. до 20.09.2019 г.
IV. За правото :
14. Според чл. 54а, ал. 1 от КСО, право на парично
обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими
осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните
18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които : имат регистрация като
безработни в Агенцията по заетостта; не са придобили право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга
държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер
по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168; не упражняват трудова дейност,
за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по
законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1
от Кодекса на труда.
15. В контекста на цитирания нормативен текст и с
оглед същността на текущият правен спор, трябва да се съобрази, че действително,
според правилото на чл. 10 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който
лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за
който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването
й, а съобразно § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО „осигурено лице“ е физическо лице,
което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по
чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за която са внесени или дължими осигурителни вноски.
Съобразно чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда, трудовият договор се сключва между
работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа.
Очевидно е, че трудовият договор се сключва преди
започване на дейността и преди възникване на осигурителното правоотношение. За
да се породи последното е необходимо фактически да е осъществена трудова
дейност. Това всъщност е въпроса, по отношение на който се концентрират
противоположните становища на страните в настоящото производство.
16. Съвкупния анализ на доказателствата описани в предходния
раздел от настоящото решение, налага несъмнените и непротиворечиви изводи, че
между едноличното търговско дружество и жалбоподателя е бил сключен валиден
трудов договор, за осъществяване от последния на длъжността „шофьор
тежкотоварен автомобил“, последната обемаща дейност осъществяване на превози на
стоки и товари до и в рамките на населеното место, където се осъществява
дейността на предприятието ; подадени са били редовни уведомления по чл. 62.
ал. 3 от КТ за сключване и за прекратяване на договорите, на работника са
изплащани трудови възнаграждения съобразно ведомостите за работни заплати,
осигурителят е подавал данни по реда на чл. 5. ал. 4 от КСО.
Несъмнено е също така, че Г. е започнала да упражнява
фактически трудовата дейност за която се е задължил спрямо дружеството на 01.06.2019 г., както това е посочено в
подписания трудов договор; декларирано е в подадената от дружеството справка и
в каквато насока бяха показанията на разпитания по делото свидетел Петров.
Несъмнено е също така, че трудовите дейности са фактически осъществявана до 30.04.2020
г., когато трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 325, ал. 1,
т. 1 от КТ.
Казано с други думи, налице са всички данни, за да се
приеме за налично, съществуването на валидни трудови правоотношения между
търговското дружество и Г. в периода от
01.06.2019 г. до 30.04.2020 г. Това обаче на практика се отрича от
администрацията. Според оспореното разпореждане „… .Лицето не е осигурено за фонд „Общо заболяване и майчинство“ към
началото на временната нетрудоспособност – 04.12.2019 г., тъй като не е
извършвана трудова дейност в дружеството и не е осигурено лице, по смисъла на
чл. 10 и ;1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО …“.
17. Все в тази насока, трябва да се констатира, че
решаващия извод на административния орган за това, че Г. не е осъществявала
фактически трудова дейност в предприятието на търговското дружество се основава
на един единствен, твърдян в Констативния протокол факт – „….В хода на извършване на настоящата проверка на „Роялмоторс 777“
ЕООД, с. Алеко Константиново, ЕИК *********, осигурителят не представи
трудовите досиета в т.ч. трудовите
договори на наетите от него лица…“. Казано с други думи, отказа да бъде
отпуснато исканото от жалбоподателя парично обезщетение за временна
нетрудоспособност се основава на извод, който е формиран единствено въз основа
на факта, че неговия работодател е бездействал и не е представил на
администрацията документи и обяснения за които е бил задължен. Този подход на
административния орган е пряко противоречие с принципите за „законност“,
„съразмерност“, „истинност“ и „служебно начало“, възведени в чл. 4, чл. 6, чл.
7 и чл. 9 от АПК. Няма процесуално правило, което да оправомощава
администрацията да изисква от искащото отпускане на обезщетение лице, да
провери и да осигури по някакъв начин, изпълнение на задължението на неговия
работодател да представи писмени документи и обяснения, които са поискани от
него. Искащото обезщетение лице, не разполага с каквито и да е правомощия да
определя и контролира поведението на трето лице, макар и то да е било негов
работодател. Преценката дали е осъществен фактическия състав с проявлението на
който възниква правото на обезщетение за безработица е възможно и следва на
основание чл. 7, ал. 1 от АПК да се направи единствено въз основа на
действителните факти от значение за случая, които са налични по преписката,
включително и тези събрани по служебен път, съобразно задължението за
администрацията установено в чл. 9, ал. 1 от АПК, а не единствено въз основа на
действията или бездействията на трето за административното производство лице,
чието поведение искащият обезщетение не
е в състояние да контролира. В случая, по административната преписка са се
съдържали всички необходими данни, за да е възможно административния орган да
формира извод, че фактическия състав от който възниква правото на обезщетение
за временна нетрудоспособност е проявен. В този смисъл, основания единствено на
бездействието на третото за конкретното производство лице да представи искани документи
извод, че жалбоподателя не осъществял фактически трудова дейност в
предприятието на „Роялмотърс 777“ ЕООД е напълно произволен.
Това налага оспореното решение и потвърденото с него
разпореждане да бъдат отменени, а преписката върната на административния орган
за произнасяне по заявлението на жалбоподателката за опускане на парично
обезщетение за безработица.
V. За разноските:
18. Констатираната незаконосъобразност на
административния акт, налага на жалбоподателя да бъдат присъдени сторените разноски
по производството, които съобразно представения по делото списък се
констатираха в размер на 410,00лв.
Ето защо, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 1040-02-118 от 29.06.2021 на Директор на Териториално поделение
Бургас на Националния осигурителен институт, и потвърденото с него Разпореждане № О-02-999-00-********** от
26.05.2021 г. на Ръководител на контрола по разходите на ДОО в Териториално
поделение Бургас на Националния осигурителен институт, с което на И.К.Г. е
отказано отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност по
болничен лист № Е20199024292 и удостоверение, приложение № 9 към НПОПДОО с
данни относно правото на парично обезщетение, представено в НОИ с вх. №
Р14-02-000-00-********** от 04.12.2019 г.
ОСЪЖДА Националния осигурителен институт, гр. София да
заплати на И.К.Г., ЕГН **********,***, сумата от 410,00(четири стотин и десет)
лева, представляваща извършени от последния разноски по производството.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд на Република България, в четиринадесет дневен
срок от неговото съобщаване на страните.
Административен съдия : /п/