Р Е Ш
Е Н И Е №
19.02.2015г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
граждански състав в съдебно заседание на 20 януари през две хиляди и петнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТОЗАР СВЕТИЕВ
при секретаря М.Д., като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело №3582 по описа на съда
за 2014 год., за да се
произнесе съобрази следното:
Производството
е образувано по искова молба, която намира материално-правното си основание в чл.
31, ал.2 от ЗС, като с предявения иск се иска увеличаване на размера на
обезщетението, което ответницата заплаща на ищеца за ползване на съсобствен
недвижим имот над квотата от правото на собственост. Посочено е, че със
спогодба по гр.д. № 1756/2012 г. на СлРС е разпределено правото на ползване на
дворното място и е определено дължимото от ответницата на ищеца обезщетение, че
ползва реална част от дворното място, която е по-голяма от припадащата й се
съобразно квотата й от правото на собственост. Изложени са съображения, с които
се обосновава, че определеното обезщетение в размер на 18 лева следва да бъде
увеличено на 45 лева месечно.
От съда се иска да постанови
решение, с което да измени размера на обезщетението, което ответницата заплаща
за ползване на реална част от дворно място в гр.Сливен, ул.”Димитър
Пехливанов-Добрович” №94, по-голяма от припадащата й се съобразно квотата от
правото на собственост, като го увеличи от 18 лева на 45 лева месечно, считано
от датата на подаване на исковата молба.
От
страна на ответницата е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва
нейната допустимост и основателност. Изложени са съображения за неоснователност
на предявения иск. Иска се отхвърляне на исковата претенция и присъждане на
направените разноски по делото.
В съдебно заседание ищецът не се
явява. Представлява се от пълномощник, който поддържа иска по основание, а по
отношение на размера му прави намаление, като се иска обезщетението да бъде
увеличено от 18 лева на 22 лева месечно.
Ответницата се явява лично и с
пълномощник в съдебно заседание. Поддържа се отговора на исковата молба и се
иска отхвърляне на иска.
От събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Ищецът С.И. и ответницата В.С. са
съсобственици на поземлен имот с идентификатор №67338.503.68, с адрес
гр.Сливен, ул.”Димитър Пехливанов-Добрович” №94. Квотите от правото им на
собственост са съответно 2/3 ид.части за първия и 1/3 ид.части за втората.
Със съдебна спогодба от 02.11.2012г.
по гр.д.№1756/2012г. на СлРС между страните е определен режим на ползване на
дворното място и ответницата се е задължила да заплаща на ищеца всеки месец
обезщетение в размер на 18 лева за ползваната от нея реална част от имота,
която е по-голяма от припадащата й се съобразно квотата от правото на
собственост.
Не се установява впоследствие да е
променян режима на ползване съгласно спогодбата, нито ответницата да е
започнала да ползва по-голяма част от имота в отклонение от спогодбата.
Към момента справедливата пазарна
наемна месечна цена за ползваната от ответницата в повече част от имота възлиза
на 22 лева.
Горната фактическа обстановка съдът
прие за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на всички
събрани по делото доказателства, които са допустими, относими, безпротиворечиви
и неоспорени.
Установеното от фактическа страна
мотивира следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание
чл.31, ал.2 от ЗС и е допустим, но разгледан по същество е неоснователен.
В случая обезщетението, което
ответницата следва да заплаща на ищеца е определено със съдебна спогодба, която
има значението на влязло в сила съдебно решение съгласно чл.234, ал.3 от ГПК и
същата има задължителен характер. Определеното обезщетение представлява особена
хипотеза на чл.31, ал.2 от ЗС, тъй като е в резултат на определен между
страните режим на ползване на съсобствения имот, като е платимо периодично за бъдещ
период. Съгласно чл.124, ал.2 от ГПК е допустимо осъждане за изпълнение на
повтарящи се задължения, дори тяхната изискуемост да настъпва впоследствие. Със
спогодбата е определено именно такова бъдещото повтарящо се плащане. За
изменение на размера му е необходимо да е налице промяна в режима на ползване
на имота или да не се спазва определения режим, тоест ответницата да ползва още
по-голяма част от имота над квотата й от правото на собственост. Само факта на
промяна на пазарния наем не представлява основание за увеличаване на размера на
дължимото от ответницата обезщетение, тъй като законодателят не е предвидил
такава възможност. Случаите, в които може да бъде увеличено присъдено повтарящо
се вземане за бъдещ период са изрично предвидени в закона, като например чл.150
от СК относно издръжката и чл.51, ал.3 от ЗЗД относно обезщетението за изгубена
работоспособност. За обезщетението като процесното не съществува такава
законова възможност и то може да бъде променено само при промяна на режима на
ползване или при неговото неспазване относно площта, която следва да се ползва
от съсобствениците, което в случая не е налице.
Предвид изложеното, съдът следва да
постанови решение, с което исковата претенция следва да се отхвърли като
неоснователна.
По правилата на процеса следва да
ответницата да се присъдят претендираните разноски по делото, които са в размер
на 240 лева.
Ръководен от гореизложените
съображения, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Д.И. с ЕГН-**********
*** против В.С.С. с ЕГН-********** *** иск за изменение на определеното със
съдебна спогодба от 02.11.2012г. по гр.д.№1756/2012г. на СлРС обезщетение чрез
увеличаването му от 18 лева на 22 лева месечно КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА С.Д.И. с ЕГН-********** ***
ДА ЗАПЛАТИ на В.С.С. с ЕГН-********** *** сумата 240 /двеста и четиридесет/
лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд-Сливен в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: