№ 371
гр. Разград, 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на тридесет и първи
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА К. ЧОЛАКОВА
при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА К. ЧОЛАКОВА Гражданско дело
№ 20213330102301 по описа за 2021 година
Производството е по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК.
Депозирана е искова молба от “Юробанк България” АД против В. АЛ. М., с която е
предявен иск за установяване дължимостта на сумата 404,55лв., главница по Рамков договор
за издаване на международна кредитна карта №201805220025 за периода 19.04.2019г. до
11.11.2020г., законната лихва от подаване на заявлението, сумата 62,91лв. наказателна лихва
за просрочие за периода 19.04.2019г.-12.03.2020г. сумата 41,07лв. наказателна лихва за
просрочие за периода 14.05.2020г. до 11.11.2020г. Сочи, че на 25.06.2018г. между Банка
Пиреос България АД /правоприемник Юробанк България АД/ и ответника кредитополучател
е сключен Рамков договор за издаване на международна кредитна карта №201805220025. По
силата на този договор банката е предоставила на кредитополучателя кредит под формата
на кредитен лимит, усвояван чрез кредитна карта в размер на 1000лв. с фиксиран лихвен
процент от 16,75%, ГПР-22,31%. С подписване на договора кредитополучателя
декларирал,че му е предоставена своевременно преддоговорна информация. Договорът
влязъл в сила от 25.06.2018г. от момента на получаване на картата и ПИН кода, с което
удостоверил с подписа си. За издаване и използване на кредитната карта,
кредитополучателят се задължил да заплаща такси съгласно действащата към датата на
събиране на съответното плащане тарифа за таксите и комисионните на банката. Съгласно
Общите условия, всяка карта има валидност до края на месеца и годината, отбелязана върху
нея. В договора в раздел I т.3 посочено, че отношенията са за срок от 24 месеца и изтичат 60
дни след изтичане на срока на валидност на картата, но не преди пълното погасяване на
всички задължения произтекли от използване основната и/или допълнителна карта, считано
от получаване на картата от картодържателя. Сделките извършени от него не трябва да
надвишават максималния лимит наречен „кредитен лимит“, който се определя от
1
картоиздателя. При допуснато надвишаване на кредитния лимит от картодържателя,
картоиздателя начислява такса върху сумата на надвишаването в размер на посочената в
общите условия. За усвоената част от кредитния лимит, картодържателя заплаща лихва в
размер на договорения лихвен процент по кредита, посочен в общите условия. Лихвата е
фиксирана и се начислява на базата, посочена в раздел V от общите условия, начислява се от
датата на транзакцията до датата на пълното и погасяване. Използваната част от кредитния
лимит се олихвява при условията определени в раздел V т.4. Лихвата се начислява върху
сумата, формирана от всички суми в месечното извлечение, считано от датата на
извършване на транзакция до момента, в който задължението бъде погасено. Тя се обявява
като дължима и в следващото месечно извлечение. Минималната погасителна вноска се
изчислява като процент от общата сума на транзакциите и дължимите лихви за съответния
период плюс всички дължими такси, плюс всяка сума надхвърлила определения кредитен
лимит, плюс непогасени суми по минималната погасителна вноска, но не по-малко от 20 лв.
В случай, че общото задължение на картодълржателя не надвишава 20 лв. последният е
длъжен да го погаси в пълния му размер. При условие, че минималната погасителна вноска
не бъде погасена до датата на падежа, върху непогасената част от нея се начислява лихва в
размер на договорения лихвен процент плюс надбавка като процент на годишна база
съгласно приложени 1. При непогасяване на която и да е дължима сума или лихва,
определени в т.42 от общите условия, както при неизпълнение на което и да е задължение
по договора, картоиздателят може да пристъпи към принудителна събиране на вземанията
си чрез служебно погасяване със средства от обслужващата кредитната карта сметка, както и
от всички сметки на картодържателя. Ответникът по делото е ползвал картата за лични
нужди, като не е възстановил заетите суми, ведно с лихва за просрочие. Така към
26.03.2020г. дължи общо 557,46лв. непогасена главница и лихви по договора. На
13.07.2020г. ищецът изпратил до ответника покана-уведомление, че поради неплащане на
дължимите вноски по кредита, банката обявява кредита за изцяло изискуем, като
уведомлението връчено чрез ЧСИ по реда на чл.47 ГПК. Към момента на депозиране на
заявлението по чл.417 ГПК-17.11.2020г. пропуснатите плащания по месечни извлечения са
били 19 броя. По образувано ч.гр.д. №1859/2020г. на РРС са издадени заповед за изпълнение
въз основа на документ по чл.417 от ГПК, както и изпълнителен лист. Като заповедта е
връчена по реда на чл.47 ал.5 от ГПК.
В предоставения срок ответната страна чрез особен представител депозира отговор.
Сочи, че предявените искове са неоснователни и недоказани. Счита, че за твърдяното
правоотношение е приложима Наредба №3 на БНБ от 18.04.2018г. за условията и реда за
откриване на платежни сметки, за изпълнение на платежни операции и за използване на
платежни документ, за приложимост на чл.25 от същата. Както, че Рамковият договор не е
ясно на коя дата е сключен/на лист втори вписана нечетлива дата/, както лицето П.В. в какво
качество подписва договора, че същия не е надлежно подпечатан, както и не е ясно къде и
от кого е сключен процесния договор. Неясни били по съдържание и положените извън
договора подписи. Прави възражение за неговата действителност, поради което сочи, че не е
налице валидно облигационно отношение между страните. Както, че не е налице
2
доказателство, че кредитната карта е предадена на ответника, като приложения приемо-
предавателен протокол е неотносим като изпълнение на чл.25 ал.7 от Наредба №3 на БНБ,
тъй като с него са предадени само общите условия на Банка Пиреос България АД за
предоставяне на платежни услуги. Съобразно и чл.293 ТЗ счита, че сделката е
недействителна, а в условията на евентуалност, ако бъде приложено писмено доказателство
за извършването на приемо-предаването оспорва действителността на изявлението на
ответника. Освен това сочи, че не са подкрепени с доказателства твърденията за извършвани
тегления от страна на ответника, евентуално, за усвоен кредитен лимит в цялост и
неизпълнение на задължения за връщане на суми по издадена международна кредитна карта.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следните
фактически обстоятелства: На 25.06.2018г. между Банка Пиреос България АД като
кредитодател и ответника кредитополучател е сключен Рамков договор за издаване на
международна кредитна карта №201805220025. По силата на този договор банката е
предоставила на кредитополучателя кредит под формата на кредитен лимит, усвояван чрез
кредитна карта в размер на 1000лв. с фиксиран лихвен процент от 16,75%, ГПР-22,31%. С
подписване на договора кредитополучателя декларирал, че му е била предоставена
своевременно преддоговорнна информация, както и ОУ връчени на същата дата. Също така
кредитна карта и ПИН кода. За издаване и ползване на кредитната карта,
кредитополучателя се задължил да заплаща такси, съгласно действащата към датата на
събиране тарифа за таксите и комисионните на банката. Срокътна договора -24 месеца,
изтича 60 дни след изтичане на срока на валидност на карата, но не преди пълното
погасяване на всички задължения, произтекли от изполлзването на кратата според раздел I
т.3 от договора. За усвоената част от кредитния лимит, се заплаща лихва в размер на
уговорения процент по кредита, като същата се начислява от датата на транзакцията до
датата на пълното и погасяване. Използваната част от кредитния лимит се олихвява съгласно
условията посочени в раздел V т.43 Лихвата се начислява върху сумата формирана от
всички суми в месечното извлечение, считано от датата на извършване на съответната
транзакция до момента, в който задължението бъде погасено. При условие, че минималната
погасителна вноска изчислена като процент от общата сума по транзакциите и дължимите
лихви за съответния период, не бъде погасена до датата на падежа, върху непогасената част
се начислява наказателна лихва в размер на договорения лихвен процент плюс надбавка
като процент на годишна база съгласно приложение 1. При непогасяване на която и да е от
дължимите суми или лихва, определени в срока по т.43 от ОУ, както при неизпълнение на
което и да е друго задължение по договора, карто издателят може да пристъпи към
принудително събиране на вземанията си чрез служебно погасяване със средства от
обслужващата кредитната карта сметка, както и от всички сметки на картодържателя. На
13.07.2020г. изпратена до ответника покана-уведомление, че поради неплащане на
дължимите вноски, банката обявява кредита за предсрочно изискуем. Ищецът подал
заявление пред РРС по чл.417 от ГПК, в производството по което е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. №1859/2020г. на РРС, връчена на длъжника по реда на чл.47 от ГПК.
3
В заключението си вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза
сочи, че по процесния договор са теглени от ответника суми в брой на 20.11.2018г. в размер
на 987,70лв., направил плащане на същата дата - 5,93лв. Погасени суми в общ размер на
602,75лв., с които са погасени - главница от 232,83лв., такси - 30,02лв. и лихви - 73,65лв.
Размерът на непогасените суми – за главница 494,55лв., наказателна лихва за просрочие -
62,91лв. за период 19.04.1029г.-12.03.2020г. и наказателна лихва просрочие за период
14.05.2020г.-10.11.2020г. Периодът през който не е обслужван кредита 20.11.2018г.-
20.02.2019г. и 19.04.2019г.-30.10.2019г. Последното плащане по кредитната карта от страна
на кредитополучателя е на 04.04.2019г. в размер на 9,92лв.
Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните
правни изводи: Предявеният установителен иск е допустим, тъй като разпоредбата на чл.415
от ГПК предвижда, след като е издадена заповед за изпълнение и има подадено възражение
от длъжника, заявителят да предявява установителен иск за сумата, която му е присъдена със
заповедта за изпълнение. На 25.06.2018г. между Банка Пиреос България АД /правоприемник
Юробанк България АД/ и ответника кредитополучател е сключен Рамков договор за
издаване на международна кредитна карта. Истинността на приложения документ не е
оспорена, поради което намира, че е налице облигационно отношение между страните с
предмет процесния договор. От приложените писмени доказателства, както и заключението
на вещото лице, се установява, че ответникът е теглил пари в брой на 20.11.2018г., като е
направил плащания в размер на 602,75лв., с която са погасени сумите за главница в размер
на 499,08лв., такси 30,02лв. и лихви в размер на 73,65лв. Кредитът не е обслужван в
посочените по-горе от вещото лице периоди, като последното плащане по кредитната карта
от кредитополучателя е на 04.04.2019г. в размер на 9,92лв. В случая ищецът е доказал
основанието както размера на претенциите си, което е изчислено от заключението на
вещото лице. Неоснователно е възражението на ответната страна, за неяснота в договора,
датата на подписване, предаване на кредитната карта, неусвояване на суми от същия. От
приложените писмени доказателства - поцесния договор се установяват договорките между
страните, датата на сключване - 23.05.2018г., че ответникът е получил кредитната карта на
25.06.2018г./л.84/, като подписът му не е оспорен. За първи път въведеното възражение в
пледоарията на ответната страна за начисляване на такси извън сключения договор е
неоснователно, като несвоевременно, както това че в самия договор е посочено, че заплаща
такси съобразно тарифата на банката. В с.з. вещото лице обяснява, че разликата над 1000лв.
кредитен лимит, са такси плащане, такса СМС и лихва, като лихвата се начислява върху
главницата, таксите не подлежат на олихвяване. Ответникът е попълнил декларация за
получаване на уведомления по кредитна карта чрез SMS. По изложените съображения
претенциите се явяват основателни.
На ищеца следва да бъдат присъдени направените по настоящото производство
разноски на основание чл.78 ал.1 от ГПК. Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. на ОСГТК, съдът в
това производство се произнася по дължимостта на разноските в заповедното производство.
Поради което ответникът следва да заплати на ищеца за разноски в това производство сума
4
в общ размер на 575лв., както и 385лв. за разноските по ч.гр.д. №1859/2020г. на РРС.
Воден от гореизложеното, Разградският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. АЛ. М., ЕГН**********, адрес
гр.*****, че дължи на “Юробанк България” АД, ЕИК000694749 седалище гр.София бул.
„Околовръстен път“ №260 сумата 494,55лв./четиристотин деветдесет и четири лева и
петдесет и пет стотинки/, главница по Рамков договор за издаване на международна
кредитна карта №201805220025 за периода 19.04.2019г. до 11.11.2020г., ведно със законната
лихва от 17.11.2020г. до окончателното и изплащане, сумата 62,91лв./шестдесет и два лева и
деветдесет и една стотинки/ наказателна лихва за просрочие за периода 19.04.2019г.-
12.03.2020г. сумата 41,07лв./четиридесет и един лева и седем стотинки/ наказателна лихва за
просрочие за периода 14.05.2020г. до 11.11.2020г.
ОСЪЖДА В. АЛ. М., ЕГН**********, адрес гр.***** ДА ЗАПЛАТИ на Юробанк
България” АД, ЕИК000694749 седалище гр.София бул. „Околовръстен път“ №260 сумата
575 лв. /петстотин седемдесет и пет лева/ за направените по делото разноски, както и сумата
385лв./триста осемдесет и пет лева/ за разноски по ч.гр.д. №1859/2020г. на РРС
Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
5