Р Е Ш Е Н И Е
№ …….
Гр.Велико Търново, 12.11.2010г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Великотърновски районен съд, първи състав, в
публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и десета
година, в състав:
Председател: Явор Данаилов
при секретаря Р.К., като разгледа докладваното от съдията Данаилов гр.д.№
2369 по описа за 2010г., за да се произнесе взе предвид следното:
Иск за връщане на заета за послужване вещ с правно
основание чл.249, ал.1 и ал.2 от ЗЗД.
Ищцата М.С.Д. твърди в
исковата си молба, че била собственик на лек автомобил
ДЕУ, марка Ланос, рег. № ВТ 8543 АС, рама № KLATF69YEWB125579, двигател №
A15SMS182102B. Твърди, че в началото
на 2008г. синът й XXXя запознал с ответника, който заявил, че има нужда и желае
да закупи лекия автомобил. Тъй като нямал средства, помолил ищцата да му
предостави лекия автомобил за ползване, като през това време щял да прецени
дали да го закупи. Уговорили се ответникът да ползва автомобила до март 2009г.
като заплати сумата 1500 лв., след което или да върне колата или да сключат
договор за покупко-продажбата му. Ищцата предоставила на ответника лекия
автомобил с ключовете и съответните документи към него. Въпреки уговорката им,
ответникът нито върнал автомобила нито заплатил цената му, въпреки
многобройните й покани за това. Моли съда да осъди ответника да й върне лекия
автомобил, предоставен му за временно ползване. Претенидира разноски.
Ответникът В.К.В., редовно
призован не се явява и не заема становище по иска.
Съдът като прецени становищата на страните и
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, приема за
установено следното:
Ищцата е собственик на моторното превозно средство
лек автомобил ДЕУ, марка Ланос, рег. № ВТ 8543 АС, рама № KLATF69YEWB125579, двигател № A15SMS182102B.
С цел
доказване съществувалия между страните договор за заем за послужване на лекия
автомобил, по делото са допуснати свидетелски показания като е разпитан
свидетеля XXX– син на ищцата. Свидетелят посочва, че ответникът се съгласил да
закупи автомобила на майка му за сумата 1500 лв., но нямал необходимите парични
средства за това. От своя страна ищцата се съгласила и му предоставила
ползването на автомобила докато намери парите за покупката му. Въпреки поканите
ответникът нито връщал колата, нито изразявал готовност за заплащане на цената
и покупката й. СвидетелятXXXизлага свои преки и непосредствени впечатления от
отношенията между страните по повод лекия автомобил, показанията му са
безпротиворечиви и коредпондират с приетите по делото писмени доказателства,
поради което и съдът изцяло ги кредитира.
С покана от 20.03.2009г. ищцата е поканила
ответника да й върне лекия автомобил на 01.04.2009г., в случай, че не желае да
го закупи.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Претенцията за връщане на
лекия автомобил е основателна, тъй като безспорно се установи, че между
страните е прекратено валидно облигационното правоотношение по повод
предоставения за послужване автомобил - заемодателят се е съгласил да
предостави безвъзмездно определена вещ за временно ползване на заемателя,
последният се е задължил да я върне след ползването, както и че заетата вещ е
предадена за ползване.
За съществувалия между
страните договор за заем за послужване съдът кредитира изцяло показанията на
разпитания свидетел ХХХ, които намира за допустими в настоящото производство. Същия,
под страх от наказателна отговорност потвърди за сключения договор между
страните и поетите по него от страните задължения – ищцата е предоставила
ползването на ответника върху МПС-то, като му е предала ключовете за колата и
документите му, а ответникът се е съгласил да ползва временно и безвъзмездно
предоставения й автомобил, но със задължение да го върне в случай, че не се
стигне до покупко-продажбата му. Въпреки, че ответникът се е отказал от
покупката на автомобила, дори и след писмената покана за това не е върнал
колата.
При иска по чл. 249, ал. 1
от ЗЗД обстоятелството дали заемодателят е собственик на вещта е ирелевантно,
тъй като не заемателят, а действителният собственик е този, който би могъл да
претендира свои вещни права. В това производство, с оглед наведените от ищцата обстоятелства,
въпросът за собствеността върху вещта не подлежи на изследване и установяване
със сила на пресъдено нещо, нито като елемент на претенцията, имаща
облигационноправен, а не петиторен характер, нито чрез инцидентен установителен
иск за наличие, респ. липса на право на собственост върху предоставения въз
основа на договора за заем за послужване автомобил. Достатъчно е ищецът да
установи качеството си на заемодател, както и че са налице предпоставките за
прекратяване на договора - в случая тези на чл. 249, ал. 2 от ЗЗД, тъй като
нито е уговорен срок, нито е определена целта на ползването.
Съдът приема, че ответникът-заемател не е изпълнил
задължението си след прекратяване на договора за заем да върне заетата за
послужване вещ. По делото се установи, че основанието за ползване на вещта е
отпаднало – договорът за заем е прекратен с покана, като заемодателят е поискал
връщането на вещта, както и че такова ползване реално има и ответникът държи процесната
вещ. С оглед разпоредбата на чл.249 от ЗЗД ответникът е длъжен да върне заетия
за послужване лек автомобил, поради което предявеният за това иск е основателен
и следва да бъде уважен. Поради това и ответникът-заемател следва да бъде
осъден да върне на ищцата-заемодател описания в исковата молба автомобил.
При този изход на делото
ответникът дължи на ищеца направените от него разноски от 250 лв.
Водим от изложените съображения, съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА на основание чл. 249, ал.1 от ЗЗД В.К.В. ***, да върне на М.С.Д. с ЕГН ********** ***,
заетия по договор за заем за
послужване лек автомобил ДЕУ, марка Ланос, рег. № ВТ
8543 АС, рама № KLATF69YEWB125579, двигател № A15SMS182102B.
ОСЪЖДА В.К.В. ***, да заплати на М.С.Д. с ЕГН ********** ***, направените разноски по делото в размер на 250 лв. /двеста и петдесет лева/.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок
от връчване на преписа на страните.
Районен съдия: