Р Е Ш Е Н И Е №262282
28.09.2021 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в
открито съдебно заседание на осми септември две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 5514/2020 г. по описа на същия съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК
– решение по исков спор.
Делото е образувано по искова молба на Д.А.
К., ЕГН **********,***, депозирана против „ Посейдон Холидейс „ ООД , ЕИК
*********, със седалище и адрес на
управление гр. София , бул. „Черни връх
„ № 75.
Според изложеното в исковата молба , между
страните имало договор № *** за туристически пакет , сключен на дата *******г. По силата на договора, ответното
дружество се задължило да организира и заплати настаняване на ищеца в хотел на
о. П. в Т. за периода от 17.02.2020г. до 03.03.2020г. На свой ред, К. заплатила
пълната цена по договора от 3711 лева , за което ответното дружество издало две
отделни фактури с №№ 3714/12.09.2019г. и 5806/06.01.2020г
От средата на м. януари 2020г.
обществеността узнала за разпространението на вируса SARS-CoV (Ковид 19 ), под
формата на т. нар. „глобална пандемия“. Ищецът прекратил едностранно договора за туристически пакет
преди началото на изпълнението му и поискала връщането на заплатените по
договора суми. Получил насрещно плащане на 1020 лева за хотелското настаняване
в Т., а остатъка от сумата останал неплатен. Затова се иска от съда да
постанови решение, с което да осъди ответното дружество да й заплати 2691 лв.
остатък за плащане по разваления договор № *** от *******г. за изпълнението от
нейна страна, за което е издадена фактура № 3714 от 12.09.2019 г. и фактура №
5806 от същата дата, ведно със законната
лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба - 22.05.2020 год. , до окончателното
изплащане на вземането, както и
разноските по спора.
Ответното дружество оспорва иска като
неоснователен, макар да го приема за допустим. Не спори по съществуването на
договора или имущественото разместване между страните, но възразява, че ищеца
няма право да разваля договора, тъй като не е налице нито невъзможност за
изпълнение от страна на ответника, нито непреодолима сила, нито хипотезата на
чл. 95 от Закона за туризма. Възразява, че има право да задържи сумата, тъй
като същата представлява неустойка за неизпълнение от страна на ищеца,
респективно глоби, наложени от
туристическия оператор. Моли исковете да бъдат отхвърлени и да се присъдят
съответните разноски за защитата.
На свой ред, ищецът твърди, че клаузата на т.5.7 от ОУ е недействителна
по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на потребителите.
Третото лице-помагач оспорва иска. Отрича
правото на ищеца да развали договора, намира неоснователно твърдението, че
туроператора следва да възстанови цялата сума по него, моли исковете да бъдат
отхвърлени.
Иск с правно основание чл. 55 от ЗЗД,
вр. чл. 87 ал. 5 от Закона за
туризма. Искът е имплицитно допустим
като осъдителен.
По същество, съдът съобрази следното :
В хипотеза по чл. 55 от ЗЗД, ищецът доказва
имущественото разместване, а ответника – наличието на основание за това
разместване.
І. Имущественото разместване не е спорен
факт – ответното дружество не спори, че е получило сумата от
общо 3711 лева, а ищецът – че е получил обратно 1020 лева от същото
плащане.За разместването са ангажирани и достатъчно на брой и годни писмени
доказателства , в частност, издадените за цената фактури ( л. 9 и 10 от делото).
ІІ. Спори се обаче дали има основание за това
имуществено разместване – ищецът твърди да е прекратил ( развалил ) договора, а
ответника – че прекратяване няма , респ. липсва факт , който да обуслови право на К. да развали договора. По факта
на сключването му , спор не е формиран , а и съдът приема съобразно твърденията в отговора, че ответното дружество е туроператор
с лиценз РК- 01- 6861, факт, който личи и от самия договор.
Туроператорът носи отговорност за изпълнението на туристическите услуги,
включени в договора за туристически пакет, независимо от това, дали тези услуги
се изпълняват от него, или от други доставчици на туристически услуги. На свой
ред, ищецът има качеството на „турист“
по смисъла на § 1. т. 1 от Закона за туризма. Тоест, договорът между
страните е такъв за туристически пакет по смисъла на глава ІІ, раздел VІІ от Закона за туризма, и
нормите на Глава VІІ , Раздел II от
същия са приложими в отношенията между страните като специална ( по отношение на Закона за задълженията и
договорите и Търговския закон ) нормативна уредба.
С оглед представените извлечения от
електронната кореспонденция между страните, съдът приема , че ищецът е отправил
до ответника воля да прекрати договора за туристически пакет ( писмо на л. 13
от делото, неоспорено от ответната страна). Съгласно общата норма на чл. 81 от ЗЗД, длъжникът не отговаря, ако причината за неизпълнението не може да му се
вмени във вина; кредиторът не може да претендира нито реалното изпълнение ,
нито обезщетение за забавата. Договорът се счита развален по право ( чл. 89 от ЗЗД) и всяка от страните може да
иска това , което е вече дала. Според
специалния обаче чл. 89 от Закона за туризма, пътуващия може да прекрати
едностранно договора за туристически пакет по всяко време преди започването на
изпълнението му, тоест, преди датата на отпътуване, 17.02.2020г. Разпоредбата
урежда , в отклонение от общите правила, възможност за прекратяване на договор без причина , за
която да отговаря някоя от страните. Такова прекратяване е абсолютно правомощие
на пътуващия , произтичащо от закона,
тоест, то може да бъде упражнено
както при невиновна невъзможност за изпълнение ( за която никоя от
страните да не отговаря ), и дори и в хипотеза , в която и двете страни са
изпълнили точно задълженията си – К. е
платила пълната цена , а на свой ред туроператора – ответник е организирал и
заплатил хотелското настаняване. За да отграничи това прекратяване от института
на развалянето по см. на чл. 87 от ЗЗД , който предполага невъзможност за
неизпълнение по причина в длъжника , Законът за туризма изрично ползва
термина „прекрати „ , и затова
волеизявата на пътуващия е достатъчна , за да се приеме, че договора е прекратен.Отсъства нужда пътуващия да обосновава прекратяването,
нито същото да се дължи на „непреодолими и извънредни обстоятелства“ , според
легалната дефиниция на § 1 т. 68 д от ЗТ .
Нещо повече, при наличие на такива, пътуващият е освободен и от
плащането на „ „разумна“, и „подходяща и обоснована „ по размер такса, каквато
иначе дължи, за да се покрият вече направените от туроператора и невъзстановими
на последния разходи по пътуването.
Глобалното разпространение на вируса
SARS-CoV-19 (Ковид 19) и възможността за здравословни усложнения след
прекарването му са общоизвестен факт; пандемията обаче не може да бъде
дефинирана като "Непреодолими и извънредни обстоятелства" по смисъла
на § 1 т. 68 д от ЗТ, тъй като при прилагане на всички разумни мерки за защита
от вируса , има достатъчна възможност последиците от него да бъдат избегнати.
Няма и официална забрана за пътуване до Т. , доказателства за такава не се
сочат. Следва извод, че липсва и
обективна невъзможност за изпълнение на договора от страна на ответното
дружество; задължението му е изпълняемо, и че разпространението на вируса не съставлява и непреодолима сила по смисъла
на чл. 306 от Търговския закон. Каза се , съдът не отрича правото на пътуващия
да прекрати договора за туристически пакет по всяко време, и
съществен за изхода на спора между страните е и въпроса , дали клаузата в специалните условия на договора за
туристически пакет между страните , озаглавени „условия за анулация и
неустойки„ , които възпроизвеждат дословно клаузата на т.5.7 от общите условия
на същия , съставлява основание за ответното дружество да задържи неплатения
остатък от плащането, под формата на неустойка или вече направени за
изпълнението разходи от туроператора.
Договора е прекратен на 09.02.2020г., от когато
до датата на отпътуване, 17.02.2020г., са изминали 12 дни.
В специалните условия на договора за
туристически пакет между страните , озаглавени „условия за анулация и
неустойки„ , които възпроизвеждат дословно клаузата на т.5.7 от общите условия
между страните, е предвидено , че пътуващите имат право да прекратят договора
по всяко време преди започването на изпълнението на туристическия пакет, при
условие, че заплатят определени суми,
чийто размер зависи от датата на прекратяване; при прекратяване в срок, по – кратък от 40 дни от датата на
започването на изпълнението , се дължи „неустойка“ в размер от 100 % от стойността на договора.
Независимо от конкретната формулировка, така договорените плащания нямат
неустоечен характер, тъй като при безспорното пълно изпълнение от страна на
ищеца, ответника не търпи вреди от неизпълнение.
Правото на пътуващия да прекрати договора е
безусловно , но при прекратяване по негов почин , той дължи „разумна“, и
„подходяща и обоснована „ по размер такса, каквато закона е предвидил с
очевидната цел да не носи туроператора финансовата тежест на евентуалното
прекратяване на договора ( чл. 89 от ТЗ); когато не е уговорено друго , таксата съответства по размера на си на
пълната стойност на договора за туристически пакет. Ответното дружество се
позовава на клаузата на т.5.7 от общите
условия между страните, съотнесена към нормата на закона , за да обоснове
правото си да задължи остатъка от пълната цена на договора като такси при прекратяването
на договора . Съдът не възприема тези доводи:
Вярно е , че
процесната сума е платена на хотела за така резервираното процесно
настаняване, и хотелската верига е отказала възстановяването й на туроператора
– в това отношение съдът приема за доказани съответните твърдения в исковата
молба. За да има обаче клауза, иначе договорена като неустойка, характер на
такса по смисъла на чл. 89 ал. 2 от ЗТ, тя трябва да отговаря на две
допълнителни условия : да е предвидена и включена в стандартния формуляр
съгласно приложенията под № 1 или 2 от ЗТ , и доведена чрез същия формуляр до знанието на пътуващия - преди сключването на договора ( по аргумент
от чл. 82 ал. 1 т. 1 предл. седмо и чл. 83 от ЗТ), за да може туриста да прецени
рисковете при евентуалното му прекратяване
по свой почин. Не е достатъчно тази информация да фигурира в самия
договор. Тежестта да докаже предаването на стандартния формуляр, със
информацията за таксите при прекратяването като задължителен реквизит, се носи от оператора (чл. 85 ). Ответното
дружество не сочи обаче доказателства да
е уведомило предварително К. за размера
им или за начина, по който те ще се
изчислят при прекратяването. По делото отсъства представен на ищеца стандартен
формуляр, няма и гласни доказателства за изпълнението на задълженията си по чл.
82-84 от ТЗ. С оглед казаното , договорените
„условия за анулация и неустойки„ нямат характер и на такси да
прекратяване. Или, доколкото договора е
прекратен, пътуващият има право да получи платеното по него; отсъстват
предложени на К. алтернативни варианти съгласно чл. 90 ал. 5 от Закона за
туризма.
Искът е основателен.
Разноските се присъждат в тежест на
ответника съобразо представения от ищеца списък по чл. 80 от ГПК; стойността им се изчерпва с
платените такси за образуване на настоящото исково производство и таксите за
образуване на обезпечителното такова, няма данни за други разноски.
Воден от изложеното и на основание чл. 235
от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Осъжда
„ Посейдон Холидейс „ ООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София ,
бул. „Черни връх„ № 75, да заплати на
Д.А. К. , ЕГН **********,*** , сумата от
2691 лв. като дадена без основание ( по
развален договор за туристическа услуга
№ *** от **************г. за изпълнението по който от ищеца, ответникът
е издал
фактури № 3714 от 12.09.2019 г. и № 5806 от същата дата) , ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на подаването на исковата молба – 22.05.2020г. до окончателното
изплащане на вземането , както и разноски по делото в размер от 163.14
лева.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му. То е постановено при
участието на ЗАД „Евроинс ” АД, ЕИК ********* , със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. Христофор Колумб № 43 като трето лице – помагач на
страната на ищеца.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :/п/
Вярно с оригинала!
КГ