Присъда по дело №857/2024 на Районен съд - Свиленград

Номер на акта: 1
Дата: 15 януари 2025 г. (в сила от 31 януари 2025 г.)
Съдия: Кремена Тодорова Стамболиева Байнова
Дело: 20245620200857
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 21 октомври 2024 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 1
гр. Свиленград, 15.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря Ренета Н. Иванова
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Наказателно
дело частен характер № 20245620200857 по описа за 2024 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Я. Я. М., родена на ********** година в град
Свиленград, област Хасково, българска гражданка, живуща в град
***************, област Хасково, разведена, ЕГН **********, неосъждана,
ЗА НЕВИННА в това, че в периода от 06.08.2024 година до 20.10.2024 година,
включително (датата, предхождаща подаване на Тъжбата), на територията на
град Свиленград, област Хасково, в условията на продължавано престъпление,
в качеството си на родител – майка на детето W Г. Б.а с ЕГН **********,
действайки като извършител в съучастие с подбудителя С. Г. Д. от град
Свиленград, област Хасково, не е изпълнила и осуетила изпълнението на
одобрената Спогодба съгласно влязло в сила на 30.06.2020 година
Определение № 302 от 23.06.2020 година по гр.д.№ 5 по описа за 2020 година
по описа на Районен съд - Свиленград, относно лични контакти с детето, с
което е постановено малолетното дете W да осъществява 2 пъти седмично
видеовръзка чрез приложението „Вайбър” с бащата Г. А. Б. от град
1
Свиленград, област Хасково, поради което и на основание чл. 304 от НПК, Я
ОПРАВДАВА по обвинението за извършено престъпление по чл. 182, ал. 2,
предложение първо, вр.чл. 26, ал. 1, вр.чл. 20, ал. 2 от НК.
ПРИЗНАВА подсъдимия С. Г. Д., роден на 31.07.1977 година в град
Свиленград, област Хасково, български гражданин, живущ в град
***************, област Хасково, разведен, ЕГН **********, неосъждан, ЗА
НЕВИНЕН в това, че в периода от 06.08.2024 година до 20.10.2024 година,
включително (датата, предхождаща подаване на Тъжбата), на територията на
град Свиленград, област Хасково, в условията на продължавано престъпление,
в качеството си на сродник – лице, съжителстващо с майката на детето W Г.
Б.а с ЕГН **********, действайки като подбудител в съучастие с извършителя
Я. Я. М. от град Свиленград, област Хасково, умишлено склонил Я. Я. М. да
извърши престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК, а именно: да не изпълни и да
осуети изпълнението на одобрената Спогодба съгласно влязло в сила на
30.06.2020 година Определение № 302 от 23.06.2020 година по гр.д.№ 5 по
описа за 2020 година на Районен съд - Свиленград, относно лични контакти с
детето, с което е постановено малолетното дете W да осъществява 2 пъти
седмично видеовръзка чрез приложението „Вайбър” с бащата Г. А. Б. от град
Свиленград, област Хасково, като й казал да не дава на бащата да вижда
детето, поради което и на основание чл. 304 от НПК, ГО ОПРАВДАВА по
обвинението за извършено престъпление по престъпление по чл. 182, ал. 2,
предложение второ, вр.чл. 26, ал. 1, вр.чл. 20, ал. 3 от НК.
На основание чл. 190, ал. 1 от НПК, ОСЪЖДА Г. А. Б. с ЕГН
************ от град **************, област Хасково, ДА ЗАПЛАТИ на Я.
Я. М. с ЕГН ********** от град ***************, област Хасково, сумата от
1 000 лв. (хиляда лева), представляваща направените от последната разноски
за адвокатско възнаграждение по НЧХД № 857/2024 година по описа на
Районен съд - Свиленград.
На основание чл. 190, ал. 1 от НПК, ОСЪЖДА Г. А. Б. с ЕГН
************ от град **************, област Хасково, ДА ЗАПЛАТИ на С. Г.
Д. с ЕГН ********** от град ***************, област Хасково, сумата от 1
000 лв. (хиляда лева), представляваща направените от последния разноски за
адвокатско възнаграждение по НЧХД № 857/2024 година по описа на Районен
съд - Свиленград.
2
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Г. А. Б. с ЕГН ************ от
град **************, област Хасково, за присъждане на направените по
делото разноски.
Присъдата подлежи на Жалба в 15 - дневен срок, считано от днес, пред
Окръжен съд - Хасково.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________

3

Съдържание на мотивите

М О Т И В И
към ПРИСЪДА № 1 от 15.01.2025 година
по НЧХД № 857/2024 година на Районен съд – Свиленград

С Разпореждане № 1694 от дата 04.11.2024 година, коригирано с
Разпореждане № 1697 от същата дата, на Съдия от Районен съд – Свиленград,
са предадени на Съд:
- Я. Я. М., родена на ****** година в град ******, българска гражданка,
живуща в град ******************, разведена, ЕГН **********, неосъждА.,
за това, че в периода от 06.08.2024 година до 20.10.2024 година, включително
(датата, предхождаща подаване на Тъжбата), на територията на град ******, в
условията на продължавано престъпление, в качеството си на родител – майка
на детето В. Г. Б.а с ЕГН **********, действайки като извършител в съучастие
с подбудителя С. Г. Д. от град ******, не е изпълнила и осуетила изпълнението
на одобрената Спогодба съгласно влязло в сила на 30.06.2020 година
Определение № 302 от 23.06.2020 година по описа на Районен съд -
Свиленград по гр.д.№ 5 по описа за 2020 година, относно лични контакти с
детето, с което е постановено малолетното дете В. да осъществява 2 пъти
седмично видеовръзка чрез приложението „Вайбър” с бащата Г. А. Б. от град
****** - престъпление по чл. 182, ал. 2, предложение първо, вр.чл. 26, ал. 1,
вр.чл. 20, ал. 2 от НК, за което законът предвижда наказание „Пробация” и
наказание „Глоба” от 2 000 лв. до 5 000 лв. и
- С. Г. Д., роден на ****** година в град ******, български гражданин,
живущ в град ******************, разведен, ЕГН **********, неосъждан, за
това, че в периода от 06.08.2024 година до 20.10.2024 година, включително
(датата, предхождаща подаване на Тъжбата), на територията на град ******, в
условията на продължавано престъпление, в качеството си на сродник – лице,
съжителстващо с майката на детето В. Г. Б.а с ЕГН **********, действайки
като подбудител в съучастие с извършителя Я. Я. М. от град ******,
умишлено склонил Я. Я. М. да извърши престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК,
а именно: да не изпълни и да осуети изпълнението на одобрената Спогодба
съгласно влязло в сила на 30.06.2020 година Определение № 302 от 23.06.2020
година по описа на Районен съд - Свиленград по гр.д.№ 5 по описа за 2020
година, относно лични контакти с детето, с което е постановено малолетното
дете В. да осъществява 2 пъти седмично видеовръзка чрез приложението
„Вайбър” с бащата Г. А. Б. от град ******, като й казал да не дава на бащата да
вижда детето - престъпление по чл. 182, ал. 2, предложение второ, вр.чл. 26,
ал. 1, вр.чл. 20, ал. 3 от НК, за което законът предвижда наказание „Пробация”
и наказание „Глоба” от 2 000 лв. до 5 000 лв.
Настоящата Присъда е постановена при условията на чл. 269, ал. 3, т.
3 от НПК в отсъствие на подсъдимите Я. Я. М. и С. Г. Д., тъй като
1./ обвиненията, за които са повдигнати обвиненията не са за тежки
умишлени престъпления;
1
2./ отсъствието на подсъдимите няма да попречи за разкриване на
обективната истина;
3./ редовно са призовани подсъдимите за датите на съдебните заседания,
проведени на 16.12.2024 година и на 15.01.2025 година;
4./ не са посочили уважителни причини за неявяването си и
5./ изпълнена е процедурата по чл. 252, ал. 4 от НПК – съобщено е на
подсъдимите за датите на проведените по делото открити съдебни заседания,
както и че делото може да бъде разгледано и решено в тяхно отсъствие при
условията на чл. 269 от НПК.
В съдебно заседание, редовно призован, респ.уведомен, частният
тъжител Г. А. Б. и процесуалният му представител – адвокат Й. Х., поддържат
Тъжбата против Я. Я. М. и С. Г. Д.. Изразяват становище обвиненията да са
безспорно доказани от обективна и субективна стрА., при изцяло потвърдена
фактическата обстановка от събраните доказателства в хода на процеса, както
и установени съставомерните – обективен и субективен признаци на
вменените престъпления, така също и тяхното извършване и авторството им в
лицето на подсъдимите. Пледират поради това, за признаването на двамата
подсъдими за виновни и осъждането им като с конкретно предложение
относно наказанията и размерите на същите не се ангажират. Пледират да
бъдат присъдени и направените разноски по делото.
В съдебно заседание упълномощеният защитник на подсъдимите Я. М. и
С. Д. – адвокат Т. Т., пледира за оправдаване на подсъдимите, тъй като от
доказателствения материал по делото не се установявало осъществяването на
процесните деяния от субективна и обективна стрА.. Претендират се разноски
по делото под формата на заплатено адвокатско възнаграждение.
Дирекция „Социално подпомагане” (ДСП) – Свиленград (по настоящия
адрес на детето В.), уведомени на основание чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила
на детето, не изпращат представител.
Съдът, след като прецени всички събрани по делото писмени и гласни
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установена
следната фактическа обстановка:
Я. Я. М. е родена на ****** година в град ******, с ЕГН **********.
Българска гражданка е от български произход. Живее в град
******************, като в момента пребивава в ****************** и
******. Със средно образование е. Разведена е. Не е осъждА.. Работи във
фирма за онлайн поръчки.
С. Г. Д. е роден на ****** година в град ******, с ЕГН **********.
Български гражданин е от български произход. Живее в град
******************, като в момента пребивава в ****************** и
******. Със средно образование е. Разведен е. Не е осъждан. Работи като
оперативен работник в склад за техника.
Видно от Характеристичните справки, изготвени от ПИ Д. Д. (служител
2
при РУ – Свиленград), става ясно, че подсъдимите не се издирват от органите
на МВР, нямат криминални прояви, ползват се с добро име сред съседите си,
няма данни да контактуват с криминалнопроявени лица и не са нарушавали
обществения ред.
Подсъдимият Я. Я. М. и частният тъжител Г. А. Б. са родители на детето
В. Г. Б.а с ЕГН **********, родена на ********* година. Двамата подсъдими
(Я. Я. М. и С. Г. Д.) са имали сключен граждански брак, но са се развели. В
момента подсъдимият С. Д. живее на семейни начала с майката на детето В. –
подсъдимия М.. Детето, майката и съжителят й пребивават в ******, където и
последните двама работят, а детето посещава учебно завeдение.
С Протоколно определение № 302 от 23.06.2020 година, постановено по гр.д.
№ 5/2020 година, състав на Районен съд - Свиленград е одобрил на основание
чл. 234 от ГПК постигнатата между бащата (Б. – ищец по гр.д.) и майката (М.
– ответник по гр.д.), Спогодба, по силата на която страните са се споразумели
относно упражняването на родителските права по отношение на детето В.,
режима на лични отношения с бащата и т.н., като посочените са уредени по
следния начин: упражняването на родителските права е предоставено на
майката, като бащата ще осъществява със съдействието на майката и в нейно
присъствие видеовръзка с детето чрез приложението „Вайбър” 2 пъти
седмично в удобно за майката и детето време и т.н.
Установи се, че са налице са противоречия (влошени отношения) между
подсъдимия М. и частния тъжител Б., които са пречка за нормалното им
общуване, като в тези отношения е намесен и подсъдимият Д..
По делото са приобщени материалите по преписка с рег.№ 351000-
5204/07.08.2024 година, образувА. по Жалба на Г. Б. за неизпълнение или
осуетяване изпълнението на Съдебно решение и по преписка с рег.№ 351000-
5254/08.08.2024 година, образувА. по Жалба на Я. М. за обида, двете преписки
са по описа на РУ – Свиленград и са с № 4164/2024 година по описа на
Районна прокуратура – Хасково, като с Постановление от дата 18.10.2024
година Десислава Садова - Прокурор при посочената Прокуратура отказва да
образува наказателно производство, тъй като се касаело за престъпления,
преследвани по Тъжба на пострадалия; постъпилите Жалби и Сигнали в ДСП
- Свиленград от родителите на детето, датиращи от 2018 година и до момента
на завеждане на настоящото дело; както и изпълнително дело №
20248740401335 по описа на ЧСИ Самуил Пеев, образувано във връзка с
осъществяването на личните контакти на бащата Г. Б. с детето му В..
Приложени са и приети като доказателства по делото екранни снимки от
кореспонденция в приложението „Вайбър” до лице с профил Я. с номер
+******, ползван от подсъдимия М., което обстоятелство Съдът намира за
установено предвид осъществяването на няколко на брои телефонни връзки с
подсъдимия Я. М. на същия телефонен номер от служители на Районен съд –
Свиленград.
При така установената фактическа обстановка, Съдът достигна до
3
следните правни изводи:
Тъжбата е допустима, тъй като е предявена в срока по чл. 81, ал. 3 от
НПК.
Престъплението по чл. 182, ал. 2 от НК е поместено в Глава четвърта
„Престъпления против брака, семейството и младежта”, Раздел I
„Престъпления против брака и семейството”. Съставът на това престъпление
създава гаранция за своевременно изпълнение на Съдебните решения относно
упражняване на родителските права и лични контакти между децата и
родителите, които са разделени или са в бракоразводен процес. Осигурява
ефикасна наказателноправна защита на интересите на децата с цел да се
създадат възможно най-благоприятни условия за тяхното отглеждане и
правилно възпитание. От друга стрА., непосредствен обект на защита са и
правата на родителите за редовни контакти с децата, оставени за отглеждане и
възпитание на другия родител.
За да бъде осъществен съставът на престъплението по чл. 182, ал. 2 от
НК, е необходимо от обективна стрА. да бъде установено, че родител или друг
сродник не изпълнява или по какъвто и да е начин осуетява изпълнението на
Съдебно решение относно упражняване на родителски права или относно
лични контакти с дете. Обективната съставомерност на деянието по този
законов текст изисква да е налице влязло в сила Решение относно
упражняване на родителски права или относно лични контакти с дете.
Изпълнителното деяние може да се осъществи в някоя от следните две форми,
алтернативно предвидени в диспозицията на наказателноправната норма:
неизпълнение на Съдебно решение или осуетяване изпълнението на Съдебно
решение. Неизпълнението на Съдебно решение като форма на
изпълнителното деяние е формално престъпление. То може да се състои в
непредаване на детето или във фактическо недопускане на съответния
правоимащ да осъществява лични контакти. Другата форма на изпълнително
деяние по чл. 182, ал. 2 от НК - осуетяване на изпълнението, се осъществява
чрез създаване на обстановка, съпроводена със спънки, за да не може да бъде
изпълнено Решението и нейното осъществяване съставлява резултатно
престъпление. От субективна стрА. престъплението се характеризира с
умисъл (пряк или евентуален) - деецът следва да съзнава, че упражняването на
родителските права или правото на лични контакти с детето са уредени със
Съдебно решение, да предвижда осуетяването на изпълнението на това
Решение или неговото неизпълнение, като иска или допуска това.
За да е налице престъпление по цитирА.та разпоредба е необходимо от
обективна стрА. деецът умишлено, чрез действие или бездействие да не е
изпълнил конкретните предписания в Съдебно решение относно упражняване
на лични контакти с дете или пък е създал обективни пречки за упражняване
на това право от стрА. на лицето – правоимащ.
От обективна стрА., субектът на престъплението има особено качество, това
следва да е родител, респ. друг сродник, за който Съдебният акт се отнася.
4
Понятието „Съдебно решение” по смисъла на чл. 182, ал. 2 от НК е
широко и включва всички подлежащи на изпълнение Съдебни актове, с които
се разрешават въпросите относно упражняването на родителските права и
относно личните контакти с деца.
Подбудителство ще е налице когато субектът на престъплението умишлено е
склонил родителя, на когото са предоставени родителстите права, да извърши
престъплението, посочено по-горе в някоя от двете му изпълнителни форми,
респ. в двете такива.
Безспорно е, че подсъдимият М. е майка на детето В. и че частният
тъжител Б. е негов баща; както и няма спор, че подсъдимият С. Д. съжителства
с майката в ******.
По делото няма спор и относно следните факти: в правния мир
съществува Съдебно решение – Определение по гр.д.№ 5/2020 година на
Районен съд – Свиленград, с което е одобрена Спогодба, съгласно която
упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете В.
са предоставени на майката, като за бащата е определен режим на виждане с
детето. Същото е влязло в сила и е задължително за изпълнение както за
бащата, така и за майката на детето. Действително въз основа на цитирания
Съдебен акт частният тъжител има право на осъществяване на лични контакти
с дъщеря си В. 2 пъти в седмицата чрез приложението „Вайбър”, т.е. чрез
видеовръзка. Няма спор, че този Съдебен акт е известен както на бащата, така
и на майката и на съжителя й.
А.лизирайки доказателствената маса, Съдът намира, че фактическите
обвинения, очертани в Тъжбата, не се установяват по изисквания от
процесуалния закон несъмнен начин, по следните съображения:
Съобразявайки разпоредбата на чл. 301 от НПК, Съдът намира, че в хода
на производството не бяха събрани доказателства, че в периода от 06.08.2024
година до 20.10.2024 година, включително, на територията на град ******, в
условията на продължавано престъпление, в качеството си на родител – майка
на детето В., подсъдимият Я. М., действайки като извършител в съучастие с
подбудителя С. Д., не е изпълнила и осуетила изпълнението на посоченото
Определение на Районен съд – Свиленград, относно личните контакти на
бащата с детето и по-точно, касаещи осъществяване 2 пъти седмично на
видеовръзка чрез приложението „Вайбър”; както и че подсъдимият С. Д. в
същия период и на същото място, в условията на продължавано престъпление,
в качеството си на сродник – лице, съжителстващо с майката на детето В.,
действайки като подбудител в съучастие с извършителя Я. М., умишлено я е
склонил да извърши посоченото престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК, като й
казал да не дава на бащата да вижда детето.
По НЧХД в тежест на частния тъжител е да докаже обвинението,
повдигнато в Тъжбата. В конкретния случай - тези, повдигнати в Тъжбата на
Г. А. Б. остА.ха неподкрепени от доказателствения материал. Не се събраха
доказателства, които категорично, по безсъмнен начин да сочат, че деянията,
5
описани в Тъжбата, са извършени от подсъдимите и че са извършени виновно.
С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира относимите
писмени доказателства, приложени в кориците на делото, приобщени по реда
на чл. 283 от НПК, които не се оспориха по своето съдържание и/или
истинността им от която и да е от страните в процеса (изключая екранните
снимки от кореспонденцията в приложението „Вайбър”, по отношение на
които Съдът ще изложи мотиви по-долу в настоящото изложение), както и не
се констатираха от Съда и техни недостатъци от външна, формална стрА. на
документите, поради което те се кредитираха за достоверни. Същите се цениха
изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, както и по
отношение на авторството си.
По отношение на приетите като доказателства екранни снимки от
кореспонденция в приложението „Вайбър” до лице с профил Я. с номер
+******, ползван от подсъдимия М., оспорени от стрА. на защитника на
подсъдимите по отношение авторството им, следва да се посочи, че
доказателствена им сила не се опроверга от събраните по делото
доказателства, т.е. направеното оспорване от стрА. на защитника на
подсъдимите не бе проведено успешно. Съдът няма да коментира
представените в откритото съдебно заседание на 16.12.2024 година екранни
снимки, тъй като те касаят период от време извън инкриминирания. По
изложените в предходното изречение съображения Съдът няма да коментира и
приложеното и приобщено изпълнително дело на ЧСИ Самуил Пеев, както и
представената в оригинал Декларация на Г. Б., приложена на стр. 149 от
делото.
Съдът кредитира показанията на всички разпитани свидетели, от които
се установиха единствено и само влошените отношения между частния
тъжител от една стрА. и от друга – подсъдимите; но от тези показания не се
установиха обективните елементи на престъпленията, за които бяха
повдигнати обвинения.
Бащата Г. Б. съгласно одобрения от Съда режим на лични отношения
има право да осъществява видеовръзка с малолетното си дете 2 пъти в
седмицата, т.е. от него (от бащата) трябва да изхожда инициативата (да е
налице активно действие) за осъществяването на тази контакт чрез
видеоконферентна връзка, като майката няма задължение да предприема
действия за осъществяване на видеовръзката – нейното задължение се състои
в това да съдейства за осъществяването на същата като помогне на детето да
осъществи връзката чрез приложението „Вайбър” при налична инициатива в
тази насока от стрА. на бащата. В този ред на мисли Съдът не е съгласен с
изложеното от частния тъжител Б. в педоарията му в смисъл, че не се
установиха действия от стрА. на майката, че е готова да изпълни Съдебния
акт, тъй като както вече бе посочено тя не следва да предприема някакви
активни действия, а само да съдейства за осъществяването на видеовръзка
като помогне на детето да осъществи такава чрез приложението „Вайбър”, а
6
този, който трябва да поеме инициативата (да бъде активен и инициативен) за
осъществяването й е именно Г. Б., което явно не е сторил за инкирминирания
период от време.
От показанията на всички разпитани по делото свидетели (назависимо
дали по почин на частния тъжител или на подсъдимите) не се установиха
конкретни дати и час, на/в които Г. Б. да е правил опити (, т.е. да е проявил
инициатива, активно действие) да се свърже с подсъдимия М. чрез
приложението „Вайбър”, което е видно и от екранните снимки от
кореспонденцията в приложението „Вайбър”, приложени към Тъжбата, които
Съдът кредитира, тъй като (както вече бе посочено) направеното оспорване от
стрА. на защитата на подсъдимите не бе проведено успешно (като явно
контактите между родителите са именно чрез това приложение, тъй като
майката пребивава в ******, т.е. стрА. извън Европейския съюз, а и няма
наведени твърдения за инкриминирания период контактите да се
осъществявали извън това приложение), както и не се установи, че
подсъдимият Д. е казал на майката на детето В. да не дава на бащата Б. да
вижда детето си, което води до недоказаност на твърдяните в Тъжбата факти,
по отношение на които има повдигнати обвинения. В показанията си
свидетелят А. Г. Б.а – майка на частния тъжител, сочи за предприети действия
от стрА. на Б. за осъществяване на връзка между него и детето, но тези
показания са изключително общи, няма никаква конкретика на фактите по
отношение дата, час и начин на действие, поради което Съдът не може да ги
кредитира и само въз основа на тях да приеме, че е осъществено престъпното
деяние от М., за което е повдигнато процесното обвинение. В случая от
доказателствата по делото се установява, че бащата не е реализирал
необходимата инициативност с оглед изпълнение на режима на лични
отношенения, свързан с осъществяване на видеоконферетна връзка с детето
по приложението „Вайбър”. Единствената инициатива на бащата е в това да
поздрави детето си за добро утро и да му пожелае приятна вечер, което няма
нищо общо с предприемането на инициативата (действия) за осъществяване
на контакт чрез видеовръзка. Не се установи и подсъдимият С. Д. да е
извършил деянието, посочено в Тъжбата, т.е. да е извършено
инкриминираното деяние от обективна стрА. – да е изрекъл думите, посочени
в Тъжбата, насочени към Я. Миткова с цел да я подбуди да не изпълни
Съдебния акт. Т.е. не се установи подсъдимият М. да е осъществила действие
или бездействие, с което да е възпрепятствала и/или осуетила упражняването
на инкорпорираните в цитирания Съдебен акт права на частния тъжителя за
лични контакти с детето В.; както и не се установи подсъдимият Д. да е
осъществил действие, с което да е подбудил М. да възпрепятства и/или да
осуети упражняването на инкорпорираните в цитирания Съдебен акт права на
частния тъжителя за лични контакти с детето В.. Т.е. изложените в Тъжбата
обстоятелства не са подкрепени с относими към инкриминирания период
писмени и гласни доказателства.
Изложените до тук съображения са основанията, които мотивират Съда
7
да приеме, че събраните до момента доказателства не подкрепят повдигнатите
против подсъдимите лица обвинения за извършено престъпление по чл. 182,
ал. 2, вр.чл. 26, ал. 1 от НК в различните негови хипотези.
Предвид изложеното Съдът намира, че подсъдимите не са осъществили
от обективна стрА. престъпния състав на текста, по който са предадени на Съд
- по чл. 182, ал. 2, вр.чл. 26, ал. 1 от НК.
При липсата на доказателства, установяващи обективната стрА. на
престъпленията, обсъждането на субективната им стрА., е безпредметно.
При така установената фактическа обстановка и при така събраните
доказателства Съдът намира, че обвинителната теза, изложена в Тъжбата и
поддържА. в процеса е разколебА. и обвиненията не са доказани по несъмнен
начин, каквото е изискването на чл. 303, ал. 2 от НПК.
Ето защо като взе в предвид правилото на чл. 303, ал. 1 от НПК, че Присъдата
не може да почива на предположения и изискването по ал. 2 на същия текст за
несъмнена доказаност на обвинението, Съдът счита, че е налице една от
хипотезите на чл. 304 от НПК, а именно, че подсъдимите не са извършили
деянията - предмет на обвинението, повдигнато с Тъжбата, поради което на
основание чл. 304 от НПК ги призна за невинни, като ги оправда по така
повдигнатите обвинения.
Твърденията на адвокат Т., че лицата на видеозаписа, изгледан в открито
съдебно заседание, не са страните по делото, респ. самият видеозапис, Съдът
няма да коментира, тъй като с този запис частният тъжител цели да установи
влошените отношения между страните, което обстоятелство е безспорно
доказано и установено по делото.
За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че Съдът
отказа да назначи искА.та от стрА. на частния тъжител и повереника му
Техническа експертиза като посочи мотивите се за това свое решение, но
допълнително държи да посочи, че отказа назначаването на тази експертиза и
тъй като оспорването на екранните снимки, приложени към Тъжбата, от стрА.
на защитата на подсъдимите не бе проведено успешно и Съдът ги взе предвид
(обсъди) при постановяване на настоящия Съдебен акт. Освен това по
отношение на посочените екранни снимки (разпечатки) няма наведено
твърдение, че са манипулирани от стрА. на подсъдимите, т.е. те са
представени в действителния им вид, в който съществуват и в телефона на
частния тъжител, поради което е и безпредметно назначаване на подобна
експертиза, която да установи това, което го има по делото на хартиен носител
като извадка от приложението „Вайбър”. В подкрепа на изложеното е и
фактът, че няма наведени твърдения, няма данни за осъществяване на
действия от стрА. на Б. за видеоконферетна връзка като тези действия да са
направени (предприети) извън приложението „Вайбър”.
Съдът намира за нужно да отбележи, че Съдебният акт относно
определения режим на лични отношения на детето с неговия баща принципно
8
трябва да бъде спазван. Намира, обаче, за необходимо да посочи, че остА. с
убеждение, че действителната подбуда за иницииране на настоящото
производство не съставлява обстоятелството, че е налице
неизпълнение/осуетяване на изпълнението на постановения Съдебен акт, а в
съществуващия и задълбочаващ се конфликт между двамата родители, който
несъмнено нА.ся сериозни вреди на общото им дете. Двамата родители следва
да са наясно, че техните лични взаимоотношения и отношението им един към
друг не са от значение, тъй като с поведението си, с открито демонстрирА.та
си нетърпимост един към друг (обстоятелство, което стА. ясно дори по време
на съдебния процес), те го поставят в недопустимото положение да избират
между двамата си родители.
Настоящият Съдебен състав не се съмнява нито в загрижеността, нито в
обичта на двамата родители към детето им. Категорично, обаче, счита, че
липсата на нормален личен контакт между тях е във властта на всеки един от
тях, а не на държавните органи. Нещо повече със задълбочаващия се конфликт
между двамата родители на практика единствено се уврежда психиката на
детето им в тази крехка възраст, в която същото следва да изгради модел на
поведение, на уважение и разбирателство в семейството независимо от
обстоятелствата, на зачитане на семейните традиции и ценности, така щото да
стане пълноценен член на обществото.
Относно разноските:
По делото се констатираха да са направени действително разноски от
стрА. на подсъдимите в размер на по 1 000 лв. за възнаграждение на адвокат
(съгласно приложените в кориците на делото Пълномощни). С оглед изхода на
спора и на основание чл. 190, ал. 1 от НПК, частният тъжител Г. Б. следва да
бъде осъден да заплати на подсъдимите направените от тях разноски.
Искането за присъждане на разноски, направено от стрА. на частния
тъжител е неоснователно с оглед изхода на делото.
Относно вещественото доказателство:
Оптичният диск, приложен към преписката на Районна прокуратура –
Хасково, Териториално отделение – Свиленград, следва да остане приложен
към преписката и след приключване на делото да бъде върнат на
Прокуратурата.
Водим от гореизложеното, Съдът постанови Присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

(Кремена Стамболева)
9
Съобщи за изтекли лични данни