РЕШЕНИЕ
№ ...60
гр. Самоков, 05.04.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в открито съдебно
заседание, проведено на двадесети юли през две хиляди и двадесетата година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ ЯНКО ЧАВЕЕВ
при участието на секретаря Дарина
Николова сложи за разглеждане докладваното от съдията АНД № 255 по описа на
съда за 2020 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Георгена И.Д. ***, Пазарджишка област, обжалва Наказателно
постановление № .., издадено на 09.03.2020 г. от д-р Е. Т. С., изпълняващ
длъжността Директор на Областна дирекция по безопасност на храните – С. област,
с искане за неговата отмяна поради незаконосъобразност.
Жалбоподателката се представлява
от пълномощника си адв. М. М., който в писмено становище, постъпило преди
съдебното заседание, в което е даден ход на съдебните прения, поддържа жалбата
по изложените в нея съображения и с отправеното в нея искане.
Въззиваемата страна се представлява
от пълномощника си адв. П. К., която в писмено становище, постъпило преди
съдебното заседание, в което е даден ход съдебните прения, оспорва жалбата,
заявява становище за нейната неоснователност и отправя искане обжалваното
наказателно постановление да бъде потвърдено.
Съдът, след като подложи на
преценка събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по чл. 59 и сл.
от ЗАНН. Жалбата е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок
против подлежащо на обжалване пред РС – Самоков наказателно постановление,
поради което е допустима, но по същество е неоснователна.
В административно-наказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, които
да са довели до нарушаване на правото на защита на наказаното лице. Съставеният
срещу жалбоподателката акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
съдържа всички реквизити, установени в чл. 42 от ЗАНН и е съставен в
съответствие с чл. 40, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. За така установеното
нарушение на Закона за храните (обн. ДВ, бр. 90/1999 г., отм. ДВ, бр. 52/2020
г., който е бил в сила към датата на твърдяното извършване на нарушението и към
датата на издаване на обжалваното наказателно постановление, обозначаван
по-нататък като „ЗХр от 1999
г.”) против жалбоподателката е издадено наказателно
постановление (НП) в законоустановения срок от компетентен орган съгласно чл.
49, ал. 2 от ЗХр от 1999 г.,
без НП да съдържа нови фактически обстоятелства, против които в
административно-наказателното производство наказаното лице да не е могло да се
защитава.
По делото се установява следната
фактическа обстановка:
На 16.12.2019 г. свидетелката М.Ч.
- Н., на длъжност „старши инспектор” в отдел „Контрол на храните” в Областна
дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) – София област и А. Д. – Г., на
длъжност „инспектор” в същото звено, извършили проверка на територията на
общинския пазар в гр. Самоков относно предлагане на храни от животински и
неживотински произход и на консервирани храни на открито поради усложнената
епизоотична обстановка в страната във връзка с болестта „африканска чума” по
свинете. В хода на проверката те установили, че на две сергии на пазара (сергии
№№ 21 и 22) се предлагат за продажба храни от неживотински произход, а именно
ферментирали зеленчуци (туршии), с общо тегло 62 килограма,
поставени в 11 бр. пластмасови буркани от по 5 кг. и в 1 бр. пласмасова кутия
от 7 кг. До
сергиите стояла жалбоподателката и предлагала тези храни за продажба.
Извършващите проверката служители на ОДБХ – София област поискали от
жалбоподателката да им представи удостоверение за регистрация на търговския
обект по чл. 12 от ЗХр от 1999
г., но жалбоподателката не представила такова, а заявила,
че общинският пазар бил регистриран по този закон и че тя била земеделски
производител, както и представила фискален бон, издаден от Община Самоков за
това, че е заплатила сумата 57,60 лв. като такса „плод-зеленчук” за м. ноември 2019 г. Не е спорно по
делото, че за сергиите, на които се предлагали за продажба ферментиралите
зеленчуци, не е подавано заявление за регистрация по чл. 12 от ЗХр от 1999 г. и не е издавано
удостоверение за регистрацията на този обект за търговия с такива храни. На
място в присъствието на жалбоподателката св. Ч. - Н. съставила срещу нея АУАН
за нарушение на чл. 12, ал. 1 от ЗХр от 1999 г. При съставяне на акта присъствала и А. Д.
– Г. – свидетел при установяване на нарушението, която подписала акта. Актът
бил предявен на жалбоподателката да се запознае със съдържанието му, тя вписала
възражения, подписала го и получила екземпляр от него.
Тази фактическа обстановка еднозначно се
установява от показанията на свидетелката М.Ч. - Н., както и от приетите
писмени доказателства – доклад от извършена инспекция в обект за производство и
търговия с храни, съставен на 16.12.2019 г. (л. 12), както и от АУАН № 0002841/16.12.2019
г. (л. 11).
Така установените факти
обосновават извод, че на 16.12.2019 г. в гр. Самоков, на територията на
общинския пазар в града, в обект за търговия с храни – сергия № 21 и сергия №
22, който не е регистриран съгласно изискванията на чл. 12 от ЗХр от 1999 г., жалбоподателката е
съхранявала с цел предлагане за продажба на краен потребител изложени на
сергиите за продажба храни от неживотински произход – 62 кг. ферментирали
зеленчуци, поставени в 11 броя пластмасови буркани от по 5 кг. и в една
пластмасова кутия от 7 кг.
Допуснатата в НП техническа грешка при изписване на теглото на бурканите с
храни не се отразява на горните изводи на съда, тъй като в доклада от извършена
инспекция и в АУАН, които са предявени на жалбоподателката срещу подпис, чиято
автентичност тя не е оспорила, е посочено, че всеки от тези 11 бр. буркани е с
тегло 5 кг.,
а и това съответства на посоченото както в доклада и в АУАН, така и в НП общо
тегло на всички процесни храни – 62
кг.
Установените по делото
обстоятелства, че жалбоподателката е осъществявала фактическа власт върху
посочените храни като е стояла до сергиите, на които те са били изложени и ги е
предлагала за продажба, както и че е вписала в АУАН възражение с изявлението,
че не знаела, че тези храни са „забранени”, обосновават несъмнен извод, че
именно жалбоподателката ги е съхранявала и представяла за продажба на краен
потребител, поради което на горепосочените дата и място е извършвала „търговия
с храни” по смисъла на § 1, т. 60 от Допълнителните разпоредби на ЗХр от 1999 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 12,
ал. 1 от ЗХр от 1999 г.
производство и търговия с храни в страната се извършва само в обекти,
регистрирани по реда на закона. Понятието „обект за търговия с храни” не е
легално определено в ЗХр от 1999
г. и за неговото определяне не може да се приложи по аналогия обяснителната разпоредба на § 1,
т. 37 от ДР на ЗХр от 1999 г.,
която се отнася за „обект за
производство на храни”. Това е така, защото в самото понятие за „търговия с
храни” по смисъла на § 1, т. 60 от ДР на ЗХр от 1999 г. са обхванати
множество дейности, които могат да се извършват не само в помещение или сграда,
а и по най-разнообразен друг начин, включително, но не само чрез използване на превозни
средства, колички, сергии, автоматични устройства и прочие. Така обект за търговия
с храни се явява всяко място, на което се осъществяват дейности по смисъла на §
1, т. 60 от ДР на ЗХр от 1999
г. и по силата на разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от същия
закон този обект следва да бъде регистриран от съответната ОДБХ по неговото
местонахождение, респ. по мястото, където възнамеряваната дейност ще бъде
извършвана чрез такъв обект. Поради това изложените в жалбата и в
допълнителното становище на пълномощника на жалбоподателката доводи, че за нея
не било възникнало задължение по чл. 12, ал. 1 от ЗХр от 1999 г. за регистрация на
сергиите като обект за търговия с храни и че вмененото й деяние било
несъставомерно като административно нарушение по чл. 42, ал. 1 от ЗХр от 1999 г., основани на
обстоятелствата, че сергията не била нито помещение, нито сграда, а преместваем
обект, са изцяло неоснователни.
По делото безспорно се
установява, че обектът, в който жалбоподателката е извършвала търговия с
ферментирали зеленчуци, не е бил регистриран по реда на чл. 12 от ЗХр от 1999 г. за търговия с такива
храни към датата на извършване на проверката.
Обстоятелството, че
жалбоподателката е земеделски производител и срещу заплащане на такса в полза
на Община Самоков е имала право (при това през м. ноември 2019 г., а не към датата на
проверката – 16.12.2019 г.) да продава на сергия на общинския пазар храни в
естественото им състояние, които са добити от нея в това й качество, е
неотносимо към изпълнението на задължението й съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗХр от 1999 г. да търгува с
ферментирали зеленчуци в регистриран за това обект. Съгласно чл. 12, ал. 4,
изр. второ от ЗХр от 1999 г.
към заявлението за регистрация се прилага и списък на групите храни или ястия,
които ще се произвеждат или продават в обекта и в тези рамки се осъществява
административното производство по регистрация на обекта, както и поддържането
на регистъра (чл. 12, ал. 9 и чл. 14, ал. 1, т. 4 от ЗХр от 1999 г.). Жалбоподателката
изобщо не твърди, а и не доказва да е подала такова заявление за регистрация на
обекта за търговия с ферментирали зеленчуци. Обстоятелството дали тя е знаела
за това свое задължение не изключва вината й, тъй като незнанието на закона не
извинява никого.
Жалбоподателката е извършила
деянието виновно. Същата е съзнавала, че осъществява дейности, представляващи
търговия с храни по смисъла на § 1, т. 60 от ДР на ЗХр от 1999 г., а именно с
ферментирали зеленчуци на обособено място, представляващо обект за търговия с
храни, който не е регистриран по реда на чл. 12 от ЗХр от 1999 г. и се е съгласявала,
примирявала се е с настъпването на обществено-опасните последици на това
деяние, а именно – с нарушаването на установения със ЗХр от 1999 г. ред за извършване на
търговия с храни.
Поради това от обективна и
субективна страна деянието на жалбоподателката е съставомерно като административно
нарушение по чл. 42, ал. 1 от ЗХр от 1999 г., за което законосъобразно с обжалваното
НП е ангажирана личната й административно-наказателна отговорност с налагане на
глоба в минималния предвиден в тази санкционна разпоредба размер от 1500 лв.
Деянието е съставомерно като административно нарушение и съгласно чл. 128, ал.
1, т. 3 от действащия понастоящем Закон за храните, обн. ДВ, бр. 52/2020 г., в
сила от 09.06.2020 г., но съгласно тази разпоредба както минималният, така и
максималният размер на предвидената за него глоба са по-високи, поради което тя
е по-неблагоприятна за жалбоподателката и не може да бъде приложена на
основание чл. 3, ал. 2 от ЗАНН.
Независимо че в жалбата, а и до приключване на
съдебното следствие, липсват твърдения и доводи деянието на жалбоподателката да
представлява маловажен случай на административно нарушение, съдът следва да се
произнесе по този въпрос, тъй като преценката на административно-наказващия
орган за немаловажност на случая попада в обхвата на цялостния контрол за законосъобразност
на обжалваното НП.
Извършеното от жалбоподателката
административно нарушение по чл. 42, ал. 1 от ЗХр от 1999 г. не разкрива белезите
на „маловажен случай” по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН.
Нарушението е формално, т. е. на просто извършване, поради което липсата или
незначителността на вредни последици от него не следва да бъде обсъждана при
преценка дали случаят е маловажен. Единственото смекчаващо отговорността на
жалбоподателката обстоятелство е, че няма данни към датата на извършване на
нарушението тя да е санкционирана с влезли в сила НП за предходни нарушения на
ЗХр от 1999 г.,
но то изобщо не е достатъчно, за да се приеме, че нарушението е с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
административни нарушения от този вид, а и това единствено смекчаващо обстоятелство
е взето предвид от административно-наказващия орган при индивидуализацията на
наложеното й административно наказание в минимален размер. Не са налице други
смекчаващи отговорността на жалбоподателката обстоятелства, поради които да се
приеме, че нарушението е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на административни нарушения от този вид. Напротив – конкретен
веществен израз на противоправно осъществената от жалбоподателката търговия с
храни са неетикетирани храни с неустановени и неустановими произход, състав,
начин на обработка, качество и срок на трайност, при това в немалко количество.
Освен това нарушението е извършено на общинския пазар в гр. Самоков през зимата
и при тези обстоятелства броят на потребителите, потенциално засегнати от
консумация на такива храни при липса на възможност за тяхната проследимост, е
по-голям. Ето защо основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН не са налице.
По всички изложени съображения обжалваното
НП е законосъобразно и при липса на основания за неговото изменение или отмяна,
то следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и
направеното от пълномощника на въззиваемата страна искане за присъждане на
разноски, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 3 от АПК жалбоподателката
следва да бъде осъдена да й заплати сумата 250 лв. за разноски за платено
адвокатско възнаграждение съгласно представения договор за правна защита и
съдействие.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № .., издадено на 09.03.2020 г. от д-р Е. Т. С., изпълняващ длъжността
Директор на Областна дирекция по безопасност на храните – София област.
ОСЪЖДА Георгена И.Д., ЕГН **********,
с адрес ***, П. област, ул. „Е.” № ., да заплати на Областна дирекция по
безопасност на храните – София област, с адрес гр. С., бул. „Х..Б № .., сумата
250 лв. за разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
касационна жалба пред Административен съд – София-област в 14-дневен срок от
съобщенията до страните за обявяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: