Р
Е Ш Е
Н И Е №260034
гр.Шумен 23.09.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд в открито заседание на двадесет и пети август , две хиляди
и двадесета година , в състав:
Председател: Азадухи Карагьозян
Членове:1. Т. Димитрова
2. мл.с.Соня С.
при секретаря Галина
Георгиева и като разгледа докладваното
от съдия
Азадухи Карагьозян В.гр.д.№182
по описа за 2020г.
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №240/14.04.2020г. по гр.д.№1639/2019г.
по описа на ШРС , съдът е признал за установено в
отношенията между страните „СДРУЖЕНИЕ КОНЕВЪДНО ДРУЖЕСТВО ВЪРБОВКА“, ЕИК , със
седалище и адрес на управление: село В., общ. Х., обл. Ш., ул. „*“ №,
представлявано от Председателя на УС С.С.Б.и
ОБЩИНА Х., ЕИК *, с административен адрес: област Ш., с. Х., ул. ...,
представлявано от кмета Н.Б.И., че ОБЩИНА Х., ЕИК *, с административен адрес: област
Ш., с. Х., ул. ..., представлявано от кмета Н.Б.И., НЕ Е СОБСТВЕНИК на следния
недвижим имот: Поземлен имот №044016 по КВС в землището на с. В., с ЕКАТТЕ
12663, находящ се в землището на село В., община Х., област Ш., в местността „К.“,
с площ 29,941 дка, с начин на трайно ползване: посевна площ, категория на
земята: трета, при граници и съседи, както следва: №044003 - посевна площ,
№044015 - посевна площ, №000141 – храсти, №000110 - полски път и №000142 - път
IV кл., за който е съставен Акт №2753 oт 13.02.2019 г. за частна общинска
собственост, вписан в Служба по вписванията - гр. Шумен с дв. вх. №687, вх.рег.
№697 от 13.02.2019 г., акт №172, том,
д.№/2019 г., осъдил е ОБЩИНА Х., ЕИК *, с административен адрес: област
Ш., с. Х., ул. ..., представлявано от кмета Н.Б.И., да заплати на „СДРУЖЕНИЕ
КОНЕВЪДНО ДРУЖЕСТВО ВЪРБОВКА“, ЕИК , със седалище и адрес на управление: село В.,
общ. Х., обл. Ш., ул. „*“ №, представлявано от Председателя на УС С.С.Б.,
сумата от 1 139, 74 лева /хиляда сто тридесет и девет лева и седемдесет и
четири стотинки/, представляваща извършените по делото разноски, съразмерно
уважената част от иска.
Решението е обжалвано от ответникът Община
Х., действаща , чрез пълномощниците си адв.Б.Г. от ШАК като незаконосъобразно и неправилно по изложените в
жалбата съображения. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено и вместо
това съдът да постанови ново с което да отхвърли предявеният отрицателен установителен иск за
собственост с правно основание чл.124 ал.1 ГПК.
Въззиваемата страна Сдружение с
нестопанска цел „Коневъдно дружество Върбовка“ с.В. ,общ.Х. , обл.Ш.представлявано
от председателя на управителният съвет С.С.Б., действаща ,чрез пълномощника си
адв.Т.Я. от ШАК е депозирала отговор на
въззивната жалба с който я оспорва като
неоснователна и недоказана и моли съдът да потвърди обжалваното решение.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259
от ГПК , от надлежни страни и при
наличие на правен интерес и е допустима. Разгледана по същество същата е основателна.
Като обсъди основанията и доводите изложени от страните , както и събраните по делото
доказателства , съдът
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Във
въззивната жалба жалбоподателят оспорва предявеният отрицателен установителен
иск за собственост по чл.124 ал.1 ГПК като недопустим.
Правният интерес от предявяването на установителен иск
е обусловен преди всичко от естеството на правния спор, предхождащ неговото
предявяване, т.е. от вида на действията, посредством които ответникът
извънсъдебно оспорва правото на ищеца. За да се приеме, че е налице интерес от
предявяване на отрицателен установителен иск
е необходимо постановеното по така предявения иск
съдебно решение да разреши окончателно, със сила на присъдено нещо,
възникналият между страните правен спор и по този начин да преустанови както
правния спор, така и нежеланото поведение на страната, която неоснователно
оспорва правата на другата страна. При предявен отрицателен
установителен иск ищецът също следва да докаже наличието на собственото си
субективно право, което поддържа, че е нарушено или застрашено от
извънсъдебното поведение на ответника. Съгласно ТР№8/2012 г на ОСГТК на ВКС,
правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и
други вещни права е налице когато ищецът притежава самостоятелно право, което
се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие
права, ако отрече правата на ответника. В производството по този иск ищецът
следва да докаже фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът –
фактите, от които произтича правото му. Интерес от
отрицателния установителен иск за собственост може да е налице , когато ищецът
заявява самостоятелно право върху веща , както и при конкуренция на твърдяни от
двете страни вещни права върху един и същи обект. Ищецът
обосновава правния си интерес, излагайки твърдения, че е носител на право на
собственост върху процесния недвижим имот, придобито на годно правно основание,
а именно Решение №14 от 13.09.1994 г. на ОПК- Х., с което правото на
собственост върху имота било възстановено
на праводателя на ищеца. Евентуално се сочи, че може да придобие имота и въз основа на оригинерно правно
основание- придобивна давност. Ответникът заявява самостоятелни права върху
имота, твърдейки, че е собственик на основание чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ. Ето защо доколкото в случая ищецът заявява
самостоятелно право върху имота, което се оспорва от ответника, като последният
заявява и самостоятелни права върху имота, съдът стига до извода, че настоящият
отрицателен иск за собственост е предявен при наличието на правен интерес и
следва да бъде разгледан по същество.
По предявеният от ищеца срещу ответника отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК
да се признае за установено ,че ответникът не е собственик на процесният
недвижим имот е в тежест на ответника да докаже правото си на собственост относно този
недвижим имот .
Видно от Акт №2753 за частна общинска
собственост, съставен на 13.02.2019 г. от старши специалист „Общинска
собственост“ и утвърден от кмета на ответната Община Х. , тя е актувала като общинска частна
собственост Поземлен имот №044016 по КВС в землището на с. В., с ЕКАТТЕ 12663,
находящ се в земеделска територия в землището на село В., Община Х., област Ш.,
и местността „К.“, с площ 29.941 дка, с начин на трайно ползване: посевна плот,
категория на земята: трета, при граници и съседи - имоти с номера и начин на
трайно ползване, както следва: №044003 - посевна площ, №044015- посевна площ.
№000141 - храсти, №000110 - полски път и №000142 - път IV кл. Посоченото в акта правно основание е чл.3, ал.3, чл.56, ал.1 и
чл.58, ал.1 от Закона за общинската собственост, като
Община Х. е
счела, че този имот е частна общинска собственост, поради което е и съставила
гореописания акт. Съгласно текста на чл.5, ал.1 и ал.3 от ЗОбС, общината удостоверява възникването,
изменението и погасяването на правото си на собственост върху имоти с акт за
общинска собственост, като актът за общинска собственост няма правопораждащо
действие и следва да се изследва въпроса
относно основанието, въз основа на което ответникът твърди, че е придобил
имота. Ответникът сочи, че е придобил имота на основание чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ,
като съгласно този текст , изр.1 земеделската земя, която не принадлежи на
граждани, юридически лица или държавата, е общинска собственост. Ищецът обаче основава правото си на собственост по делото на Решение №14 от 13.09.1994 г. на ПК-
Х. за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи съгласно плана
за земеразделяне в землището на с. В. от 13.09.1994 г., от което е видно, че на
Коневъдно дружество „Върбовка“, съгласно плана за земеразделяне в землището на
с. В. е възстановено правото на собственост върху следната земеделска земя:
Поземлен имот №44016 по КВС в землището на с. В., с ЕКАТТЕ 12663, находящ се в
земеделска територия в землището на село В., Община Х., област Ш., и местността
„К.“, с площ 29.941 дка, с начин на трайно ползване: посевна плот, категория на
земята: трета, при граници и съседи - имоти с номера и начин на трайно
ползване, както следва: №044003 - посевна площ, №044015- посевна площ. №000141
- храсти, №000110 - полски път и №000142 - път IV кл. на Пътно управление. Поради това и следва да
се установи дали това решение действително легитимира ищеца по делото като
собственик на посоченият в него недвижим имот.
В отговора
си и във въззивната жалба ответникът твърди , че решението на ПК-Х. е нищожно
на посочените основания. Решението на
първо место било нищожно тъй като към датата на неговото постановяване в ПК-Х.
не е имало назначено лице ,което да изпълнява длъжността “секретар“ и в решението не били посочени имената на
секретар и подписът на местото на
секретар не бил на лице имащо това качество. Действително видно от писмо
изх.№11-454/27.08.2019г. от Министерство на земеделието , храните и горите , ГД
„Земеделие и регионална политика“ към дата 13.09.1994г. /която е датата на
постановяване на оспореното решение на ПК/ няма заповед за оправомощено лице
,което да замества секретар на комисията ,както и трудов договор или
допълнително споразумение за трудов договор на секретар на ОПК-Х., като по силата на чл.60 ал.3 от ППЗСПЗЗ в
редакцията му от 1992г. именно министърът на земеделието назначава и уволнява
членовете на поземлените комисии
Съдържанието на това писмо е било оспорено по
реда на чл193 ГПК ,като ШРС в решението
си е приел ,че оспорването истинността
на това писмо от ищеца относно съдържанието му в тази част не е било доказано
по делото и следователно удостовереното в писмото е вярно. Въззивният съд също
счита ,че оспорването не е доказано. С допълнително
споразумение към трудов
договор №2001-ПРК от 16.08.1994 г., носещо дата на съставяне 15.08.1994 г.,
лицето Е.К.К. е преназначена от длъжност „секретар“ на длъжност „председател“ в
ПК-Х., считано от 22.08.1994 г. Същият документ е приложен и в трудовото досие
на лицето. На 22.08.1994 г., със Заповед №1999-ПРК/16.08.1994 г. е прекратен
трудовият договор на лицето Р.Я.К., заемаща длъжността „председател“ на ОПК-Х..
С Допълнително споразумение, носещо дата на съставяне 03.11.1994 г., лицето А.Т.Х.е
преназначена от длъжността „специалист“ на длъжността “секретар“ в ОПК-Х., считано
от 22.08.1994 г., т.е. от датата, на която е преназначено лицето, заемащо преди
това същата длъжност /Е.К.К./. Същото допълнително споразумение носи подписа на
работодателя, но в графата относно работника липсва положен подпис. Соченото
допълнително споразумение не е приложено към документите, съставляващи трудово
досие на А.Т.Х.. В досието на последната има приложени други допълнителни
споразумения, като от допълнително
споразумение от 16.12.1994 г. е видно,
че А.Х.е преназначена от длъжността „секретар“ на длъжността „секретар“ в ОПК-Х.,
считано от 01.11.1994 г. Няма данни кога това лице е назначено първоначално на
длъжността „секретар“ в ОПК- Х.. Също така в ЛТД на А.Х.има
молба за отпуск от 14.09.1994г. , което
е само ден след датата на издаване на решението на ПК от
13.09.1994г. и заемаща длъжността
„специалист“ към тази дата и заповед от
същата дата в която също е на длъжност „специалист“. В заявление обр. УП-1 от
23.11.2005г. до РУ-„СО“- Ш.представено от ищеца по делото самата А.Х.е заявила
,че е заемала длъжността „специалист“ от
1.01.1994г. до 1.11.1994г. , а секретар на ПК е била от 1.11.1994г. до
24.02.2003г.
Предвид гореизложеното , съдът стига до извода, че действително по делото не
се установи към дата 13.09.1994 г. има ли заповед за оправомощено лице, което
да замества секретар на комисията, както и трудов договор или допълнително
споразумение за трудов договор на секретар на ПК-Х., т.е. не се ангажираха
такива доказателства. Предвид изложеното, заключава, че оспорването не е
доказано и документът не следва да се изключва от доказателствения материал по
делото.
Следователно
съдът приема ,че към датата на издаване на решението на ПК-Х. в комисията не е имало назначен секретар и
такъв не е участвал в състава на комисията постановило оспореното решение и не
е налице подпис на секретар в това решение и същото е нищожно на това основание
. Това е така тъй като до 2003г. в ЗСПЗЗ и
ППЗСПЗЗ не е имало разпоредба затова кой следва да подписва решенията на ОЗС
,поради което и за постановените до
2003г. решения следва да се приложи общата за административните производства
разпоредба на чл.15 ал.2 т.6 от ЗАП/отм./ според която ,когато
административният акт е постановен от колективен орган ,той се подписва само от
председателя или негов заместник и
секретаря на този орган. Също така комисията постановила решението на ПК-Х. от
13.09.1994г. е заседавала в незаконен
състав . Видно от писмо изх.№ 11- 4 54/27.08.203ХГ, ГД
„Земеделие и регионална политика“ е, че към 13.09.1994г. съставът на ПК- Х. включва : Е.К.К.- председател Т.Х.- специалист, О.Х.Х.- специалист, К.Д.Н.- шофьор- деловодител, а в оспореното решение на ПК - Х. като членове па
комисията са посочени : Е.К.К.. Г.С.С.и Г.С.и с изключение на председателя на
комисията, нито едно от посочените лица
не е било член на комисията към 13.09.1994г. съгласно удостоверителното
изявление на органа по тяхното назначаване в лицето на министъра на
земеделието.
На следващо
место се сочи, че към датата на депозиране на заявлението от заявител Коневъдно
дружество „ Върбовка“ с.В. в правния мир не е съществувал такъв правен субект и
съответно заявлението не е било подадено от лице което е имало качеството на
негов законен представител. Действително видно от заявлението приложено към
преписката в него не са посочени имената на законният
представител на заявителя и не се установява кое лице е депозирало това
заявление като заявител ,предвид факта ,че той е имал качеството на юридическо
лице и такъв е следвало да има законен представител ,който да го представлява. Ето
защо липсва надлежно заявена реституционна претенция, доколкото не е имало
оправомощено лице ,което да подаде заявлението от името на коневъдното
дружество. Посоченото дружество в решението не е съществувало към датата на
постановяването му. Видно от приетият по делото учредителен протокол на Коневъдно
дружество „Върбовка“ същото е било създадено на 6.11.1931г. и според устава му същото било създадено за
срок от 30г. Видно от историческите справки за дружеството и за земеделското
спестовно заемно дружество „Зора“ коневъдното дружество е съществувало до
1948г. Според т.3 от раздел „Траяне и разтуряне на дружеството“ от устава му
след прекратяване на дружеството ,неговото имущество се предава в собственост
на кооперативното дружество в селото . Съгласно приетата по делото историческа
справка от 20.03.1977г. на 19.05.1920г. в с.В./Кабиюк сютлю/ била регистрирана
кредитна кооперация „Зора“ в селото. Според същата справка от фонда на тази
кооперация ,която е в същото село в което е и коневъдното дружество е взета и протоколната книга на Коневъдно
дружество“Върбовка“ .Следователно след
прекратяването на това дружество правоприемник на архива и имуществото е била именно сочената
кооперация“Зора“ .
Предвид
гореизложеното постановеното решение на ПК-Х. от 13.09.1994г. е нищожно поради липсата на адресат на същото
, тъй като към датата на постановяването му
дружеството на което е бил възстановен процесният имот не е
съществувало.
Ищецът по
никакъв начин не доказа и факта ,че е правоприемник на учреденото през 1931г. и
прекратеното през 1948г. Коневъдно дружество „Върбовка“. Ищецът е учреден през
2017г. и е вписан с решение от 7.04.2017г. по ф.д.№5/2017г. по описа на ШОС и е
обективно невъзможно да е придобил имот , който е бил реституиран през 1994г.
Няма никакви доказателства по делото за идентичност или правоприемство между
двете дружества . Посоченото в чл.1 ал.1 от устава на ищеца , че последният е
наследник на Коневъдно дружество „Върбовка“ с.В. не доказва факта на такова
правоприемство . Този устав е частен
диспозитивен документ и не се ползва с обвързваща съда материална
доказателствена сила и не доказва по
никакъв начин правоприемство между двете дружества, като в самият устав в чл.1
ал.1 е посочено ,че ищецът е само продължител на традициите на Коневъдно дружество „Върбовка“ и следователно не е правоприемник в правният смисъл на термина.
Ищецът
не е придобил имота и на основание давностно владение предвид факта ,че на
първо место е създаден като сдружение през 2017г. и до датата на депозиране на
исковата молба срокът по чл.79 ал.1 от
ЗС не е изтекъл ,като също така е налице и невъзможност за придобиване на
имоти общинска собственост по давност
предвид разпоредбата на пар.1 от ЗДЗС от 2006г. и последващите му изменения , съгласно
които е въведен мораториум спиращ
изтичането на срока за придобиване по давност на имоти общинска
собственост до 31.12.2022г., както и на осн.чл.7 ал.1 от ЗОС.
Предвид
гореизложеното по делото не се установи факта ,че ищецът е придобил
собствеността върху процесния недвижим имот .
Ответникът
основава правото си на собственост върху имота на осн.чл.25 ЗСПЗЗ съгласно
който земеделската земя ,която не
принадлежи на граждани ,юридически лица или държавата е общинска
собственост. В случая процесният имот се явява собственост на ответника . Процесният имот е
бил към момента на одържавяването му и е
към днешна дата със статута на земеделска земя
и не е държавна собственост видно от удостоверение изх.№94М-00-045/8.10.2019г.
на областна администрация-Шумен. Имотът също така не е собственост на и на
физически или юридически лица предвид гореизложеното в решението.
Следователно са налице всички
предпоставки на чл.25 ал.1 ЗСПЗЗ ,поради което Община Х. се явява собственик на
процесния имот като за същия има издаден и АОС, вписан в Службата по вписвания по местонахождението на имота.
При така установената фактическа обстановка
съдът счита , че по делото се доказа ,че процесният недвижим имот е собственост на Община Х. и предявеният
отрицателен установителен иск за собственост по чл.124 ал.1 от ГПК е
неоснователен и следва да се отхвърли.
С оглед на обстоятелството, че
правният извод, до който въззивната инстанция е достигнала, не съответства на
правните съждения на първоинстанционния съд, то обжалваното решение следва да
бъде отменено, а предявения отрицатален установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК – отхвърлен.
Съобразно изхода от спора на жалбоподателя следва да се присъдят
направените от него разноски за първата и въззивната инстанция .
Пред ШРС ответникът е представил списък на разноските
съгласно който претендира адвокатско възнаграждение в размер на 1800лв. с ДДС и
държавна такса за издаването на три брой удостоверение в размер на 15лв. Ищецът е
направил възражение по чл.78 ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на представителя на ответника. Минималното такова възлиза на
сумата от 633.69лв. , като съдът счита ,че предвид фактическата и правна
сложност на делото- по същото да проведени три съдебни заседания и са събрани
значителен брой писмени доказателства следва да бъде намалено на сумата от
1000лв., дължима с ДДС или 1200лв. Следователно на ответника следва да се
присъдят разноски по делото в размер на 1215лв. за първата инстанция .
Пред ШОС ответникът е представил списък на разноските
съгласно който претендира адвокатско възнаграждение в размер на 1200лв. с ДДС и
държавна такса за въззивно обжалване в
размер на 30.37лв. Ищецът е направил възражение по чл.78 ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на представителя на ответника. Минималното такова възлиза на
сумата от 633.69лв. , като съдът счита ,че предвид фактическата и правна
сложност на делото по което във въззивната жалба са коментирани голям брой
възражения и са обсъдени значителен брой
писмени доказателства не следва да бъде намалено. Следователно на жалбоподателя следва да се
присъдят разноски по делото в размер на
1230.37лв. за въззивната инстанция .
Водим от гореизложеното и на осн.чл.271 ал.1 от ГПК ,съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №240/14.04.2020г.
по гр.д.№1639/2019г. по описа на ШРС,
като вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от СНЦ “Коневъдно дружество Върбовка“ ЕИК
, със седалище и адрес на управление: село В., общ. Х., обл. Ш., ул. „*“ №,
представлявано от Председателя на УС С.С.Б.срещу Община Х., ЕИК *, с административен адрес: област Ш.,
с. Х., ул. ..., представлявано от кмета Н.Б.И., отрицателен
установителен иск за собственост с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК да се
признае за установено , че ответникът Община Х.,
ЕИК *, с административен адрес: област Ш., с. Х., ул. ..., представлявано от
кмета Н.Б.НЕ Е СОБСТВЕНИК на следния недвижим имот: Поземлен имот №044016 по
КВС в землището на с. В., с ЕКАТТЕ 12663, находящ се в землището на село В.,
община Х., област Ш., в местността „К.“, с площ 29,941 дка, с начин на трайно
ползване: посевна площ, категория на земята: трета, при граници и съседи, както
следва: №044003 - посевна площ, №044015 - посевна площ, №000141 – храсти,
№000110 - полски път и №000142 - път IV кл., за който е съставен Акт №2753 oт
13.02.2019 г. за частна общинска собственост, вписан в Служба по вписванията -
гр. Шумен с дв. вх. №687, вх.рег. №697 от
13.02.2019 г., акт №172, том, д.№/2019 г..
ОСЪЖДА СНЦ “Коневъдно
дружество Върбовка“ ЕИК , със седалище и адрес на управление:
село В., общ. Х., обл. Ш., ул. „*“ №, представлявано от Председателя на УС С.С.Б.да заплати на Община Х., ЕИК *, с административен адрес: област Ш.,
с. Х., ул. ..., представлявано от кмета Н.Б.И. разноски по
делото в размер на 1215лв. за първата инстанция и в размер на 1230.37лв. за
въззивната инстанция.
Решението подлежи
на обжалване в едномесечен
срок от съобщаването му на страните пред ВКС .
Председател: Членове: 1. 2.