Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Град Ловеч, 02.10.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Окръжен съд – Ловеч, наказателно отделение, в публично съдебно заседание
на втори октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ВАСИЛ АНАСТАСОВ
2.
КРИСТИАН ГЮРЧЕВ
при участието на секретаря Христина Христова
и прокурор Румен Петров, като разгледа докладваното от мл. съдия Кристиан Гюрчев ВНАХ дело № 295 по описа на съда за 2019 г . въз основа на закона
и данните по делото
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Решение № 67 от 20.06.2019 г.,
постановено по НАХ дело № 68 по описа за
ПРИЗНАВА обвиняемия С.Р.С., с ЕГН **********,***, за НЕВИНЕН в това, че на 07.12.2018 г.,
около 15:30 часа в гр. *****, област Ловеч, на улица „*****“ е управлявал
МПС-автомобил марка „*****“ с ДК № *****, негова собственост, което не е
регистрирано по надлежния ред - със служебно прекратена регистрация от
16.02.2017 г. на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, според който: „Служебно се прекратява регистрацията на пътни
превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.
574, ал. 11 от Кодекса за застраховането и се уведомява собственикът на
пътното превозно средство. Служебно прекратената регистрация на пътно превозно
средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка
от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 от КЗ или по желание на
собственика след представяне на валидна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ и в нарушение разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, според
която по пътищата, отворени за обществено ползване се допускат само моторни
превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места, поради което на
основание чл. 378, ал. 4, т. 2 от НПК го ОПРАВДАВА
по обвинението за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 във връзка с ал. 1
от НК.
Решението не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
Мотиви към Решение № 61,
постановено по ВНАХД № 295/2019 г. по описа на Окръжен съд-Ловеч
С Решение № 67 от 20.06.2019 г.,
постановено по НАХД № 68 по описа за
Настоящото въззивно
производство е образувано по жалба на адв. С.С. ***, в качеството му на
процесуален представител на С.С., обвиняем по АНД № 68 от 20.06.2019 г. по
описа на РС-Тетевен. Според жалбоподателя първоинстанционният съд е постановил
съдебния си акт в нарушение на закона, тъй като от наличната по делото
доказателствена съвкупност не може да се установи, че обвиняемият С. е извършил
от обективна и субективна страна престъпното деяние, за което е привлечен към
наказателна отговорност. В тази насока сочи, че съдът безкритично е ценил
показанията на полицейските служители без да обсъди направените възражения на
обвиняемия, че не е управлявал МПС-то към момента на проверката и че няма как
полицейският автомобил да извърши движение назад при положение, че зад него се е
движи автомобил на жандармерията. На следващо място се твърди, че по делото не
е установено дали обвиняемият е получил съобщение от Гаранционния фонд за
прекратяване на регистрацията, както и искане от ОД на МВР-Ловеч да върне
регистрационните табели съгласно изискванията на чл. 143, ал. 10 и чл. 143, ал.
11 от ЗДвП – тоест по делото са налице доказателства само относно обективната
страна на деянието, но не касателно субективната такава.
Оспорва съждението на съда, че незнанието на закона не е изключва наказателната
отговорност, като акцентира, че правната материя относно организацията,
контрола на движението и безопасността се регулира от 25 законови и подзаконови
нормативни актове и стотици заповеди, с които на практика няма как да си
запознат. Незнанието на обвиняемия относно Наредба № I-45/2000 г. било изводимо
и от факта, че С. ***, доколкото при познаване на Наредбата обвиняемият би
съобразил, че при прекратяване на регистрацията този данък не е дължим. Релевира, че деянието е с ниска степен на обществена
опасност, тъй като обвиняемият е изминал сравнително кратко разстояние в
покрайнините на гр. *****, като не е била застрашена безопасността на
движението, както и не са извършени нарушения по смисъла на ЗДвП или
престъпления по НК. На база изложеното счита, че така наложеното наказание е
явно несправедливо и не отговаря на целите на закона и моли обжалваният съдебен
акт да се отмени, като обвиняемият С. бъде признат за невинен.
В съдебно заседание
представителят на Окръжна прокуратура – Ловеч изразява становище, че жалбата е
основателна, а актът на съда е неправилен, тъй като е нарушен материалният
закон. Сочи, че по делото по безспорен начин е установено, че обвиняемият в
продължение на две години не е плащал задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“, но за да е налице престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК следва да
се установи и субективната страна, а именно, че е знаел, че регистрацията му е
прекратена служебно. В тази насока и в
изпълнение на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП и чл. 18б, ал. 2 от Наредба № I-45/2000
г. Сектор „Пътна полиция“ е следвало да уведоми обвиняемият след получаване на
уведомление от Гаранционния фона, че регистрацията на управляваното от
обвиняемия МПС е прекратена. Твърди, че от представените в настоящото
производство доказателства се установява единствено, че на обвиняемия е
изпратено съобщение по пощата, но не и че последният е узнал, че регистрацията
му е прекратена. С оглед на изложеното счита, че обвиняемият С. следва да бъде
оправдан.
Обвиняемият С. и процесуалният му
представител адв. С. се явяват лично и се присъединяват към изложеното от
представителя на прокуратурата. В последната си дума С. моли да бъде оправдан.
Въззивната жалба е процесуално
допустима, подадена е в законовоустановения 15-дневен
срок от обявяване на решението съгласно чл. 319, ал. 1 от НПК, от лице,
притежаващо активна процесуална легитимация по смисъла на чл. 318, ал. 1 и ал.
6 от НПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 378, ал. 5 от НПК – невлязло в сила решение, както и отговаря на изискванията за форма и
съдържание съгласно чл. 320 от НПК.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, включително и събраните пред настоящата инстанция, доводите
и възраженията на страните, и след като извърши цялостна служебна проверка на
контролираната присъда, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намери за
установено следното:
За да постанови решението си,
първоинстанционният съд е провел съдебно следствие по общия ред, като
убеждението на контролирания съдебен състав по фактите е формирано въз основата
на анализ на събраните по делото доказателствени материали – обясненията на
обвиняемия С., показанията на свидетелите Ц.Р., П.П., Д.И., Р.Р., проведените
очни ставки между обвиняемия и свидетелите Р., П.и И., както и от приобщените
по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства –
Акт № 1032/2018 г. за установяване на административно нарушение, справки за
регистрацията на МПС-автомобил с марка „*****“, с ДК № *****, справка от
Министерство на вътрешните работи за изпратената на 29.05.2017 г. явна
кореспонденция, приходна квитанция от 02.04.2018 г. и справка за съдимост. Изброените
доказателствени материали са еднопосочни. Същите са били достатъчни за
пълноценното изясняване на значимите за процеса обстоятелства.
В изпълнение на задълженията си
да извърши собствен анализ на събраните доказателствени източници, Окръжен съд
- Ловеч прие следната фактическа
обстановка:
С.С. е роден на *** г., български
гражданин, с местоживеене ***, със средно специално образование, женен, неосъждан,
с ЕГН: **********. Към 07.12.2018 г. С. притежавал МПС-автомобил, с марка „*****“,
с ДК № *****, като на 02.04.2018 г. заплатил дължимия пътен данък.
На 07.12.2018 година, около 15:30
часа, в гр.*****, област Ловеч, на улица „*****“-свидетелите Р., П.и И. –
служители на МВР, спрели за проверка движещ се автомобил „****“ с ДКН № *****,
управляван от обвиняемия С.С. ***. При последвалата проверка е установено, че
автомобилът не разполага със залепени стикери на предното стъкло, поради което
е извършена проверка в автоматизираната система на КАТ, като се констатирало,
че МПС-то е със служебно прекратена регистрация на основание чл. 143, ал.10 от ЗДвП от 16.02.2017 г. след изпълнение процедурата по чл. 574, ал. 10 и 11 от
Кодекса за застраховането поради неплатена в срок задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“. Обвиняемият заявил пред свидетелите, че не е заплащал
задължителната застраховка на автомобила от около две години.
За да приеме горната фактическа
обстановка, правилно районният съд е кредитирал като напълно достоверни
показанията на полицейските служители Ц.Р.,
П.П., Д.И., Р.Р., тъй
като показанията им са последователни, безпротиворечиви,
взаимно допълващи се и кореспондиращи с останалата доказателствена
съвкупност. Видно от изложеното от тях се
установява, че на процесната дата обвиняемият е управлявал МПС без платена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
Последното е констатирано след извършена справка в автоматизираната система на
КАТ и при липсващи залепени стикери. Неоснователни са възраженията на С., че са
налице противоречия в показанията им, тъй като полицейският автомобил е бил
възпрепятстван да осъществи посочената от свидетелите маневра поради движещ се
зад него автомобил на жандармерията. Възприетото от свидетелите се припокрива и
с посоченото в съставения АУАН по ЗДвП и КЗ, който обвиняемият е подписал без
възражения.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема
от ПРАВНА СТРАНА следното:
За да е налице фактическият състав на престъплението, по
което е привлечен в качеството си на обвиняем С.С. – чл. 345, ал. 2 от НК,
следва да се установи, че обвиняемият е управлявал моторно превозно средство,
което не е регистрирано по надлежния ред. Изпълнителното деяние е във формата
на действие – управление. Под управление следва да се разбира всички действия и
бездействия с механизмите и приборите на моторното превозно средство,
независимо дали същото се намира в покой или в движение. Това престъпление е
формално, на просто извършване и е довършено със самия факт на управление на
моторното превозно средстство без последното да е
регистрирано по надлежния ред. Видно от разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП по пътищата за обществено
ползване се допускат само МПС-та и ремаркета, които притежават регистрация и
съответните ригистрационни табели. В чл. 574, ал. 11 във вр. с ал. 10 от КЗ е предвидено, че при липса на валиден
сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите собственикът следва да се уведоми от Информационния център и да
му се предостави четиринадесет дневен срок да представи доказателство за
саниране на този пропуск. При неизпълнение на това указание в посочения срок
Гаранционният фонд уведомява Министерство на вътрешните работи, като задължение
на последния е да предприеме мерки за прекратяване на регистрацията на МПС-то. В
чл. 143, ал. 10 от ЗДвП е предвидено, че регистрацията на пътни превозни средства
се прекратява служебно при получаването на уведомление от Гаранционния фон на
по реда на чл. 574, ал. 11 от КЗ, като собственикът на МПС-то следва да бъде
уведомен. Последното е упоменато и в чл. 18б, ал. 2 от Наредба № I-45 от
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение,
временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни
за регистрираните пътни превозни средства. Видно от изложеното фактическия
състав на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП – служебно прекратяване на регистрацията на
МПС, би се осъществил при наличието на получено от Министерство на вътрешните
работи уведомление от Гаранционния фон на по реда на чл. 574, ал. 11 от КЗ и
надлежно уведомяване на собственика на МПС-то.
По делото по безспорен начин се установи, че на
07.12.2018 г., около 15:30 часа в гр. *****, област Ловеч, на улица „*****“
обвиняемият С.С. е управлявал МПС-автомобил марка „*****“ с ДК№ *****, негова
собственост. Що се касае до настъпване на фактическия състав на чл. 143, ал.10
от ЗДвП, контролираната и настоящата инстанция са дали указания за представяне от
ОД на МВР – Ловеч, сектор „Пътна полиция“, на надлежно доказателство, от което
да се установи, че на обвиняемия е било съобщено, че регистрацията на
притежаваното от него МПС следва да се прекрати служебно поради неизпълнение на
нормата на чл. 574, ал. 11 от КЗ. От приложената справка на ОД на МВР – Ловеч
„Пътна полиция“ за изпратена на 29.05.2017 г. явна кореспондениця
се установи единствено, че на 29.05.2017 г. на обвиняемия С. е изпратено
съобщение по пощата без да е ясно дали и кога същото е получено от последния. Посоченото
изключва и осъществяване на субективната страна на престъплението по чл. 345,
ал. 2 от НК, доколкото не позволява да се констатира дали обвиняемият е
съзнавал, че управляваното от него превозно средство е с прекратена
регистрация. С оглед на посоченото настоящата инстанция приема, че фактическият
състав на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП не се е осъществил, а управляваното от
обвиняемия С. МПС не е с прекратена регистрация към момента на извършената
проверка, поради което не е осъществен и съставът на чл. 345, ал. 2 от НК.
Макар и извън предмета на настоящото производство, но
доколкото е налице възражение от страна на жалбоподателя, че е налице
противоречива съдебна практика в РС-Тетевен по отношение на престъплението по
чл. 345, ал. 2 от НПК, настоящата инстанция отбелязва, че при преценката си действително
съдът следва да съобрази и разпоредбата на чл. 301, ал. 4 от НПК, а именно дали
извършеното деяние съставлява административно нарушение. Последното е от
значение, доколкото липсват изрични критерии, ясно отграничаващи
процесното престъпление от нарушенията на ЗДвП с идентичен обективен фактически
състав – в случая по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. При това положение
настоящият съдебен състав приема, че във всеки конкретен случай следва да се
изследва степента на обществената опасност на деянието /напр. завишени по
размер общественоопасни последици, характерни
елементи за начина, мястото и времето на извършване на деянието, които са от
естество да доведат в общия случай до завишаване на обществената опасност и укоримост на деянието/ и на тази база да се преценява дали
е налице административно нарушение или се касае за извършено престъпление. В тази насока Решение № 65 от 05.06.2019 г. на ОС-Русе по в.а.н.д. №
222/2019 г., Решение
№ 34 от 11.04.2019 г. на ОС-Русе по в.а.н.д. №
189/2019 г. и Решение № 442 от 13.05.2019 г. на СГС по в.а.н.д. № 1205/2019 г. В
процесния случай съдът е направил прецизен анализ и е мотивирал съждението си,
поради което възражението на жалбоподателя за предубеденост се явява
неоснователно.
Водим от горното, съдът намира,
че на основание чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК обжалваната присъда следва да се
отмени, а подсъдимият да бъде оправдан.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:……………………….. ЧЛЕНОВЕ:1……………………..
2……………………..