№ 745
гр. София, 03.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на пети юли през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Красимир Маринов
Капка Павлова
при участието на секретаря Диана В. Аначкова
като разгледа докладваното от Красимир Маринов Въззивно търговско дело
№ 20211001000490 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 260703/22.03.2021 г., подадена от „Лиел
констракшън“ ЕООД, гр. Перник, ул. „Софийско шосе“ № 31, с ЕИК:********* чрез адвокат К.П.
от АК – Благоевград срещу решение № 260009/26.02.2021 г., постановеното по търг. дело №
27/2019 г. по описа на Окръжен съд – Перник в частта му, с която жалбоподателят е осъден да
заплати, както следва: 1) на „Трейс груп холд“ АД, гр. София, ул. „Никола Образописов“ № 12, с
ЕИК:********* в качеството му на съдружник в ДЗЗД „Люлин трейс“: - сумата от 4 879.75 лв.,
съставляваща неизплатено възнаграждение по договор от 09.11.2012 г., за която сума е издадена
фактура № 25/17.01.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.01.2019 г.
до окончателното изплащане на сумата; - сумата от 55 810.87 лв., съставляваща неизплатено
възнаграждение по договор от 09.11.2012 г., за която сума са издадени фактури № 27/26.02.2014 г.,
№ 29/21.03.2014 г. и № 31/23.04.2014 г., както и сумата от 1 069.79 лв., съставляващи обезщетение
по чл. 86 ЗЗД за периода от 18.12.2018 г. до 24.02.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 26.02.2019 г. до окончателното изплащане на сумата; - сумата от 4 801.01
лв., съставляващи направени по делото разноски; 2) на „Трейс БГ“ ЕАД, гр. София, ул.
„Метличина поляна“ № 15, с ЕИК:********* в качеството му на съдружник в ДЗЗД „Люлин
трейс”: - сумата от 443.61 лв., съставляваща неизплатено възнаграждение по договор от 09.11.2012
г., за която сума е издадена фактура № 25/17.01.2014 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 17.01.2019 г. до окончателното изплащане на сумата; - сумата от 5 073.71
лв., съставляваща неизплатено възнаграждение по договор от 09.11.2012 г., за която сума са
1
издадени фактури № 27/26.02.2014 г., № 29/21.03.2014 г. и № 31/23.04.2014 г., както и сумата от
97.26 лв., съставляващи обезщетение по чл. 86 ЗЗД за периода от 18.12.2018 г. до 24.02.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.02.2019 г. до окончателното изплащане
на сумата; 3) на „Мега инвест холд” ЕООД, гр. Дупница, ул. „Самоковско шосе“ № 38, с
ЕИК:********* в качеството му на съдружник в ДЗЗД „Люлин трейс”: - сумата от 3 548.91 лв.,
съставляваща неизплатено възнаграждение по договор от 09.11.2012 г., за която сума е издадена
фактура № 25/17.01.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.01.2019 г.
до окончателното изплащане на сумата; - сумата от 40 589.72 лв., съставляваща неизплатено
възнаграждение по договор от 09.11.2012 г., за която сума са издадени фактури № 27/26.02.2014 г.,
№ 29/21.03.2014 г. и № 31 от 23.04.2014 г., както и сумата от 778.03 лв., съставляващи
обезщетение по чл. 86 ЗЗД за периода от 18.12.2018 г. до 24.02.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 26.02.2019 г. до окончателното изплащане на сумата; - сумата от 1
546.70 лв., съставляващи направени по делото разноски.
Жалбоподателят счита решението в обжалваната му част за неправилно, постановено в
нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон. Твърди, че съдът неправилно и
необосновано приел, че: „в срок не е постъпил отговор на исковата молба; по несъмнен начин е
установено, че ищцовите дружества, обединени в ДЗЗД „Люлин трейс", са извършили работите,
за които са издадени фактурите, като работата е приета от ответника, от което и следва, че
предявеният иск е основателен и доказан; касае се за възнаграждение по договор за изработка,
вземането за което се погасява с общата петгодишна давност по чл.110 ЗЗД; по делото не се
установява, че между страните по спора е сключен договор за цесия, по силата на който
изпълнителят да може да претендира пряко плащане от АПИ“. Тези фактически констатации и
правни изводи били погрешни като формирани без обективен, всестранен и пълен анализ на
всички обстоятелства по делото. Излага съображения в подкрепа на твърденията си, че срокът за
подаване на отговор на исковата молба не бил започнал да тече от 18.02.2019 г., респ. не бил
пропуснат; че в атакуваното решение липсвало произнасяне по възражението на „Лиел
констракшън“ ЕООД, че ищцовата страна не представила доказателства за възлагане, съответно
реално извършена услуга, за която претендирала заплащане; че изрично в отговора на искова
молба, депозиран по делото в срок, приложените сертификати, рекапитулации и фактури били
оспорени, съответно същите не установявали извършване на дейността и че първоинстанционният
съд неправилно приел, че вземането се погасявало с общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД.
Поради това, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната му
част и постанови ново, с което остави без уважение предявените искове като неоснователни.
Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна „Трейс груп холд“ АД чрез юр.к. Х. А. е
подала отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна, поради което моли
въззивния съд да я остави без уважение като потвърди обжалваното решение.
В посочения срок насрещната страна „Мега инвест холд” ЕООД чрез адвокат М.З. от АК –
Кюстендил също е подала отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна, поради
което моли въззивния съд да я остави без уважение като потвърди обжалваното решение.
Претендира присъждане на разноски по списък, който ще бъде представен в открито съдебно
заседание.
Насрещната страна „Трейс БГ“ ЕАД не е представила отговор.
2
Жалбоподателят „Лиел констракшън“ ЕООД чрез адвокат К.П. е депозирал становище вх. №
11511/01.07.2021 г. – п. к. 30.06.2021 г., с което са направени искания въззивният съд да се
произнесе по възраженията му за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения:
неправилно и необосновано приел, че в срок не бил постъпил отговор на исковата молба и относно
доклада по чл. 146 ГПК; като поправи тези грешки, давайки указания на страните в тази насока, по
които искания настоящият съдебен състав се е произнесъл с определение от 05.07.2021 г., с което
същите са оставени без уважение.
В хода на устните състезания пред въззивния съд „Лиел констракшън“ ЕООД поддържа
въззивната си жалба и направените с нея искания, а от своя страна „Трейс груп холд“ АД
поддържа отговора си и моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна,
претендира присъждане на разноски – юрисконсултско възнаграждение и оспорва като
прекомерно претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Останалите страни не са изпратили представител и съответно не са изразили становище по
въззивната жалба.
Софийският апелативен съд, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата
по делото, намира жалбата за процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок за
обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от
обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество я намира за
неоснователна поради следните съображения:
Първоинстанционното производство е образувано по предявени искове от съдружниците в
ДЗЗД „Люлин трейс” – „Трейс груп холд“ АД, „Трейс БГ“ ЕАД и „Мега инвест холд” ЕООД
срещу „Лиел констракшън“ ЕООД за заплащане на ищците спрямо процентното им участие в
ДЗЗД „Люлин трейс”, както следва: сумата от 110 346.57 лв., представляваща неизплатено
възнаграждение по договор от 09.11.2012 г.; сумата от 34 652.81 лв., представляваща обезщетение
по чл. 86 ЗЗД за периода от 18.01.2014 г. до 29.11.2018 г.; както и законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното изплащане.
Ищците „Трейс груп холд“ АД, „Трейс БГ“ ЕАД и „Мега инвест холд” ЕООД твърдят, че на
09.11.2012 г. като съдружници в учреденото от тях ДЗЗД „Люлин трейс” и в качеството им на
изпълнители сключили с ответника „Лиел констракшън“ ЕООД в качеството му на възложител
договор за превантивно, текущо, зимно и ремонтно-възстановителни работи при аварийни
ситуации на 25.800 км. републикански пътища, стопанисвани от АПИ – Областно пътно
управление Перник, разположени на територията на РПС Перник. Към настоящия момент
договорът прекратил своето действие, както и били изтекли договорените гаранционни срокове
съгласно чл. 16 от същия.
Изпълнителят ДЗЗД „Люлин трейс”, съдружници в което са ищците, стриктно бил изпълнил
своите задължения, които възложителят приел без забележки, за което свидетелствали и приетите
и признати от страна на „Лиел констракшън“ ЕООД фактури – № 25/17.01.2014 г., № 27/26.02.2014
г., № 29/21.03.2014 г. и № 31/23.04.2014 г. Ответникът обаче в качеството му на възложител не
изпълнил задължението по чл. 7 от договора за заплащане на изпълнените работи в общ размер на
110 346.57 лв. съгласно така издадените фактури. Въпреки изпратената до ответника покана за
доброволно плащане, получена на 06.12.2018 г. до момента не последвало плащане на дължимите
суми.
Настоящият въззивен съдебен състав намира, че така предявените обективно съединени
3
искове са с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 258 вр. чл. 266, ал.1 и чл. 86 ЗЗД, явяват се
процесуално допустими и правилно са били разгледани по същество от първоинстанционния съд, с
оглед на което решението в обжалваната му част се явява допустимо, а относно
законосъобразността му по същество на спора, на основание чл. 269 ГПК, въззивният съд извърши
преценка в рамките на наведените с въззивната жалба доводи, при което намира следното:
Първоначално производство е било образувано пред Районен съд – Перник по искова молба
вх. № 1609/17.01.2019 г. – п.к. 16.01.2019 г., подадена от ДЗЗД „Люлин трейс” чрез „Трейс груп
холд“ АД срещу „Лиел констракшън“ ЕООД, с която се претендира ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца, както следва: сумата от 8 872.27 лв. по договор от 09.11.2012 г. за превантивно,
текущо, зимно и ремонтно-възстановителни работи при аварийни ситуации на 25.800 км.
републикански пътища, стопанисвани от АПИ – Областно пътно управление Перник, която сума е
част от общо дължимата сума в размер на 110 346.62 лв.; сумата от 4 383.62 лв., представляваща
мораторна лихва; както и направените от ищеца разноски по делото. С исковата молба е направено
и искане по реда на чл. 389 ГПК за допускане обезпечение на така предявените искове.
С определение на съда от 17.01.2019 г. е отхвърлена молбата за обезпечение, а исковата
молба е оставена без движение с указания за отстраняване на нейни нередовности – да се заплати
съответната държавна такса и да се удостовери кои са участниците в ДЗЗД „Люлин трейс” и
представителната власт на „Трейс груп холд“ АД да води искове във връзка със събиране на
процесното вземане. В предоставения от съда едноседмичен срок ДЗЗД „Люлин трейс” чрез
„Трейс груп холд“ АД е подало молба от 01.02.2019 г., към която е приложило документ за внесена
държавна такса, споразумение за създаване на обединение „Люлин трейс” и пълномощно, че
„Трейс груп холд“ АД е овластен да води искове във връзка с процесното вземане.
С разпореждане на съда от 01.02.2019 г. на ищеца е указано да посочи като ищци всички
съдружници в гражданското дружество, доколкото всеки един от тях се явява ищцова страна като
в предоставения от съда едноседмичен срок „Трейс груп холд“ АД е посочило като ищци в
производството „Трейс груп холд“ АД, „Трейс – пътно строителство“ АД и „Мега инвест холд”
ЕООД.
С разпореждане на съда от 15.02.2019 г. е разпоредено да се изпратят на ответника преписи
от исковата и уточнителните молби с приложенията им и са дадени указания на ответника по чл.
131, ал. 1 ГПК, като видно от приложените по делото съобщение и разписка, въпросните преписи с
указанията на съда са изпратени до ответника „Лиел констракшън“ ЕООД на адреса му, вписан в
търговския регистър като седалище и адрес на управление на дружеството – гр. Перник, ул.
„Софийско шосе“ № 31, с отбелязване на длъжностното лице-призовкар към РС-Перник П. Е., че
те са получени на 18.02.2019 г. от лицето Н. П. – служител, за което е положен подпис от същата.
По молба от 28.02.2019 г. (п.к. 26.02.2019 г.) на ищците „Трейс груп холд“ АД, „Трейс –
пътно строителство“ АД и „Мега инвест холд” ЕООД, представлявани от „Трейс груп холд“ АД,
съдът с определение № 1079/01.03.2019 г. е допуснал на основание чл. 214 ГПК изменение на така
предявените частични искове, изразяващо се в увеличение на размерите им – съответно от 8 872.27
лв. на 110 346.62 лв. (главница) и от 4 383.62 лв. на 34 652.81 лв. (мораторна лихва).
Със същото определение съдът на основание чл. 118, ал. 2 вр. чл. 104, т. 4 ГПК е прекратил
производството пред него като родово неподсъдно и е изпратил делото по компетентност на
Окръжен съд – Перник, който с определение № 134/04.04.2019 г. по образуваното пред него дело
№ 27/2019 г. е оставил без движение исковата молба с указания до „Трейс – пътно строителство“
4
АД и „Мега инвест холд” ЕООД да заявят дали поддържат исковата молба и молбата за
увеличение на исковете, като в случай, че ги поддържат, да приподпишат същите.
След изпълнение на тези указания в дадения от съда едноседмичен срок, окръжният съд е
постановил определение № 155/24.04.2019 г., с което, след като е приел, че е налице редовно
проведена размяна на книжа, е изготвил проект за доклад, приел е приложените от ищците
писмени доказателства, постановил е да се изпрати на ответника препис от молбата за увеличение
на исковете и е насрочил делото за разглеждането му в открито съдебно заседание.
За съдебното заседание на 31.05.2019 г. се е явил пълномощник на ответното дружество, като
е направил възражение по хода на делото. Страната е заявила, позовавайки се на представени 4 бр.
справки от НАП за служителите в дружеството, работещи на трудов договор – актуално състояние
към 01.01.2019 г., 18.02.2019 г., 07.05.2019 г. и 30.05.2019 г., че призовките били получени от
ненадлежно лице. Твърди още, че не бил започнал да тече и срок за отговор на исковата молба.
Съдът, като възприел възраженията за нередовно призоваване, отложил производството. В
протокола е вписано още, че съдът не дължал произнасяне по искане свързано с оплакването, че
срокът за писмен отговор не е започнал да тече, тъй като нямало постъпила молба по чл. 65 вр. чл.
64 ГПК. В тази връзка ответникът „Лиел констракшън“ ЕООД е депозирал молба на 03.06.2019 г.,
с която е поискал да се приеме отговорът на исковата молба, тъй като срокът за представянето му
не бил изтекъл (по съображения за нередовно връчване на исковата молба). Евентуално, ако не се
уважи предпочитаното искане, е претендирано да се възстанови срока за подаване на писмен
отговор.
С определение № 276/16.08.2019 г. съдът е оставил без уважение искането на „Лиел
констракшън“ ЕООД за възстановяване срока за отговор на исковата молба, който съдебен акт е
отменен с определение № 3848/20.11.2019 г., постановено по ч. гр. дело № 5500/2019 г. по описана
Апелативен съд – София и делото е върнато на окръжния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия съобразно мотивите към определението – да се произнесе относно
това дали е изтекъл срока, чието възстановяване се иска от ответника, както по приложимостта на
чл. 131, респ. чл. 372 ГПК и относно редовното връчване на всички молби, съставляващи
уточнение и увеличение на исковата претенция.
С изрично определение от 16.04.2020 г. окръжният съд е постановил, че не приема отговора
на исковата молба, подаден от „Лиел констракшън“ ЕООД, а впоследствие е проведено съдебно
заседание на 16.09.2020 г., на което е прието заключението на вещото лице Я. А. и е даден ход по
същество.
С оглед на така извършените от съда и страните процесуални действия, настоящият съдебен
състав намира за неоснователни възраженията по жалбата за допуснати от първоинстанционния
съд процесуални нарушения във връзка с процедурата по размяна на книжа, в частност
възражението, че срокът за подаване на отговор на исковата молба не бил започнал да тече от
18.02.2019 г., респ. не бил пропуснат, по следните съображения:
Съгласно чл. 50, ал. 3 ГПК връчването на съдебни книжа на търговци и на юридически лица
става в канцелариите им и може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен
да ги приеме, като при удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността
на получателя. По смисъла на тази разпоредба за канцелария на търговеца се приема вписаният му
адрес на управление (така и в решение № 291/07.04.2010 г. по гр. д. № 1214/2009 г., III г. о. на ВКС
и др.). В случая, както и бе отбелязано по-горе, видно от приложените по делото съобщение и
5
обратна разписка, преписите от исковата и уточнителните молби с приложенията им, както и
съответните указания на съда по чл. 131, ал. 1 ГПК са изпратени до ответника „Лиел констракшън“
ЕООД на адреса му, вписан в търговския регистър като седалище и адрес на управление на
дружеството – гр. Перник, ул. „Софийско шосе“ № 31, с отбелязване на длъжностното лице-
призовкар към РС-Перник П. Е., че те са получени на 18.02.2019 г. от лицето Н. П. – служител, за
което е положен подпис от същата. Разписките за връчени от съдебни служители съобщения и
преписи от актове на съда представляват официални свидетелстващи документи по смисъла на чл.
179, ал. 1 ГПК, съгласно която разпоредба, официален документ, издаден от длъжностно лице в
кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство за изявленията пред
него и за извършените от него и пред него действия. В този смисъл, горепосоченото
удостоверително изявление на съдебния служител-призовкар към РС-Перник доказва факта на
извършване на посоченото действие на посочената дата и по отношение на посоченото лице в
съответното му качество. Разписката има не само формална, но и материална доказателствена
сила, обвързваща съда и задължаваща го да приеме за осъществили се фактите, предмет на
удостоверяването, до опровергаването на тази доказателствена сила чрез доказване на
обстоятелството, че удостоверителното изявление на длъжностното лице обективно не отговаря на
действителното фактическо положение. В случая, доказателствената сила на разписката не е
оборена от въззивника-ответник „Лиел констракшън“ ЕООД, който е представил по делото
единствено цитираните по-горе 4 бр. справки от НАП, представляващи по своето естество
извлечения от регистъра към Националната агенция за приходите по чл. 62, ал. 3 КТ за
сключването, изменението и прекратяването на трудовите договори. Този регистър обаче не е
публичен и след като справките не са издадени (подписани) от съответно длъжностно лице към
НАП, не се ползват нито с материална, нито с формална доказателствена сила за удостоверените с
тях обстоятелства. Отделно от това, въпросната регистрация на трудовите договори в НАП,
извършвана по уведомление от работодателя има само уведомителен характер и не е част от
фактическия състав от сключването, изменението и прекратяването на трудовите договори, поради
което и не може да бъде изключено съществуването и на други договори извън посочените в
справката, още повече, че не е ясно дали работодателят „Лиел констракшън“ ЕООД е изпълнил
задължението си за уведомяване на НАП по чл. 62, ал. 3 КТ касателно лицето Н. П., удостоверило
получаване на въпросните преписи и указания на съда. Само за пълнота следва и да се посочи, че
видно от справките, същите отразяват актуалното състояние към четири отделни конкретни дати, а
не към периоди от време, поради което и не може да бъде направен еднозначен извод, че към
18.02.2019 г. лицето не е била служител на „Лиел констракшън“ ЕООД предвид, че разпоредбата
на чл. 62, ал. 3 КТ предоставя на работодателя тридневен срок за уведомяването на НАП, което не
изключва възможността за наличието на трудов договор към съответната дата, но за неговото
сключване все още НАП да не е уведомена от работодателя, а и както бе отбелязано не е ясно дали
въобще е изпълнено това задължение.
Поради това, едномесечният срок чл. 131, ал. 1 ГПК е започнал да тече за ответника на
18.02.2019 г. (когато надлежно са му връчени преписите от исковата и уточнителните молби с
приложенията им, както и съответните указания на съда по чл. 131, ал. 1 ГПК), в рамките на който
срок „Лиел констракшън“ ЕООД не е подал отговор на исковата молба и след като окръжният съд
с определението си от 16.04.2020 г. е обявил, че не приема отговора на исковата молба и
ответникът не е поискал възстановяване на срока, се налага извод, че размяната на книжа е
осъществена надлежно.
6
В тази връзка и доколкото първоначално производството се е развило пред районния съд,
следва и да се има предвид, че изпращането на делото по компетентност на друг съд не е
обстоятелство, което променя условията и сроковете за отговор и възражения по чл. 131 ГПК.
Както е прието в решение № 236/20.01.2020 г. по гр. д. № 4551/2015 г., ІV-то г. о. на ВКС, което
становище напълно се споделя и от настоящия съдебен състав, съгласно изричната разпоредба на
чл. 118, ал. 2 ГПК делото се смята за висящо пред приемащия съд от деня на подаване молбата
пред ненадлежния съд, като извършените от последния действия запазват силата си. В този смисъл
изтеклите до приемане на делото от приемащия съд срокове не се възстановяват, нито се
„възраждат“ преклудираните права. По аналогичен начин се разрешава въпросът и при вече
извършена размяна на книжата и развито производство по общия ред на ГПК, което по-късно
продължава по реда за разглеждане на търговските спорове. Съдържанието на отговора по чл. 131
и по чл. 367, ал. 2 ГПК е идентично – ответникът е длъжен да посочи възраженията си срещу иска,
което включва и тези за погасителна давност, каквото се прави от ответника в настоящия случай.
По търговските спорове, за разлика от общия граждански процес, втората фаза от исковия процес
се извършва отново чрез размяна на книжа, в закрито заседание, без обаче да се променят
сроковете за възражения против първоначалния иск. Самото определяне на спора като търговски
едва след първоначалната размяна на книжа не предполага повтаряне на вече редовно
извършените процесуални действия от страните и съда, нито открива повторна възможност и нов
срок за въвеждане на възражения, които са преклудирани.
Разглеждайки спора по същество, настоящият съдебен състав намира, че така предявените
обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 258 вр. чл. 266, ал.1 и чл.
86 ЗЗД се явяват основателни и доказани.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 09.11.2012 г. е сключен
договор за превантивно, текущо, зимно и ремонтно-възстановителни работи при аварийни
ситуации на 25.800 км. републикански пътища, стопанисвани от АПИ – Областно пътно
управление Перник, разположени на територията на РПС Перник, страни по който са ответникът
„Лиел констракшън“ ЕООД (с тогавашно наименование „Стройинженеринг-94“ ЕООД) в
качеството му на възложител от една страна и от друга страна ДЗЗД „Люлин трейс”, съдружници в
което са ищците, в качеството му на изпълнител. Страните по договора уговорили, че
възложителят възлага, а изпълнителят приема да извърши дейностите по поддържане
(превантивно, текущо, зимно и ремонтно-възстановителни работи) на 25.800 км. републикански
пътища, стопанисвани от АПИ – Областно пътно управление Перник, разположени на територията
на РПС Перник съгласно сметки №№ 1,2,3,4,5,6,7,8,9 и единични цени за всеки един вид работа
или дейност (чл. 1). Дейностите по поддържане се възлагат от възложителя на изпълнителя с
месечни, допълнителни и извънредни задания (чл. 5). Плащането се извършва по банков път
директно от Агенция „Пътна инфраструктура“ срещу одобрени от нея фактури - оригинали,
издадени от възложителя в съответствие с клаузите на договор за прехвърляне на вземането
(цесия) от 09.11.2012 г., сключен между възложителя и изпълнителя (чл. 7).
Страните по договора са издали/подписали, както следва: сертификат № 10/17.01.2014 г. за
действително изпълнени и приети ремонтни работи на обща стойност 44 361.37 лв. с ДДС и
издадена въз основа на посочените в него СМР фактура 25/17.01.2014 г.; сертификат №
11/26.02.2014 г. за действително изпълнени и приети ремонтни работи на обща стойност 51 313.28
лв. с ДДС и издадена въз основа на посочените в него СМР фактура 27/26.02.2014 г.; сертификат
№ 12/21.03.2014 г. за действително изпълнени и приети ремонтни работи на обща стойност
7
43 065.96 лв. с ДДС и издадена въз основа на посочените в него СМР фактура № 29/21.03.2014 г.;
както и сертификат № 13/23.04.2014 г. за действително изпълнени и приети ремонтни работи на
обща стойност 7 095.06 лв. с ДДС и издадена въз основа на посочените в него СМР фактура
31/23.04.2014 г.
По делото е приета от съда и неоспорена от страните съдебно-икономическа експертиза,
изготвена от вещото лице Я. А.. Съгласно заключението, горепосочените четири броя фактури са
осчетоводени както от ищеца, така и от ответника, който е ползвал данъчен кредит, като по тези
фактури няма плащания.
С оглед на така приетото от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира, че така
предявеният иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 258 вр. чл. 266, ал.1 ЗЗД е основателен и доказан.
По делото се установи наличието на облигационна обвързаност между страните по силата на
сключен между тях на 09.11.2012 г. договор за изработка по смисъла на чл. 258 ЗЗД, съгласно
който изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата
страна, а последната – да заплати възнаграждение за приетата работа.
В случая, след като възложителят по договора (ответното дружество) е подписал
сертификатите за действително изпълнени и приети ремонтни работи, осчетоводил е процесните 4
бр. фактури в счетоводството си и е ползвал данъчен кредит, а същевременно не е възразил
относно това как е изпълнена работата като вид, количество, качество и стойност, то се налага
извод, че работата е приета от него безусловно, независимо, че не са представени други
доказателства като оперативен план за зимно поддържане и съответни дневници и снимков
материал за извършените дейности, както неоснователно възразява въззивника. Поради това и на
основание чл. 266, ал. 2 ЗЗД възложителят, приемайки работата е длъжен да заплати на
изпълнителя възнаграждение за извършването й, което обаче той не е сторил.
Изводът за ангажиране отговорността на ответното дружество да заплати на ищците сумите
по процесните фактури не се променя от уговорката по договора, че плащането ще се извършва по
банков път директно от Агенция „Пътна инфраструктура“ срещу одобрени от нея фактури,
издадени от възложителя в съответствие с клаузите на договор за прехвърляне на вземането
(цесия) от 09.11.2012 г., сключен между възложителя и изпълнителя, тъй като задължението за
заплащане на възнаграждението е на възложителя, а същевременно по делото не се установява
между страните по спора да е сключен договор за цесия, по силата на който изпълнителят да може
да претендира пряко плащане от агенцията.
По възражението на ответника за погасяване на исковете по давност:
Както бе отбелязано, първоначално са били предявени частични искове пред Районен съд –
Перник, по отношение на които ответникът не е подал в едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК
отговор на исковата молба (в каквато връзка са изложени по-горе съображения), поради което и
възражението за погасяване по давност на вземанията в тази им част е преклудирано и не следва да
бъде разглеждано по същество, тъй като съгласно чл. 133 ГПК, когато в установения срок
ответникът не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения той губи
възможността да направи това по-късно.
Възражението на ответника за изтекла погасителна давност за разликата до пълния размер на
вземането следва да се разгледа по същество, предвид приетото по т. 2 от ТР 3/2016 г. на ОСГТК
на ВКС, че при предявен частичен иск правопогасяващите възражения на ответника за останалата
8
част от вземането не се преклудират, от което и следва, че с изтичане срока на отговор на исковата
молба не се е преклудирало правото на ответника да въведе възражение за изтекла погасителна
давност за разликата до пълния размер на вземането, каквото в случая е сторено своевременно.
Същото обаче се явява неоснователно, тъй като се касае се за възнаграждение по договор за
изработка, вземането за което се погасява с общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД, която
започва да тече от датата на приемане на работата, като в случая най-ранната дата на приемане на
работата по увеличената част от исковете е 26.02.2014 г., а молбата за увеличение им е подадена по
пощата на 26.02.2019 г., т. е. преди изтичане на петгодишния давностен срок.
Неоснователни са доводите на въззивника-ответник, че се касаело за периодичен платеж по
смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД и съответно погасителния давностен срок бил тригодишен.
Съгласно задължителните разяснения по тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. д. №
3/2011 Г., ОСГТК на ВКС, „периодични плащания“ по смисъла на цитираната разпоредба се
характеризират с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други
заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви, като
разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД се отнася за изключение и не следва да се тълкува
разширително, а да се прилага само за такива периодични плащания, които са подобни на наемите
и лихвите. Следователно, преценката дали се касае или не за периодично плащане трябва да се
извършва след анализ на уговорките по конкретния договор.
Съобразявайки горното, настоящият съдебен състав намира, както правилно е приел и
първоинстанционния съд, че в случая изпълнителят се е задължил да извършва дейностите по
пътно поддържане на 25.800 км. републикански пътища на територията на ОПУ – Перник, като
страните по договора се уговорили, че дейностите по поддържане се възлагат от възложителя на
изпълнителя с месечни, допълнителни и извънредни задания (чл. 5), т.е. договорът не съдържа
изначална уговорка за конкретните работи като вид, количество и стойност, които ще следва да
извършва изпълнителят, а всяка една от тези дейности подлежи на отделно самостоятелно
възлагане. На възложителя е предоставено правото да прецени кога и какви конкретно работи да
възложи за изпълнение, от което и следва, че при тези уговорки не може да се приеме, че
изначално изпълнителят е поел задължението да извършва еднакви по съществото си действия, за
да се приеме, че периодичният характер на задължението на изпълнителя обуславя характера на
задължението на възложителя периодично да плаща възнаграждение и съответно, че относно
вземането за възнаграждение е приложима кратката тригодишна давност.
Предвид гореизложените съображения, така предявените искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
258 вр. чл. 266, ал.1 ЗЗД като основателни и доказани следва да бъдат уважени като ответното
дружеството бъде осъдено да заплати на всеки един от ищците спрямо процентното им участие в
ДЗЗД „Люлин трейс” дължимото възнаграждение по процесните 4 бр. фактури въз основа на
процесния договор за изработка от 09.11.2012 г. Поради това, следва да бъдат уважени и
акцесорните искания за заплащане на обезщетение по чл. 86 ЗЗД, считано от 18.12.2018 г. – от
когато ответникът е изпаднал в забава.
По тези доводи, настоящият съдебен състав намира възраженията по въззивната жалба на
„Лиел констракшън“ ЕООД за неоснователни, поради което и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК при
съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, решението на първоинстанционния съд в
9
обжалваната му част следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Съобразно изхода на делото, жалбоподателят „Лиел констракшън“ ЕООД следва да бъде
осъден да заплати на въззиваемата страна „Трейс груп холд“ АД сумата от 300 лв. (триста лева),
представляваща направени разноски във въззивното производство – юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горното, настоящият съдебен състав на Апелативен съд – София
РЕШИ:
Потвърждава решение № 260009/26.02.2021 г., постановеното по търг. дело № 27/2019 г. по
описа на Окръжен съд – Перник в обжалваната му част – с която „Лиел констракшън“ ЕООД, гр.
Перник, ул. „Софийско шосе“ № 31, с ЕИК:********* е осъден да заплати, както следва: 1) на
„Трейс груп холд“ АД, гр. София, ул. „Никола Образописов“ № 12, с ЕИК:********* в качеството
му на съдружник в ДЗЗД „Люлин трейс“: - сумата от 4 879.75 лв., съставляваща неизплатено
възнаграждение по договор от 09.11.2012 г., за която сума е издадена фактура № 25/17.01.2014 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.01.2019 г. до окончателното изплащане
на сумата; - сумата от 55 810.87 лв., съставляваща неизплатено възнаграждение по договор от
09.11.2012 г., за която сума са издадени фактури № 27/26.02.2014 г., № 29/21.03.2014 г. и №
31/23.04.2014 г., както и сумата от 1 069.79 лв., съставляващи обезщетение по чл. 86 ЗЗД за
периода от 18.12.2018 г. до 24.02.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
26.02.2019 г. до окончателното изплащане на сумата; - сумата от 4 801.01 лв., съставляващи
направени по делото разноски; 2) на „Трейс БГ“ ЕАД, гр. София, ул. „Метличина поляна“ № 15, с
ЕИК:********* в качеството му на съдружник в ДЗЗД „Люлин трейс”: - сумата от 443.61 лв.,
съставляваща неизплатено възнаграждение по договор от 09.11.2012 г., за която сума е издадена
фактура № 25/17.01.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.01.2019 г.
до окончателното изплащане на сумата; - сумата от 5 073.71 лв., съставляваща неизплатено
възнаграждение по договор от 09.11.2012 г., за която сума са издадени фактури № 27/26.02.2014 г.,
№ 29/21.03.2014 г. и № 31/23.04.2014 г., както и сумата от 97.26 лв., съставляващи обезщетение по
чл. 86 ЗЗД за периода от 18.12.2018 г. до 24.02.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 26.02.2019 г. до окончателното изплащане на сумата; 3) на „Мега инвест
холд” ЕООД, гр. Дупница, ул. „Самоковско шосе“ № 38, с ЕИК:********* в качеството му на
съдружник в ДЗЗД „Люлин трейс”: - сумата от 3 548.91 лв., съставляваща неизплатено
възнаграждение по договор от 09.11.2012 г., за която сума е издадена фактура № 25/17.01.2014 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.01.2019 г. до окончателното изплащане
на сумата; - сумата от 40 589.72 лв., съставляваща неизплатено възнаграждение по договор от
09.11.2012 г., за която сума са издадени фактури № 27/26.02.2014 г., № 29/21.03.2014 г. и № 31 от
23.04.2014 г., както и сумата от 778.03 лв., съставляващи обезщетение по чл. 86 ЗЗД за периода от
18.12.2018 г. до 24.02.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.02.2019
г. до окончателното изплащане на сумата; - сумата от 1 546.70 лв., съставляващи направени по
делото разноски.
Осъжда „Лиел констракшън“ ЕООД, гр. Перник, ул. „Софийско шосе“ № 31, с
ЕИК:********* да заплати на „Трейс груп холд“ АД, гр. София, ул. „Никола Образописов“ № 12,
с ЕИК:********* сумата от 300 лв. (триста лева), представляваща направени разноски във
10
въззивното производство – юрисконсултско възнаграждение.
Настоящото решение подлежи на касационно обжалване при наличие основанията по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването на препис
от същото на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11