№ 2024
гр. София, 05.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Д. Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. ИВАНОВА ДОКОВА
като разгледа докладваното от Д. Г. ИВАНОВА ТОШЕВА Гражданско дело
№ 20231110108741 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. №
81671/24.03.2023 г./ на Д. Ц. К. срещу ****, с която е предявен отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК с искане да се признае за установено спрямо
ответника, че ищцата не му дължи сумата от 6 891.74 лв., представляваща начислени от
ответника по Фактура ****/09.02.2023 г. задължения за предоставени В и К услуги за
период на фактуриране от 25.11.2021 г. до 17.02.2022 г. за имот с адрес: ****, в близост до
трафопост, с клиентски № **********. Претендират се разноските по делото.
Ищцата твърди, че ответникът претендира извънсъдебно от нея процесната сума.
Излага, че процесната фактура е издадена след издаването на кредитно известие №
****/09.02.2023 г., с което е сторнирана Фактура № ****/01.09.2022 г. за сумата от 5 955.55
лв. за В и К услуги за периода от 17.11.2013 г. до 25.08.2022 г. Сочи, че всички задължения
за този период след издаването на кредитното известие са отчетени за периода от 25.11.2021
г. до 17.02.2022 г., за което е издадена процесната фактура, но в действителност сумата от 6
891.74 лв. е за В и К услуги за периода от 17.11.2013 г. до 25.08.2022 г. Оспорва
дължимостта на сумата поради липса на облигационна връзка с ответника, във връзка с
което оспорва да е собственик или ползвател с учредено вещно право на ползване за имота.
Оспорва количеството на потребените в имота В и К услуги, като изтъква, че
претендираният разход на вода в размер на 3 767 куб. м. е технически невъзможен за
посочения в процесната фактура период от 25.11.2021 г. до 17.02.2022 г. Твърди, че
измервателният уред в имота е водомер № **********, но ответникът не е правил реални
отчети. Релевира възражение за изтекла 3-годишна погасителна давност по отношение на
част от вземането – за сумата от 5 666 лв. за потребена питейна вода от 3 074 куб. м. за
периода от 17.11.2013 г. до 31.12.2019 г.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва иска. Сочи, че ищцата е имала през исковия период качеството потребител на В и К
услуги по смисъла на закона, защото е била собственик на имота от 22.10.2009 г. до
18.02.2022 г., поради което между страните е съществувало валидно облигационно
1
отношение, което се е уреждало от Общите условия за предоставяне на В и К услуги на
потребителите от ****, в сила от 01.09.2006 г., и Общите условия за предоставяне на В и К
услуги, в сила от 28.08.2016 г. Твърди, че реален отчет на средството за търговско измерване
в имота е извършен на 16.11.2013 г., след което ищцата не е осигурявала достъп до имота,
нито е подавала самоотчети, а достъп за отчет е осигурен едва на 22.07.2022 г. от новите
собственици, при което служители на ответника са извършили проверка на водомера,
установено е доброто му състояние и същият е отчетен, за което е съставен Констативен
протокол № 0084213/22.07.2022 г., а на 28.07.2022 г. водомерът е сменен с нов. Излага, че
към 22.07.2022 г. титуляр на партидата все още е била ищцата, поради което на нейно име е
издадена Фактура № ****/01.09.2022 г. за дължимите суми, начислени в резултат на
отчетеното реално потребление в имота, и същевременно са сторнирани всички издадени
фактури със служебно начислен разход за периода между двата реални отчета. Сочи, че на
20.01.2023 г. ищцата е подала заявление за промяна титуляра на партидата за процесния
имот, считано от датата на покупко-продажбата – 18.02.2022 г., поради което партидата е
прехвърлена на името на новия собственик, считано от 18.02.2022 г., това е наложило
извършването на корекция в задълженията, начислени по Фактура № ****/01.09.2022 г.,
поради разлика в периода, и затова са издадени поредица кредитни известия и Фактура №
****/09.02.2023 г., а всички задължения след 17.02.2022 г. са префактурирани на името на
новия собственик. Твърди, че задълженията по процесната фактура са начислени на база
реален отчет на водомер № ********** за периода, през който ищцата е била собственик на
имота. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
приема от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 124,
ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата от 6 891.74
лв., представляваща начислени от него задължения за предоставени В и К услуги за имот с
адрес: ****, в близост до трафопост, с клиентски № **********, по Фактура ****/09.02.2023
г.
Правният интерес от предявяването на отрицателен установителен иск като абсолютна
процесуална предпоставка за неговата допустимост съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК е налице,
когато ответникът по иска претендира отричаното от ищеца право. От значение за
допустимостта на иска са действията на ответника по предявяване на претенции срещу
ищеца, осъществени извън съдебното производство. Ако ответникът се защитава срещу иска
чрез доказване съществуването на отреченото право, то не е налице съмнение по въпроса, че
ответникът претендира това право и липсва необходимост ищецът да доказва правния си
интерес.
В случая с Определение № 17585/17.05.2023 г. е обявено за безспорно и ненуждаещо
се от доказване обстоятелството, че ответникът претендира от ищцата сума в общ размер на
6 891.74 лв. по Фактура № ****/09.02.2023 г. за доставка на В и К услуги за имот с адрес:
****, в близост до трафопост, за който при него е открита партида с клиентски №
**********. Това, както и фактът, че ответникът се защитава срещу иска чрез доказване
съществуването на отреченото от ищцата право, категорично сочат на извод, че за нея е
налице правен интерес от предявения иск.
В случая ищцата отрича материалноправните предпоставки за възникване на вземането
– наличието на облигационно правоотношение по договор за доставка на В и К услуги
между страните, както и наличието на извършени услуги на претендираната стойност, а
също така релевира възражение за изтекла погасителна давност за част от периода.
В производството по предявен отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК в
2
тежест на ответника е доказването на фактите, от които произтича отричаното право.
Общото правило за разпределение на доказателствената тежест между страните гласи, че
всяка страна носи доказателствената тежест относно тези факти, от които извлича изгодни за
себе си правни последици, които именно за това претендира като настъпили /чл. 154, ал. 1
ГПК/. За разпределението на доказателствената тежест е без значение каква процесуална
роля заема страната, а е решаващо каква правна последица страната претендира като
настъпила, което следва непосредствено от материалноправните норми, а те сочат както
правнорелевантните факти, така и спрямо кои лица възникват техните правни последици.
Следователно при предявен отрицателен установителен иск за недължимост на определена
сума кредиторът /ответникът по иска/ трябва да докаже фактите, от които вземането
произтича, а длъжникът /ищецът по иска/ – възраженията си срещу вземането. Един и същи
спор може да бъде повод било за положителен, било за отрицателен установителен иск, като
разпределението на доказателствената тежест е едно и също, защото то зависи не от
процесуалната роля на страните, а от отношението към спорното право. Поради това
ответникът по отрицателен установителен иск трябва да докаже, че вземането е възникнало
и съществува.
В случая с Определение № 17585/17.05.2023 г. е обявено за безспорно и ненуждаещо
се от доказване, че Фактура № ****/09.02.2023 г. е за доставка на В и К услуги в процесния
имот за период с начало от 17.11.2013 г., а ответникът като страна, която носи тежестта да
докаже съществуването на вземането си срещу ищцата, твърди, че сумата е за доставени В и
К услуги в имота за периода от 17.11.2013 г. /денят, следващ датата на последния реален
отчет на средството за търговско измерване в имота/ до 17.02.2022 г. /денят, предхождащ
прехвърляне на собствеността на имота от ищцата на трето лице/, поради което именно по
отношение на така очертания период от страната, претендираща да е носител на вземането,
следва да се извърши преценка за наличие на предпоставките за възникване и съществуване
на оспореното от ищцата вземане.
По въпроса дали през исковия период /от 17.11.2013 г. до 17.02.2022 г./ е съществувало
договорно правоотношение между страните съдът намира следното:
По правило източник на облигационно договорно правоотношение е договорът, като
този начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата/доставката
на В и К услуги. Същевременно законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и без
наличието на изричен писмен договор. Съгласно § 1, т. 2, б. „а“ и б. „б“ от Допълнителната
разпоредба на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
„потребители“ по смисъла на закона са: юридически или физически лица – собственици или
ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги; юридически или
физически лица – собственици или ползватели на имоти в етажната собственост. Съгласно
чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи
„потребители на услугите В и К“ са: собствениците и лицата, на които е учредено вещно
право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани
имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; собствениците и
лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и
нежилищни имоти в сгради – етажна собственост; собствениците и лицата, на които е
учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти,
разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно
водопроводно отклонение. Следователно потребител на В и К услуги по смисъла на
посочената нормативна уредба е собственикът или лицето с учредено вещно право на
ползване или на строеж за съответния имот, т.е. законът приравнява придобиването на право
на собственост, вещно право на ползване или право на строеж за имота със сключването на
договор с В и К доставчика.
3
В случая за доказване наличието на облигационна връзка с ищцата ответникът е
представил Справка № 590771/10.05.2023 г. чрез отдалечен достъп по данни за
физическо/юридическо лице за всички служби по вписвания, видно от която по партидата
на ищцата са вписани покупки на поземлени имоти в ***** в периода от 22.10.2009 г. до
04.11.2011 г., както и продажба на същите ведно с построените в тях сгради на 18.02.2022 г.
Макар посочената справка да няма материална доказателствена сила, съдът намира, че щом
ищцата не я е оспорила и не е ангажирала доказателства за опровергаване на отразените в
нея обстоятелства, и предвид предмета на делото – отричане дължимост на задължения за
доставени В и К услуги, а не установяване със сила на пресъдено нещо на правото на
собственост на ищцата върху имота, в който е извършвана доставката, то тази справка е
достатъчна за доказване, че през исковия период ищцата е била собственик на процесния
имот. Такъв извод несъмнено следва и от неоспореното от ищцата Заявление за промяна на
титуляр на партида, подадено в **** на 20.01.2023 г. от нея в качеството й на предишен
собственик и титуляр на откритата при ответното дружество партида за имота.
Преценявайки съвкупно посочените писмени доказателства, съдът намира, че по делото е
доказано пълно и главно от ответника качеството на **** на собственик на процесния имот
през исковия период. Следователно доказано е качеството „потребител“ на В и К услуги на
ищцата и наличието на договорно правоотношение между страните за доставка на В и К
услуги в процесния имот.
С Определение № 17585/17.05.2023 г. е обявено за безспорно и ненуждаещо се от
доказване, че през исковия период имотът е бил водоснабден и в него е бил монтиран
водомер № **********, но е спорно какво е доставеното количество В и К услуги и каква е
тяхната стойност. От приетото без оспорвания от страните заключение на съдебно-
техническата експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено,
се установява, че през исковия период за имот с клиентски № ********** е бил служебно
начисляван разход за В и К услуги, а реален отчет е направен едва през м. 07.2022 г. /което
се потвърждава от Констативен протокол № 0084213/, като отчетеното количество е
коригирано поради предхождаща датата на реалния отчет смяна на собствеността върху
водоснабдения имот. Изяснява се, че количеството на доставените през процесния период
услуги по доставка на питейна вода /услуги за отвеждане и пречистване на отпадъчни води
не е извършвана/ е 4 148 куб. м., а тяхната стойност, определена в съответствие с
утвърдените от КЕВР цени, възлиза на 7 500.66 лв. Следователно възражението на ищеца за
недоказаност на количеството и стойността на доставените от **** услуги е неоснователно.
По възражението на ищцата за изтекла погасителна давност съдът намира следното:
Съгласно чл. 33, ал. 2 от общите условия на ищеца /по отношение на които с
Определение № 17585/17.05.2023 г. е съобщено на страните, че съдържанието им е
общоизвестен факт/ потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за използваните
от тях В и К услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. С фактурирането
потребителят се уведомява за задължението и неговия размер и то има характер на покана.
По силата на чл. 114, ал. 2 ЗЗД, ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана,
давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Ето защо в случая
давността тече от деня, в който съответното месечно задължение е възникнало, т.е. от деня,
следващ изтичането на съответния месец.
Съгласно задължителната съдебна практика /ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011
г. на ОСГК на ВКС/ и на основание чл. 111, б. „в“ ЗЗД вземанията на ответника за доставени
В и К услуги се погасяват с изтичане на тригодишна давност.
От друга страна обаче, съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време
на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и
за преодоляване на последиците, за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното
положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
4
придобиват права от частноправните субекти. Съгласно § 13 от Преходните и
заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето
/ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./ сроковете, спрели да текат по време на
извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на
последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон
в „Държавен вестник“, като обнародването му е извършено на 13.05.2020 г. Следователно за
времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително погасителната давност е била спряна
по силата на закона и този факт трябва да се отчете от съда при определяне на крайния
момент, когато давността изтича. По тази причина към 3-годишния давностен срок следва да
се прибави и периодът на спиране на давностния срок, чиято продължителност е 69 дни /от
13.03.2020 г. до 20.05.2020 г./.
В случая ищцата се позовава на изтекла погасителна давност за вземането на
ответника за част от исковия период – до 31.12.2019 г. Давността за последното месечно
вземане, включено в така очертания период – това за м. 12.2019 г., е започнала да тече на
01.01.2020 г., но поради спирането й по време на извънредното положение не е изтекла към
датата на подаване на исковата молба – 20.02.2023 г., а по време на исковия процес
/включително при предявен отрицателен установителен иск/ тя е спряна на основание чл.
115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД /в този смисъл – Решение № 50017/27.03.2023 г. по гр. д. № 720/2022 г.
на ВКС, IV ГО/. Следователно възражението на ищцата за изтекла погасителна давност е
частично основателно – само за периода от 17.11.2013 г. до 30.11.2019 г.
От заключението на съдебно-техническата експертиза и неговото уточнение, приети
без възражения на страните, се установява стойността на доставените в имота услуги през
необхванатата от погасителната давност част от исковия период – от м. 12.2019 г. до
17.02.2022 г., която възлиза на сумата от 2 053.33 лв. /с включено ДДС/. Следователно за
тази сума отрицателният установителен иск е неоснователен, респ. той е основателен за
разликата над 2 053.33 лв. до оспорения с исковата молба размер, т.е. искът е основателен за
сумата от 4 838.41 лв., представляваща стойност на доставените от ответника услуги за
периода от 17.11.2013 г. до 30.11.2019 г., за който е изтекла погасителната давност.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски имат и двете страни.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцата се дължат разноски съразмерно на
уважената част от иска и възлизащи на сумата от 773.97 лв., както следва: 192.97 лв. –
държавна такса; 581 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение. Възражението на ответника
за прекомерност на заплатения от ищцата адвокатски хонорар е неоснователно, защото той е
под нормативно установения минимален размер.
На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК на ответника се дължат разноски съразмерно на
отхвърлената част от иска и възлизащи на сумата от 120 лв., както следва: 90 лв. – депозит
за вещо лице; 30 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Д. Ц. К., ЕГН
**********, с адрес: *****, не дължи на ****, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: ****, сумата от 4 838.41 лв., представляваща начислени от ответника по
Фактура ****/09.02.2023 г. задължения за предоставени В и К услуги за имот с адрес: ****,
в близост до трафопост, с клиентски № **********, за периода от 17.11.2013 г. до 30.11.2019
г., като ОТХВЪРЛЯ частично иска – за разликата над 4 838.41 лв. до пълния предявен
5
размер от 6 891.74 лв., представляваща задължения за периода от 01.12.2019 г. до 17.02.2022
г.
ОСЪЖДА ****, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, да заплати на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на Д. Ц. К., ЕГН **********, с адрес: *****, сумата от 773.97
лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА Д. Ц. К., ЕГН **********, с адрес: *****, да заплати на ****, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: ****, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК сумата от
120 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6