РЕШЕНИЕ
№……….20.11.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав, в открито съдебно заседание, проведено на четвърти ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА
при участието на секретаря Росица Чивиджиян, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2347 по описа за 2020 година на Варненския районен съд, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба
от „К.Б.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище *** против К.Д.Й., ЕГН ********** ***
за заплащане на сумата от 1000 лева-главница
по договор за кредит № **********, сключен между ответника и „4финанс“ ЕООД,
което вземане е придобито от ищеца по силата на договор за прехвърляне на
вземания № BGF-2018-033/23.11.2018г. и сумата от 288,61 лева, представляваща лихва за забава за периода 16.04.2017г.
до 18.02.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
исковата молба- 19.02.2020г. до окончателното изплащане на възнагражденията, на
осн. чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД.
В исковата молба ищецът излага, че по
силата на сключен договор за кредит № **********/07.02.2017г. по реда на
чл. 6 от ЗПФУР с „4финанс“ ЕООД на ответника е предоставена в заем сумата от 1000 лева за
срок от 30 дни. Твърди се, че договарянето е осъществено чрез средства за
комуникация от разстояние, като самият договор е сключен във формата на
електронен документ. Твърди се, че крайният срок на издължаване на сумата е
уговорен до 09.03.2017г., на която дата не е заплатена главница в размер на
1000 лева. Ответникът се е възлолзвал от
уредената в договора възможност да иска продължаване на срока за връщане на
кредита. Съгласно направеното в този смисъл изявление срокът е продължен до
15.04.2017г. След настъпване на новата
падежна дата задължението не е погасено, съответно от следващата дата
ответникът е изпаднал в забава. За периода на забавата на кредитополучателя е
начислена лихва в размер на законната. Ищецът се позовава се, че между „4финанс“
ЕООД и ищеца е сключен договор за цесия от
23.1.2018г., по силата на който вземанията по договор за кредит №
**********/07.02.2017г. са придобити възмездно от
ищеца. Ищецът се позовава на учредена му от предходния кредитор /цедент/
представителна власт относно правото да уведомява длъжника за извършената
цесия. Поддържа, че длъжникът е уведомен за цесията.
В съдебно
заседание ищецът не изпраща представител. С нарочна молба поддържа така
предявените искове. Претендира разноски.
Ответникът
оспорва между страните да е възникнало валидно облигационно правоотношение по
договор за кредит, сключен чрез средства за комуникация от разстояние. Позовава
се, че ответникът не е бил запознат с Общите условия на кредитора. Оспорва се
усвояването на кредита. Оспорва ответникът да е уведомяван за цесията. Поради
неоснователност на главния иск, оспорва и акцесорната претенция.В съдебно заседание ответнък се представлява от особен
предствител – адв.М. П.,която поддържа възраженията си по спора.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази
следното от фактическа и правна страна:
Ищецът К.Б.”
ЕООД извежда материалната си легитимация по спора от
качеството на цесионер по договор за прехвърляне на вземания от 23.11.2018г.,
сключен с „4финанс“
ЕООД - страна по материалното отношение с ответника, от което
произтича прехвърленото вземане. Видно от текста на чл. 1 от цитираното споразумение ответникът е
придобил пакет от вземания, индивидуализирани в приложение № 1 към договора. В приложение № 1 /л. 20/ е посочено името, ЕГН-то на
длъжника и датата на договора. Възражението, с което се оспорва материалната
легитимация на ищеца, а именно, че длъжникът не е уведомен за цесия преди
исковата молба, поради което вземането не е възникнало в неговия патримониум не
може да бъде споделено .Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД предишният кредитор е длъжен да съобщи
на длъжника за прехвърлянето. Липсва пречка, обаче, както е сторено в случая,
цедентът да овласти новия кредитор да извърши нужното уведомяване. Именно с
оглед изрично даденото пълномощно от
23.11.2018г. в този смисъл ищецът в качеството си на пълномощник на цедента
чрез предявяване на иска уведомява длъжника за извършената цесия. Ирелевантно в
случая е дали цедирания длъжник е уведомен преди образуване на производството.
Целта на уведомяването по чл. 99 ал. 3 ЗЗД, е да позволи на длъжника да се позове
на добросъвестно осъществено от него изпълнение преди узнаването на цесията, а
такива възражения изобщо не се правят в настоящия процес. След като ответникът
не възразява за извършено погасяване преди датата на завеждане на спора, следва
настоящата искова молба да се зачете като уведомление по реда на чл. 99, ал.3 ЗЗД.В заключение съдът намира, че ищецът се
явява титуляр на претендираното право, като цесията е надлежно съобщена на
цедирания длъжник с исковата молба.
По делото е представен договор за кредит №
**********/07.02.2017г.,
съгл. който „4финанс“ ЕООД е отпуснало на К.Д.Й. паричен кредит в размер на 1000 лева със срок на издължаване до
09.03.2017г.
Видно от
съдържанието на договора страните са уговорили възнаградителна лихва в размер
на 40,99 % и ГПР в размер на 49,7%. Процесният договор е за предоставяне на финансови
услуги от разстояние. Видно от текста на споразумението и приложените Общи
условия, кандидатстването
на потребителя за предлаганите от цесионера „4финанс“ ЕООД
финансови услуги да се извършва чрез средства за комуникация от разстояние.
Съгласно
чл. 18, ал.1, т.3, ал.2 и ал.3 ЗПФУР при договори за предоставяне на
финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е получил
съгласието на потребителя за сключване на договора. За доказване на изявления,
отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 ТЗ, а за електронни изявления - Законът
за електронния документ и електронния подпис - ЗЕДЕП. Изявленията, направени
чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка
или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат
доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.
Ищцовата
страна носи тежестта да установи в условията на пълно и главно доказване,
сключването на процесния договор за предоставяне на кредит от разстояние. В
случая това не е сторено. Самите Общи условия по договора предвиждат, че при
сключването му потребителят следва да попълни форма за кандидатстване по
електронен път на уеб страница-www.vivus.bg/1.1/
След
попълването на формуляра се създава профил, а след регистрацията проект на
договора за кредит се предоставя на кредитополучателя на хартиен носител.
Кредитополучателят следва да прочете договора за кредит, и ако приема, да
подпише същия електронно, като натисне бутон „Подпиши“ /1.8 от ОУ/. Съгласно
същата разпоредба договора се предоставя на клиента на хартиен носител в офис
от партньорската мрежа на кредитора, като в този случай се подписва от
кредитополучателя на всяка страница. С потвърждаването на кредита,
кредитополучателя се съгласява да бъде заверена сметката му с отпуснатата сума.
В случая по делото не са ангажирани
доказателства за извършване на посочените в цитираните разпоредби фактически
действия по създаване на ел. профил на кредитополучателя, вкл. за изразената
воля за неговото сключване, чрез удостоверяване на това съгласие по електронен
път. Съгласно чл. 18, ал.2
ЗПФУР за доказване на
електронни изявления е приложим ЗЕДЕП. В последния закон е предвидено, че
документът, подписан с електронен подпис, се приравнява на подписан с материален
такъв. В случая, обаче, ищецът не е доказал, че върху представените от него
договори е положен електронен подпис от страна на ответника. Според чл. 2 ЗЕДЕП
"електронен подпис" означава данни в електронна форма, които се
добавят към или са логически свързани с други електронни данни, и които се
използват като метод за удостоверяване. В самите ОУ на договора е предвидено,
че кредитополучателят следва да потвърди съдържанието на договора, като натисне
определен бутон. Именно потвърждаването, чрез натискане на съответния бутон има
функцията на ел. подпис. От този момент се счита, че между страните е
възникнала валидна облигационна връзка.
Доказателства, че ответната страна е потвърдила договора и последващите
й действия не са ангажирани. Липсва е материален носител на договора, какъвто
според ОУ също следва да е налице.
В
случая обаче, макар липсата на подписан по ел. път договор, по делото е
приложено авизо за нареден кредитен превод, видно от което на ответника е
преведена сумата от 1000 лева, като в основанието за плащане е посочен номера
на договора **********. Авизото не е оспорено като писмено доказателство в
производството, поради което следва да се приеме, че същото удостоверява
предоставяне на паричната сума на въвденото от ищеца основание, а предвид
установеността на реалното предоставяне на сумата, следва да се приеме за
доказано възникналото между страните кредитно правоотношение.
Доколкото
ответникът не твърди и не доказва да в погасил задължението на уговорения падеж
09.03.2017г. или по-късно (с оглед твърденията в ИМ, че падежът е продължен до
15.04.2017г.) следва да е приеме, че в полза на ищеца съществува претезание за
сумата от 1000 лева, представляваща главница по договор за кредит №
**********/07.02.2017г.
Макар
да няма данни за продължаване срока на издължаване, доколкото се касае за
неизгоден за страната факт, съдът приема, че според направеното признание
падежът на дълга е настъпил на 15.04.2017г.
Тъй
като не се установява ответникът да е изпълнил задължението си на падежа,
считано от датата следваща падежа същият е изпаднал в забава и дължи мораторно
обезщетение в размер на законната лихва за периода 16.04.2017г. до 18.02.2020г.
или 288,61 лева.
На
ищеца се следва и законната лихва върху главницата от датата на исковата молба
до окончателното издължаване на сумата.
Следователно
исковете са основателни в цялост.
По разноските:
С оглед изхода от спора,
на ищеца следва да се присъдят сторените по делото разноски. На осн.чл.78, ал.8 ГПК съдът определя юрисконсултско възнаграждение на ищеца в размер на 120 лева,
в пределите по чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
като съобразява цената на иска, броя на проведените съдебни заседания и
процесуалната активност на представителя. Като
съобрази и оснаталите разноски съгл приложения списък по чл. 80 от ГПК съдът
присъжда на ищеца сумата от 520 лева за държавна такса, възнаграждение за
особен представител июрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА К.Д.Й., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на
„К.Б.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище ***00 лева, представляваща главница по договор
за кредит № **********, сключен между ответника и „4финанс“ ЕООД, което вземане
е придобито от ищеца по силата на договор за прехвърляне на вземания №
BGF-2018-033/23.11.2018г. и сумата от
288,61 лева, представляваща лихва за
забава за периода 16.04.2017г. до 18.02.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на исковата молба- 19.02.2020г. до окончателното изплащане
на възнагражденията, на осн. чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД, ведно със сумата от 520 лева,
представляваща сторените по делото разноски, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК.
УКАЗВА на ответника К.Д.Й., че присъдените с настоящото решение суми могат да бъдат заплатени по
банкова сметка *** „К.Б.” ЕООД, посочена в исковата
молба.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от
получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: